О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 646 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д.Г.Г.
срещу протоколно определение от 13.08.2019 г., постановено по гр.д. № 775/2019
г. по описа на РС-Ихтиман, с което е оставена без разглеждане подадената от Д.Г.Г.
с ЕГН: ********** *** срещу Х.О.Б. с ЕГН: ********** ***, молба за защита срещу
упражнено спрямо нея от ответника домашно насилие и прекратено производството
по делото.
Жалбоподателят сочи, че съдът с
определение от 26.07.2019 г. се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, разпределил е доказателствената тежест, в открито съдебно заседание
на 13.08.2019 г. разпитал петима свидетели и вместо да обяви делото за решаване
е прекратил производството. Посочва, че без да бъдат събрани всички относими
доказателства, първоинстанционният съд направил неправилен извод, че
твърденията на молителката са недоказани. Крайният момент за преценка наличието
на правен интерес е постановяване на определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, след
което съдът дължи на страните произнасяне по същество на спора. Неправилен бил
извода на съда, че не са събрани достатъчно доказателства, че молителката и
ответника са лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство. В тази
насока следвало да се кредитират показанията на свидетелите И. К. и Х.Б.. Моли
да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато за продължаване на
процесуалните действия.
Ответната страна Х.О.Б. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от разпита на допуснатите
свидетели се установява, че не е налице фактическо съпружеско съжителство между
страните.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС - гр. Ихтиман е сезиран с
молба за защита от Д.Г.Г. срещу Х.О.Б., във връзка с осъществен акт на домашно
насилие спрямо нея от ответника.
С определение от 26.07.2019 г. е
изготвен проекто- доклад и насрочено делото в о.с.з. на 13.08.2019 г. от 10,30
часа.
В постъпилия отговор от ответника
Х.Б. е релевирано възражение, че искът е недопустим, тъй като не е бил във
фактическо съпружеско съжителство с ищцата.
По делото са разпитани в о.с.з.
на 13.08.2019 г. двама свидетели на ищцата-И.И.К.и Х.Х.Б. и трима свидетели на
ответника – П.Н.С.-Г., В.П.Б. /майка на
ответника/ и Г. М. Р..
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна и
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е длъжен по всяко
време на производството да следи служебно за неговата допустимост, поради което
неоснователно е възражението на жалбоподателката, че щом делото е насрочено за
разглеждане в о.с.з., разпределена е доказателствената тежест, разпитани са
свидетели не може да бъде вече прекратено. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за съществуване на правния
интерес по всяко положение на делото и когато констатира, че ищеца нямат правен интерес и искът е
недопустим,
да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията.
Една от
специфичните предпоставки за допустимост на молбата е същата да е подадена
срещу надлежен ответник, по смисъла на разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, съгласно
която защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие извършено от изчерпателно изброените в т. от 1 до т. 10 лица. В т. 2 от
посочената законова разпоредба е предвидена защита от лице, с което
пострадалото лице се намира или се е намирало във фактическо съпружеско
съжителство. Фактическото съпружеско съжителство от една страна предполага
наличие на „Фактическо семейство“ - това е хипотеза на фактическо съжителство
между мъж и жена, без брак, което може да има за последица и фактическо
отглеждане на дете от партньор на родител или от друго лице без възлагане по
определения ред. Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа
близост в общ дом и домакинство, като партньорите следва да са обвързани от
взаимно уважение, разбирателство, подкрепа и грижи, като чрез общи усилия и
според своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
тази общност. Съжителството предполага живеене в общо домакинство. Понятието
„Домакинство“ отдава правно значение на съвместното съжителство на свързани или
не със семейно - правни връзки лица „под един покрив“, в едно жилище и на
наличието на общ бюджет в ежедневието - §1 т. 4 ЗУЕС.
В процесния случай отношенията между страните
не са семейни и в общо домакинство. От разпита на свидетелите не се установява
да са обитавали общ дом, а се установява периодично пребиваване и нощуване от
страна на молителката в апартамента на ответника. Апартамента не е бил
посещаван от приятели на молителката. Свидетелката Б. дава показания, че средно
по три нощи Д.Г. е нощувала в апартамента на ответника, но не знае да е имала
ключ от него. Свидетелката К. дава показания, че Д. не й е казвала, че живее
заедно с Х., често ходела при него, но не знае дали е имала ключ от
апартамента. От разпита на другата група свидетели, които са посещавали
апартамента се установява, че апартамента е необзаведен, като липсват основни
електроуреди /пералня, печка, телевизор и др./, няма и лични вещи на ответника
или на други лица, като в апартамента не се живее постоянно, а се използва за
приятелски събирания.
От
събраните свидетелски показания може да се направи категоричен извод, че
страните не са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, тъй като не
са обитавали общо жилище и не са поддържали общо домакинство. Това налага извод
за липса на процесуална легитимация на ответника да отговаря по ЗЗДН за действия
срещу молителката на 12.06.2019 г., което е основание за прекратяване на
производството.
Поради съвпадне на крайните изводи на двете съдебни инстанции, определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде потвърдено,
а жалбата оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д.Г.Г. срещу
протоколно определение от 13.08.2019 г., постановено по гр.д. № 775/2019 г. по
описа на РС-Ихтиман, с което е оставена без разглеждане подадената от Д.Г.Г. с
ЕГН: ********** *** срещу Х.О.Б. с ЕГН: ********** ***, молба за защита срещу
упражнено спрямо нея от ответника домашно насилие и прекратено производството
по делото.
Определението не
подлежи на обжалване по арг.
от чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.