№ 3022
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110107844 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. П. срещу „*****“ АД,
ЕИК **********, гр. Варна, в условията на обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
1./ с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4 032, 83 лв., претендирана като неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от 01.05.2019г. до 17.05.2022г., след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 465, 23 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко
неплатено нетно трудово възнаграждение, както следва:
1./ за месец май 2019г. сумата от 267, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на 80,
88 лв. за периода от 26.06.2019г. до 19.06.2022г.;
2./ за месец август 2019г. сумата от 41, 13 лв. и обезщетение за забава в размер на 11,
40 лв. за периода от 26.09.2019г. до 19.06.2022г.;
3./ за месец октомври 2019г. сумата от 135, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
35, 29 лв. за периода от 26.11.2019г. до 19.06.2022г.;
4./ за месец декември 2019г. сумата от 90, 91 лв. и обезщетение за забава в размер на
22, 12 лв. за периода от 26.01.2020г. до 19.06.2022г.;
5./ за месец януари 2020г. сумата от 129, 10 лв. и обезщетение за забава в размер на
30, 31 лв. за времето от 26.02.2020г. до 19.06.2022г.;
6./ за месец февруари 2020г. сумата от 64, 80 лв. и обезщетение за забава в размер на
14, 69 лв. за времето от 26.03.2020г. до 19.06.2022г.;
7./ за месец март 2020г. сумата от 241, 14 лв. и обезщетение за забава в размер на 52,
59 лв. за времето от 26.04.2020г. до 19.06.2022г.;
8./ за месец април 2020г. сумата от 64, 80 лв. и обезщетение за забава в размер на 13,
59 лв. за времето от 26.05.2020г. до 19.06.2022г.;
9./ за месец май 2020г. сумата от 213, 46 лв. и обезщетение за забава в размер на 42,
1
93 лв. за времето от 26.06.2020г. до 19.06.2022г.;
10./ за месец юни 2020г. сумата от 160, 92 лв. и обезщетение за забава в размер на 31,
02 лв. за времето от 26.07.2020г. до 19.06.2022г.;
11./ за месец юли 2020г. сумата от 176, 89 лв. и обезщетение за забава в размер на 32,
58 лв. за времето от 26.08.2020г. до 19.06.2022г.;
12./ за месец август 2020г. сумата от 199, 25 лв. и обезщетение за забава в размер на
34, 98 лв. за времето от 26.09.2020г. до 19.06.2022г.;
13./ за месец септември 2020г. сумата от 285, 41 лв. и обезщетение за забава в размер
на 47, 73 лв. за времето от 26.10.2020г. до 19.06.2022г.;
14./ за месец октомври 2020г. сумата от 59, 33 лв. и обезщетение за забава в размер на
9, 41 лв. за времето от 26.11.2020г. до 19.06.2022г.;
15./ за месец ноември 2020г. сумата от 92, 57 лв. и обезщетение за забава в размер на
13, 91 лв. за времето от 26.12.2020г. до 19.06.2022г.;
16./ за месец декември 2020г. сумата от 64, 80 лв. и обезщетение за забава в размер на
9, 18 лв. за времето от 26.01.2021г. до 19.06.2022г.;
17./ за месец март 2021г. сумата от 101, 06 лв. и обезщетение за забава в размер на 11,
79 лв. за периода от 26.04.2021г. до 19.06.2022г.;
18./ за месец май 2021г. сумата от 196, 58 лв. и обезщетение за забава в размер на 19,
60 лв. за периода от 26.06.2021г. до 19.06.2022г.;
19./ за месец юни 2021г. сумата от 62, 69 лв. и обезщетение за забава в размер на 5, 73
лв. за периода от 26.07.2021г. до 19.06.2022г.;
20./ за месец юли 2021г. сумата от 113, 23 лв. и обезщетение за забава в размер на 9,
37 лв. за периода от 26.08.2021г. до 19.06.2022г.;
21./ за месец август 2021г. сумата от 62, 69 лв. и обезщетение за забава в размер на 4,
65 лв. за периода от 26.09.2021г. до 19.06.2022г.;
22./ за месец септември 2021г. сумата от 103, 58 лв. и обезщетение за забава в размер
на 6, 82 лв. за периода от 26.10.2021г. до 19.06.2022г.;
23./ за месец октомври 2021г. сумата от 98, 64 лв. и обезщетение за забава в размер на
5, 64 лв. за периода от 26.11.2021г. до 19.06.2022г.;
24./ за месец ноември 2021г. сумата от 168, 57 лв. и обезщетение за забава в размер на
8, 24 лв. за периода от 26.12.2021г. до 19.06.2022г.;
25./ за месец януари 2022г. сумата от 55, 53 лв. и обезщетение за забава в размер на 1,
76 лв. за периода от 26.02.2022г. до 19.06.2022г.;
26./ за месец февруари 2022г. сумата от 55, 53 лв. и обезщетение за забава в размер на
1, 33 лв. за периода от 26.03.2022г. до 19.06.2022г.;
27./ за месец март 2022г. сумата от 50, 53 лв.;
28./ за месец април 2022г. сумата от 58, 31 лв.;
29./ за месец май 2022г. сумата от 618, 63 лв.;
2./ с правно осн. чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 780 лв., претендирано
като обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
Първият от предявените искове е основан на твърдения, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Д. П. е заемал
длъжността „шлайфист“ с основно трудово възнаграждение от 710 лв. и допълнително
2
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, платимо до 25 – то число на
месеца, следващ полагането на труд.
Ищецът твърди, че работодателят не е заплатил полагащото му се трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до до деня на прекратяване на трудовото
правоотношение – 17.05.2022г., на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Неизпълнението на основното задължение на работодателя да заплаща
възнаграждение за положения труд има за последица изпадането му в забава, поради което
дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, до 19.06.2022г.
Работодателят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие, тъй като трудовото правоотношение, е
прекратено, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „*****“ АД, признава, че не е заплатил нетно
трудово възнаграждение, обезщетение за забава и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, поради
световната икономическа криза от 2018г. и последващата пандемия от Ковид 19.
Признава дължимостта на сумата от 4 002, 83 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за времето от месец май 2019г. до месец май 2022г. и оспорва същия до
претендирания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, че Д. П. е полагал труд по трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор, сключен с „*****“ АД, в което е заемал
длъжността „шлайфист“ с основно трудово възнаграждение от 710 лв., допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и допълнително
трудово възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в дружеството, платимо до
25 – то число на месеца, следващ този, за който се дължи.
Възникналото трудово правоотношение е прекратено, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Не е спорно между страните, че за заявения период служителят е полагал труд при
работодателя си, въпреки влошения икономически климат за работодателя и пандемията от
КОВИД 19.
Съгласно допуснатото и неоспорено заключение на ССчЕ, дължимите суми за
получаване, вкл. нетно трудово възнаграждение, обезщетения по чл. 221 КТ и по чл. 224 КТ,
възлиза общо на 4 032, 83 лв.
Дължимото обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от деня, следващ
падежа на всяко задължение за плащане на възнаграждение до деня, предхождащ подаване
на исковата молба или върху неплатените нетни трудови възнаграждения от месец май
2019г. до месец февруари 2022г. /вкл./, е 465, 23 лв.
В заключението си експерта посочва, че през месец май 2022г. ищецът не е полагал
труд, като във фиша му, е отразена сумата от 650 лв. обезщетение по чл. 221 КТ и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден, в размер на 37, 37 лв.
Съобразявайки ангажираните доказателства и имплицитно съдържащото се в
отговора на исковата молба признание, съдът приема, че „*****“ АД, не е изпълнило
основното си задължение и не е заплатило на служителя нетното трудово възнаграждение в
общ размер на 3 414, 20 лв. за периода от месец май 2019г. до месец април 2022г. /вкл./, до
който предявеният осъдителен иск, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Доколкото за месец май 2022г., ищецът не е полагал труд при работодателя си, то
претенцията за заплащане на нетно трудово възнаграждение в размер на 618, 63 лв., следва
3
да бъде отхвърлена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Посочената сума, съобразно
заключението на вещото лице съставлява сбор от обезщетение по чл. 224 КТ и чл. 221 КТ.
Претенцията по чл. 86 ЗЗД е основателна, тъй като работодателят не е заплащал
нетното трудово възнаграждение до 25 – то число на месеца, следващ този, за който такова
се дължи и дължи сумата от 465, 23 лв., съобразно изготвеното заключение.
Неоснователни са възраженията на ответника, че пандемията от Ковид – 19
съставлява обективна пречка за своевременното изпълнение на задълженията за плащане на
нетно трудово възнаграждение на служителите. Обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност, тъй като родът не погива.
Работодателят дължи на служителя и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, поради
прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни, чиито размер
възлиза на 889, 85 лв., според първия варианта на заключението на ССчЕ.
Съблюдавайки принципа за диспозитивно начало, претенцията по чл. 221, ал. 1 КТ,
следва да бъде уважено до размера на заявената сума от 780 лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски за уважената част разполага ищеца Д.
П., чиито размер възлиза на 529, 68 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът „*****“ АД има право на разноски за отхвърлената част от претенциите.
Доколкото не са ангажирани доказателства за извършването на разноски, такива не се
присъждат.
Ответното дружество „*****“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 457, 27 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и депозит за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. П., ЕГН
**********, **** сумата от 3 414, 20 лв. /три хиляди четиристотин и четиринадесет лева
и двадесет ст./, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
465, 23 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и двадесет и три ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко неплатено нетно
трудово възнаграждение, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, както
следва:
1./ за месец май 2019г. сумата от 267, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на 80,
88 лв. за периода от 26.06.2019г. до 19.06.2022г.;
2./ за месец август 2019г. сумата от 41, 13 лв. и обезщетение за забава в размер на 11,
4
40 лв. за периода от 26.09.2019г. до 19.06.2022г.;
3./ за месец октомври 2019г. сумата от 135, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
35, 29 лв. за периода от 26.11.2019г. до 19.06.2022г.;
4./ за месец декември 2019г. сумата от 90, 91 лв. и обезщетение за забава в размер на
22, 12 лв. за периода от 26.01.2020г. до 19.06.2022г.;
5./ за месец януари 2020г. сумата от 129, 10 лв. и обезщетение за забава в размер на
30, 31 лв. за времето от 26.02.2020г. до 19.06.2022г.;
6./ за месец февруари 2020г. сумата от 64, 80 лв. и обезщетение за забава в размер на
14, 69 лв. за времето от 26.03.2020г. до 19.06.2022г.;
7./ за месец март 2020г. сумата от 241, 14 лв. и обезщетение за забава в размер на 52,
59 лв. за времето от 26.04.2020г. до 19.06.2022г.;
8./ за месец април 2020г. сумата от 64, 80 лв. и обезщетение за забава в размер на 13,
59 лв. за времето от 26.05.2020г. до 19.06.2022г.;
9./ за месец май 2020г. сумата от 213, 46 лв. и обезщетение за забава в размер на 42,
93 лв. за времето от 26.06.2020г. до 19.06.2022г.;
10./ за месец юни 2020г. сумата от 160, 92 лв. и обезщетение за забава в размер на 31,
02 лв. за времето от 26.07.2020г. до 19.06.2022г.;
11./ за месец юли 2020г. сумата от 176, 89 лв. и обезщетение за забава в размер на 32,
58 лв. за времето от 26.08.2020г. до 19.06.2022г.;
12./ за месец август 2020г. сумата от 199, 25 лв. и обезщетение за забава в размер на
34, 98 лв. за времето от 26.09.2020г. до 19.06.2022г.;
13./ за месец септември 2020г. сумата от 285, 41 лв. и обезщетение за забава в размер
на 47, 73 лв. за времето от 26.10.2020г. до 19.06.2022г.;
14./ за месец октомври 2020г. сумата от 59, 33 лв. и обезщетение за забава в размер на
9, 41 лв. за времето от 26.11.2020г. до 19.06.2022г.;
15./ за месец ноември 2020г. сумата от 92, 57 лв. и обезщетение за забава в размер на
13, 91 лв. за времето от 26.12.2020г. до 19.06.2022г.;
16./ за месец декември 2020г. сумата от 64, 80 лв. и обезщетение за забава в размер на
9, 18 лв. за времето от 26.01.2021г. до 19.06.2022г.;
17./ за месец март 2021г. сумата от 101, 06 лв. и обезщетение за забава в размер на 11,
79 лв. за периода от 26.04.2021г. до 19.06.2022г.;
18./ за месец май 2021г. сумата от 196, 58 лв. и обезщетение за забава в размер на 19,
60 лв. за периода от 26.06.2021г. до 19.06.2022г.;
19./ за месец юни 2021г. сумата от 62, 69 лв. и обезщетение за забава в размер на 5, 73
лв. за периода от 26.07.2021г. до 19.06.2022г.;
20./ за месец юли 2021г. сумата от 113, 23 лв. и обезщетение за забава в размер на 9,
37 лв. за периода от 26.08.2021г. до 19.06.2022г.;
21./ за месец август 2021г. сумата от 62, 69 лв. и обезщетение за забава в размер на 4,
65 лв. за периода от 26.09.2021г. до 19.06.2022г.;
22./ за месец септември 2021г. сумата от 103, 58 лв. и обезщетение за забава в размер
на 6, 82 лв. за периода от 26.10.2021г. до 19.06.2022г.;
23./ за месец октомври 2021г. сумата от 98, 64 лв. и обезщетение за забава в размер на
5, 64 лв. за периода от 26.11.2021г. до 19.06.2022г.;
24./ за месец ноември 2021г. сумата от 168, 57 лв. и обезщетение за забава в размер на
8, 24 лв. за периода от 26.12.2021г. до 19.06.2022г.;
5
25./ за месец януари 2022г. сумата от 55, 53 лв. и обезщетение за забава в размер на 1,
76 лв. за периода от 26.02.2022г. до 19.06.2022г.;
26./ за месец февруари 2022г. сумата от 55, 53 лв. и обезщетение за забава в размер на
1, 33 лв. за периода от 26.03.2022г. до 19.06.2022г.;
27./ за месец март 2022г. сумата от 50, 53 лв.;
28./ за месец април 2022г. сумата от 58, 31 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. П., ЕГН **********, **** срещу „*****“ АД, ЕИК
**********, гр. Варна иск с правно осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ за заплащане на
сумата от 618, 63 лв. /шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и три ст./,
представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2022г. до 17.05.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. П., ЕГН
**********, **** сумата от 529, 68 лв. /петстотин двадесет и девет лева и шестдесет и
осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 457, 27 лв.
/четиристотин петдесет и седем лева и двадесет и седем ст./, представляваща разноски за
държавна такса и депозит за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6