№ 130
гр. Горна Оряховица, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. КР. П. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 22-0268-000007/19.01.2022 г., издадено от
началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД
на МВР – Велико Търново, само в частта, с която му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Оспорва констатацията, че към момента на
проверката е бил употребил алкохол. Посоченото от него количество алкохол
изпил предната вечер, почти 12 часа преди проверката. Липсвали
доказателства в тази насока, поради което било нарушено правото му на
защита. Наказващият орган не мотивирал поради какви причини е приел, че
липсват многобройни смекчаващи обстоятелства и че нарушението не е
маловажно. Моли съда да отмени наказателното постановление в
обжалваната част.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. П. от АК – Т. поддържа жалбата. Посочва
допълнително, че в наказателното постановление не са посочени
1
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети
предвид при определяне на вида и размер на наказанието, каквото е
изискването на новата т. 8 в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Освен това в
постановлението липсвало указание за възможността наказаното лице да
заплати само 80% наложената глоба съгласно правилото на чл.79б от ЗАНН.
Моли съда да отмени наказателното постановление в обжалваната част.
НАЧАЛНИКЪТ НА СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. КР. П. е от гр. Т.. Придобил е правоспособност за
управление на МПС от категории В, А и М през 2011 г. Наказван е за
нарушения по ЗДвП.
На 03.01.2022 г. по обед П. управлявал лек автомобил БМВ 320 с рег. №
***, собственост на В. К. В., по път I-4 в посока към гр. Варна. В 12:25 часа
при км 145+550 на посочения път управляваният от жалбоподателя бил спрян
за проверка от Т. Д. Д. и ПЛ. Н. К. – младши автоконтрольори в РУ – Горна
Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на
движението. В хода на проверката полицейските служители установили, че е
изтекъл срокът на валидност на представеното от водача свидетелството за
управление. След проверката на документите контролните органи пристъпили
към изпробването на водача за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест 7510 Дрегер“ с инв. № ***. Техническото средство отчело
концентрация на алкохол в издишания от П. въздух от 0,55 промила. Пред
полицейските служители жалбоподателят посочил, че за времето от 20:00
часа на 02.01.2022 до 01:00 часа на 03.01.2022 г. изпил 500 милилитра бяло
вино.
Младши автоконтрольорът Д. издал и връчил на водача срещу подпис
талон за медицинско изследване, в който определил срок до 50 минути от
2
връчването на талона за явяване на водача във ФСМП – Горна Оряховица за
медицинско изследване и вземане на кръвна проба. Жалбоподателят вписал
във връчения му талон, че отказва кръвна проба, като до изтичане на
посочения в талона срок не се явил в указаното там лечебно заведение.
Младши автоконтрольорът Д. съставил против жалбоподателя в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA №
469993, в който посочил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.
1, предл. 1 от ЗДвП. П. подписал съставения против него акт за установяване
на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.
На 19.01.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от Д. акт за установяване на административно нарушение,
началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при
ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия
закон.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 21.02.2022 г. На 07.03.2022 г. жалбата против постановлението била
заведена в РУ – Горна Оряховица.
От протокола на л. 10 от делото се установява, че използваното при
процесната проверка техническо средство е преминало успешно последваща
метрологична проверка на 26.10.2021 г. със срок на валидност 6 месеца.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя и
приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола за
проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
наказателното постановление в обжалваната част. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от
заповедта на л. 14 – 15) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта
и в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (т. 3.9 от цитираната заповед и заповедта на л.
19) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Основателно, но без значение за процесуалната законосъобразност на
обжалваното постановление е оплакването на жалбоподателя, че наказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН да посочи
в текста на постановлението кои отегчаващи, смекчаващи и други
обстоятелства е взел предвид при определяне на вида и размера на
наказанието. В процесния случай административното наказание за
установеното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е абсолютно
определено в закона по вид, срок и размер – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500
лв. Поради това дейността по индивидуализация на наказанието е ограничена
до преценката какво е предвиденото в закона конкретно наказание за
установеното нарушение, като наказващият орган е лишен от възможността
да определи вида, размера и срока на наказанието съобразно предвидените в
закона алтернативи и граници за съответното по вид наказание въз основа на
анализ на наличните смекчаващи, отегчаващи и други обстоятелства от
значение за отговорността на нарушителя. Ето в конкретния случай
непосочването и необсъждането на смекчаващите, отегчаващите и другите
обстоятелства от значение за отговорността на нарушителя не е съществено
нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното
постановление.
Неоснователно е и оплакването, че на жалбоподателя не е указана
възможността по чл.79б от ЗАНН в 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление да заплати само 80% от стойността на
наложената му глоба, в случай че не желае да обжалва наказателното
4
постановление в частта относно глобата. Указание с такова съдържание е
включено в бланката на разписката за връчване на наказателното
постановление, която жалбоподателят е подписал.
Най-сетне не е процесуално нарушение неизлагането на мотиви, въз
основа на които наказващият орган е приел, че конкретното нарушение не е
маловажен случай. В разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, т.5, чл. 53, ал. 1 и
чл. 57, ал. 1 т. 1 – 13 от ЗАНН е регламентирано процесуално правило, по
силата на което наказващият орган е длъжен да извърши преценката дали
случаят е маловажен и следва ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН във всички случаи, в които е сезиран с акт за установяване на
административно нарушение, но излага обстоятелствата, които сочат, че
случаят е маловажен, само ако даде положителен отговор на този въпрос и
издаде предупреждение по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН (арг. от чл. 28, ал. 2, т. 5 от
същия закон). Ако наказващият орган е даде отрицателен отговор на въпроса
маловажен ли е случаят и се произнесе чрез издаване на наказателно
постановление, както е постъпил в процесния случай, той не дължи посочване
на обстоятелствата и излагане на мотивите, въз основа на които е приел, че
случаят не е маловажен (арг. от чл. 57, ал. 1 т. 1 – 13 от ЗАНН, в които не е
регламентиран такъв реквизит на постановлението).
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на процесното
административнонаказателно производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
В обжалваната част наказателно постановление е законосъобразно и по
същество.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява по несъмнен начин, че в 12:25 часа на 03.01.2022 г.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ 320 с рег. № *** по път I-
4, че в този час и минута е бил спрян за проверка от органи за контрол на
движението при км 145+550, както и че при извършеното в хода на
проверката изпробване на жалбоподателя за употреба на алкохол
техническото средство е отчело концентрация на алкохол в издишания от
него въздух от 0,55 промила.
Посочените факти и обстоятелства се установяват от фактическите
констатации в акта за установяване на административно нарушение, които
5
жалбоподателят признава изрично, от обясненията на жалбоподателя в частта
относно твърденията, че вечерта преди проверката е изпил половин литър
бяло вино, че е бил спрян за проверка и че при изпробването за употреба на
алкохол техническото средство е отчело концентрация над допустимите от
закона стойности, както и от данните, вписани в дневника на автопатрула
(заверения препис на л. 11) и в талона за медицинско изследване (л. 9).
От описаните по-горе доказателства се установява също така, че след
изпробването му с техническото средство на жалбоподателя е връчен талон за
медицинско изследване, както и че до изтичането на посочения в този талон
срок от 50 минути и до изтичането на максимално допустимия
според приложимата за процесната проверка Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
срок от 120 минути от връчване на талона жалбоподателят не се е явил в
посоченото от контролния орган лечебно заведение, въпреки че не е бил в
обективна невъзможност да изпълни това предписание. При това положение
и в съответствие с правилото на чл. 6, ал. 9 от цитираната наредба
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е определена правилно
и законосъобразно въз основа на показанията на техническото средство.
От приетия като писмено доказателство протокол за последваща
проверка (л. 10) се установява, че използваното от контролния орган
техническо средство е отговаряло на изискванията на законодателството в
областта на измерванията, поради което няма основание точността на
извършеното измерване да бъде поставена под съмнение.
Предвид изложеното следва да се приеме за доказана по предвидения в
закона ред фактическата констатация на наказващия орган, че
жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,55 промила.
Като е управлявал моторното превозно средство с посочената
концентрация на алкохол в кръвта си, жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП и е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказващият
орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
6
Видно от данните в приетата като доказателство справка (л. 16 – 18),
през последните десет години жалбоподателят е наказван с наказателни
постановления и фишове за повече от 30 нарушения по ЗДвП. Това
обстоятелство изключва квалифицирането на процесното негово деяние като
маловажен случай на административно нарушение въпреки приетата за
установена относително ниска концентрация на алкохол в кръвта му, близка
до границата от 0,5 промила, под която деянието не би било административно
нарушение, и соченото от защитника обстоятелство, че жалбоподателят е
управлявал автомобила почти 12 часа след употребата на алкохол.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди наказателното
постановление в обжалваната част като законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0268-
000007/19.01.2022 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която на П. КР. П. , ЕГН **********, с адрес гр.
Т., ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
(петстотин лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7