Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 60/11.06.2012 г. по гр. д. № 972/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установенопо отношение на „Е. Б. П.” , ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление град В., ......., район В. В., бул. „В. В.”, В. ТАУРС Г № 2., представлявано от заедно от двама членове от членовете на управителния съвет: Б. Д. Д., К. Д. К. и Б. Г. М., че М. Д. Л., от гр. Г. О., област В. Т., ул. „С.” № 9Б с ЕГН *, не му дължи сума в размер на 2 683.66 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и три лева, шестдесет и шест стотинки), представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на Констативен протокол № 280408 от 17.02.2011 г. и КП № 193/16.03.2011 г. и Справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно (неточно измерване на ел. енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ за периода от 09.09.2010 г. до 17.02.2011 г. Със същото решение е осъдено „Е. Б. П.” , ЕИК .............., със седалище и адрес на управление град В., ......, район В. В., бул. „В. В.”, В. ТАУРС Г № 2., представлявано от заедно от двама членове от членовете на управителния ±ъвет: Б. Д. Д., К. Д. К. и Б. Г. М. да заплати на М. Д. Л. от гр. Г. О., област В. Т., ул. „С.” № 9Б с ЕГН * сума в размер на 409.00 лв. (четиристотин и девет лева), представляваща направените по делото съдебни разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г, ЕИК .............. против Решение № 548/09.05.2012 г. по гр. д. № 5745/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд бил приел, че съществува трайна съдебна практика, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не били съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че основанието за извършване на корекция за сметки на абонати бил чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ във връзка с предходно извършена корекция по реда на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като участието на абоната в тези процедури посредством ангажирането на отговорността му, произтичало от установяването на обективно съществуващо обстоятелство за неточно измерване на измервателен уред, което било в резултата на неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ или техническа неизправност. Абонатът бил ползвател на СТИ и оттук произтичало и законово установеното му задължение да следи за точността на измерване на СТИ – по аргумент от чл. 44 от ЗИ. СТИ било монтирано в точката на присъединяване на абоната към електроразпределителната мрежа, така че за електроразпраделителните дружества не съществувала техническа възможност да осигурят непрекъснат режим (24 часа) на опазване на собствеността си, поради което в тази насока се разчитало на абонатите. Излага се още, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможносттта за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изппълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Излага се и, че корекционните процедури не били продажба на движима вещ, за да съществувало задължението за установяване на точното количество реално доставена и потребена електроенергия от купувача, за която да се търси цена. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на ноÔи доказателства. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 972/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от М. Д. Л. от гр. Г. О. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 2 683.66 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 09.09.2010 г. – 17.02.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил потребител на електрическа енергия на адрес - гр. Г. О., ул. „С.” № 9Б, с клиентски номер *. На 20.04.2011 г. случайно видял писмо от ответното дружество изх. № 575844/07.04.2011 г., ведно със справка за корекция при неточно измерване на ел. енергията № 15796/06.04.2011 год. и протокол бланка № 280408 с неясни и нечетливи реквизити, които документи не му били връчвани надлежно и съгласно които ответното дружество претендирало от него сумата от 2 683.66 лв. – преизчислена и коригирана сметка за периода от 09.09.2010 год. до 17.02.2011 год. Ищецът счита, че не дължи тази сума пари и отправил писмено възражение до ответника, на което му било отговорено на 08.05.2011 година, че същата е дължима и следвало да бъде заплатена в срок до 09.05.2011 година, като в противен случай щяло бъдело прекъснато на ел. захранването. Ищецът твърди, че до настоящия момент не бил уведомяван по какъвто и да е начин за извършена проверка на електромера, нито бил присъствал на такава проверка. Ответникът е основал своята претенция да документи, съставени от трето дружество „Е. Б. М.” , които документи били с невярно съдържание и които оспорвал. Оспорва методиката, по която била начислена сумата. Твърди, че не се е съгласявал с процедура, при която едностранно без негово участие и в негово отсъствие да извършват преизчисления на сметки за минал период. Заявява, че не било негово задължение да следи за техническата изправност на СТИ, тъй като измерването се осъществявало от служители на “Е. Б. М.” , като СТИ било заключено и пломбирано в метален шкаф, до който той нямал достъп. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 2 683.66 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 09.09.2011 г. – 17.02.2011 г., по фактура № */07.04.2011 г., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването били задължителни за страните във връзка с облигационните отношения между страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът М. Л. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. Г. О., ул. „С.” № 9Б. От представения по делото копие от констативен протокол № 280408/17.02.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ............ При същата електромерът е измерен с калибриран преносим измервателен уред (фабр. номер 0600902) и била измерена грешка, F -99,4%. СТИ е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 593034 и дадено за експертиза. Проверката е извършена и констативния протокол е съставен в присъствието на Х. Г. С., посочена като съсед, който е подписал протокола от името на присъствал на п проверката/демонтажа. СТИ било изпратено за метрологична експертиза, която видно от констативен протокол № 193/16.03.2011 г. е дала заключение, че е „поставен допълнителен дебел меден проводник /шунт/ на токовата бобина”. Констатациите от външния оглед на СТИ преди експертизата са: електромерът е представен за експертиза в запечатан найлонов плик с пломба № 593034 и необходимите реквизити. Няма външни видими механични повреди и увреждания. Налични пломби – 2 броя завода производител. К/01. „Прекъсната пломбажна тел, видими следи от безцветно лепило. Няма метрологични знаци”. При подаване на дозирана енергия от 1 киловатчаса електромерът отчита 0,070 киловатчаса. системата за превключване на тарифите – изправна. От показанията на св. П. Л. - дъщеря на ищеца, се установява, че живее на ул. „С.” № 9Б, в гр. Г. О., в апартамента на баща си. За проверката научила от нейна съседка, която й казала, че проверяващите оставили нещо за нея при съседа – Х. Г., което било протокол за смяна на електромер. От показанията на св. Х. Г. – съсед на ищеца, се установява, че действително е подписал протокола, но на самата проверка и на демонтажа на електромера не е присъствал. Подписал протокола, бе за чете съдържанието му. Попитал служителите, които му представили протокола за подпис, къде и кой електромер са сменили, но те му отговорили, но те не му обяснили подробно, а само били отговорили „… че е техен контингент…”. подписал протокола, взел втори екземпляр и вечерта го предал на П. – лицето, което живее в апартамента, чийто електромер бил сменен. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 09.09.2010 г. – 17.02.2011 г., общо 162 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */07.04.2011 г. за сумата от 2 683.66 лв. с ДДС. По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.”. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена частично от страните и приета, като доказателство по делото се установява, в частта в която не е оспорено от ответната страна, процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2001 година. Вещото лице инж. Б. не установява да са налице данни за извършвани последяващи метрологични проверки преди тази, извършена на 16.03.2011 г. Едва на 16.03.2011 г. по искане на „Е. Б. М.” е извършена проверка от БИМ, ГД МИУ, РО Р., Сектор В. Т. и е констатирана усреднена грешка -97,30% в измерването. Последната е извършена съгласно методика № 29/2007 година. От заключението на допуснатата и изслушана повторна съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че измерената грешка – 99,40% при проверката на СТИ на 17.02.2011 г. не е точен измерител на грешката, тъй като измерването е контролно и е извършено на мястото на отчитането, при условия различни от тези в измервателната лаборатория. Вещото лице сочи, че при експертизата от БИМ е констатирано “...поставен допълнителен дебел меден проводник /шунт/ на токовата бобина..”., при което се променят параметрите на измервателната верига, от там и пропорционалното напрежение, т.е. не се отчита значителна част от консумираната ел.енергия.”. Вещото лице сочи, че констатациите на КП /неточното измерване/ не могат да бъдат вследствие на производствен дефект на СТИ или да са вследствие на експлоатацията му. Изчислената в справката корекция „енергия за доплащане” 14506 киловатчаса според вещо лице инж. Николаев е възможно да бъде доставена до абонÓта за период от 162 дни, като физически това може да се опише като консумация на постоянно включени /24 часа през 162 дни/ електроуреди с обща мощност 3,73 киловата или ток с големина 16,96 А /ампера/. Отчетеното количество консумирана ел. енергия при неизправно СТИ за периода от 09.09.2010 год. до 17.02.2011 год. общо за 162 дни е 411 киловатчаса. Физически това може да се опише като консумация на постоянно включени /24 часа през 162 дни/ електроуреди с обща мощност 0,11 киловата или ток с големина 0,48 А /ампера/. Общото отчетено и коригирано количество са 14917 киловатчаса, еквивалентно на товар 3,84 киловатчаса или ток 17,44А. Според техническите разяснения относно методологията за изчисляване на отразената в справката за корекция грешка -97,30% измерванията представляват сравняване между големината на тока, преминал през електромера и броя на оборотите на диска. Когато диска не се върти, това означава, че има грешка 100%. При Метрологичната експертиза се извършват измервания в целия диапазон на измерване на тока от 0А до 40А. В практиката СТИ работи в режим на динамично натоварване – тока протичащ през него е от 0А до 40А – от минимално натоварване до максимално такова. При нормално експлоатация големината на тока е около 25% - 10А. При проверката, за която е съставен протокол № 280408/17.02.2011 г. е бил измерен ток 8,6А. От заключението на допуснатата и изслушана повторна съдебно - счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че математически вярно е изчислено дължимото за доплащане количество ел. енергия, отразено в справка № 15796/06.04.2011 год., спрямо визираните в чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕ на „Е. Б. М.”. Също така в издаденото дебитно известие от „Е. Б. П.” дължимата за доплащане левова равностойност на коригираната ел. енергия е изчислена съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел.енергия, акциз и ДДС. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 60/11.06.2012 г. по гр. д. № 972/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В сл¾чая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 280408/17.02.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран. Съставеният констативен протокол от 17.02.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 17.02.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. За да е подписан той трябва да му е предявен за подпис. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствал ищецът, а проверката е извършена с участието на свидетел, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, протоколът за проверката не е подписан от ищеца или негов пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Още повече, че се установи, че свидетелят не е присъствал на проверката, а е подписал протокола в последствие. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел – съсед на потребителя, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 60/11.06.2012 г. по гр. д. № 972/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по възþивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/11.06.2012 г. по гр. д. № 972/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |