Р Е
Ш Е Н И Е
№
102
гр. Перник, 09.07.2021
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
При
участието на секретаря А.М. и прокурор Росица Ранкова при Окръжна прокуратура –
Перник, по докладваното от съдията Георгиева КАНД № 91 по описа за 2021 г. на
Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Б.П.М.,*** против решение № 260019 от 22.01.2021г. на
Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1639 по описа на съда за 2020г.. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-1158-002199 от 09.06.2020 г., издадено от началник на
група в сектор „Пътна полиция“ (СПП) към ОД на МВР – Перник, с което на Б.П.М.,
за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр.
с чл. 179, ал. 2, предл. второ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. (двеста лева).
В жалбата
се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено при
неизяснена фактическа обстановка и с противоречиви мотиви. По същество се
излагат доводи за необсъждане на възраженията на жалбоподателя за механизма на
пътнотранспортното произшествие (ПТП), включително въведено ограничение на
скоростта в процесния участък и скорост на движение
на двата автомобила. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 30.06.2021г.
съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се
явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. М. ***, в които излага аргументи по съществото на
спора и се иска обжалваното решение да се отмени и да се отмени и наказателното
постановление.
Ответната страна–ОД на МВР-Перник,
сектор „ПП“ за представител изпраща гл. юк. З.В..
Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага обжалваното решение да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият
състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
С
наказателно постановление № 20-1158-002199 от 09.06.2020г., началник на група в
СПП към ОД на МВР – Перник, въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение № GA222775/19.05.2020г., е наложил на Б.П.М.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за
извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр.
с чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, състоящо се в
това, че на 19.05.2020г., на територията на община Перник, на ПП I – 6, км 83.000, в посока към гр. София, като водач на лек автомобил „***“ с рег.
№ СВ *** НК, собственост на „***“ ЕООД, не се е движил на такова разстояние от
движещото се пред него друго пътно превозно средство (ППС)-„***“ с рег. № РК ***
ВС намаляващо скоростта, поради което се блъснал в движещия се пред него
автомобил с предна дясна част в негова задна лява част, с което реализирал ПТП
с материални щети.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник, като в производството по АНД
№ 1639 по описа на съда за 2020 г. същото е потвърдено. За да достигне
до този правен извод, решаващият съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, е приел
от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи, в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42,
съответно чл.
57 ЗАНН. Прието е, че нарушението е безспорно установено, поради което и
правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на Б.М. за
нарушение на чл.
23, ал. 1 от ЗДвП и съответно правилно е наложил предвидения в чл. 179, ал. 2, пр. второ от ЗДвП размер на
глобата от 200 лева.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното
приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му районния съд
е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313
и чл.
314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84
от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като
изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на
страните.
В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.
221, ал. 1 изр. 2 от АПК.
Наведените
в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Фактическата
обстановка е правилно изяснена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП,
на основание на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътно
транспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Описаното в случая от обективна и субективна страна
деяние напълно се субсумира под състава на цитираната
разпоредба и правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, която вменява
задължение на водача на ППС да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Фактическото обвинение, повдигнато за това
нарушение се потвърждава от събраните в хода на въззивното
съдебно производство гласни и писмени доказателства. При посочените в НП време,
място и начин М. като водач на посочения в наказателното постановление лек
автомобил не се е движил на разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко, при което е причинил пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, в резултат от
неспазване на дистанция с него. Твърдението на касатора
за различен механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие не се
подкрепя от приложените към административно-наказателната преписка и от приетите
като доказателства по делото констативен протокол за ПТП и схема на ПТП.
Касационният съдебен състав не може да установява нови фактически положения по
силата на чл. 220 от АПК и по този начин да подменя
вътрешното убеждение на въззивния съд като инстанция
по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка се
разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката
и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното
формиране на това убеждение. Във връзка с
горното касационният състав намира, че при постановяване на обжалвания съдебен
акт не са допуснати процесуални нарушения в доказателствената
дейност на съда. В
случая при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи,
не са установени порочни действия на въззивния съд. Следва
да се посочи, че по отношение на нарушението редовно съставените АУАН, съгласно
чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена
сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание на съда да
приеме, че описаното нарушение е извършено от касатора.
По делото, което е видно и от съдържанието на
жалбата до районния съд, не е бил спорен фактът на движение на МПС, управлявано
от касатора на посочената дата и място, както и факта
на реализиране на ПТП с друго ППС и на пътното платно. Не е налице и
нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В оспореното наказателно постановление има
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, като нарушението по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП се потвърждава и от събраните по делото доказателства,
които съдът цени като обективни и безпристрастни.
Проверяваното съдебно решение е съобразено и с
материалния закон. Самият факт на настъпилия сблъсък установява липсата
на подходяща дистанция и нарушението на правилата за движение. Административнонаказателната отговорност на касатора Б.М.
е ангажиране основание по чл. 23, ал. 1
във вр. с чл. 179, ал. 2, предл.
второ от ЗДвП, и с наложено в абсолютния законов размер съответно
административно наказание. Фактическата обстановка, нарушението и
авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия
орган и в производството пред първата съдебна инстанция, поради което и
наказателното постановление правилно е потвърдено.
Проверката
по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи
наличие на основания за касиране на решението
С оглед
изложеното, касационният състав приема, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на Районен съд – Перник, като правилно и законосъобразно ще бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260019 от 22.01.2021г. на Районен съд – Перник, постановено по
АНД № 1639 по описа на съда за 2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/