№ 4253
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110147397 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът „...” ... извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу АДР. В. Г., .... Възражения против заповедта е подадено
само от А.Г., поради което ищецът предявява установителни искове за сумата от 564,07лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г., мораторна лихва в размер на 109,79 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
2.3.2021 г., сумата от 3,63 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020г. , мораторна лихва в размер на 0,65
лв. за периода от 31.3.2018 г. до 2.3.2021 г. при твърдение, че ответницата е собственик на
1/8 идеална част от топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ., аб.№ .
Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответницата А.Г., получила препис от исковата молба на 22.9.2021г., на 5.10.2021г. е
подала писмен отговор, както и е направила искане за допускане на правна помощ, чрез
1
процесуално представителство, което съдът допусна с определение. Ответницата на
собствено основание сочи, че оспорва вземането на ищеца, като нереално и завишено, тъй
като не му е клиент – в имота от години не се ползва нито парно, нито топла вода, само
преминават тръби, налице е документ, в който се признава, че сумите за ТЕ са определени
неправилно. Прави се възражение за давност.
В подадения отговор от назначения от съда, определен от САК процесуален
представител за осъществяване на процесуално представителство по ЗПП- адвокат .,
вземането се оспорва поради давност, както и защото от представения документ от
11.12.2019г. за затапени радиатори е видно, че в имота няма отоплителни тела и съоръжения,
включени в системата на централно отопление, не се ползва подгряване на вода, а третото
лице – ФДР с писмо от 27.12.2019г. е констатирало, че начисляването на ТЕ за подгряване
на вода е спряно, считано от м.12.2019г., а сметките за период 5.2019г.-11.2019г. ще бъдат
анулирани в изравнителна сметка за период 5.2019г.-4.2020г., но въпреки това ищецът
претендира тези суми. С оглед изложеното оспорва се дяловото разпределение и
начисляването на ТЕ да е извършено правилно.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че ап.40 е придобит в собственост от .. по време на брака й с ., който е
починал на 1.12.2007г. и е оставил като свои наследници по закон : преживяла съпруга . Г.,
дъщери: АДР. В. Г., . Г. и .. Г..
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
2
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото е отделено за безспорно правото на собственост, притежавано
от ответника, поради което той е клиент на ищеца.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
техническа експертиза, за отоплителен сезон 5.2017г.-4.2018г. в имота не е осигурен
достъп за отчет от третото лице, като третото лице е изчислило служебен разход за три
радиатора, и за щранг – лира и за сградна инсталация въз основа пълния отопляем обем на
имота, както и подгряване на вода, на база 3 лица. За този период не е начислявана топлинна
енергия за отоплителни тела в общи части. За останалите два отоплителни сезона –
м.5.2018г.-м.4.2019г. и м.5.2019г.- м.- 4.2020г., за имота е осигурен достъп за отчет, като
третото лице е начислило ТЕ само за сградна инсталация, на база пълен отопляем обем, а за
период до 4.2019г. и за вода, на база брой ползватели 3 броя. За следващ отоплителен сезон,
не е начислявана ТЕ за подгряване на вода.
Ответницата е представила протокол от 11.12.2019г.съставен от етажни собственици, че
в имота – апартамент 40, трите радиатора са изключени от системата за централно
отопление, не се ползва топла вода, и тръбите са затапени. На 25.11.2019г., ответницата и
останалите длъжници по заповедта, са подали възражение до ищеца относно сметките, в
3
което е посочено, че ищецът е подканен да премахне тръбите от имота още през 2007г.
Изявление в този смисъл не е представено по делото. От представеното по делото решение
от 2.8.2002г. на ОС на ЕС, е видно, че на същата дата етажните собственици са решили да
преминат към дялово разпределение, като на 14.10.2002г. е сключен договор с третото лице.
В списък – приложение към протокола за ОС на ЕС от 2.8.2002.г за апартамент 40 /титуляр
на сметка е посочен наследодателят на ответницата ./, като за имота е посочена пълна
отопляема кубатура 165 куб.м., посочени са отопителни тела – 4, и брой лица, не са
посочени заявени разпределители на топлинна енергия.
Следователно, още от преминаване към дялово разпределение, в имота няма монтирани
ИРРО към отделните отоплителни тела. В имота преминават елементи на сградна
инсталация от вертикалните тръби , като са налице хоризонтални отклонения за
разпределителна отоплителна инсталация в имота. В имота няма монтиран апартаментен
топломер.
В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява
особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед
особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното
отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка,
при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител,
без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2
ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради
това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не
си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при
тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
4
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Съгласно заключението на СТЕ, начислените суми от третото лице са
пропорционално на пълен отопляем обем на имота за трети искови периода. Следователно,
начислената ТЕ след изравнение, за сградна инсталация, е дължима от клиента, независимо,
че в имота не се ползва ТЕ за отоплителни тела и за подгряване на вода.
Разпоредбата на чл.69,ал.2 от НАредба № 16-337/2007г., приложима към отчетен
период 2018-2019г., предвижда, че когато в имота на потребителя липсва водомер, или не е
осигурен достъп за отчет, за целия отоплителен сезон, ползваното количество енергия за
подгряване на вода се определя въз основа норма от 140л/денонощие на потребител. Видно
от заключението на СТЕ, това е сторено за първия отоплителен сезон, за който не е осигурен
достъп до имота, поради което и начисленият разход за него е правилен. Относно
изчислението за отоплителен сезон, е осигурен достъп за отчет в имота и третото лице
отново е начислило ТЕ за подгряване на вода, въпреки че в отчетния формуляр е посочено
5
4-0, и брой лица – 3. Съдът намира, че и за отоплителен сезон м.5.2018г.-м.4.2019г. ,
дяловото разпределение е изготвено правилно, в съответствие с посочената разпоредба на
Наредбата.
Относно дяловото разпределение за 5.2019г-4.2020г., е начислена само ТЕ отдадена
от сградна инсталация, в съответствие с разпоредбата на чл.69,ал.2, т.2 От Наредба за
топлоснабдяването за 2020г..
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като видно от СТЕ,
енергията за сградна инсталация е изчислена въз основа формулата, предвидена Наредба №
16-334/2007г..и Наредба за топлоснабдяването за 2020г.
Възражението на ответницата относно липсата на ползвана енергия в имота е
неоснователно – липсват доказателства, етажната собственост да е прекратила
топлоподаването в сградата по реда, предвиден в чл.153,ал.2 ЗЕ, а обстоятелството, че в
сградата се ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за имоти, а оттам –
и за сградна инсталация, се установява от представените два отчета от 5.2019г .и 5.2020г.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за
потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна
сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
6
период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.2.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
7
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Поради изложеното, исковете са основателни изцяло.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от представеното съобщение към обща фактура,
изравнителната сметка за отоплителен сезон 5.2017г.- 4.2018г. е отразена в изготвена обща
фактура от 31.7.2017г., на стойност 2465,94лева, която включва вземането за целия
отоплителен сезон +42,99 лева за доплащане след изравнение/.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
8
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
7.2018г., тъй като съставлява ново вземане на ищеца, за по- голяма от претендираната по
прогнозни фактура ТЕ, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на фактурата, но само
за това изравнително вземане. Видно от съобщението към изравнителната фактура, най –
старото прогнозно вземане съдържащото се в нея е от м.5. 2017г. Заявлението по чл-.410
ГПК е подадено на 12.3.2021г., съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК и прекъсва давността.
До тази дата, в погасителна давност са всички вземания на ищеца за период от 5.2017г. до
12.2017г., тъй като за вземането по фактура от 1.2017г. е изискуемо от 45 - дневен срок от
издаването на фактурата, или на 17.3. и заявлението прекъсва давността. Искът следва да се
отхвърли за сумата 152,31 лева / 1/8 от общата сума по прогнозни фактури от 5.2017г. до
12.2017г., припадаща се на ответницата/. Извън погасителна давност по обща фактура от
7.2018г., е сумата от 1247,47 лева, върху която се следва сумата от 294,80 лева обезщетение
за забава, поради което и на основание чл.119 ЗЗД, претенцията по отношение ответницата
за лихва за забава, следва да се отхвърли за 1/8 от погасената по давност лихва, или за
сумата 37,73 лева.
Относно претенцията за дялово разпределение, съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ,
цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата
дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на
договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за
заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна
енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да
събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на
уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.
Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с
определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
9
таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също основание,
произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за вземането по тях
е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на издаване на фактурата, която
съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към 12.3.2021г., когато е предявен
искът, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, , в погасителна давност е само вземането за
дялово разпределение по фактурата от 28.2.2018г. – сумата от 1,00 лева, и на основание
чл.119 ЗЗД – за сумата 0,31 лева лихва, за която искът следва да се отхвърли, в 1/8идеална
част, припадаща се на ответницата.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 19,81 лева , от които
сумата 13,56 лева държавна такса и 6,25 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер 186,44 лв за
държавна такса, сумата 400 лева за депозит за СТЕ и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева. От сторените разноски, на ищеца се
припада сумата от 14,25 лв. за заповедното производство и сумата от 493,91 лева за исковото
производство.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че АДР. В. Г. ЕГН ********** с адрес ... дължи на „...” ...
ЕИК .. с адрес . сумата 411,76 лева – неплатена главница за топлинна енергия, ползвана
през периода от м.1.2018г. до м.4.2020г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ... аб.
№ ., заедно със законната лихва от 12.3.2021г- до плащането, мораторна лихва в размер на
72,06 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 2.3.2021 г., сумата от 3,50 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.3.2018 г. до 30.4.2020 г.,
заедно със законната лихва от 12.3.2021г- до плащането, мораторна лихва в размер на
0,62лв. за периода от 31.3.2018 г. до 2.3.2021 г.,за които по гр.д.№ 14411/2021г. от СРС, 125-
ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...” ... ЕИК .. с адрес . против АДР. В. Г. ЕГН
********** с адрес ... искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 14411/2021г. от СРС, 125- ти състав
за сумата 152,31 лева начислена топлинна енергия за период от м. 5.2017г. до м.12.2017г.,
за сумата 37,73 лева обезщетение за забава върху нея за период от 15.9.2018 г. до 2.3.2021 г.,
сумата от 0,13 лева главница за дялово разпределение по фактура от 2.2018г. и сумата 0,03
левав обезщетение за забава върху нея за период от 31.3.2018 г. до 2.3.2021 г..
ОСЪЖДА АДР. В. Г. ЕГН ********** с адрес ... да заплати на ...” ... ЕИК .. с адрес .
сторените по делото разноски: сумата от 14,25 лв. за заповедното производство и сумата от
10
493,91 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „МХ
Елвеко” ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11