Р Е Ш Е Н И Е
260115/9.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шести
октомври
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 547 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта А.Х.А.срещу
С.М.Л. с ЕГН ********** ***1. Ищецът сочи, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
му на заемодател и ответникът бил подписан Договор за заем № 3156932 от 20.02.2018г. за сумата от 600 лв. С подписването на
договора ответника се съгласил да заплати лихва в размер на 52.05 лв., като
кредита следвало да се върне до 18.07.2018г. на 21 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 31.05 лв., като падежът на първата бил 28.02.2018г.,
а на последната 18.07.2018г. Длъжникът бил запознат и с Тарифата за таксите на
заемодателя, като дължал такса от 45.00 лв. за събиране на вземането. Следвало
да представи и обезпечение в тридневен срок от подписването на договора, като
поради непредставянето му от заемателя същия дължал неустойка за неизпълнение в
размер на 225.44 лв. Дължал и лихва за
забава в размер на 69.53 лв.
На 01.10.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2017г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД. От своя страна „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ЕООД прехвърлил процесното вземане на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 03.05.2019г.
Предвид неизпълнението на ответника по договора за
заем по инициатива на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 3723/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че срещу заповедта
било депозирано в срок възражение от страна на длъжника, то в случая била
налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и на заявителя било указано
от заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен
срок.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 465.77 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем № 3156932 от 20.02.2018г., сключен между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 31.03 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2018г. до 18.07.2018г., сума
от 45 лв., представляваща такса разходи, сума в размер на 225.44 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 28.07.2018г.
до 18.07.2018г., сума от 69.53лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.07.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
вземанията са прехвърлени на ищеца с Договор
за цесия от 03.05.2019г., сключен между него и предходния цедент „АКПЗ“. Претендират се и разноските в заповедното и
исковото производства.
В съдебно заседание за ищецът се явява представител, като
се поддържа исковата молба и се моли предявените вземания да бъдат уважени
изцяло.
В съдебно
заседание ответника не се явява лично, не изпраща и представител. Депозирана е
молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, поради служебната
ангажираност на процесуалния представител – адв.Д.С.от Адвокатска колегия -
Варна. Излагат се доводи идентични с доводите, изложени в писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 3723/2019г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1825 от 12.12.2019г. по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 465.77 лв.-
главница, дължима по Договор за паричен заем № 3156932, сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 31.03 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 28.07.2018г. до 18.07.2018г., сума от 45 лв., представляваща
такса разходи, сума в размер на 225.44 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 28.07.2018г. до 18.07.2018г., сума от 69.53лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.07.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Присъдени са и разноски в размер на 75 лв. В
законоустановения срок било подадено възражение срещу заповедта и след указание
на съда, заявителя предявил искове по чл.422 от ГПК за установяване на
вземанията си.
Видно от представения по делото договор, се установява,
че на 20.02.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като кредитор и С.М.Л., като заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 3156932, по силата
на който кредиторът отпуснал на ответника паричен заем в размер на 600
лв., за срок от 21 седмици. Заемателят
се задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорна лихва,
като общата стойност, която следвало да се върне по кредита била в размер на 652.05
лв. на общо 21 равни седмични вноски от по 31.05 лв. всяка. Годишния размер на
разходите по заема бил фиксиран на 48.32%.
В чл.4 от договора страните уговорили, че в тридневен срок от
сключването му, заемателя следвало да обезпечи кредита, като осигури две
физически лица – поръчители, с доход над 1000 лева, като работят на постоянен
трудов договор и не са заематели или поръчители по друг банков кредит с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и да няма кредитна история, а ако има такава статуса му
една година назад да е с рейтинг „редовен“ или следвало да предостави банкова
гаранция. При неспазването на това задължение следвало да заплати сумата от 295.89
лв., представляваща неустойка по договора.
На 30.01.2017г. бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, като е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 01.10.2018г., в което фигурирало и
вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията.
Видно от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (лист 27 от делото) на
03.05.2019г. било прехвърлено вземането на ответника – длъжник от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Било изготвено и Потвърждение от
03.05.2019г. на сключената цесия и уведомително писмо от 14.05.2019г.,
изпратено с обратна разписка, на която не е отбелязана причината да не се връчи
на длъжника.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като заключението е неоспорено от страните по делото и кредитирано
от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че
по кредита има внесени суми в размер на 225.70 лв. Размерът на непогасената
главница бил 465.77 лв., на договорната лихва – 31.03 лв., на неустойката –
225.44 лв., мораторната лихва била 77.63 лв. към 10.12.2019г. и такси 45 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и съдът е дал указания
на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта. Така също по
делото са налице доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо
ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на вземане от друг кредитор в
посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията, както и валидно придобиване на вземането.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който
е сключен валидно и поражда действието си. По силата на този договор ищецът
предоставил на ответника сума в размер на 600 лв., като в срока на договора е направено частично плащане по заема в размер
на 225.70 лв.
За
действителността на договорите съдът следи служебно, като дори и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото съдът следва да има произнасяне,
предвид и приетата нова разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от
2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В чл.143,
ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите (изм. ДВ, бр.100 от 2019г.) е
посочено, че неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител е тази, която
го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В настоящия случай в чл.4 от Договора се предвижда
заплащане на неустойка от кредитополучателя-потребител в размер на 295.89 лева, при неизпълнение на задължението му да
осигури в тридневен срок от усвояване на сумата по договора потребител,
отговарящ на изчерпателно посочени от заемодателя условия, или представяне на
банкова гаранция в размер на цялото задължение по заема. При сравнението на
размера на заема от 600 лв. и неустойката от 295.89 лв., то съдът намира, че
размера ѝ е необосновано висок и тя излиза от обезпечителната,
обезщетителната и санкционната ѝ функция и цели единствено заобикаляне на
чл.33 от Закона за потребителския кредит ЗПК), която гласи, че при забава на
потребителя, кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая се въвежда още едно обезщетение при неизпълнение
и то на едно акцесорно задължение, от което на практика не настъпват вреди за
кредитора. Следва да се отбележи, че добрата и законосъобразна търговска
практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора
за кредит преди сключването му. В противен случай се нарушава чл.8, § 1 от
Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която норма е възпроизведена в
чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата за неустойка се явява неравноправна по
смисъла както на ЗЗП, като и на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съдът намира, че клаузата за таксите по събиране на
вземането, също е недължимо, предвид
липсата на конкретизиране на дейностите по събиране и отделната стойност
по тях. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира такси за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, но те трябва да са точно и ясно
определени в договора. Видно от представения Договор и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД такива не са посочени, а само примерно са изброени. Горното представлява нарушение на закона и
подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона.
Съобразно
чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай дължимия към момента размер на чистата
стойност на кредита е 465.77 лв., представляваща размера на дължимата и
незаплатена главница по него.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
на въведените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия, то
съдът намира същите за неоснователни. В случая кредитора – цедент „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е прехвърлил вземанията по кредита на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ на 01.10.2018г. (лист 10 от делото). Предвид, че
договорът за кредит е сключен на 20.02.2018г., то несъстоятелно остава
твърдението, че цесията предхожда
възникването на цедираното вземане. Едва в последствие с цесия от 03.05.2019г.
„Агенцията за контрол на просрочените задължения“ АД е цедирала вземането от Л.
на ищцовото дружество. Предвид изложената хронология, то възраженията са изцяло
неоснователни. Уведомленията, изходящи от цедентите по договорите са връчени
надлежно на длъжника – ответник с връчването на исковата молба по делото. Съгласно
безпротиворечивата съдебна практика уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява надлежно уведомяване
по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013г., II т.о.,
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. I т.о.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулско
възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 525 лв., от които 225 лв. заплатена държавна
такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ) и 200 лв. за вещо лице.
Поради уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва
да заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 292.23 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Отхвърлянето
на част от исковите претенции води до основателност и на искането за присъждане
на разноски на ответника, които съобразно отхвърлената част на исковете са в
размер на 292.65 лв. и са за заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение
на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното: С исковата молба са предявени общо пет искови претенции, като
видно от представения договор за правна защита и съдействие на адвокат Д.С.е
заплатено поотделно възнаграждение по 330 лв. по два от исковете – за
главницата и неустойката. Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и
доп., бр.68 от 31.07.2020г.) при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 300 лв.
Същевременно обаче разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата сочи, че
възнаграждението се дължи за всеки иск поотделно. При така оформен договор
между страните за процесуално представителство по два иска поотделно, то съдът
няма компетентността да променя волята на страните. Липсата на правна и
фактическа сложност по делото, обаче навежда на извода, че размерът на
възнаграждението следва да се определи в минимума на закона – или общо 600 лв.
за двата иска. При изчисление съобразно отхвърлената част, то следва да се
присъдят разноски в размер на 266.02 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че С.М.Л. с ЕГН ********** с адрес ***1 дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта А.А.сумата от 465.77лв. (четиристотин шестдесет и пет
лева и седемдесет и седем стотитнки), представляваща главница по Договор за
паричен заем № 3156932 от 20.02.2018г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД
с ЕИК ********* и ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано
от 10.12.2019г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено от “Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от
01.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.
и впоследствие цедирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
на ищеца с Договор за цесия от 03.05.2019г. и за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 1825/12.12.2019г. по ч.гр.д. № 3723/2019г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че С.М.Л. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 31.03лв.(тридесет и един лева и три стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2018г. до 18.07.2018г.,
сумата от 45 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи, сумата
от 69.53лв.(шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 28.07.2018г. до 10.12.2019г. и сумата от 225.44
лв. (двеста двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.07.2018г.
до 18.07.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1825/12.12.2019г.
по ч.гр.д. № 3723/2019г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.М.Л. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева) и разноски
в исковото производство в размер на 292.23
лв. (двеста деветдесет и два лева и двадесет и три стотинки), съразмерно с
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК“Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на С.М.Л. с ЕГН ********** разноски в исковото
производство в размер на 266.02 лв. (двеста
шестдесет и шест лева и две стотинки), съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: