Решение по дело №13066/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 399
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110213066
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110213066 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) ******, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на ВЛ. КР. В., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Недоволен от ЕФ е останал В., който го обжалва в срок пред СРС. Твърди
се липса на реквизити в издадения електронен фиш, сочи се, че не е ясно с
какво техническо средство е заснето нарушението, твърди се липса на дата на
издаване, на издател на ЕФ, както и на липсва на изрично посочване пред кой
орган и в какъв срок същият подлежал на обжалване. Изтъква се, че не бил
приложен 3%-вият толеранс от измерената скорост в полза на водача, както и
че правната квалификация на нарушението не била правилна. Иска се
отмяната му, както и да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, а с придружителното писмо към жалбата
взема становище по същата, като иска от съда да потвърди издадения ЕФ като
правилен.

1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 17.05.2021 г. в 16:35 ч., жалбоподателят В.В. управлявал лек
автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ********** и се движил в гр. София,
по ул. „Даскал Стоян Попандреев“, в района на гробищния парк, с посока на
движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“. При ограничение на скоростта
от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, автомобилът, посочен по-горе, е
засечен да се движи с 96 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с
допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 93 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение CORDON M2, записваща дата, час, място, скорост и
регистрационен номер.
След установяване собственика на автомобила, в лицето на
жалбоподателя, на последния е издаден електронен фиш с № 4888436, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба”
в размер на 600 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, включително на пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта, протокол за използване на АТСС, протокол от
проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
2
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Тук е мястото да се посочи, че непосочването на номера на АТСС в
електронния фиш не е основание за неговата отмяна, защото той ясно е
посочен на снимковия материал, на базата на който е издаден фиша и който е
неразделна част от самия фиш. Така, ясно се вижда, че на самата снимка,
установяваща нарушението е видно, че тя е направена от техническо средство
с номер MD1192. Именно за използването на това техническо средство е
налице и протокол от 17.05.2021 г. Ето защо, съдът намира, че не е налице
неяснота по отношение на номера на техническото средство, с което е
установено нарушението.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
17.05.2021 г. в 16:35 ч., жалбоподателят В.В. управлявал лек автомобил
„Фолксваген голф“, с рег. № ********** и се движил в гр. София, по ул.
„Даскал Стоян Попандреев“, в района на гробищния парк, с посока на
движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“. При ограничение на скоростта
от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, автомобилът, посочен по-горе, е
засечен да се движи с 96 км/ч.
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е
възползвал от възможността, предвидена в закона да посочи друго лице,
което е управлявало собствения му автомобил в посочените дата и час,
3
поради което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото
нарушение.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че възраженията в жалбата за липса на реквизити
на ЕФ и недостатъчно описание на нарушението, са категорично
неоснователни.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
На последно място, съдът намира, че непосочването на органа, пред
който подлежи на обжалване ЕФ, както и в какъв срок, не е нарушение, което
да засяга съществено правото на защита на лицето, което е наказано с него.
4
Напротив, както се установява, наказаният субект съвсем навреме и надлежно
е упражнил правото си на жалба срещу ЕФ, независимо, че АНО не го е
посочил изрично.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш ******, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на ВЛ. КР. В., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5