О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 363
19.10.2017г.
Бургаският апелативен съд –гр.Бургас, гражданско отделение, в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Манкова
Албена Зъбова – Кочовска
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело №324 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд, за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е образувано по частната жалба на И. А. С. против определение №1133/23.06.2017 г. по гр.дело № 649/2016г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 366/10.08.2016 г. в частта за разноските.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяванео на друго, с което жалбоподателката да бъде освободена изцяло от задължението да заплаща разноски. Поддържа, че не дължи разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на иска. Длъжник е бившият и съпруг В. тя не следва да понася разноски по П. иск. Оспорва като прекомерен присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар с доводи, че не е съобразен със задължителното ТР №6/2012 г. на ОСГТК и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Сочи, че заплатеният от нея адвокатски хонорар не предопределя неоснователността на искането и за намаляване на разноските на ищеца, както е приел първоинстанционният съд. Излага съображения за несправедливост на определението.
В отговор на частната жалба Д. И. С. , чрез адв. Т. , оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Възразява по твърденията в жалбата, че И. С. не е станала причина за завеждане на делото, тъй като е ответник по иск с правно основание чл.135 ЗЗД – необходим другар, без чието конституиране ищецът не би могъл да реализира правото си. На следващо място по делото е установено, че И. С. е знаела за задълженията на В. С. , предвид активното и участие в изпълнителните дела против него. Предвид уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, законосъобразно съдът е присъдил на ищеца понесените от него разноски. По оплакванията, че определението е житейски несправедливо, се сочи, че съгласно решението за прекратяване на брака между ответниците, почти цялото им недвижимо имущество е оставено в дял на частната жалбоподателка.
По оплакванията за прекомерност на адвокатското възнаграждение намира за правилна констатацията на съда, че производството по чл.135 ЗЗД се отличава с особена фактическа и правна сложност поради характера си. Съобразени са и специфичните особености на производството – множеството оспорвания и възражения от страна на ответниците и представените от тях доказателства. Заплатените от И. С. разноски за адвокат надхвърлят минималния адвокатски хонорар, т.е процесуалният и представител също е съобразил повишената фактическа и правна сложност на делото.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
С решение № 366/10.08.2016 г. по гр. дело № 649/2016 г. на Бургаския окръжен съд, на основание чл.135 ЗЗД, е обявен за относително недействителен спрямо ищеца Д. И. С. запис на заповед, издаден от В. Б. С. в полза на И. А. С. за сумата от 100 000 лв., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение №2102/05.06.2015 г. и изпълнителен лист № 3005/05.06.2015 г. по ч.гр.дело № 3673/2015 г. на БРС и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 10 900 лв. направени по делото разноски, от които 6 900 лв. адвокатски хонорар. При така присъдените съдебни разноски, всеки от ответниците дължи на ищеца по половината от присъдената сума, т.е. по 5 450 лв.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение молбата на И. А. С. за изменение на решението по делото в частта за разноските.
Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите за недължимост на разноските въобще, предвид резултата от спора. Не съответства и на фактическата и правна обстановка по делото твърдението, че ответницата не е дала повод за завеждане на иска. Сотирова е страна по процесния запис на заповед и е необходим другар по разгледания иск с правно основание чл.135 ЗЗД. На следващо място, именно извънсъдебното поведение на ищцата - подаденото от нея заявление по чл.417 ГПК по гр.дело № 3673/2015 г. по описа на БРС и присъединяването и като кредитор по изп.дело № 273/2010 г. по описа на ЧСИ Т. Д. са послужили като основание на ищеца да заведе иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Не е налице и кумулативното изискване на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК - ответникът да е признал иска. Поради това, частната жалба в тази част е неоснователна.
По отношение на оплакването за прекомерност на присъдените с решението по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 6 900 лв., половината от които с първоинстанционното решение са възложени в тежест на С. , настоящата инстанция не споделя доводите на Бургаския окръжен съд за наличие на значителна фактическа и правна сложност на спора. Такава не се презюмира от правното основание на предявения иск – чл.135 ЗЗД, а следва да бъде установена посредством процесуалните действия на страните и съда по делото. В случая производството по спора се е развило единствено въз основа на представени от страните писмени доказателства, приключило е в едно съдебно заседание. Освен това, изготвените искова молба и писмена защита от пълномощника на ищеца са със средни обем и съдържание, ненадвишаващи обичайните такива в рамките на основния фактически състав на иска по чл.135 ЗЗД. При горните доводи, въззивната инстанция намира, че в случая са налице основанията на чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размерна разноските за заплатено от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Присъденият адвокатски хонорар по делото от 6 900 лв., представляващ почти двукратния размер на установения с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум от 3503 лв., е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да бъде намален до размер, реципрочен на заплатения от частната жалбоподателка за процесуално представителство, а именно - сумата от 4 200 лв. Предвид дължимостта от страна на С. на половината от ищцовите разноски, обжалваното определение следва да бъде отменено по отношение на жалбоподателката само за размера в нейна тежест над 4 100 лв. до 5 450 лв., като искането й по чл.248, ал.1 ГПК бъде уважено частично с изменение решението на първоинстанционния съд в частта за съдебните разноски, които за И. С. следва да бъдат намалени от 5 450 лв. на 4 100лв., от които 2000 лв. – половината от заплатената от ищеца Д. С. държавна такса и 2 100 лв. – половината от адвокатското възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1133 от 23.06.2017 г., постановено по гр.дело № 649/2016г. на Бургаския окръжен съд в частта за разноските, възложени в тежест на И. С. за размера над 4 100 лв. до размера от 5 450лв от общо присъдените в тежест на двамата ответници 10 900 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение № 366 от 10.08.2016г., постановено по гр.дело № 649/2016г. на Бургаския окръжен съд в частта за разноските, като намалява дължимите от ответницата И. на ищеца Д. И. С. половината от общо присъдените в тежест на двамата ответници 10 900 лв. съдебни разноски от 5 450 лв. на 4 100 лв., от които 2000 лв. държавна такса и 2 100 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: