№ 1100
гр. Благоевград, 18.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500969 по описа за 2025 година
и за да де произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 14358/09.06.2025г., mодадена от
А. Г. К., ЕГН **********, чрез адв. С. С., със съдебен адрес ***, срещу Решение №
419/25.05.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба са наведени доводи за частична недопустимост на обжалвания съдебен
акт. Поддържа се че претенцията на ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, за сумата от 703.00лв.
не е оспорена от длъжника А. Г. К., ЕГН **********, чрез подаване на възражение по чл.
414 от ГПК в заповедното производство, поради което за така претендираната част е налице
признание на предявения иск. Поради безусловната връзка между заповедното производство
и образуваното исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, за тази част от исковата
претенция издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила,
поради което исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е недопустимо, респ.
недопустимо е и обжалваното Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. №
2841/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която първоинстанционният съд се е
произнесъл по исковата претенция за сумата 703.00лв.
Предвид изложените въззивни доводи за обжалване и на основание чл. 271 от ГПК се иска
въззивният съд да отмени атакуваното Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. №
2841/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която първоинстанционният съд е
признал за установено че длъжника А. Г. К., дължи на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
сумата- 703лв.- главница по недействителен договор за кредит, като вместо това постанови
такова, с което да отхвърли иска на ищеца.
Претендират се разноски за пред въззивната съдебна инстанция по реда на чл. 38 от ЗА,
както и списъци по чл. 80 от ГПК.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „Изи Финанс“ ЕООД, от която
е постъпил писмен отговор.
С писмения отговор се изказва становище че депозираната въззивна жалба е допустима.
Възразява се, че с въззивната жалба за пръв път са наведени доводи за нередовност на
исковата молба, които не са били наведени с отговора пред първата съдебна инстанция.
Поддържа се искане съставът на ОС Благоевград да прекрати делото поради процесуална
преклузия на направените от въззивника оплаквания.
С отговора на въззивната жалба поддържа се становище от въззиваемата страна, че
обжалваното решение на РС Благоевград е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Оспорва се от въззиваемата страна твърдението с въззивната жалба, че длъжникът ясно бил
заявил коя част от главницата признава и коя оспорва като неоснователна, поради наведено
възражение за погасяването и по давност. Възразява се че признатата част от вземането за
сумата 703.00лв. е оспорената част от 346.05лв. е следвало да бъдат конкретизирани освен
по основание и по размер, но и по период на вземането, поради което поддържа се че
волеизявлението на длъжника пред РС Благоевград е неясно и некоректно направено,
поради което и съдът е приел за разглеждане иск за цялата парична сума.
Отделно с отговора на въззивната жалба наведени са доводи, че съдът разглеждал
заповедното производство не е дал на страната кредитор указания за каква част от заявеното
вземане следва да се предяви иск по чл. 422 от ГПК пред съда разглеждал исковото
производство. Сочи се още, че към момента на извършване на плащането на част от
задължението, производството не е било във фазата на размяна на книжа, поради което не е
имало процесуален ред по който да се съобщи за извършеното частично плащане, за да може
съдът да съобрази същото при постановяването на решението си.
Претендират се с писмения отговор на въззивната жалба- разноски пред въззивната съдебна
инстанция по реда на чл. 78 ал.3 от ГПК, включително и разноски за юрисконуслстко
възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Депозирана е пред ОС Благоевград, че съдът постановил първоинстанционното решение,
частна жалба с вх. № 18222/17.07.2025г., подадена от „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, представлявано от
Б. Н., чрез юрк. Л. Г., срещу Определение № 1300/04.07.2025г., постановено по гр.д. №
2841/2024г. по описа на РС Благоевград.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261
2
от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на ответната страна, от която е постъпил писмен отговор
от ответника А. К., чрез процесуален представител адв. С. Д.. Не е представено
пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. С. Д. пред Окръжен съд –
Благоевград. Пълномощното на л. 69 от първоинстанционното дело е ограничено за
процесуално представителство пред РС Благоевград.
С частната жалба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото, наведени са
оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на процесуалните правила,
необоснованост и неправилното приложение на материалния закон.
Поддържа се от частният жалбоподател, че съдебната практика на която съдът се е позовал
за да постанови обжалваното определение е неотносима към казуса, като
първоинстанционният съд е нарушл принципа за ефективност и равноправност, съобразно
практиката на СЕС.
Излага се становище, че действително според практика на СЕС, при частично уважаване на
иск за недействителност на договор за кредит, не се присъждат разноски за тежест на ищеца
потребител, като идеята е да се създаде гаранция за сигурност за потребителя, че във всеки
един момент може да защити правата си, без страх от негативни последици. Навадени са
доводи с частната жалба, че това правило е приложимо само когато потребителят е ищец, а в
настоящия случай длъжникът е ответник. След като съдът с обжалваното решение е уважил
частично предявения иск по чл. 422 от ГПК, то разноските следва да бъдат разпределени
между страните съобразно изхода от делото. Отделно на самостоятелно основание възразява
се с частната жалба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, че съдебната практика на която съставът на
РС Благоевград се е позовал е по повод на предявени установителни искове, а по
настоящото дело е предявен осъдителен иск.
Във връзка с оплакването за неправилност, наведени са доводи с частната жалба, че веднъж
съставът на първоинстанционният съд е постановил решение, с което е присъдил разноски
на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, съобразно уважената част, а след това е нарушил закона като е
изменил решението си в частта му за разноските.
С оглед на изложеното иска се от въззивния състав на ОС Благоевград да отмени
обжалваното Определение № 1300/04.07.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа
на РС Благоевград, с което е изменено Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. №
2841/2024г. по описа на РС Благоевград в частта му за разноските, като същите бъдат
разпределени между страните съобразно изхода от делото.
Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение пред
въззивната съдебна инстанция.
С подадения отговор на частната жалба от А. Г. К., чрез пълномощникът и адв. С. Й. Д.,
оспорва се частната жалба, като се поддържа че първоинстанционният съд се е произнесъл в
съответствие с установената практика на ВКС, приета с Определение № 366/16.08.2022г., по
ч.т.д. № 1085/2022г. на I т.о. на ТК, поради което правилно не е следвало да бъдат
3
присъждани разноски в полза на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД пред първата съдебна инстанция,
поради което обжалваното Определение № 1300/04.07.2025г., постановено по гр.д. №
2841/2024г. по описа на РС Благоевград е правилно и следва да бъде потвърдено.
Представена е пред съсва на ОС Благоевград за резглеждане по настоящото дело и частна
жалба с вх. № 13025/22.08.2025г., подадена от адв. М. Л., процесуален представител на А. Г.
К., със съдебен адрес ***, срещу писмено Разпореждане от 26.06.2025г., постановено по
гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС Благоевград.
С частната жалба поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното писмено
Разпореждане от 26.06.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС
Благоевград, като се излагат доводи от адв. М. Л., че същият е депозирал молба по чл. 248 от
ГПК за изменение на Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по
описа на РС Благоевград, в частта му за разноските, в качеството му на процесуален
представител на длъжника А. Г. К., в заповедното производство по силата на изрично
пълномощно за това. Излагат се доводи, че адв. М. Л. претендира в личното си качество на
упълномощен редовно процесуален представител на длъжника А. Г. К. в заповедното
производство- заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 38 от ЗА, като чрез депозираната частна жалба същият е упражнил едно свое
лично субективно право, тъй като сумата дължима като възнаграждение за осъществено
представителство и защита се дължи на адвоката пълномощник, а не на страната който го е
упълномощила, тъй като в случай упълномощаването е по реда на чл. 38 от ЗА.
Застъпва се правната теза от частният жалбоподател- адв. М. Л., че именно той е лицето
активно и процесуално легитимирано да предяви молба по чл. 248 от ГПК за изменение и
допълване на решението, като се излагат доводи че съобразно т. 7 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение и в заповедното
производство, след като съдът е пропуснал да присъди разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на длъжника. След като разноските се дължат на
процесуалния представител- чл. 38 ал.1 т. 3 от ЗА, то дадените от съда указания за
представяне на пълномощно с оглед на представителната власт на адв. М. Л. да депозира
молба по чл. 248 от ГПК, срещу Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. №
2841/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му за разноските са незаконосъобразни,
поради което незаконосъобразно е и разпореждането, с което искането по чл. 248 от ГПК е
оставено без разглеждане като недопустимо.
Иска се от въззивният състав на ОС Благоевград- да отмени обжалваното Разпореждане от
26.06.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС Благоевград, като
неправилно и върне делото на РС Благоевград, за произнасяне по депозираната молба по чл.
248 от ГПК с вх. № 14343 от 09.06.2025г. от състава на РС Благоевград.
Претендират се разноски в размер на 15лв. за платената държавна такса във връка с
въззивното обжалване.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
4
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 11.12.2025г. от 9.30 часа, за която дата
да се призоват редовно страните и техните пълномощници.
Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5