РЕШЕНИЕ
Номер 696/17.12.
Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На двадесети ноември през 2019 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 799 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът
- „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД твърди, че е кредитор на ответника „СОУЛ“ ООД, тъй
като в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008 г. му е предоставил в заем суми, на
обща стойност 326 500 евро, равняващи се на 638 578 лв., с
осъществени парични преводи по разплащателната сметка на „СОУЛ“ ООД в Обединена
българска банка АД, които не са върнати. Сочи, че съгласно представен от
управителя доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. -
2017 г., задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в
размер на 680 000 лв. Твърди, че с получените средства „СОУЛ“ ООД е закупило
недвижими имоти с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
132, том IХ, дело № 1732/2007 г., вписан в Служба по вписванията -Пловдив с вх.
рег.№ 28784/11.10.2007 г., акт № 40,
том 97, дело № 23116/2007 г., сред
които и:
-
самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.1911.1.12 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ
апатамент „М-3“, разположен на мансардния етаж на „жилищен модул В1“, със ЗП
54,93 кв. м., състоящ се от дневна - столова, кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, антре и тераса, при граници: вътрешен двор, калкан, улица, ст.
клетка, ст. площадка, апартамент тип „Н“, както и съответните ид.ч. от общите
части на сградата, заедно със зимник № 3 в сутеренния етаж със ЗП 21,46 кв.м.,
при граници: зимник № 2, от две страни външен зид, зимник № 4 и коридор и
съответните ид.ч. от общите части на сградата,
който обект е разположен в жилищна
сграда, обозначена като жилищен модул „В1“ в гр. Пловдив в УПИ № XI-913 от кв. 10 по плана на кв.
„Кишинев-Смирненски“ на гр. Пловдив, целият с площ от 373.50 кв.м., при
граници: улица, УПИ № Х-913, поземлен имот № 9537 и УПИ № XII-913, заедно с 12.129% ид.ч. от УПИ
№ XI-913.
Ищецът твърди, че до месец ноември 2014 г. „СОУЛ“ ООД е отдавало закупения имот
под наем, но в последствие го е продало с договор за покупко - продажба от
12.12.2014 г., обективиран в нотариален акт № 65, том III, рег. № 8293, дело № 452/2014,
вписан в СВ-Пловдив с вх. рег. № 36009/12/12/2014, акт № 175, том 102, дело №
18373/2014 г. на втория по делото ответник - Д.Т. А., ЕГН
**********. Със същият нотариален акт са
продадени и 6.137 % ид. ч. от поземлен имот 56784.511.1911 по КККР, одобрен със
заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК. Сочи, че продажната цена е в пъти
по-малка от заплатената при придобиването на имотите, като същите са продадени
на лице, близко на управителя на дружеството - длъжник. Твърди, че сумата от
продажбата веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и
прехвърлена „на каса“ на дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му
разполага с малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на
заетите суми. Като твърди, че посочената сделка е извършена от участващите в
нея лица със съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор
на „СОУЛ“ ООД, настоява, съдът
да постанови решение, с което да се обяви за относително недействителна
на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца, продажбата, осъществена
от „Соул“ ООД на Д.Т. А., ЕГН **********, с нотариален акт№ 65, том III, peг. №
8293, н. дело №452/2014 г., вписан в СВ - Пловдив, с вх.рег.№ 36009/12.12.2014,
акт 175, том 102, дело 18373/2014, на следните имоти:
- самостоятелен
обект с идентификатор 56784.511.1911.1.12 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР),
с адрес на имота: ****, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.511.1911 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой на нивата на обекта: 1, с посочена в документа площ от
54,93 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
56784.511.1911.1.11, под обекта - 56784.511.1911.1.19, над обекта – няма, ведно
с прилежащи части: зимник № 3 с площ от 21.46 кв.м..
- 6.137
% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1911 по КККР, одобрени със
заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение
в КККР), с адрес на имота: **** с площ от 376 кв.м, при съседи: 56784.511.9537,
56784.511.1910, 56784.511.721, 56784.511.1912.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответника „СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва
качеството на кредитор на ищеца и съществуването на твърдените в исковата молба
вземания към него. Евентуално, прави възражение за погасяването им по давност.
Признава факта, че процесните имоти са продадени на по-ниска от придобивната им
цена, но обяснява това с
обстоятелствата, че същите са били придобити преди настъпването на световната
финансова криза като след нея цените на имотите са паднали драстично, както и
наемните цени, поради което е станало икономически неоправдано да се правят
разходи за поддръжка на недвижими имоти и за плащане на данъците за тях.
Твърди, че разликата между придобивната и продажната цена не е драстична, като
продажната цена е била пазарната цена за тези имоти за 2014 г.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор и от ответника Д.Т. А., с който същата оспорва твърдението в исковата
молба, че е „познато“ на управителя на „СОУЛ“ ООД лице и че към момента на
продажбата е знаела за съществуването на финансови отношения между ищеца и
ответното търговско дружество. Твърди, че нейната дъщеря Х.Х.А. *** АД на
14.07.2007 г. апартамент в същата сграда, като през есента на 2014 г.
ответницата е разбрала, че апартамента, който е съседен на закупения от дъщеря
ѝ, предмет на атакуваната по делото сделка, се продава, поради и което е
решила да го купи.
В
депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е
кредитор на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв.,
осчетоводени от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за
закупуване на недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр.
Пловдив и частично плащане по предварителни договори за други два обекта в
процес на строителство. Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е
записано, че сумите се отпускат като инвестиционен заем, но съществува
договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н
А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане на
посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да
се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има
вземане в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000
лв., които в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото
няма друго основание сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на
„СОУЛ“ ООД. Твърди, че страните по процесната сделка формално са сключили
договор за покупко-продажба, а в действителност, не е извършван банков превод
от банкова сметка на продавача за сумата по продажната цена от 51 000 лв.,
посочена в нотариалния акт, като действителното им намерение е било със
сключването на сделката да бъде затруднено удовлетворяването на кредитора
„Конжелатс дел Норд“ ЕООД, посредством намаляване активите на длъжника му „СОУЛ“
ООД. Твърди, че на ответниците е било известно, че с действията си увреждат
ищеца. Сочи, че отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са
представени като дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по
партидата на същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на
основание чл. 23, ап. 6 от ЗТР не се нуждае от доказване. Твърди, че с оглед
оповестителното действие на обявените актове по партидата на дружеството в
Търговския регистър, на ответникът-купувач по атакуваната сделка му е било
известно наличието на задължения на продавача „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел
Норд“ ЕООД.
В
депозирания по делото допълнителен отговор ответника „СОУЛ“ ООД поддържа
твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор и оспорва твърденията
в допълнителната искова молба. Твърди, че атакуваната сделка е извършена със
знанието на ищеца, тъй като същият към
датата на извършването ѝ е представлявал по пълномощие другия съдружник в
„СОУЛ“ООД - „Чиароланца“ ООД, а всички сделки са извършени със знанието и на
двамата съдружници в ответното дружество. В допълнение, посочва че ищецът е
свързано лице със съдружника „Чиароланца“ ООД, доколкото собственикът на
ищцовото дружество - А.О.В. е **** на трите съдружнички в „Чиароланца“ ООД.
Допълнителен
отговор е депозиран и от ответника Д.Т. А., с който същата поддържа твърденията и възраженията,
изложени в първоначалния отговор и оспорва твърденията в допълнителната искова
молба.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Видно от НА № 132, том IX, рег. №
8787, н.д. № 1732 от 2007г. е, че на 11.10.2007г. е сключен договор за покупко
– продажба, с който „СОУЛ“ ООД е закупило от „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД недвижими
имоти, подробно описани в пункт 1, 2 и 3 от акта общо за сумата от 328 775
лв., която сума е заплатена при сключване на договора и при уговорено
отлагателно условие относно настъпване на прехвърлителния ефект на същия –
заплащане на последната вноска по договора за СМР, подписан между страните.
На 12.12.2014г.
„СОУЛ“ ООД се разпоредил възмездно в полза на Д.Т. А. с един от придобитите с НА № 132, том
IX, рег. №
8787, н.д. № 1732 от 2007г. недвижим имот, ведно със 6.137 % идеални части от ПИ с идентификатор
56784.511.1911 за сумата от 51 000 лв.,
платени по банков път.
Представено е по делото банково удостоверение от Мора
Банк Сау, от което се установява превода на посочените в исковата молба суми от
сметката на ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД; в същото не се съдържа основание за
извършените преводи.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
неоспорена от страните се установява, че получените по сметка на дружеството
ответник суми през периода 2007г. - 2008г., преведени от ищеца са осчетоводени
по сметка 499 „Други кредитори“, а през 2018г. са отписани и сумата е отразена
като приход по кредит на сметка 709 „Други приходи“. Доколкото липсват други
записвания за налични източници за финансиране на сделките с недвижими имоти,
експерта прави извод, че е възможно същите тези средства да са използвани за
закупуването им. Процесният имот е заведен като актив по дебита на сметка 203
„Сгради“ с първоначално стойност 66 638.33 лв., а по данни от оборотната
ведомост към 31.12.2018г. наличните парични средства на „Соул“ ООД са по разплащателна
сметка 30.62 лв. и на каса 280 204.39 лв..
Управителят на ответника „СОУЛ“ ООД е дал обяснения по
реда на чл. 176 ГПК като е заявил, че средствата за закупуване на осем
самостоятелни сгради в гр. **** са дружествени такива. К.Д. признава превода на
средства в посочения в исковата молба размер, но отрича наличието на уговорки
между ищеца и „СОУЛ“ ООД във връзка с тези преводи.
Ответникът Д. А. е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК при които е заявила, че познава К.Д. от 2014г., когато разбрала, че продава
апартамента в съседство с апартамента на дъщеря й. Твърди, че е **** по
професия и от 2000г. е директор на ****, като годишния й доход е около
50 000 лв.. Сочи, че ползва лично придобития имот, като се случва същия да
бъде ползван и от племенника й, който работи в чужбина.
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно
показанията на св. Д.М. – Р., които съдът кредитира като незаитерисовани, преки
и непосредствени, установяват, че именно съпруга на свидетелката, който бил
домоуправител на сградата, където се намира процесния имот свързал Д. А. с К.Д.
Уточнява, че Д. А. е нейна колежка и свидетелката, след като разбрала, че имота
се продава я уведомила и така се стигнало до сделката. Твърди, че след
сключване на договора Д. А. е направила основен ремонт на апартамента, който
бил в лошо състояние и след това се нанесла и го обитавала, когато била в
****. Като свидетел по делото е
разпитана Х.А. – Ч., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК
и кредитира като преки и непосредствени и подкрепени от останалите събрани по
делото доказателства и от които се установява, че дълго време в процесния
апартамент не е живял никой, а впоследствие е бил отдаван под наем.
Свидетелката твърди, че нейната майка е разбрала, че същия апартамент се
продава от свой колега – **** и така се свързала със собственика с цел
закупуване му и евентуалното му приобщаване към жилището на свидетелката, което
е съседно на процесния имот.
Основателността
на иска с правно
основание чл. 135 ЗЗД предполага наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е
извършил правно действие, увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е
възникнало преди осъществяване увреждащото действие извън хипотезата на чл.
135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и третото лице, щом действието е възмездно, да знаят,
че така увреждат интересите на кредитора.
По отношение на
първата предпоставка ответниците оспорват качеството на кредитор на ищеца, като
„СОУЛ“ ООД твърди, че не е сключван договор за заем за преведените по негова
сметка парични суми от ищеца, нито, че е налице друго правоотношение между
страните и по повод, което да са преведени посочените суми. Кредитор по
смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на длъжника - ответник. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от
09.07.2019г. на ОСГТК по тълк.д. № 2/2017г. в
производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените
факти. Страната, предявила иска по чл.135 ЗЗД, има за задача да
установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване
на правата си, от които черпи правен интерес. Така, качеството кредитор е
налице, ако ищецът по иска твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба,
като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на пресъдено нещо. Т.е. правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора, не става предмет на делото по павловия иск и съдът не
може да преценява дали това правоотношение съществува, респ. да разглежда
възражения погасяващи вземането по същото, тъй като не е предявен иск за
вземането. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено
/напр. поради порок на сделката, погасяване чрез плащане или на настъпването на
друг погасяващ същото факт/, непротивопоставимостта на извършеното от длъжника
действие спрямо кредитора губи смисъл.
По делото не са ангажирани доказателства, посредством които да се установят
твърдяните в исковата молба факти – сключен договор за заем, по който
заемодател да е ищеца, а заемател „СОУЛ“ ООД, вземането по който да не е
удовлетворено, поради което и съдът приема, че ищеца
не е установил качеството си кредитор на това основание.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил още едно
основание при условията на евентуалност, на което се счита кредитор, а именно,
че сумите са недължимо преведени. От приложеното банково удостоверение
се установява превода на сумата от 327 187.25 евро от ищеца по сметка на
„СОУЛ“ ООД, който не се и оспорва, без да е посочено основание за извършения
превод, нито такова се твърди и установява от ответника. Затова и съдът приема,
че с тази сума ответникът се е обогатил, съответно превелият се е обеднил без
да има основание за това. Казаното е достатъчно да обоснове качеството
кредитор за ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Спорно между
страните е и обстоятелството налице ли е увреждане интереса на кредитора.
Релевантният момент за настъпване или не на факта на увреждане следва да се
свързва с датата, на която е извършено оспореното разпореждане с имущество. По
правило, всяка сключена разпоредителна сделка обективно намалява имуществото на
длъжника, а увреждане е налице и когато се затруднява удовлетворяването на
кредитора, посредством трансформация на имуществото на длъжника, която прави
невъзможно насочване на принудително изпълнение върху това конкретно имущество /вж. решение № 320 от
05.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012г., IV г.о., ГК/. Целта на успешно проведеното производство по иска с
правно основание чл. 135 ЗЗД е излезлия от имуществото на длъжника актив да
бъде отново част от същото имущество и кредиторът да има право да се
удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство, което в случая не
би могло да бъде сторено, предвид недобросъвестното поведение на длъжника /вж.
Решение № 261 от 25.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014г., ІV гр.с. и Решение
№ 322 от 29.10.2015г. на ВКС по т.д. 2761/2015г., ІV гр.отд./. Без значение за увреждането
е обстоятелството, че сделката е сключена, след като управителя на длъжника,
който е и съдружник е бил упълномощен от
другия съдружник в дружеството да сключва сделка при каквито условия намери за
добре, както и че съдружникът – упълномощител и представляващия дружеството
ищец са свързани лица, с което се мотивира извод за съгласие на кредитора с
извършеното разпореждане, тъй като упълномощаването е към 2013г. – вж. 103, а
наличието на увреда се преценява към датата на разпореждането, респ. не
опровергава същата.
Извършените
от длъжника разпореждания са правни действия, по отношение на които
законодателя е предвидил възможност да бъдат отменени по реда на чл.135 ЗЗД,
като при възмездното разпореждане е необходимо установяване на знание у лицето,
с което длъжника договаря. Приобретател по сделката е трето лице, по отношение
на което презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД е неприложима, а доказателства за
знанието за увреждане на кредитора, посредством сключената сделка не са
ангажирани от ищеца, в чиято тежест стои за установяване този факт, поради
което и съдът приема, че не е налице втората от предпоставките, предвидени в
чл.135, ал.1 ЗЗД. Липсата на знание за увреждане у третото лице приобретател Д.
А. се потвърждава и от събраните гласни доказателства - показанията на св. Д.М.
и дъщерята на ответника, които сочат, че за продажбата на процесния имот
ответницата е разбрала от съпруга на св. М., която също живее в процесната
сграда и именно той е свързал страните с цел сключване на сделката.
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че продажната цена не е платена, респ., че е налице
безвъзмездно разпореждане с права при сключване на договора от 12.12.2014г..
Видно от НА № 65, том III, рег. № 8293, н.д. № 452 от 2014г.
е, че страните са удостоверили изплащането на уговорената цена напълно и по
банков път при подписване на договора. Коментираният документ е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,
която не е опровергана, дори напротив от ответника са представени доказателства
за извършения превод – вж. л.156-158.
Не е
вярно, че знанието за увреждане следва да се предполага предвид оповестителното
действие на обявените по партидата на дружеството длъжник обстоятелства, тъй
като в същите не се съдържат данни нито за конкретни задължения, нито за
кредитори на същото това дружество.
Изводът е, че
предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на
ответниците се дължат разноски, които съдът констатира да са, както
следва: за „СОУЛ“ ООД сума в размер на 3000 лв., представляващи възнаграждение
платено на адвокат и за Д. А. в размер на 2050 лв., представляващо платено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“
ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора,
ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6
срещу „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6 и Д.Т. А. ЕГН ********** с адрес ***
иск да бъде признат за относително недействителен по отношение на ищеца на
сключения на 12.12.2014г., обективиран с НА № 65,
том III, рег. № 8293, н.д. № 452 от 2014г. договор, с който „СОУЛ“ ООД ЕИК
********* продава на Д.Т. А. ЕГН
********** следните собствени, недвижими имоти:
- самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.1911.1.12 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 на ИД
на АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота: ****,
който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.511.1911 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой на нивата на обекта: 1, с посочена в документа площ от 54,93 кв.м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 56784.511.1911.1.11, под
обекта - 56784.511.1911.1.19, над обекта – няма, ведно с прилежащи части:
зимник № 3 с площ от 21.46 кв.м..
- 6.137
% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1911 по КККР, одобрени със
заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение
в КККР), с адрес на имота: **** с площ от 376 кв.м, при съседи: 56784.511.9537,
56784.511.1910, 56784.511.721, 56784.511.1912.
ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество
учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен
Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6 сума в размер на 3000 лв.,
представляващи направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество
учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен
Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на
Д.Т. А. ЕГН ********** с адрес *** сума
в размер на 2050 лв., представляващо платено възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: