Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Г. *** срещу решение № 28 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 6455 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0438-000374 от 04.05.2023 г. на началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на А.Г. Г., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2359 от 17.12.2012 г. на МВР.

Според касатора решението е неправилно и постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна на решението и на наказателното постановление.

Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и моли тя да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба, която следва да се остави без уважение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на тях по несъмнен и категоричен начин е доказано от обективна и субективна страна извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.174, ал., пр.1 ЗДвП – на процесната дата и място е отказал категорично да даде проба посредством техническо средство, а при издаден медицински талон за медицинско изследване не се е явил в медицинското заведение, което обстоятелство е вписано в наказателното постановление. Първостепенният съд е приел, че не е опровергана презумптивната доказателства сила на АУАН, като в хода на съдебното следствие не са били ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателя в подкрепа на изложените в бланкетната му жалба твърдения, че нарушението е извършено виновно и при точна правна квалификация на същото правилно наказващият орган е посочил санкционната норма на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, която съдържа едновременно хипотезата и санкцията на нарушението, като наказанията са във фиксиран размер и не могат да бъдат редуцирани от страна на съда. Настоящият случай според съда не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения, а процесното нарушение не е изолиран случай, видно от справката за нарушител/водач. Районният съд не е констатирал нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, тъй като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Още повече, че в касационната жалба е бланкетна и не се съдържат никакви ясни и конкретни възражения за наличие на касационни основания.

За яснота на касатора следва да бъде изрично отбелязано, че на касационен контрол подлежи съдебното решение на районния съд, а не самото наказателно постановление. В съответствие с чл.218, ал.1 АПК, приложим в настоящото производство съгласно чл.63в ЗАНН, съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, каквито в случая липсват. А доколкото по силата на чл.218, ал.2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, касационният състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, защото е постановено от законен състав и в пределите на правораздавателната власт на районния съд, изготвено в писмена форма и подписано от съдията, волята на съда е изразена ясно и недвусмислено, съдебното решение е постановено след надлежно развило се съдебно производство, за което са били налице всички положителни и са липсвали всички отрицателни процесуални предпоставки за неговото образуване, съдебното решение не противоречи на действителното правно положение, тъй като нито пред първата инстанция, нито пред касационната инстанция не са представени нови доказателства, различни от събраните в производството пред административнонаказващия орган, които да сочат на несъответствие на решението с материалноправното положение, установено по безспорен начин.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 6455 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА А.Г. Г., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: