Р Е Ш
Е Н И Е №260010
Гр.Варна, 21.08.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на пети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 225 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане" АД със
седалище гр.София срещу решение № 194 от 27.02.2020г. по търг.дело № 905/19г.
по описа на Окръжен съд – Варна, с което застрахователят е осъден да заплати на
В.Г.К. сумата 33 616.96лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по автомобилна застраховка „Пълно Каско“ и допълнителна клауза
„доверен сервиз“, сключена със застрахователна полица № 0020090201800430 от
18.09.2018г. със срок на покритие от 19.09.2018г. до 18.09.2019г. за понесени
загуби от увреждане на л.а.“Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег.№ Б 6255 СА, породени
при сблъскване с крайпътно дърво при ПТП на 17.11.2018г. на път 471 преди
с.Равна гора, изразяващи се подмяна и боядисване на детайли, подробно описани,
както и в транспортни разходи за репатриране на увреденото имущество на
основание чл.405 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва за забава от
05.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 1 606.14лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на същото обезщетение след
изтичане на срока за произнасяне на застрахователя, считано от 14.12.2018г. до
03.06.2019г. на основание чл.409 от КЗ, както и е осъден да заплати направени
по делото разноски.
Твърди
че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез
със събрания доказателствен материал и процесуалните правила.
Твърди че ищецът не е установил по безспорен
начин всички обстоятелства, за които носи доказателствена тежест, а именно: че
на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм. Твърди че не е
проведено главно и пълно доказване на всички правопораждащи факти, което да
доведе до ангажиране на отговорността на застрахователя. Твърди че е налице
изключен от застрахователното покритие риск и е налице правомерно извършен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Сочи че е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
при която е възложено на вещото лице да се запознае със снимковия материал при
ответното дружество. Излага че при изслушването на експерта в съдебно заседание
е установено, че вещото лице не се е запознало със снимковия материал, а е
извършено единствено обсъждане със служителя на застрахователя. Твърди че този
снимков материал на МПС, на пътното платно и на соченото вертикално препятствие
– дърво е изготвен в хода на ликвидационната преписка и дава яснота, както
върху понесените щети, така и върху реалното състояние на пътя към датата на
твърдяното ПТП. Твърди че именно поради това от застрахователното дружество е
поискана повторна автотехническа експертиза и даване на отговор на въпросите
след запознаване с изготвения снимков материал в ликвидационния център на
застрахователя, което искане е оставено без уважение.
Позовава се на изготвената от застрахователя
техническа експертиза, чието заключение е че нанесените увреждания на
автомобила не кореспондират с описаното в уведомлението за регистриране на щета
събитие и не следва да са причинени от него.
Твърди че съставения протокол за ПТП по
отношение на самия механизъм на ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя
на протокола. Твърди че по показания на самия актосъставител, произшествието е
посетено около час след получаване на съобщението за него, поради което и
оспорва извода на съда, че протоколирането е извършено непосредствено след ПТП,
при което са нанесени вредите. Оспорва достоверността на показанията на
свидетеля К., поради това че до провеждане на първото по делото съдебно
заседание, от ищеца е нямало наведени твърдения
за свидетел, очевидец, който да е присъствал на местопроизшествието.
Оспорва извода на първоинстанционния съд,
направен въз основа на съставения протокол за ПТП, показанията на разпитаните
свидетели и необоснованото заключение на САТЕ, че застрахователното събитие е
настъпило именно по начина, деклариран от застрахованото лице. Поддържа отказа
си за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.5
ал.1 т.11 от Общите условия по застраховка „Каско“, като твърди че не е
доказано събитието, покрито изрично като риск и представляващо основен елемент
от правопораждащия обезщетението фактически състав.
Моли съда да отмени решението и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира направените по
делото за двете инстанции разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната страна по жалбата В. К. К. ***, в
депозиран в срока по чл.263 от ГПК отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му части.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен
е осъдителен иск от В.Г.К.
срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ за сумата 33 616.98лв.,
претендирана като дължимо застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие по застраховка „Пълно Каско“ и допълнителна клауза „доверен
сервиз“ за понесени загуби от увреждане на л.а.“Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег.№
Б 6255 СА, породени при сблъскване с крайпътно дърво при ПТП на 17.11.2018г. на
път 471 преди с.Равна гора, изразяващи се подмяна и боядисване на детайли,
подробно описани, както и в транспортни разходи за репатриране на увреденото
имущество, както и за заплащане
на обезщетение за забава в плащането на обезщетението след изтичане на срока за
произнасяне от застрахователя.
Не е спорно между страните съществуването на
договорно правоотношение между тях по договор за застраховка „Пълно Каско“ и
допълнителна клауза „доверен сервиз“, сключена със застрахователна полица №
0020090201800430 от 18.09.2018г. със срок на покритие от 19.09.2018г. до
18.09.2019г. за лек автомобил л.а.“Мерцедес“
модел „Е 200“ с рег.№ Б 6255 СА.
Не е спорна образуваната при
застрахователното дружество преписка по щета № 0020-090-1415/2018г. Не са
спорни претърпените по автомобила щети, констатирани от застрахователя.
Не е оспорена с въззивната жалба приетата от
първата инстанция стойност в размер на сумата 33 286.98лв. на необходимите
ремонтни работи за отстраняване на
описаните щети по автомобила за възстановяване на застрахованото имущество,
както и извършените транспортни разходи за репатриране в размер на 330лв.
Спорен пред въззивна инстанция е въпроса за
настъпването на пътно-транспортното произшествие, механизма на настъпване на
уврежданията и пряката причинно-следствена връзка между декларираните от
застрахования обстоятелства и констатираните повреди. Застрахователят и пред
въззивна инстанция поддържа направеното възражение за наличие на предвидените в
чл.5 ал.1 т.11 от Общите условия предпоставки за изключване на поетия от
застрахователя риск - опит за заблуда или премълчаване от страна на
застрахования на действителните обстоятелства, при които е възникнало
застрахователното събитие.
Представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1656701 от 17.11.2018г.
е съставен съобразно изискванията
на чл.4 от НАРЕДБА № Iз - 41
от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
в образеца по приложение № 2 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно-транспортно
произшествие. Представеният протокол за пътно-транспортно произшествие е
съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. От застрахователя ответник е
оспорен в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини
за настъпване на ПТП с твърдения, че съставилото го длъжностно лице не е
очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са
възприети непосредствено от него.
Съгласно чл.179 ал.1 от ГПК официалните свидетелстващи документи имат
материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на
противното, че удостоверените в документа факти, действително са се
осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите
факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице,
удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне
на документа. С материална доказателствена сила се ползва и констатираното
положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от
длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него
схема на произшествието. Когато пътно-транспортното произшествие не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
настъпване на произшествието. Поради което и в тежест на ищеца е да установи
механизма на ПТП.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели актосъставителят Д. А. и С. Н. К., кредитирани от въззивния съд
изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, се
потвърждават констатациите в акта, че при посещението на произшествието от
органите на МВР, автомобилът е бил ударен в дървото като е пострадала предната
му част. Свидетелят К. е шофирал зад колата на пострадалия и е бил очевидец на
произшествието. Установява се от показанията му че колата е направила рязка
маневра в ляво по посоката на движението и се е спряла в дърво. Свидетелят е
слязъл и опитал да помогне на водача. От разговор с шофьора е узнал че на пътя
внезапно са се появили диви прасета, което го е накарало да завие рязко на
ляво. Показанията на свидетеля К. отразяват лични и непосредствени впечатления
за механизма на произшествието, поведението на водача и резултата от
предприетата от него внезапна маневра.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от
съда изцяло, съдът приема за установено, че описаните в описите на
застрахователя деформации в предната част на автомобила могат да настъпят при
удар на автомобила в твърд предмет, каквото е крайпътно дърво. Предвид на това
и съдът приема за установена причинната връзка между удара в дърво на
автомобила и нанесените на автомобила щети.
Макар и експертът да не е могъл да се
запознае пряко с мястото на произшествието, такова каквото е било, предвид
ремонтиране на пътния участък и отсичане на околни дървета, изводите на
експерта са резултат от прилагане на специални знания за въздействие на
различни механични сили върху различни части и детайли на увредения автомобил,
чието състояние не е променяно и е установено от експерта при огледа. От
заключението и от обяснено на експерта в съдебно заседание на 29.01.2020г. се
установява, че наличието на деформация и скъсване – разрушаване на целостта на
детайла е практически определено от производителя на детайла с определена
техническа характеристика. Експертът е обяснил как точно основните детайли са
поели, разпределили и намалили удара, локализиран при съприкосновение именно с
вертикално препятствие – твърд предмет, а деформациите им се сочат като типичен
резултат, целен от производителя при конструирането на външни детайли на купето
за намаляване на риска от засягане на пътниците. Посочено е че всички други
увредени елементи, неучастващи пряко в удар, се явяват свързана неподвижно
система, понасяща входна съществена енергия, поради което се наблюдава и
конкретното им деформиране до степен неработоспособно техническо състояние.
Така обоснованото заключение и въззивният съд намира за убедително
опровергаване на преценката на застрахователя за несъответствие на уврежданията
по автомобила с удар с такъв интензитет и начин на съприкосновение на
застрахованото имущество в крайпътно дърво.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира предявения иск за
заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пълно Каско“ и допълнителна клауза „доверен
сервиз“ от 18.09.2018г. за щети по лек автомобил л.а.“Мерцедес“
модел „Е 200“ с рег.№ Б 6255 СА
настъпили в резултат на ПТП на 18.09.2018г. за доказан и основателен.
Установено е по делото настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият автомобил поради рязка маневра се е ударил в крайпътно дърво,
безспорни между страните са уврежданията по автомобила, установено е от
съдебно-автотехническата експертиза, че уврежданията по автомобила могат да
бъдат причинени от удара в дърво, не е спорна пред въззивния инстанция
стойността на разходите, необходими за ремонт на автомобила.
Оплакване във въззивната жалба срещу приетия
от първоинстанционния съд начален момент на присъждане на законна лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение и срещу определения размер на законната
лихва няма.
Поради което и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените
пред въззивна инстанция разноски, съобразно представен по делото списък на
разноските в размер на сумата 2 400лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 194 от 27.02.2020г. по търг.дело № 905/19г. по описа на Окръжен съд –
Варна.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със
седалище гр.София, адрес на управление, гр.София, ул.“Света София“ № 7, ЕИК
*********, да заплати на В.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата 2 400лв. /две
хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: