№ 10685
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110128754 по описа за 2023 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу М. Х. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, УЛ.. 18, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 71,
партер, офис 1, чрез адвокат А. Ч., за установяване в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество за цена на топлинна енергия сума в размер на
862,19 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от
24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 220,10 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 05.03.2020 г. до 20.02.2023 г., сумата от 3,88 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 1,05 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до
20.02.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
ж.к.Люлин, бл.740, вх.Б, ет.13, ателие №4, аб.№245892, за периода от 01.01.2020 г. до
31.03.2021 г., включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в
имота му топлинна енергия за стопански нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
чрез особения представител, назначен по делото, като оспорва иска като неоснователен.
1
Счита исковата молба за нередовна. Оспорва твърдението, че ответницата е потребявала
топлинна енергия за стопански нужди, както и че е осъществявала търговска дейност.
Оспорва представения договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, като
нищожен, поради липса на основание и предмет. Оспорва, че в имота са извършвани реални
отчети на доставената топлинна енергия в имота, моли съда да отхвърли исковите
претенции.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 10027/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено. По
отношение на ответницата заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не е
намерено лицето и на установената месторабота, поради което съдът е дал указания на
заявителя за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя правния интерес на ищеца от
водене на настоящото производство.
Видно от представените писмени доказателства (л. 14-38) от делото, ответницата е
придобила процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72,
том 1-ви, рег. № 1228, дело № 54 от 16.06.2017 г. Страните по делото са сключили Договор
№ 34592/245892 от 17.04.2017 г. за доставка на топлинна енергия в имота на ответницата за
период от пет години, считано от 01.07.2017 г. Ответницата е подала заявление за сключване
на договор на 17.04.2017 г.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Услугата дялово
разпределение на топлинна енергия е предоставяна от ищцовото дружество, което е
извършвало разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период от 1.1.2020 г. до 31.03.2021 г. ищецът е отчитал водомерите в имота,
попълнени са документите за главен отчет. Отчетите са коректно отразени в изравнителните
сметки. В имота не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но се
ползва топла вода и има монтиран един водомер за топла вода, по който се отчита
потреблението. Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за
изразходвана топлинна енергия за подгряване на топла вода в размер на 961.43 лв.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не
е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 847.54 лв. за топлинна енергия и
главница за такса дялово разпределение в размер на 18.54 лв., както и лихвите за периода
върху двете главници възлиза на 217.13 лв.
2
Ответникът е представил справка от Агенция по вписванията от18.03.2024 г., от
която е видно, че имотът е бил продаден на трети лица с Акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 184, том 19 от 17.02.2021 г.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в
гр. София, ж.к.Люлин, бл.740, вх.Б, ет.13, ателие №4, аб.№245892, за периода от 01.01.2020
г. до 16.02.2021 г., включително, като след тази дата имотът е собственост на трети лица.
По делото са представени документи за отчет, индивидуални изравнителни сметки,
общи изравнителни сметки, фактури, кредитни известия за суми за възстановяване. Видно
от индивидуалната изравнителна сметка за отоплителен сезон 01.05.2019–30.04.2020 г., в
същата е отразено потребление на топлинна енергия за подгряване на топла вода от
01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. на стойност 517.95 лв., а за периода 01.05.2020-30.04.2021 г.,
индивидуалната изравнителна сметка е издадена на името на Борис Илиянов Димитров със
сума за доплащане от 12.54 лв.
С оглед наведените от страна на ответника възражения, съдът счита, че същите са
частично основателни. Безспорно по делото се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот до датата на разпореждане с него на 17.02.2021 г., което се установява
именно от справката от Агенция по вписванията, представена от ответната страна. Между
страните има и сключен Договор за доставка на топлинна енергия в имота, сключен на
17.04.2017 г. за доставка на топлинна енергия в имота на ответницата за период от пет
години, считано от 01.07.2017 г. Срокът на договора е изтекъл на 30.06.2022 г., а липсват
данни за неговото прекратяване и такива доказателства не са ангажирани от ответната
страна. Съдът приема за безспорно доказано обстоятелството, че за отоплителен сезон
01.05.2019–30.04.2020 г. ответникът е имал потребление на топлинна енергия за подгряване
на топла вода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. на стойност 517.95 лв., за което има
представена изравнителна сметка, която не е оспорена от ответника по съответния ред и е
станала изискуема. По отношение на периода от 01.05.2020-16.02.2021 г., включително,
липсват доказателства какво е било потреблението на ответника в имота, поради което и в
тази част искът е недоказан.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като,
съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура, като купувачът има право да предявява възражение
за начислената сума за топлинна енергия в 15-дневен срок след срока за плащане (ал. 2).
Доказателства за датите на връчване на месечните данъчни фактури на ответника не са
представени, поради което съдът приема за основателни възраженията на ответника в тази
част и следва исковете за лихви върху главниците да бъдат отхвърлени, като недоказани.
3
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан в посочената част – за главница
за доставена топлинна енергия в имота за подгряване на топла вода от 01.07.2019 г. до
31.03.2020 г. на стойност 517.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, за услугата дялово разпределение за главница за такса
дялово разпределение в размер на 18.54 лв. за периода 1.1.2020-28.2.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане, като исковете за мораторни лихви върху тези суми следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на
25 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. в заповедното
производство, а в исковото – 25 лева за държавна такса, 410 лв. за депозит за особен
представител, 500 лв. за вещи лица и юрисконсултското възнаграждение, определено от
съда в размер на 150 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, или общо разноски в двете
производства в размер на 1160 лв. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца му се
следват разноски в размер на 568.40 лв.
Предвид това, че ответницата е представлявана от особен представител, назначен на
разноски на ищеца, същата не извършила разноски и такива не й се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., и М. Х. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, УЛ.. 18, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 71,
партер, офис 1, чрез адвокат А. Ч., че ответникът М. Х. Х. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца “.” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150 от ЗЕ сумите, както следва: за главница за доставена топлинна енергия в имота
за подгряване на топла вода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. на стойност 517.95 лв.
(петстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.02.2023 г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска за главница за топлинна енергия до пълния размер от 862.19
лв., като неоснователен, признава за установено дължимостта на сумата за главница за
услугата дялово разпределение в размер на 18.54 лв. (осемнадесет лева и петдесет и четири
стотинки) за периода 1.1.2020-28.2.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.02.2023 г. до
окончателното плащане, като отхвърля исковите претенции за останалите суми за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 220.10 лв. за периода от 5.03.2020 г.
до 20.02.2023 г. и мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
4
същия периода в размер на 1,05 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Х. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.. 18, да заплати на “.”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
представлявано от ., сумата от 568.40 лв. (петстотин шестдесет и осем лева и четиридесет
стотинки) за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно на уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5