№ 14738
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110125037 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ... срещу М. Л. Н., ЕГН **********, с
адрес в ..., за признаване за установено, че ответницата дължи да заплати на ищеца сумата от
820,24 лева, от която 690,62 лв. (шестстотин и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки) -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2016
г. до м.04.2019 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. до
изплащане на вземането, 109,51 лв. (сто и девет лева и петдесет и една стотинки) -
мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 17.06.2020г., както и суми за дялово
разпределение 17,02 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,10 лева (три
лева и десет стотинки) - лихва за периода от 01.05.2017г. до 17.06.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.26738 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Ищецът твърди, че като титуляр на вещно право на собственост върху 1/2 идеална
част от топлоснабден имот с аб. № 152197, находящ се в ..., ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че е сключен договор за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” със сградата – етажна собственост, в
която се намира процесният имот. Посочва, че за процесния период ответницата е била
обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за
битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. на ответницата топлинна енергия, а тя като потребител на ТЕ не е изпълнила
задължението си да заплати дължиматата цена в 45-дневен от публикуване на общите
фактури за съответния отоплителен сезон. Излага се, че в сградата в която се намира имота
е извършвана услугата дялово разпределение в етажната собственост, поради което следва
да му се заплатят и дължимите суми за такса дялово разпределение. Моли съдът да уважи
претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който е оспорил основателността на исковете. Твърди, че ищцовото дружество не доказва
доставянето на топлинна енергия за процесния период. Сочи, че не са посочени правилно
ползвателите на топлинна енергия, като наследници на Л.М.Н.. Навежда възражение за
погасяване на вземанията по давност. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски, с оглед наведеното възражение.
Третото лице – помагач на ищеца ... изразява становище, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот, са извършени в съответствие с
нормативната уредба. Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
приетия като писмено доказателство договор за покупко – продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ, се установява, че Л.М.Н. е собственик на жилище, находящо се на
административен адрес в .... Според удостоверение за наследници от 28.09.2018 г. Л.Н. е
починал на 09.12.2017 г. и е оставил като законни наследници дъщерите си Л. Л. Н. и
ответницата М. Л. Н.. Последните придобиват собствеността върху недвижимия имот по
силата на наследствено правоприемство и при равни квоти – по 1/2 идеална част за всяка от
тях. Следователно ответницата е собственик на половината от топлоснабдения имот и като
такава е потребител на топлинна енергия респ. отговаря за задълженията към доставчика на
топлинна енергия до размера на притежаваната от нея 1/2 идеална част от жилището. Съдът
намира за неоснователни доводите на пълномощника на ответницата, че М. Л. Н. не е
собственик на 1/2 идеална част от жилището, а на по-малка част от него. От приетите
писмени доказателства не може да се направи категорична констатация, че процесният
топлоснабден имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между
наследодателя на ответницата Л.Н. и съпругата му Н.И.С. (руска гражданка), починала на
07.09.2012 г. От удостоверенията за наследници на двамата се извежда констатацията, че те
са били съпрузи. Няма данни, обаче, кога е сключен брака между тях и дали към момента на
придобиването на жилищния имот 23.05.1978 г., двамата са имали сключен граждански
брак. Единствената индиция, че към посочената дата са били съпрузи е обстоятелството, че
дъщеря им и техен наследник Л. Л. Н. е родена на 11.07.1972 г. и може да се предположи, че
към момента на раждането й, родителите й са били съпрузи. Това обаче, не е достатъчно да
се приеме за безспорно установен факта, че топлоснабденият имот е придобит в режим на
СИО от Л.Н. и Н.С.. Още повече, че е налице възможност за промяна на собствеността след
смъртта на Н.С. – прехвърляне на идеални части от имота, въз основа но което той да е
собственост единствено на наследодателя на ответницата. Ето защо, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата, че квотата й в съсобствеността е по-малко от
1/2 идеална част, какъвто е наследствения й дял от наследството на нейния баща Л.Н..
Удостоверение от 12.06.2012 г., издадено от Кмета на ..., удостоверява идентичността
на топлоснабдения имот с този, закупен от наследодателя на ответницата.
2
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответницата е собственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот респ.
ползвател на доставената от ответното дружество топлинна енергия.
Заключението на приетата съдебно – техническа експертиза установява размера на
доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия и БГВ и тяхната стойност,
като същите съвпадат с претендираната от ищцовото дружество главница съобразно квотата
в съсобствеността на ответницата. Заключението на експертизата установява, че топлинната
енергия е отчитана и дяловото разпределение е извършвано в съответствие с техническите
изисквания. Констатациите на експерта кореспондират с данните в представените от ищеца
и третото лице – помагач счетоводни документи.
Договор № ТС – 2046, сключен на 24.09.2002 г. установява, че между ..., ЕИК
*********, и сградата етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб.№
152197, има облигационни отношения по извършване на услугата „топлинно счетоводство“
чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. Към исковата молба е
приложена и Договор между ... и ... от 28.05.2018 г., с който на последното дружество му е
възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Относно възражението за изтекла давност: Съдът приема, че е приложим
тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155,
ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то
става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно
осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за
забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната
давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно
процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда. Ето защо вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 25.06.2017 г., са погасени по давност. Настоящият състав
на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните
фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и
дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни
задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД тече от възникването им. Към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение върху процесните суми е
погасена възможността за принудително събиране на вземанията за доставена ТЕ и БГВ за
периода от месец май 2016 г. до месец април 2017 г. включително, възлизащи на сумата
общо от 204,95 лв., според заключението на съдебно – техническата експертиза и съобразно
квотата на ответницата в съсобствеността върху топлоснабдения имот. За тази сума
главният иск е неоснователен като погасен по давност.
Съдът счита за изцяло неоснователна акцесорната претенция за заплащане на
3
мораторна лихва върху вземането за стойността на топлинната енергия и БГВ, предвид
следното: По гореизложените съображения съдът прие, че част от главното вземане е
погасено по давност, поради което исковата претенция по отношение на него е
неоснователна. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, т.е. и вземането за обезщетение за забава (чл. 119 от ЗЗД).
Следователно за погасената част от главницата е погасено и вземането за мораторна лихва и
за тази част искът е неоснователен поради погасяване на вземането по давност. В останалата
част искът за обезщетение за забава е неоснователен като недоказан, тъй като ищецът не
установи какъв е размерът на мораторната лихва върху непогасената по давност част от
главницата.
Относно претенцията за извършена услуга на дялово разпределение в процесния
имот съдът констатира, че за процесните вземания не попадат в обхвата на погасителната
давност и същите следва да бъдат уважени, както и претендираната лихва за забава върху
тях.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и разноските направени от ищеца в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковата претенция. При този изход на делото и при частичното
уважаване на исковете следва ответницата да заплати направените от ищеца разноски по
настоящето производство и по частно гражданско дело № 26738 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав, съразмерно на уважената част от исковите претенции
т.е. сумата от 318,43 лв. (триста и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от ..., ЕИК ..., с адрес: ... против М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес
в ... ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 505,79 лв. (петстотин и пет лева и седемдесет и девет стотинки), от която а) 485,67 лв.
(четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017
г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
б) 17,02 лв. (седемнадесет лева и две стотинки) – главница, представляваща стойността на
дялово разпределение за периода от месец март 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
25.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и в) 3,10 лв. (три лева и десет
стотинки) – лихва за периода от 01.05.2017 г. до 17.06.2020 г. върху главницата в размер на
17,02 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, предявения от ..., с ЕИК ..., с адрес: ... против
М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в ... иск за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 314,46 лв. (триста и четиринадесет лева и
четиридесет и шест стотинки), от която а) 204,95 лв. (двеста и четири лева и деветдесет и
пет стотинки) – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
месец май 2016 г. до месец април 2017 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 109,51 лв. (сто и девет лева и петдесет и една
стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.06.2020 г. върху главница в
размер на 690,62 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от месец
4
май 2016 г. до месец април 2019 г.
ОСЪЖДА М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., с адрес: ...
сумата от 318,43 лв. (триста и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производства,
съразмерно на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над уважения размер.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца ..., ЕИК
... – гр. София.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му на
страните и на третото лице - помагач.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 26738 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5