Р Е Ш Е Н И Е
№674
гр. Хасково, 12.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на тринадесети декември, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1134/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от С.Д.И. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Г., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 274з-407/24.10.2021г., издадена от мл. автоконтрольор в
РУ - Ихтиман към ОДМВР – София, с която на жалбоподателя на
основание чл.171, т.2,
б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на моторно превозно средство, до отстраняване на
неизправността.
В жалбата се твърди, че не са налице
фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Описаната в него
фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Жалбоподателят не бил
извършил описаното нарушение, послужило като причина за издаването на заповедта.
Претендира се отмяна на заповедта и
присъждане на разноски по делото.
В писмена молба се излагат допълните
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. В тази насока на първо
място се твърди, че същият бил издаден от некомпетентен орган. По отношение
твърдението, че жалбоподателят не извършил описаното в заповедта нарушение, се
посочва че по делото липсвали доказателства грайферите на гумите на автомобила
на оспорващия да били измерени съобразно предвидения за това ред с техническо
средство, установяващо дълбочината им. Навеждат се доводи за неяснота на
представения по делото акт за установяване на административно нарушение. От
него не можело да се установи какво деяние било извършено – такова по чл.139,
ал.1, т.1 или такова по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП. От описанието в АУАН не
ставало ясно дали самите гуми на автомобила били износени от дясната им страна,
в средната или в лявата им част, или просто от дясната страна на автомобила
имало износени гуми. Невъзможността за установяване вида на нарушението водила
до липса на годно основание за издаване на атакуваната заповед.
Ответникът по жалбата – Младши
автоконтрольор в РУ - Ихтиман /С. И. М./, в съдебно заседание сочи, че при
проверката на управлявания от оспорващия автомобил –* с хасковска регистрация, се установило,
че същият бил със значително износени гуми, съвършено гладки от дясната страна.
Затова бил съставен акт на водача и издадена заповед за спиране на автомобила
от движение. Счита, че издаденият от него оспорен акт е законосъобразен, а
жалбата неоснователна и като такава, моли да бъде отхвърлена.
Административен съд - Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 274з-407 от 24.10.2021г., издадена
от С.
И.
М. на
длъжност младши автоконтрольор в РУ - Ихтиман към ОДМВР - София, на
жалбоподателя на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение на МПС, марка *, модел *, с рег.* КМ, собственост на С.Д.И., до
отстраняване на неизправността”,
за това, че управлявал МПС, което е технически неизправно, а именно „износени
до гладкост гуми отдясно“. Със заповедта, на основание чл.172, ал.2, във връзка
с чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП е било и иззето СРМПС част 2 №*********.
Акт за установяване на административно
нарушение №1727 от 24.10.2021г., във връзка с който е наложена ПАМ срещу С.Д.И.
е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е
отразена фактическа обстановка, съгласно която на 24.10.2021г., около 11.15
часа, в *,
по ПП-I-8,
в района на „бен. Пума“, С.И. управлявал *, негова собственост, като допуснал
следното нарушение: управлява МПС със значителна техническа неизправност, а
именно износени до гладкост гуми от дясната страна на МПС, с което виновно
нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На първо място, неоснователно се твърди, че Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 274з-407 от 24.10.2021г. е издадена
от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед
№517з-51/05.01.2018г., с която на основание т.3 от Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОДМВР – София, е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР –
София, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП (вкл. по чл.171, т.2 от ЗДвП), сред които са (т.7) и младшите
автоконтрольори II-I степен от
сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОДМВР - София. Следователно обжалваната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „2” от ЗДвП, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган
– младши автоконтрольор в РУ при ОДМВР - София, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената ЗППАМ № 274з-407 от 24.10.2021г. представлява
мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства,
които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Те са
описани в обем, позволяващ да се изведе волята на административния орган и да
се разбере ясно и безпротиворечиво какво нарушение е извършило лицето и какви
са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние. ЗППАМ е
издадена и в предписаната от закона форма.
Не се установи в хода на процедурата по издаване на
заповедта да са били нарушени административнопроизводствените правила.
При издаване на оспорената ЗППАМ, от страна
на органа не е допуснато нарушение и противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред разпоредбата
на чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, „за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно
превозно средство: до отстраняване на неизправността, когато
пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение“.
Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването
на опасност за движението по пътищата при управление на МПС с износени до
гладкост гуми – т.е. такива с пълна липса на дълбочина на протекторен рисунък.
В случая се касае за административна принуда, предвидена в специален закон, с
оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се
прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно
установяването.
Предвид фактите, които се установяват от
приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо
жалбоподателя С.Д.И. е приложена ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП за
констатираното и установено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – движение
по пътя с пътно превозно средство, което не е било технически изправно. В
случая от събраните по делото доказателства, включително и от изложеното в
съдебно заседание от страна на ответника – автор на оспорената заповед,
безспорно се установява, че жалбоподателят на датата, посочена в АУАН №1727,
която е и дата на издаване на ЗППАМ – 24.10.2021г., е управлявал личния си лек
автомобил с износени „до гладкост“ гуми, от дясната му страна.
Фактът на износване гумите на въпросното МПС
не се оспорва от жалбоподателя, а доводите за неяснота на описанието на
нарушението не се споделят. Дали всички гуми на МПС са били износени, от която
и да е тяхна страна, или са били износени само тези от дясната страна на
автомобила се явява ирелевантно обстоятелство в случая, тъй като каквото и
където и да е било износването, то би довело до същия правен резултат, а именно
издаване на ЗППАМ от вида на процената. Тоест, установяването на факта „износени
гуми“ на МПС е напълно достатъчно основание за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Неоснователни са наведените в писмена молба
от пълномощника на оспорващия съображения за вида на установеното нарушение –
дали то е такова по чл.139, ал.1, т.1 или по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП. Действително,
в хипотезата на чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, законодателят е предвидил
квалифициран случай на неизправност на превозните средства, като е посочил, че
за да се считат за изпрани същите следва да са „с гуми, предназначени за зимни
условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm
през периода от 15 ноември до 1 март.“ Доколкото обаче последното също
представлява неизправност, посочването в АУАН, във връзка с който е издадена
оспорената ЗППАМ, на основанието „чл.139, ал.1, т.1“ от ЗДвП не представлява
неправилна правна квалификация на нарушението. От друга страна следва да се
посочи, че цитираната правна норма не представлява праното основание за
издаване на оспорената ЗППАМ, тъй като същата е издадена на основание чл.171,
т.2, б.“а“ от ЗДвП, във връзка с фактическото основание, установено в АУАН, а
именно „износени до гладкост гуми“, респ. такива които нямат протектор, като
несъмнено управлявано в това технически неизправно състояние МПС е поставяло в
опасност останалите участници в движението.
Изхождайки от придадената по силата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на установеното в АУАН по този
закон и факта, че както в хода на административното производство, така и в настоящото
съдебно такова оспорващият не ангажира годни доказателства, оборващи
констатациите в акта, съдът, като приема за доказано по делото, че 24.10.2021г.
жалбоподателят е управлявал МПС с износени до гладкост гуми, не споделя
твърдението на оспорващия за липсва на доказателства грайферите на гумите на управлявания
от него автомобил да са били измерени съобразно предвидения за това ред - с
техническо средство, установяващо дълбочината им. След като износването на
протектора е в такава степен, че гумите са износени до гладкост е повече от
очевидно, че няма как да бъде измерена дълбочината на протектора, тъй като
такъв протектор (грайфер) на гумите обективно липсва. Ето защо, обсъжданото възражение
е несъстоятелно и неприемливо.
Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да
се осигури безопасността на движението по пътищата, като временно, до
отстраняване на неизправността, се спре от движение на пътното превозно
средство, и съответно по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности
за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед
на правата на жалбоподателя, съдът намира за съразмерно и съответно на
преследваната от законодателя легитимна цел. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.2,
б. „а“ от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до отстраняване на неизправността“.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед не е нищожна или незаконосъобразна. Същата е издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона,
поради което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.И.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
274з-407/24.10.2021г., издадена от С. И. М. - мл.
автоконтрольор в РУ - Ихтиман към ОДМВР – София, с която на жалбоподателя на
основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на неизправността.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: