РЕШЕНИЕ
№2005/7.11.2019г.
Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и първи октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2860 по описа на съда
за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „А.Т.Б.”
ЕООД, представлявано от И.Ю.Р., против
Наказателно Постановление № 75 /23.05.2019г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията,
с което на „ А.Т.Б.” ЕООД, е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 30 000 лева на основание чл.324 ал.1 от Закона за електронните съобщения.
С жалбата се излагат множество доводи за това, че в хода на производството
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в
акта и постановлението не са били описани доказателствата, които потвърждават
нарушението и приложенията към тях, а констативните протоколи били съставени
преди акта. Навеждат се доводи за некомпетентност на актосъставителя и за допуснато
нарушение на чл.42 т.7 при издаване на акта.Оспорва се и извършването на
нарушението като се сочи, че ЗЕС предвижда възможност за вторично предоставяне
и ползване на номера , а в постановлението било посочено единствено твърдение,
че дружеството не е получило вторично номера без да са описани доказателства,
въз основа на които се прави.Твърди се, че е налице договор, по силата на който
дружеството е получило номера от номерационния план
на България, които счита, че са правомерно предоставени, като в този договор
няма информация за това, че не могат да се предоставят на други
клиенти.Навеждат се и доводи за това, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, както и че наложената санкция е прекомерна.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество
адв.Ангелова отново излага становище, че от страна на дружеството не е допуснато нарушение на ЗЕС,
като представя писмени бележки, в които подробно са изложени доводи в тази
насока. В заключение пледира за отмяна
на постановлението.
Въззиваемата страна също се представлява от процесуален представител, който
счита, че жалбата е неоснователна.По същество ю.к. Х. твърди, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, че в хода на производството не е
било нарушено правото на защита на нарушителя, както и че при издаване на
постановлението е била преценена степента на обществена опасност, която не е
незначителна.Поради тези и други съображения се иска постановлението да бъде
потвърдено изцяло.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
Във
връзка с постъпили в КРС писма била
извършена проверка от св.Ю.Д.- ст. инспектор в КРС на „А.Т.Б.“ ООД,
представлявано от въз.Р..Установило се, че дружеството е предоставило
обществена електронна съобщителна услуга на Т.М. чрез ползване на индивидуално
ограничен ресурс- номер от номерационния план на
Р.България, а именно номер 052/ 919 570.Услугата включвала техническо
свързване чрез номера, което позволявало на потребителя да осъществява входящи
и изходящи телефонни
обаждания.Потребителя заплащал суми за услугата по банков път на дружеството.
В хода
на проверката св.Д. установил, че този географски номер заедно с други първоначално са били
предоставени на „Интеруут България“.В последствие
тези номера са били предоставени на други две дружества, едно от които „Воксбоун“ със седалище в Брюксел.От представени договори и
други документи станало ясно, че „А.Т.Б.“ ООД е закупило номера от „Воксбоун“, а в последствие го е предоставил за ползване
срещу съответната сума на потребителя.
Св.Д. установил, че „А.Т.Б.“ ООД
са трети „ купувач“ на номера , а „Воксбоун“ се
явяват вторичен доставчик.Поради това и свидетелят приел, че „А.Т.Б.“ ООД е
трябвало да бъдат краен потребител на номера и за предоставянето му на друго
лице е следвало да имат разрешение от КРС, каквото обаче нямало.
Поради
това, на 15.04.2019г. св. Д. съставил
против „А.Т.Б.“ ООД акт за установяване на нарушение за това, че на
22.02.2019г. предоставя в гр.Варна, ул.“Овчо поле“ № 26 обществена електронна
съобщителна услуга на Т.М.- телефонен номер 052/ 919 570, за което
получава суми по банков път, без да притежава разрешение за ползване на номера,
издадено от КРС.В акта било посочено още, че дружеството не е получило номера
вторично по реда на чл.43 „б“ от Наредба № 1 от 22.07.2010г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.324 ал.1 пр.1 вр. чл.79 от ЗЕС.При предявяване
на акта въз.Р. посочил, че не е съгласен с констатациите, описани в него.В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения, в които
извършването на нарушението било оспорено, тъй като по силата на сключен
договор и след подадено уведомление за осъществяване на телефонни услуги чрез
вторично получени номера, „А.Т.Б.“ ООД е
предоставило номера за ползване на абоната.Било посочено, че няма налична
информация за това, че „Воксбоун Ес Ей“ не е лицето,
на което първично е бил предоставен телефонния номер.Поради това било
формулирано искане преписката да бъде прекратена.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и без обсъждане на
депозираните възражения, било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление № 75/23.05.2019г. ,с което административно-наказващият
орган изцяло приел фактическите констатации в него и правната квалификация на
нарушението- по чл.324 ал.1 пр.1 вр. чл.79
от ЗЕС. За него на „А.Т.Б.“ ООД
на основание чл.324 ал.1 от ЗЕС била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 30 000лв.Било посочено, че
нарушението е с висока степен на обществена опасност, формално и не съставлява
маловажен случай с оглед минималния размер на предвидената санкция.
В хода на
съдебното следствие като свидетел бе разпитан
Ю.Д. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира.От тях се установи
, че по повод извършена проверка е било установено, че дружеството е закупило
номера от „Воксбоун“, които са го били закупили от „Интерууд“.По този начин „А.Т.Б.“ ООД става трети потребител
и не може да го предоставя, а следва да го ползва като краен клиент.За
предоставянето на други лица е следвало да има разрешение, каквото всъщност е
нямало.
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представените и от двете страни писмени
доказателства, а именно копие на
договора между „А.Т.Б.“ ООД и „Воксбоун“, заверено
копие от публичния регистър на КРС за „Интерууд
България“ и „Воксбоун Ес ЕЙ“, които кредитира като
относими към спора.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната
преписка, както и със събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, като същите са последователни,взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление
№ 75/23.05.2019г. е
издадено от компетентен орган- от Председателя на
КРС,
съгласно чл.337 ал.2 от ЗЕС.Актът също е съставен от компетентно
лице на основание Заповед № РД 07-729/27.12.2018г. на Председателя на КРС,
издадена на основание чл.312 ал.1 и чл.313 ал.1 от ЗЕС.Доколкото св.Д.
безспорно е оправомощен служител на КРС, то същият на
основание чл. 313 ал.1 от ЗЕС има право да извършва проверки и да обективира
резултатите от тях в констативни
протоколи.Поради това възраженията в тази насока в жалбата са
неоснователни.Актът и постановлението са издадени при спазване на сроковете,
визирани в чл.34 от ЗАНН.Те съдържат всички изискуеми по смисъла на чл.42 и
чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити.Обстоятелството, че в акта не са посочени адресите
и ЕГН-та на свидетелите не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като същите са индивидуализирани в достатъчна степен .Посочена е
датата на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е
извършено, а именно че дружеството не притежава разрешение за ползване на
установения при проверката телефонен номер.
Липсата на описание на сключените договори и техните клаузи по никакъв
начин не води до непълнота или неяснота на акта и постановлението. Вмененото
във вина нарушение
е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита. Действително, депозираните срещу акта възражения не са били разгледани,
но след като наказващият орган е издал наказателно постановление, то очевидно
ги е приел за неоснователни.Поради това съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на нарушителя, което е било упражнено с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че
правилно наказващият огран е приел , че от
страна на „А.Т.Б.“ ООД е било допуснато нарушение на чл.324 ал.1 вр. чл.79 от ЗЕС, като е съотнесъл установените факти към хипотезата на правната норма.Съобразно тези законови текстове
за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на
електронни съобщения се изисква разрешение, а предоставянето на обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за които е необходимо издаване на
разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, без такова
разрешение , се санкционира.
От доказателствата по делото безспорно
се установява, че „А.Т.Б.“ ООД е
предоставило на потребител ползването на номер 052/ 919 570 срещу
заплащане.Този номер дружеството е получило по силата на сключен договор с „Воксбоун Ес Ей“.Това дружество обаче на свой ред е получило
номера от „Интерууд България“.Т.е. вторичния
получател на номера е „Воксбоун Ес Ей“, а не „А.Т.Б.“ ООД.Безспорно е, че
нормата на чл.133 „а“ от ЗЕС предвижда възможност за първично и вторично
предоставяне и ползване на номера, като правилата за това са определени с
Наредба №1 от 22.07.2010г. за правилата за ползване , разпределение и
процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и
отнемане на номера, адреси и имена.В чл.43 „а“ ал.1 от тази наредба е предвидено, че предприятията, получили
разрешение да ползват първично номера, имат право да ги предоставят вторично за
ползване от крайни потребители. Според чл.43 „б“ ал.2 предприятието, получило вторично номера,
може да ги ползва единствено за целите на препродажба от свое име и за своя
сметка на услугите, предоставяни чрез тези номера.От анализа на тези разпоредби
и приложените по делото писмени доказателства, а именно заверени копия на
договори и справки от регистъра към КЗК, както и от показанията на св.Д., може да се направи извод, че посочения в акта
и постановлението номер не е предоставен вторично на „А.Т.Б.“ ООД , поради което и за неговото
предоставяне на друг потребител е следвало да има издадено разрешение.За
наказаното дружеството, при липсата на изискуемото разрешение, е била налице
възможност единствено да използва този номер като краен потребител, който според І 1 т.26
от ДР на ЗЕС е потребител, който не предоставя обществени електронни
съобщителни услуги. Поради изложеното до тук съдът
намира, че описаното в акта и постановлението нарушение е било извършено от
страна на „А.Т.Б.“ ООД.
Правилно наказващият орган е наложил
наказание на основание чл.324 ал.1 пр.1 вр. чл.336
от ЗЕС, тъй като именно в тази норма е предвидена санкция за юридическо лице, което предоставя обществени
електронни съобщителни услуги без издадено разрешение, каквото имаме в настоящия случай. Правилно е
била наложена „Имуществена санкция” на
дружеството. В случая е била ангажирана отговорността на „А.Т.Б.“ ООД, която по своята правна същност
е безвиновна и
представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н. Поради това и възраженията, че
дружеството при сключване на договора с
„Воксбоун“
и подаване на съответните уведомления, не е било информирано за това, че
не е получило вторично номера, са неоснователни, доколкото с оглед въведените и
поддържани от КРС регистри е било обективно възможно да се извърши необходимата
проверка в тази насока.
Нарушението,
за което е наложена санкция е формално и за неговата съставомерност не се
изисква настъпване на вредни последици.То не се отличава от останалите
нарушения от своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на „А.Т.Б.“ ООД административно- наказващия
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН и правилно
е наложил санкция в минималния
предвиден от закона размер от 30 000лв.С
оглед законовата забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН този размер не би
могъл да бъде намален.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 75 /23.05.2019г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията,
с което на „ А.Т.Б.” ЕООД, е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 30 000 лева на основание чл.324 ал.1 от Закона за електронните съобщения.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка
да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: