Определение по дело №257/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Производството е по чл.331 и сл. ГПК.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.62 ал.4 от СК.

Постъпила е искова молба от М. В. Б. от Б. против Т. И. Т. от Б. и В. М. Б. от с. П., община П. с правно осн. чл.62 ал.4 СК за признаване на установено между страните, че ответника В. М. Б. не е биологичен баща на детето М. В. Б., т.к. то не е заченато и не произхожда от него. В ИМ се твърди, че ответницата Т. И. Т. е негова майка, а той се е родил на 28.08.1993г., когато тя и втория ответник са били във фактическа раздяла и влошени отношения, но поради това, че сключения между тях брак е прекратен със съдебно решение едва през 1997г., в Акта му за раждане като баща е записан втория ответник, който не е биологичния му баща. Поддържа се, че след 1990г. майката на ищеца е имала връзка с друг мъж, който фактически е биологичния баща на ищеца. В този смисъл в молбата е материализирано искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника В. М. Б. от с. П., че не е биологичния баща на ищеца, както и искане да се постанови заличаването му като такъв в акта за раждане на ищеца.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Т. Т., в който се сочи, че предявеният иск е и допустим, и основателен, и същият не се оспорва от ответницата Т., тъй като се твърди, че посочените в исковата молба факти отразяват действителната фактическа обстановка.

В срока по чл. 131 ГПК отговор от другия ответник по делото В. Б. не е постъпил.

Предвид изложеното правната квалификация на твърдените от ищеца права е по чл. 62, ал. 4 от Сесемйния кодекс.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа исковата молба на основанията изложени в същата. Ангажира доказателства.

Ответницата Т. Т. – майка на щеца, в о.с.з. се явява лично, изразява становище, че искът е основателен.

Ответникът В. М. Б., редовно призован за о.с.з., не се явява. В писмени бележки изразява становище по ИМ, като сочи, че той не е биологичния баща на ищеца и в тази връзка изрично и категорично се съгласява твърденията на ищеца в тази посока и иска те да бъдат взети предвид и да бъдат възприети от съда, като се уважи подадената от ищеца искова молба и бъде дадена, като последица от това, възможност на ищеца да промени имената си. Категорично декларира с уведомителното си писмо адресирано по делото и до съда, че му е известно, че има още от преди брака с първата ответница заболяване и в тази връзка още към датата на раждането на ищеца е бил наясно, че не е негов биологичен баща. В тази връзка и в заключение се сочи, че предвид изложеното, както и с оглед процесуална икономия не счита за необходимо да участва в провеждането на скъпоструващи ДНК експертизи и желае предвид дадените от него изявления да бъде освободен от ангажимента му по повод извършване на експертизата, както и заявява, че няма да се явява на изследвания във връзка с експертни заключения, тъй кат не оспорва изложените в исковата молба твърдения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Искът е предявен от пълнолетното дете М. Б., роден на 28.08.1993г.., в преклузивния срок по чл.62 ал.4 от СК – до една година от навършване на пълнолетие, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустим.

От приложеното удостоверение за раждане – л.3 от делото, е видно, че на 28.08.1993г. е родено детето М. и като негови родители са вписани Т. И. Т. – майка и В. М. Б. - баща.

Безспорно по делото е и това се установява от приложените доказателства, че с влязло в сила на 21.05.1997г. решение № 161/02.04.1997г. на БлРС е прекратен с развод бракът, сключен на 16.05.1982г. в общ. П. между Т. И. Т. и В. М. Б., като упражняването на родителските права над малолетното тогава дете М. са предоставени на майката, а след развода на жената е постановено да се върне предбрачното фамилно име – И.

От представеното медицинско удостоверение на Медицинска академия, Институт по акушерство и гинекология, семинологична лаборатория изх. № 6854 от 12.11.1984 г. се установява, заболяване стерилитет при Владимир Б., което е липса на оплодителна способност.

При така възприетата фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:

Предявеният иск от детето за оспорване на бащинството е допустим,в срок е съгласно чл.62 ал.4 от СК. Същият се явява и основателен и следва да бъде уважен,по следните съображения: Независимо от направеното признание на исковете от двамата ответници, с оглед разпоредбата на чл.334 ГПК за съда съществува забрана за постановяване на решение при признание на иска. Признанията на релевантните за спора факти следва да се преценят съвкупно и с останалите събрани по делото доказателства. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени доказателства. Както вече се посочи от представеното медицинско удостоверение на Медицинска академия, Институт по акушерство и гинекология, семинологична лаборатория изх. № 6854 от 12.11.1984 г. се установява, заболяване стерилитет при Владимир Б., което е липса на оплодителна способност. В този смисъл и при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,както и на направеното от двамата ответници признание на иска, съдът приема, че в хода на съдебното дирене се установи,че В. Б. не е биологичен баща на детето

Предявеният иск с правно основание чл.62 ал.4 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че В. Б. не е биологичен баща на детето М., родено на 28.08.1993г.С оглед уважаване на така предявения иск по чл.62 ал.4 СК ,следва да се впише промяна в акта за раждане на детето.След влизане в сила на решението , препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Б. за вписване на промяна в акта за раждане на детето М., като вписаният баща В. М. Б. бъде заличен.

Водим от горното, Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.62, ал.4 от СК между страните, че ответникът В. М. Б. с ЕГН * от с. П., община П. ул. “В. Л.” не е биологичен баща на детето М. В. Б. с ЕГН *, роден на ...г., за което съставен акт за раждане N ...г., т.к. то не е заченато и не произхожда от него.

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Б., за вписване на промени в Акта за раждане на М. В. Б. с ЕГН *, като вписания баща В. М. Б. с ЕГН * от с. П., община П. бъде заличен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: