ПРОТОКОЛ
№ 93
гр. Смолян, 07.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440100805 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищцата Н. П. не се явява. За нея адв. ***, редовно упълномощена.
Ответницата Л. Ш. се явява лично и с адв. *** и адв. ***** редовно
упълномощени.
Адв. *** - Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. *** - Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. **** – *** - Считам, че са налице процесуални пречки за даване ход на
делото. Ако бъде даден ход на делото, то следва да бъде даден дотолкова, доколкото да
бъде прекратено настоящото производство. Доверителката ми Л. Ш. е внучка на Л.
***, която е починала на 06.02.2023 г. Следва да се има предвид, че внуците са сред
лицата, които са наследници по закон, но не са сред кръга на призованите за
наследяване. Тъй като съгласно представеното и прието удостоверение за наследници
на Л. *** *** е оставила за свои законни наследници две дъщери – ищцата Н. П. и
майката на доверителката ми Наталия Стайкова, които на осн. чл. 5, ал.1 ЗН са
призовани да я наследят. Не са представени доказателства, че ищцата по иска по чл.
30, ал. 1 ЗН е приела наследството по опис, по реда на чл. 61, ал. 1 ЗН, писмено пред
РС в тримесечен срок от откриване на наследството. Описа е елемент от основанието
за възникване на правото да се иска намаляване на дарственото, респективно
завещателно разпореждане. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/2005 г. на
ОСГК. В този смисъл е също така и многобройната практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК. Едно от тези решения е реш. № 108/15.02.2010 г. по гр.д. 105/2009 г. на I
гр.о.; Решение № 388/12.07.2010 г. по гр.д. 397/2009 г. на II гр.о.; Решение №
1
681/24.09.2009 г. по гр.д. № 3189/2008 г. на I гр.о. Нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не
намира приложение в случаите, в които извършеното приживе дарствено
разпореждане изчерпва имуществото на наследодателя, какъвто не е настоящия
случай. Доколкото от представените и приети в предходно съдебно заседание
нотариални актове, а именно нот.акт № 43 по н.д. 2522/97 г. на СРС Л. *** *** е
оставила в наследство и имот, който представлява дворно място от 250 кв.м.,
представляващ имот с пл. № 168, кв. 21 по плана на с. ***. Това лично ищцата, чрез
адв. *** го заявява в предходно с.з. и представя нотариален акт. Представени са и
решения за възстановени земеделски земи, от които може да се направи един
безспорен и категоричен извод, че Л. *** е оставила в наследство и други имоти, а не
само и единствено този, който е предмет на настоящото дело. В тази насока мога на
посоча и съдебна практика, а именно решение № 509/30.07.24 г. по гр.д. № 1635/23 г.
на ВКС I гражданско отделение; Тълкувателно решение № 3/19.12.2003 г., в което е
посочено, че приемането на наследство по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като в настоящия
случай материалната предпоставка по чл. 30, ал. 2 от ЗН не е налице. Без да е приела
наследството по опис ищцата не е надлежно материално легитимирана да упражни
правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН спрямо доверителката ми, поради което считам, че
предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен. На всички ни е известно,
че няма в настоящия случай преклузия на това искане, тъй като и съда следи служебно
за допустимостта на иска, а и такова възражение може да се направи във всеки един
момент на съдебната фаза. В случай, че съда прецени за основателно възражението,
моля да бъде задължена ищцата да представи доказателства или съда служебно да
извърши справка дали ищцата е приела наследството по опис, тъй като доверителката
ми не от кръга на преките наследници. Майка й е жива.
Адв. *** - Действително считам, че възражението е преклудирано. ГПК е
категоричен, че в отговора на ИМ ответника следва да направи всички свои
възражения. В конкретния случай, такова възражение не е въведено нито в отговора,
нито в проведеното първо с.з. От друга страна твърденията на колегата ****, че
доверителката ми не е приела наследството по опис, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено са абсолютно неоснователни. По-късно ще посоча
номер на решение, но има практика на ВС, в която се казва, че тогава, когато
надарения или заветника са от кръга на лицата, които са наследници по закон, не е
необходимо наследството да бъде прието по опис. От друга страна считам, че това
възражение не е основание да се приеме, че иска е недопустим. Това възражение
евентуално би играло ролята и би имало значение по отношение на съдебния акт,
който бихте постановели, но не и по отношение допустимостта на иска. Също така
считам, че единственото доказателство за притежаван друг имот от Л. ***, това е
2
нот.акт 643/1997 г. за имот 168, парцел III и парцел IV- 168, кв. 21 по плана на с. ***,
ведно с полумасивна жилищна сграда. Що се касае до твърденията, че на Л. *** са
принадлежали към момента на смъртта й и други имоти, като ответниците в
предходно съдебно заседание представиха саморъчно завещание от ***, нот.акт
№31/98 г. на ***, нот.акт №74/2016 г. на
, както и решение № 43/20.07.2000 г. на ПК за възстановени имоти на Никола
Поповски, считам същите за неотносими, касаят други лица, като ответниците по
никакъв начин не установяват връзка на тези лица с Л. ***. Считам, че не следва да се
вземат предвид, че имота 67653.921.7 в кв.Райково по н.а. 77, том VI, н.д. 136/86 г. на
Н. и Костадин Пишинови за дворно място в парцел III- 648 в кв. 22, кв. Райково, тъй
като видно от удостоверение за идентичност, което сега ще представя 56/03.02.2025 г.,
скица за поземлен имот 67653.921.7, този имот специално е идентичен с парцел III-
648, кв. 22 по протокола за доброволна делба от 1975 г. по гр.д. 125/1975 г. Този имот
доверителката ми е придобила на самостоятелно основание, в него е имало жилищна
сграда, която е изгоряла и на нейно място е построена нова жилищна сграда, описана в
н.а. 77/86 г. и за което притежава съответните строителни документи и книжа.
Адв. **** - *** - По отношение, дали действително трябва да бъде прието
наследството по опис или не. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници
по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Не оспорвам, че има
практика, в която е посочено, може би адв. *** визира тази практика, но тя е
единствено и само дотолкова, когато даден имот е дарен или завещан на някой от
преките наследници. В случая, както се вижда от представеното удостоверение за
наследници, доверителката ми не е наследница на своята баба Л. *** ***, т.е. те е
призована да онаследи, тя не се явява наследник по закон. Ако беше дарен този имот
на нейната майка, тогава закона наистина има решения, в които се казва, че не е
необходимо приемане на наследството по опис. Именно в ал. 2 е заложен фактическия
елемент да бъде прието наследството по опис и това е една от предпоставките.
Относно други наследствени имоти, останали от Л. *** ***, за които се претендира да
не се вземат предвид Ви представям удостоверения за наследници, от които е видно,
че Л. *** *** е наследник по закон на тези две лица.
Адв. *** - Отново твърдя, че е настъпила преклузия за представяне на тези
документи.
Адв. **** - По отношение на документите може да е настъпила преклузия, но
за иска, че същия е недопустим не е настъпила преклузия. В този смисъл е и трайната
съдебна практика. Още повече, че и съда следи служебно за допустимостта на иска.
Съдът счита искането на ответната страна за прекратяване на производството
3
по делото като недопустимо за неоснователно по следните съображения: Както в
цитираното от адв. *** тълк. решение №1/2005 на ОСГК на ВКС, така и по-новото
тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело 3/2013 на ОСГК се
приема, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите към т.
4 от тълкувателно решение № 3/2013 г. ВКС изрично се обяснява, че съставянето на
описа на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото,
което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на
призованите към наследяване лица. Приемането на наследството по опис е
съвършенно различно по своето естество и правни последици правно действие, което
има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за
задълженията на наследодателя, включително и задълженията по завет само до
стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл следва да
бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и
приемането на наследството по опис. В производството по възстановяване на запазена
част от наследството самия опис има доказателствено значение и всяка една от
спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от
посоченото по опис. Впрочем и в правната теория е застъпено становището на проф.
Венедиков, който приема, че описът има само доказателствено значение в случай, че
между страните не съществува спор за обема на наследствената маса или ако не е
направено изрично възражение в този смисъл, то и не следва служебно съдът да следи
дали наследството е прието по опис. За това и ВКС в преобладаващата практика
приема, че изисквания по чл. 30, ал. 2 ЗН опис не е елемент за възникване правото да
се иска намаляване на завещателното дарствено разпореждане, а е доказателствено
средство за установяване на размера на оставеното наследство. Това становище е
застъпено и доразвито и в по-новата практика на ВКС, така и решение № 4/23.03.2021
г. по гр.д. 4538/2019 г. II г.о. ГК, в което е прието, че когато правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството се упражнява спрямо лица, които не
са наследници по закон /не са призовани към наследяване/ необходимо е те да са
приели наследството по опис. Това изискване представлява материална предпоставка
за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Безспорно се
установи по делото, че наследници на починалата Л. *** *** са нейните две дъщери Н.
И. П. – ищцата по делото и Наталия И. Стайкова, неучастваща по делото, но майка на
ответницата Л. З. Ш.. При това положение действително наследниците по закон са
живите деца на Л. *** *** и е вярно твърдението, че Л. Златинова Ш. не е призовована
към наследяване, още повече, че липсват и твърдения евентуално нейната майка да се
е отказала от наследството на Л. ***.
4
По тези съображения съдът приема, че материалната предпоставка – приемане
на наследството по опис не е свързана с процесуалната легитимация на ищцата,
респективно с допустимостта на иска, а е въпрос, който съдът ще обсъди в съдебното
решение, засягащо съществото на спора.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. *** - Представям удостоверение за идентичност изх. № 56/03.02.2025 г.,
и скица на поземлен имот № 15-699993-15.02.2016 г.
Съдът намира, че в днешно съдебно заседание следва да бъдат приети
представените удостоверения за наследници на *** и Никола Поповски, тъй като в
предходно съдебно заседание бяха представени голям брой доказателства за
собственост, част от които засягат и тези две лица *** и Никола Поповски. По
отношение на *** ищцата е тази, която представи документи за собственост. Следва да
бъдат приети и представените удостоверение за идентичност изх. № 56/03.02.2025 г.,
и скица на поземлен имот № 15-699993-15.02.2016 г., поради
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА удостоверения за наследници на *** и ****,
удостоверение за идентичност изх. № 56/03.02.2025 г., скица на поземлен имот № 15-
699993-15.02.2016 г
Същевременно обаче съдът се съобрази с решение № 108/15.02.2010 г. на ВКС
по гр.д. 105/2009 на Първо гр.о. с докладчик Теодора Грозева, в което е прието, че
съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато дарението е направено в полза на наследници, които
не са призовани да наследяват, право да искат възстановяване на запазената част от
наследството имат само онези наследници по закон със запазена част, които са приели
наследството по опис. В мотивите на това решение изрично е прието, че е съществено
процесуално нарушение, в случай, в който се касае за такава хипотеза, когато съдът не
е изпълнил задължението си да отдели спорното от безспорното относно това дали
ищците са спазили предвидения в чл. 61 ЗН краен срок за подаване на писмено
заявление за приемане на наследството по опис, поради което съдът счита за
необходимо да укаже на ищцовата страна или изрично да заяви това обстоятелство или
да представи доказателства за него и затова
О П Р Е Д Л И :
С оглед отделяне на спорното от безспорното ЗАДЪЛЖАВА ищцата изрично
да заяви това обстоятелство, респективно да представи доказателство относно
приемането по опис на наследството, оставено от нейната майка в срок до 27.02.2025 г.
5
Отлага и насрочва делото за 27.02.2025 г., 11:15 ч., за когато страните се
считат редовно призовани.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11:15 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
6