№ 180
гр. Д.-**** - Д.Д. 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.-**** - Д.Д. XII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100601 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. чл.17, ал.2 и ал.3 от
ЗАЗ, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД
Ищецът- „О. А. И.” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Й. К. Г. – управител, чрез
пълномощник – АНГ. Н. П. – юрисконсулт, че твърди, че на 31.08.2018г. с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 165, том 5, peг. № 3842, дело № 399 от
31.08.2018г. придобил от И. И. И. и В. И. И. правото на собственост върху недвижим имот
№ 063006, с площ от 10.370 дка и недвижим имот № 027011 с площ от 10.00 дка, или общо
20.370 дка, находящи се в землището на с. З. общ. П. които се ползвали от ответника- ЕТ
"Д.-****-Д.Д.." в качеството му на наемател, на основание сключен Договор за наем на
земеделска земя от 10.12.2014г.
Ищецът твърди, че с придобиване на описаните имоти встъпил в правата на
наемодателя като страна по договора.
Съгласно чл.1 от Договор за наем на земеделска земя от 10.12.2014г. наемодателят се
задължил да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя в
землището с.З. общ.П. подробно индивидуализирани в договора. Съгласно чл. 2 от Договора
срокът за ползването на земята била уговорен за срок от 6 стопански години, считано от
01.10.2015г. до 30.09.2021г. Съгласно чл.3, ал. от Договора наемателят се задължил да
заплати на наемодателя по 45 лв. на декар.
Твърди се, че дължимата наемна цена към ищцовото дружество съобразно
придобитите недвижими имоти с обща площ от 20.370 дка, за стопанската 2018/2019г. била
в размер на 916.65лв. ,с падеж на задължението 30.11.2019г., а за стопанската 2019/2020г.
била в размер на 916.65лв., с падеж на задължението 30.11.2020г., или общо сума в размер
на 1 833.30лв.
Към настоящия момент наемателят не е изпълнил основното си задължение за
заплащане на наемно плащане по горепосочения договор, в посочения в него срок и тъй
като падежите са настъпили, задълженията станали изискуеми.
В резултат на неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищцовото
1
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в
следствие на което било образувано ч.гр.д. № 369/2021 г. по описа на PC П.. По това ч.гр.д.
длъжникът подал възражение .
Предвид изложените твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата 1 833.30 лв. - неплатено наемно плащане за стопанските
2018/2019г. и 2019/2020г., по Договор за наем на земеделска земя от 10.12.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-20.05.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №369/2021г. по описа на ПпРС. Претендира
за направените разноски както в заповедното производство, така и по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. Депозирано е писмено становище, в което по
същество се пледира за уважаване на предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника- ЕТ "Д.-****-Д.Д.." , гр.П. представлявано от Д. Г. Д.,, с който оспорва
предявения иск като неоснователен.
Не оспорва, че с лицата И. И. и В. И. бил в договорни отношения за обработване на
земята им. Твърди, че с наемодателя И. И. били в приятелски отношения, в продължение на
дълги години. В продължение на всички тези години, И. винаги искал да му се заплаща
авансово арендните вноски, а не в края на стопанската година, каквато била практиката.
Твърди, че за процесния период, И. отново му поискал авансово заплащане на договорената
рента, поради което на няколко пъти му заплатил сумата от 200 лв., 500 лв. и 700 лв., като
общо заплатил сумата от 4340 лв., като последната вноска била заплатена на 01.05.2018г., в
размер на 200 лв. След това И. продал нивите на ищцовото дружество.
Предвид изложеното ответника счита, че е платил дължимата сума на собственика на
земята, с когото били в договорни отношения-авансово, и не дължи тази сума на друг
субект станал собственик впоследствие.
Във връзка с изложените доводи, ответника моли съда да приеме, че не дължи
никакви суми на ищеца, за процесния период, и исковата молба да се остави без уважение.
Претендира разноски.
В с.з. се явява лично управителя Д.Д. и упълномощен представител-адв.С.Л. от АК-
Русе, който поддържа депозирания отговор, и моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №369/2021г. по описа на ПпРС, по подадено от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №104/21.05.2021г., за сумата 1 833.30 лв. - неплатено наемно плащане
за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., по Договор за наем на земеделска земя от
10.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда-20.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение от ответника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На 10.12.2014, между И. И. Стоянов и В. И. И., и ответника ЕТ "Д.-****-Д.Д.." , гр.П.
бил сключен договор за наем на земеделски земи , вписан в СВ-П. на 12.12.2014 г., вх. №
5001, под № 58, том VIII/2014 г.
По силата на този договор Иво Стоянов и В. И. като наемодатели предоставили на
ответника, като наемател за временно възмездно ползване собствените си земеделски земи,
2
находящи се в землището на с.З. общ.П. с обща площ от 93.062 дка, срещу годишно наемно
плащане за наетите имоти в размер на 45.00лв. на декар обработваема земеделска земя,
платим в срок -60 дни след приключване на съответната стопанска година. Договорът бил
сключен за шест стопански години- от 01.10.2015г. до 30.09.2021г. В договора били
уговорени правата и задълженията на страните, а именно наемодателят се задължил да
предаде вещта в състояние, което отговаря на предназначението й, а наемателя имал право
да получи вещта в състояние годно за използването й по предназначение, както и е длъжен
да заплати в срок уговорения наем и др. Така сключеният договор е подписан и от двете
страни, с нотариална заверка на подписите.
Не се спори между страните, че след сключване на договора, имотите, предмет на
договора са предадени на ответника и същият е започнал да ги обработва.
Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вх.
рег.№ 2894/31.08.2018 г., акт № 159, том VII, дело № 1326/2018 г. вписан в СВ-П. се
установява, че И. И. Стоянов и В. И. И. продали на ищцовото дружество два от имотите,
предмет на договора за наем от 2014г., а именно: ПИ с кад.№30332.27.11, с площ от 9 999
кв.м., в местност „Ара Екенлик“ и ПИ с кад.№30332.63.6, с площ от 10 369 кв.м., местност
„Кара Петлик“. Видно от този нотариален акт, в пункт VI, страните по този договор се
съгласили, че рентата за стопанската 2017-2018г., дължима за имотите ще бъде изплатена на
продавачите
По делото бяха разпитани и свидетели на ответника. От показанията на св.Д. се
установи, че Д. обработвал земите на И. И., и тъй като същия нямал постоянни доходи
често се случвало И. да иска пари от Д., за сметка на рентата. По данни на свидетеля, не
веднъж е виждал предаване на пари от Д. на И., по всяко време на денонощието. Сумите,
които били предавани били по 200.00лв., по 300.00лв., а веднъж поискал и 800.00лв., които
Д. му дал. От показанията на този свидетел се установява още, че Д. надплатил авансово
дължимата рента за години напред. Имало и случаи, в които И. взимал повече пари, и тъй
като не можел да ги връща продавал ниви на Д.. Преди да продаде нивите на ищцовото
дружество, И. първо ги предложил на Д., но поради здравословен проблем, продажбата не
се състояла. Същото се установява и от показанията на св.Ганева. От показанията й се
установява, че И. поискал от мъжа й да закупи процесните ниви, но той отказал, тъй като
била поискана много висока цена, над пазарната такава. И тази свидетелка заяви, че
многократно, по поръка на Д., лично тя давала пари на И. за дължимата рента, като това се
случвало години наред, и по няколко пъти годишно. По-късно тя разбрала, че Д. е платил на
И. авансово рентата за години напред.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание по чл.415 от ГПК, във вр. чл.17,
ал.2 и ал.3 от ЗАЗ, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на парично задължение в размер на 1 833.30 лв. - неплатено наемно
плащане за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., по Договор за наем на земеделска земя от
10.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда-20.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №369/2021г. по
описа на ПпРС.
Изхождайки от съдържанието на приложения по делото договор от 2014г., съдът
прие, че същия по същество и характеристики е договор за аренда, а не за наем, поради
което и квалифицира предявения иск, съгласно нормите на специалния закона-Закон за
арендуване в земеделието ( ЗАЗ)
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен
3
в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение, от и спрямо
надлежните страни, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу
дължимостта на сумата по издадената заповед.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна по следните съображения:
При така предявения иск взискателя следва да докаже: качеството си на кредитор,
факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
наличието на сключен договор за аренда, размера на уговорената рента в договора,
предаването на недвижимия имот за ползване на арендатора, че е придобил имоти предмет
на договора за аренда, че е уведомил арендатора за настъпилото заместване, а длъжникът
носи тежестта да докаже, че в срок и в пълен размер е изпълнил задължението си да плати
уговорената рента.
Безспорно в конкретния случай ответникът е страна по договор за аренда в
земеделието, по силата на който е обработва земеделска земя в землището на с.З. общ.П.. По
този договор ответникът дължи на собственика съответното арендно плащане. Категорично
в процеса се установи, че в срока на действие на договора е настъпило правоприемство на
страната на арендодателите, като ищцовото дружество е придобил права по отношение на
два от имотите, предмет на договора от 2014г., и е встъпил в арендното правоотношение.
В този смисъл съдът приема, че е налице валидно сключен договор за аренда, и с
оглед на това арендаторът дължи арендното плащане на встъпилия в арендното
правоотношение приобретател на двата имота.
Макар и да не са представени доказателства за надлежно уведомяване за настъпилото
правоприемство, то това обстоятелство би имало отношение само в случай на ненадлежно
плащане на арендните вноски на лице, което е престанало да бъде собственик, поради
неуведомяване от страна на правоприемника. Съгласно чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят
на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна по договора за аренда,
ако същият е бил вписан - какъвто е и настоящият случай. От датата на разпоредителната
сделка по всеки от договорите, качеството арендодател по вписания договор за аренда е
придобил ищеца с всички произтичащи от договора и закона права и задължения, в това
число правото да получи договореното арендно плащане. Заместването настъпва с факта на
покупко-продажбата и по силата на закона за целия оставащ период от договора. С
разпоредбата на чл. 17, ал.3 от ЗАЗ в тежест на приобретателя е задължението да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на това задължение има
за последица лишаване на приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни
към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване
на съобщението за заместване - чл.17, ал.3, идр.2 от ЗАЗ. Ако арендаторът вече е изпълнил
задължението си към предишния собственик, липсата на уведомление за заместването би
рефлектирала върху правото на приобретателя да иска изпълнение.
Спорът в настоящият случай касае точно това платена ли е уговорената рента от
ответника на предходните собствениците на двата имота? Писмени доказателства за
изпълнено от него задължение към предходните арендодатели не са представени, а и от
обясненията на ответника става ясно, че такива няма съставени. В тази връзка са допуснати
гласни доказателства. На първо място съдът приема, че макар и първоначално да ги е
допуснал и събрал, то гласни доказателства за погасяване на установени с писмен акт
парични задължения, каквото се явява процесното е недопустимо, съгласно нормата на
чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Но независимо от това, от показанията на двамата свидетели не се
установи по категоричен начин платени ли са дължимите арендни вноски за стопанските
2018/2019 и 2019/2020г. на предходните собственици, и в какъв размер. От показанията на
двамата свидетели стана ясно, че ответника по настояване на единия от собствениците И. И.
е предплащал дължимата се рента за арендуваните от него земи. И двамата свидетелстваха
за това, че често Д. давал на И. суми в различни размери-от по 200.00лв., по 300.00лв., та и
4
по-големи от по 800.00лв. и т.н., като в случай на надплатена сума за рентата, сметките
между двамата се уреждали чрез продажба на някоя от арендуваните земи. Дали за
процесните две стопански години е имало такова предплащане, или аваносово плащане на
стария собственик, и в какъв размер, по делото не можа да се установи категорично и
безспорно. По тази причина, и по аргумент от чл. 17, ал.3, изр.2-ро от ЗАЗ, следва да се
приеме, че ищецът разполага с правото да иска изпълнение на задължението за арендно
плащане и кани за това ответника с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
Доказан се явява и по размер.От приложения нотариален акт се установява, че ищцовото
дружество е станало собственик на два от имотите, предмет на договора от 2014г., в общ
размер от 20.368 дка. Уговореното арендно плащане в договора за 2014г. е 45.00лв. на декар
обработваема площ, или за една стопанска година за тези два имота арендатора дължи рента
в размер на 916.65лв. Или за двете стопански години-2018/2019г. и 2019/2020г. дължимото
се рентно плащане е в общ размер от 1833.30лв., колкото се претенидра от ищцовото
дружество.
Ето защо и при така направените изводи, настоящият съдебен състав следва да
признае за установено, по отношение на страните по делото, че ответника дължи на ищеца,
сумата 1 833.30 лв. - неплатено наемно плащане за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., по
Договор за наем на земеделска земя от 10.12.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда-20.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №369/2021г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така и
в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 86.67лв.,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 369/2021г., както и сумата от 86.67лв.,
представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т. и за възнаграждение
на юрисконсулт, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във
вр. чл. 26 от НЗПП.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ "Д.-****-Д.Д.." , ЕИК **** , със седалище и
адрес на управление -гр.П. бул."България" № 94, представлявано от Д. Г. Д. ДЪЛЖИ НА
„О. А. И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. ***,
представлявано от Й. К. Г. – управител, чрез пълномощник – АНГ. Н. П. – юрисконсулт,
СУМАТА 1 833.30 лв. (хиляда осемстотин тридесет и три лева и 30ст.)- неплатено
наемно плащане за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., по Договор за наем на земеделска
земя от 10.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда-20.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението , за което
вземане има издадена заповед изпълнение на парично задължение №104/21.05.2021г. по
ч.гр.д. №369/2021г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА ЕТ "Д.-****-Д.Д.." , ЕИК **** , със седалище и адрес на управление -гр.П.
бул."България" № 94, представлявано от Д. Г. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „О. А. И.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от Й. К. Г. – управител,
чрез пълномощник – АНГ. Н. П. – юрисконсулт, СУМАТА 86.67лв. (осемдесет и шест
лева и 67ст.) – разноски по ч.гр.д. №369/2021г., както и СУМАТА 86.67лв. (осемдесет и
5
шест лева и 67ст.), представляваща разноски по настоящото дело, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6