РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 695/19.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав :
Председател : Здравка
Диева Членове
: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Здр. Янева, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 322 / 2022г., взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
М.Г.Г.,***, ж.к.***обжалва Решение №
2206 / 07.12.2021г., постановено по АНД № 5678 по описа за 2021г. на Районен
съд-Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 36 - 0000634/09.08.2021г. изд. от и.д.
Директор на „Автомобилна администрация“ - Пловдив, като наложената му глоба в
размер на 1000 лв. е намалена на 500лв., за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3
от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б.”в” от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П.
Касаторът обжалва решението като
незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа,
че в АУАН и в НП не е посочена масата на автомобила, не е обсъдено наличието на
кантарна бележка, представена на проверяващите от жалбоподателя, на която се
вижда масата на автомобила с товара към момента на проверката. Твърди се, че
ПРС не е обсъдил възражението за нарушение по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като е
разгледана само една от хипотезите на чл.139 ал.1 т.2 ЗДв.П – натоварване на
ос, надвишаваща установените норми, а нормата на чл.139 ал.1 т.2 ЗДв.П съдържа
няколко хипотези, които трябва
да съществуват кумулативно, за да бъдат движещите се превозни средства в
съответствие с нормата, като в случая липсва описание на размерите и масата на
проверяваното МПС. С позоваване на препратка от чл.177 ал.3 ЗДв.П към Наредба №
11 /03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, е заявено, че за да е съставомерно деянието по чл.177 ал.3 Здв.П, е
необходимо освен движещото се по път, отворен за обществено ползване МПС да е с
4 оси и две подвижни, да е с маса 32 т, същото да е натоварено с по-голям от
допустимия товар, като движението на това МПС следва да се извършва без
разрешително, изд. от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответното служба на МВР /чл.8 ал.2 от наредбата/, като в НП не е посочено
дали движението на процесното МПС по пътя се извършва с или без надлежно
разрешително. В случая е налице непълнота в описанието на управляваното МПС,
като липсва ясно и конкретно описание на вида и разположението на осите. Твърди
се, че чл.7 ал.1 т.5 б.”в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. препраща към чл.6
ал.1 т.6 б.”в” от наредбата и в тази вр. не става ясно дали процесното МПС е с
обща маса, надвишаваща нормите по този член или не. Заявено е, че надлежното
заплащане на такса съгл. чл.14 ал.3 от Наредба № 11/2001г., по същността си се
равнява на получаване на разрешително за движение по пътя – квитанцията е от
13.07.2021г. Описаното в АУАН и в НП нарушение съответства на хипотезата на
чл.139 ал.1 т.2 пр.3 ЗДв.П, касаещо единствено натоварване на ос, а с посочване
на санкцията по чл.177 ал.3 т.1, пр.2, изцяло се променят обстоятелствата,
посочен в НП, тъй като касае превишаване на допустимата маса на автомобила,
каквото нарушение не е посочено в НП. Поискана е отмяна на решение с присъждане
на направените разноски. В писмено становище по същество на спора изложените в
жалбата съображения се поддържат. Включително е посочено, че не са събрани
доказателства и не е установена годността на използваната при проверката
мобилна поосова везна тип DEWI с № **********, независимо, че е вписан в НП срок на годност до м.април
2022г. Заявени са и доводи за прилагане на чл.28 ЗАНН – пътна такса е заплатена
от работодателя – превозвач.
Ответникът РД „Автомобилна
администрация“, гр.Пловдив не е изразил становище по касационната жалба и по
същество.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Янева предлага решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна в първоинстанционно производство
против неблагоприятно съдебно решение.
1. НП е издадено от орган,
административно наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, приета по делото /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П; чл.189 ал.12
ЗДв.П/. АУАН № 287444 от 13.07.2021г. e съставен от длъжностно лице /инспектор,
Кр.К./ при РД „АА“-Пловдив, поради което разполага с правомощия от обхвата на
чл.92 ал.1 ЗАвт.П.
Според текстовата част на НП : Нарушението
на М.Г.,*** се изразява в това, че на 13.07.2021г., около 12.18ч. в с.Белащица
– кръстовището на обходен път и ул.***, като водач на товарен автомобил Ман ТГС
от категория N 3G,
рег.№ ***, собственост на ББР Лизинг ЕАД, извършва превоз на товари за
собствена сметка /фракция 0/40/ от с.Белащица до с.Лилково, със заверено копие
на лиценз на Общността за превоз на товари, със Заповед за извършване на превоз
№ 103/13.07.2021г. и кантарна бележка № **********/13.07.2021г., като управляваният
от водача автомобил е с четири оси, с две управляеми оси, при измерено
разстояние между осите 1,40м на двойната задвижваща се 3-та и 4-та ос на
товарния автомобил; сумата от натоварване на двойната задвижваща ос е 21 405
кг., при максимално допустимо натоварване на оста 19000кг – претоварване с 2
405кг., видно от кантарна бележка № 123 от 12:18ч. на 13.07.2021г. на ИА
Автомобилна администрация. Отразено е, че измерването е с електронна мобилна
поосова везна тип DEWI № **********, със стикер за годност до м.април
2022г. и сертифицирана рулетка BMI Vario 5
метра № 1357. В НП е вписано по повод подаденото възражение против АУАН, че
водачът управлява МПС с маса, която надвишава с над 11% нормите, определени от
министъра на МРРБ, като увеличава опасността за останалите участници в
движението и с оглед факта, че трайно нарушава настилката на пътищата, отворени
за обществено ползване. Относно размер на наложената глоба е посочено, че е
съобразен и с факта, че в Регламент 2016/403 от 18.03.2016г. на ЕПС, т.4 „Групи
нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета /5/ Правила за масата и размерите от
Приложение I, претовареност с 11% попада в т.2 /повече от 11% надхвърлена
максимално допустима маса/ и деянието е класифицирано като „много тежко
нарушение”.
Фактическата установеност, съдържаща
се в обстоятелствената част на НП /идентична с АУАН/ е обвързана с правна
квалификация – нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 ЗДв.П във вр. с чл.7 ал.1 т.5
б.”в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС : „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат: 2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015
г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението;”; „Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: 5. сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е: в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);”. Наложена
е санкция по чл.177 ал.3 т.1, предл.2 ЗДв.П : „(Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2012
г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14
от 2015 г., бр. 97 от 2017 г.) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;”.
2. Правилно ПРС е приел, че в
санкционната норма не е посочено точното предложение, предвид нарушението на
чл.139 ал.1 т.2 пр.3-то ЗДв.П : вписано е чл.177 ал.3 т.1 пр.2-ро, вместо
пр.3-то ЗДв.П, което не представлява съществено нарушение, тъй като текстовото
описание на нарушението съответства с цифровото му изражение. В тази хипотеза
не е налице неяснота и нарушено право на защита, ведно с което съдът
законосъобразно се е позовал на ЗНА по отношение съдържанието на правните
норми.
Доказателствата от преписката и
показанията на актосъставителя според РС – Пловдив са обосновали извод за
извършено административно нарушение, правилно квалифицирано от правна страна.
ПРС приел, че автомобилът е бил с четири оси и е посочил, че контролните органи
предварително са знаели по талон колко е допустимата маса на автомобила. Талон
преписката не съдържа, вкл. такъв не е приет по делото, както и не е изискан от
съда.
Според свидетелят К. /актосъставител/,
автомобилът бил с 4 оси – 2 управляеми и 2 неуправляеми и 19 тона трябва да е
максимално допустимата маса на ос при измерено разстояние на осите 1,40,
какъвто бил случая. Преписката не съдържа доказателства за вида на ППС и
техническите му параметри, съответно – разпитаният актосъставител също не е
пояснил въз основа на кои данни приема, че автомобилът е бил с 4 оси – 2
управляеми и 2 неуправляеми, като съдът не е събрал писмени доказателства за
тези обстоятелства. Свидетелят е посочил, че водачът показал кантарна бележка,
според която количеството товар е по-малко от измереното от контролните органи,
но измереното от тях било действителното. В тази вр. се отбелязва, че
кантарната бележка не е приобщена към преписката, за извършване на съпоставка в
измерените количества, както и установяване на възможна причина за разликата,
като твърдението за действително измерване от контролните органи практически не
е доказано, той като отсъства стикер за годност, удостоверяващ годността на
ползваната на място при проверката електронна мобилна поосова везна, вкл. не е
приложено доказателство за сертификат на рулетката. Само посочването на двата
уреда в НП не е достатъчно за възприемане безспорно точността на измерването,
тъй като в случая е имало и други данни за измерено количество.
В писмено становище, представено пред
ПРС ответникът е поддържал, че измерванията при проверката не са оспорени и
действителното тегло на МПС не следва да бъде задължително доказано чрез
измерване с измервателно средство, в която насока е разпоредбата на чл.35 ал.3 от
Наредба № 11/2001г. В случай обаче, че измерванията са осъществени с
измервателно средство, дължимо съдържание на преписката е документ за годността
му и не е достатъчно само позоваването на данни за годност, тъй като не е
предвидена презумптивна доказателствена сила на АУАН. Посочено е също, че след
извършване на проверката и съставяне на АУАН е заплатена необходимата такса на
АПИ с позоваване на чл.14 ал.3 от Наредба № 11/2001г. В жалбата също е
посочено, че след извършване на проверката е била надлежно заплатена таксата
съгл. чл.14 ал.3 от Наредба № 11/2001г. Отразено е, че по преписката отсъстват
доказателства нарушителят да е бил наказван за такова нарушение на ЗДв.П или за
каквото и да е било друго нарушение на правилата за движение относно
транспортната дейност, но е направена квалификация за висока степен на обществена
опасност при определяне размер на наказанието. В тази вр. следва да бъде
отбелязано, че преписката не съдържа информация за отразените в НП данни за
трайно нарушена настилка по пътищата, отворени за обществено ползване.
С оглед изложеното се съобрази, че
обосноваността на НП произтича от преписката, която в случая не е пълна –
отсъства талонът, на който се е позовал съдът. От друга страна, съгласно чл. 107 ал. 2 НПК, съдът събира доказателства по направените от страните искания,
а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. В
случая ПРС е направил извод за техническите характеристики на МПС и годност на
измервателния уред, без същите да се основават на приети по делото писмени
доказателства, каквито и преписката не съдържа. В случая не са били изяснени
съществени обстоятелства от фактическата установеност, необходими за преценката
относно съставомерност на деянието.
Налице е основание за отмяна на
решението с връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на ПРС. При
новото разглеждане на делото, районният съд следва да осигури събирането на
всички относими към предмета на спора доказателства /чл.13 НПК/ - доказателства
за годност на електронна мобилна поосова везна тип DEWI с № ********** и за
сертифициране на рулетка ВМI Vario 5 метра № 1357, включително копие на талон І
за МПС с рег. № *** за установяване обстоятелствата за размери, маса и
натоварване на осите на ППС /в тази насока Решение № 416/11.03.2022г.
постановено по КАНД № 59/2022г., АС – Пловдив/.
На основание чл.226 ал.3 АПК,
районният съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноските,
претендирани в настоящото производство.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.222 ал.2 т.1 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2206 / 07.12.2021г.,
постановено по АНД № 5678 по описа за 2021г. на Районен съд-Пловдив.
Връща делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд- Пловдив, при съобразяване с указанията в мотивите
на настоящето решение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :