№ 13585
гр. С., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20221110129312 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от В. Л. К. искова молба,
насочена против „Д.О.З.“ ЕАД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 20.00 лв. – част от вземане
в общ размер на 517.16 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка, задна броня и престилка задна на
собствения на ищеца л.а. „Опел Астра“, с рег. № СА *** АК, вследствие на ПТП,
настъпило на 27.04.2022 г. в гр. С., /АДРЕС/ ведно със законната лихва считано от дата
на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
27.04.2022 г., около 12:05 часа в гр. С., на бул. „Ломско шосе“ лекият му автомобил -
„Опел Астра“, с рег. № СА *** АК, е бил блъснат от л.а. „Ауди А4“, с рег. № А ***
НС, управляван от Х. Я.. Ищецът сочи, че се е движел по бул. „Ломско шосе“ с посока
от ул. „Дравски бой“ към ул. „Кирил Драганов“ и спрял на пешеходна пътека, за да
пропусне пешеходец, като в този момент водачът на л.а. „Ауди А4“, с рег. № А ***
НС, поради неспазване на безопасна дистанция го блъснал в задната част на
автомобила. Излага, че за настъпилото ПТП са попълнили двустранен констативен
протокол, в който посочили, че водачът на л.а. „Ауди А4“, с рег. № А *** НС, е
виновен за настъпилото ПТП. Сочи, че л.а. „Ауди А4“, с рег. № А *** НС, към датата
на настъпване на произшествието е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Твърди, че на 28.04.2022 г. е уведомил
ответното дружество за настъпилото ПТП, като представител на ответника, извършил
оглед и изготвил снимков материал, опис – заключение по щета. Сочи, че като
обезщетение е получил сумата от 182.84 лева. Счита, че сумата необходима за ремонт
на автомобила му е 700.00 лева, от която след приспадане на платеното от ответното
дружество обезщетение, твърди че следва да му се заплати сума в размер на 517,16
лева, като в настоящото производство претендира 20,00 лева от тази сума. При тези
твърдения, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
1
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът признава, че л.а.
„Ауди А4“, с рег. № А *** НС към дата на ПТП /27.04.2022 г./ е бил застрахован при
него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва да е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка
между ПТП и вредите, както и вината на водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № А *** НС.
Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът се е движел с
несъобразена скорост, което е затруднило плавното спиране на пешеходната пътека и е
наложило рязко такова, поради което и водачът на л.а. „Ауди А4“, с рег. № А *** НС,
не е имал възможността да спре веднага. Сочи, че ищецът е нарушил разпоредбата на
чл. 24 от ЗДВп, съгласно която водачът на ПТП не трябва да намалява скоростта рязко,
както и че преди да намали значително скоростта на движение, е длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да
затрудни тяхното движение. Оспорва и размера на иска като значително завишен.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е приел за съвместно
разглеждане релевираното от ответника възражение за съпричиняване на ПТП-то от
ищеца, изразяващо се в нарушение на чл. 24 ЗДвП, а именно рязко намаляване на
скоростта на движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от
КЗ.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответното дружество и всички, посочени в чл. 45
ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на
причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди/.
В тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване е да установи по
делото, че описаните в исковата молба увреждания са в причинна връзка с настъпилото
на 27.04.2022 г., около 12:05 часа в гр. С., ПТП, причинено от водача на застрахования
при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Ауди А4“, с рег.
№ А *** НС, както и фактите, при които е настъпило ПТП – то.
В тежест на ответника, по възражението за съпричиняване, е да установи по
делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действия на
ищеца, изразяващи се в нарушение на чл. 24 ЗДвП, а именно рязко намаляване на
скоростта на движение.
Не е спорно между страните, че на 27.04.2022г., в гр. С., на бул. „Ломско шосе“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СА *** АК, собственост и
управляван от ищеца и лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № А *** НС, управляван от Х.
Я. обстоятелство, което се потвърждава от приложеното на л. 5 копие на двустранен
протокол, подписан от двамата водачи.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, л.а. „Ауди А4“, с рег. № А *** НС, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Спорен по делото е механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът като
съобрази приобщените по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Х.
2
Я., водач на застрахования при ответника лек автомобил и заключението на вещото
лице изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на
27.04.2022г., около 12.05 часа, ищецът управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ с ДК
№ СА *** АК, спира на пешеходна пътека, за да пропусне преминаващ пешеходец, при
което движещия се зад него лек автомобил Ауди А4“ с ДК № А *** НС, управляван от
Х. Я., не спира и реализира ПТП, при което са причинени щети по МПС-то,
собственост на ищеца. Така изведения механизъм намира опора в приобщеното като
писмено доказателство по делото копие на двустранен констативен протокол за ПТП,
подписан от двамата водачи. В подкрепа на изведения от съда механизъм са и
показанията на свидетеля Х. Я., водач на застрахования при ответното дружество лек
автомобил. По време на разпита си Я. посочи, че автомобилът пред него е спрял рязко,
при които той не е могъл да реагира и е реализирал ПТП, като го е ударил в задната
част. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично
издържани и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Описаният механизъм на произшествието се подкрепя и от изводите на вещото лице по
изготвената СТЕ.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че
поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил представлява
граждански деликт.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно
следва да бъде приложена.
Спорен по делото е и размера на дължимото се застрахователно обезщетение.
Не е спорно по делото, а и с исковата молба ищецът сочи изрично, че във връзка
с процесното ПТП е предявил претенция при ответника, като от страна на
застрахователното дружество му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
182.84лв.
Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на
ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл. 432 КЗ,
което потвърждава извода за наличие на деликт.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК № СА *** АК, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 518.40лв. Както се посочи по-горе в изложението от
страна на ответника е заплатена сумата от 182.84лв., респективно към настоящия
момент е налице неизплатена част в размер на 335.56лв. / 518.40лв. – 182.84лв. =
335.56лв./. Доколкото претенцията е заявена за сумата от 20.00лв., като част от вземане
в общ размер 517.16лв., същата се явява изцяло основателна.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то от ищеца, изразяващо се в нарушение на чл. 24 ЗДвП, а
именно рязко намаляване на скоростта на движение. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
3
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение на ищеца,
което да обуславя извода за наличие на съпричиняване. От материалите по делото се
установи, че произшествието е причинено виновно от Х. Я., водач на застрахования
при ответника лек автомобил, поради нарушение на чл. 23 ЗДвП. В цитираната
материалноправна разпоредба е регламентирано, че „водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“. От изведения механизъм на произшествието се установи,
че същото е причинено от Я., който управлявайки лек автомобил Ауди А4“ с ДК № А
*** НС, не спира и реализира ПТП със спрелия пред него на пешеходна пътека лек
автомобил, управляван от ищеца.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на
930.00лв. от които 480.00лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС, 50.00лв. –
държавна такса и 400.00лв. – възнаграждение за вещо лице. Съдът намира за
неоснователно формулираното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От приложеното на л. 53 копие на договор за правна защита и съдействие се
установява, че ищецът е заплатил на процесуалния му представител възнаграждение в
размер на 480.00лв. с включен ДДС. Договорът е подписан на 11.11.2022г., тоест след
промените от 04.11.2022г. на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до
1000.00 лв., минималният размер на възнаграждението е 400.00 лв. Дължимият се
ДДС върху възнаграждението от 400.00лв. е 80.00лв. или в обобщение следва извода,
че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. с ДДС е
в минимален размер по Наредбата, респективно възражението за прекомерност се
явява неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., /АДРЕС/, да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 20.00лв. – част от вземане в размер на 517.16лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи щети, нанесени по лек автомобил „Опел Астра“ с
ДК № СА *** АК от настъпило на 27.04.2022г., около 12.05часа в гр. С., ПТП, по вина
на Х. Я., водач на лек автомобил Ауди А4“ с ДК № А *** НС, застрахован при
ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 30.05.2022г.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на В. Л. К., ЕГН **********, разноски в размер на 930.00лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5