Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 13.12.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7753 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на “П. М” ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици, по отношение на ответника “К.К.” ООД, ЕИК*******. Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по договор за покупко-продажба на стоки, сключен на 29.10.2012 г. между молителя като продавач и “К.К.” ООД като купувач. Твърди, че има към ответното дружество изискуеми вземания в общ размер на 88 224,72 лева, от които 73 547,65 лева с ДДС – главница, изискуема от 29.12.2012 г., 7 354,77 лева - договорна неустойка, изискуeма от 03.01.2013 г., 7 322,30 лева - мораторна лихва за забавените плащания (80 902,42 лева) от 04.01.2013 г. до 24.11.2013 г. Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността/свръхзадължеността на ответника, да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, да бъде обявено ответното дружество в несъстоятелност. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “Ю.” ЕАД (чийто правоприемник е “П.И.Б.” АД, ЕИК *******), като с определение от 25.03.2014 г.
искането на банката е било уважено. Присъединеният кредитор твърди, че
има вземания към ответното дружество. Твърди, че вземанията му произтичат от
договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 060-117/12.10.2011 г. и
анексите към него, с който банката е предоставила на ответника кредит в размер
на 1 375 000 лева, с последно договорен краен срок за погасяване
25.02.2013 г. Твърди, че има вземания към ответника по договор за предоставяне
на кредит срещу складов запис № 060-115/12.10.2011 г. и анексите към него, с
който банката е предоставила на ответника кредит в размер на
1 000 000 лева, с последно договорен краен срок за погасяване
25.02.2013 г., и за вземанията по този договор е издадена срещу ответника
заповед за изпълнение от 01.10.2013 г. и изпълнителен лист от 04.10.2013 г. по
ч.гр.д. № 40027/2013 г. по описа на СРС, като ответникът е осъден да заплати на
банката следните суми: 1 000 000 лева– просрочена главница, ведно със
законната лихва върху нея от 25.09.2013 г., 35 319,46 лева – просрочена
възнаградителна лихва, начислена за периода от 06.07.2012 г. до 24.02.2013 г.
включително, 114 833,35 лева – наказателна лихва, начислена за периода от
25.02.2013 г. до 24.09.2013 г. включително, 20 000 лева – такса съгласно
т. 8.3. от договора, 12 152 лева – юрисконсултско възнаграждение и
23 403,06 лева – държавна такса. Твърди също, че има вземания към
ответника по договор за предоставяне на кредит срещу складов запис №
060-113/12.10.2011 г. и анексите към него, с който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 1 000 000 лева, с последно договорен
краен срок за погасяване 25.02.2013 г., и за вземанията по този договор е
издадена срещу ответника заповед за изпълнение от 11.09.2013 г. и изпълнителен
лист от 11.09.2013 г. по ч.гр.д. № 33831/2013 г. по описа на СРС, като
ответникът е осъден да заплати на банката следните суми: 187 709,75 лева –
просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея от 09.08.2013 г.,
6 626,95 лева – просрочена възнаградителна лихва, начислена за периода от
25.12.2012 г. до 24.02.2013 г. включително, 16 776,55 лева – наказателна
лихва, начислена за периода от 25.02.2013 г. до 08.08.2013 г. включително,
3 754,20 лева – такса съгласно т. 8.3. от договора, 2 598 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 4 297,35 лева – държавна такса.
Присъединеният кредитор твърди, че последното извършено плащане от ответника за
погасяване на задълженията му към банката е от дата 29.01.2013 г. и твърди, че
състоянието на неплатежоспособност на ответника е възникнало на 31.01.2013 г.,
когато длъжникът е спрял плащанията на задълженията си към банката по всички
договори за кредит кредит. Присъединеният кредитор претендира да бъде обявена
неплатежоспособността на ответника и да бъде определена начална дата на
неплатежоспособността – 31.01.2013 г., да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество, да бъде обявено ответното
дружество в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му, да бъде наложен
общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да бъде свикано първо
събрание на кредиторите.
Ответното дружество оспорва подадената молба по чл. 625 от ТЗ. Оспорва дължимостта на претендираните от молителя суми по договора, както и обстоятелството, че е бил канен от молителя да заплати такива. Сочи, че доставените стоки са заплатени и не дължи плащания към молителя “П. М” ЕООД.
В дадения срок ответникът не представя отговор на молбата на присъединения кредитор – банката.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото са представени от молителя “П. М”
ЕООД и приети като доказателства Договор
за покупко-продажба на стоки – бетонни изделия, сключен на 29.10.2012 г. между молителя като
продавач и “К.К.”
ООД като купувач, както и Приложение № 1 към договора.
Представен е Анекс № I към договора от 29.10.2012 г., с който считано от 12.12.2012
г., поради промяна в начина и условията на плащане и заявените количества по
договора, страните се съгласяват, че стойността на цялото заявено количество
стока (15500 кв.м. плочка 30) да бъде заплатено до 28.12.2012 г. от страна на
купувача след приспадане на извършени авансови плащания.
Представена е покана от молителя до ответника за плащане
на сумите, получена от последния на 24.10.2013 г., с която молителят кани
ответника да му заплати сумата от 61 289,70 лева с ДДС, представляващо
дължимо плащане по проформа фактура № 10436/21.12.2012 г., издадена във връзка
с подписан договор за покупко-продажба от 29.10.2012 г., изискуемо от
29.12.2012 г.
Присъединеният
кредитор “П.И.Б.” АД представя Договор за предоставяне на кредит
срещу складов запис № 060-117/ 12.10.2011
г., сключен между “Ю.” ЕАД (чийто
правоприемник е “П.И.Б.” АД) като кредитор и “К.К.” ООД като
кредитополучател. Съгласно чл. 1 от представения договор банката предоставя на
кредитополучателя при условията на договора банков кредит в размер на
1 375 000 лева, с цел на кредита – за оборотни средства.
В чл. 5 от договора е уговорен срок за
погасяване на кредита – еднократно на 01.07.2012 г.
В чл. 6 от договора страните са приели, че формираният редовен дълг по кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на сумата на лихвената база – действащия едномесечен (1М) SOFIBOR и надбавка в размер на 638 базисни точки, но не по-малко от 8,5%.
В чл. 8 от договора са уговорени дължимите от кредитополучателя на банката такси и комисионни.
В чл. 17 от договора страните са приели, че при неиздължаване на главницата в предвидените срокове, дължимата по чл. 6 от договора лихва се увеличава с наказателна надбавка от 1000 базисни точки, като увеличеният размер на лихвата се прилага до ликвидиране на всички просрочия.
Представени са от присъединения кредитор Складов запис за влог на дърно и заложен запис, както и Договор за цесия, сключен на 12.10.2011 г. между “Ю.” ЕАД и “К.К.” ООД.
Представени са също Анекс № 1 от 25.07.2012 г., Анекс № 2 от 26.09.2012 г., Анекс № 3 от 30.11.2012 г. към договор за кредит № 060-117/12.10.2011 г.
В чл. 6 от Анекс № 3 от 30.11.2012 г. страните променят крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, в това число главница, лихва, такси, комисионни, наказателна лихва, разноски, на 25.02.2013 г.
Присъединеният
кредитор “П.И.Б.” АД представя Договор за предоставяне на кредит
срещу складов запис № 060-115/ 12.10.2011 г., сключен
между “Ю.”
като кредитор и “К.К.”
ООД като кредитополучател. Съгласно чл. 1 от
представения договор банката предоставя на кредитополучателя при условията на
договора банков кредит в размер на 1 000 000 лева, с цел на кредита –
за оборотни средства.
В чл. 5 от договора е уговорен срок за
погасяване на кредита – еднократно на 28.06.2012 г. Лихвата и накателната
надбавка по договора са същите, както описаните по-горе по договор №
060-117/ 12.10.2011 г.
Представени са също Анекс № 1 от 25.07.2012 г., Анекс № 2 от 26.09.2012 г., Анекс № 3 от 30.11.2012 г. към договор за кредит № 060-115/12.10.2011 г. В чл. 6 от Анекс № 3 от 30.11.2012 г. страните променят крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, в това число главница, лихва, такси, комисионни, наказателна лихва, разноски, на 25.02.2013 г.
Представени са от присъединения кредитор преписи от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.10.2013 г. и изпълнителен лист от 04.10.2013 г., издадени по гр.д. № 40027/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, като “К.К.” ООД е осъдено да заплати на “Ю.” ЕАД сумата от 1 000 000 лева – главница по договор за кредит № 060-115/12.10.2011 г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2013 г. до изплащане на вземането, просрочена лихва в размер на 35 319,46 лева за периода от 06.07.2012 г. до 24.02.2013 г., наказателна лихва в размер на 114 833,35 лева за периода от 25.02.2013 г. до 24.09.2013 г., такса в размер на 20 000 лева и 35 555,06 лева – разноски по делото.
Присъединеният
кредитор “П.И.Б.” АД представя Договор за предоставяне на кредит
срещу складов запис № 060-113/ 12.10.2011 г., сключен
между “Ю.”
като кредитор и “К.К.”
ООД като кредитополучател. Съгласно чл. 1 от
представения договор банката предоставя на кредитополучателя при условията на
договора банков кредит в размер на 1 000 000 лева, с цел на кредита –
за оборотни средства.
В чл. 5 от договора е уговорен срок за
погасяване на кредита – еднократно на 27.06.2012 г. Лихвата и накателната
надбавка по договора са същите, както описаните по-горе по договор №
060-117/12.10.2011 г.
Представени са също Анекс № 1 от 25.07.2012 г., Анекс № 2 от 26.09.2012 г., Анекс № 3 от 30.11.2012 г. към договор за кредит № 060-113/12.10.2011 г. В чл. 6 от Анекс № 3 от 30.11.2012 г. страните променят крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, в това число главница, лихва, такси, комисионни, наказателна лихва, разноски, на 25.02.2013 г.
Представени са от присъединения кредитор преписи от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.09.2013 г. и изпълнителен лист от 11.09.2013 г., издадени по гр.д. № 33831/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав, като “К.К.” ООД е осъдено да заплати на “Ю.” ЕАД сумата от 187 709,75 лева, представляваща задължение по договор за предоставяне на кредит от 12.10.2011 г., ведно със законна лихва за периода от 09.08.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 6 626,95 лева за периода от 25.12.2012 г. до 24.02.2013 г., наказателна лихва в размер на 16 776,55 лева за периода от 25.02.2013 г. до 08.08.2013 г., такса в размер на 3 754,20 лева и 6 895,35 лева – разноски по делото, а именно: 4 297,35 лева – държавна такса и 2 598 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Представени са от присъединения кредитор Складови записи за влог на дърно и заложни записи, както и Договори за цесия, сключени между “Ю.” ЕАД и “К.К.” ООД, и нотариални актове за учредяване на договорна ипотека.
Представени са от присъединения кредитор молби за образуване на изпълнителни производства.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по
вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “К.К.” ООД. Изискана е справка от СДВР –
Отдел “Пътна полиция”, от която е видно,
че на името на ответното дружество има регистрирани пътни превозни средства към
25.07.2017 г. От НАП е постъпила информация, че по отношение на ответното
дружество има наложени обезпечителни мерки и има образувано производство по
принудително изпълнение по ДОПК.
По делото не са изискани от НАП ГФО за
периода от 2012 г. до 2016 г. вкл.
За установяване на финансово-икономическото
състояние на ответника, по делото е изслушана и приета
Съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2012 г. – 2016 г. вкл.
Вещото лице е дало заключение
за структурата на активите и
пасивите на ответното дружество и е изчислило
показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост
на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че капиталовият ресурс на ответното дружество към 31.12.2016 г. се състои само от привлечен капитал (задължения), които са в размер на 4511 хил.лв., съставляващ 100 % от капиталовия ресурс.
Вещото лице констатира, че към 31.12.2016 г. и за финансовите 2015 г. и 2014 г. ответното дружество е реализирало загуба от дейността си, като в резултат на това собственият капитал на дружеството към 31.12.2016 г. е редуциран до размер от -57 хил.лв.
Вещото лице посочва при анализа на имуществената структура, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи са вземанията на ответното дружество, които към 13.12.2016 г. са в размер на 3370 хил.лв., представляващи 76,5% от краткотрайните активи, към 31.12.2015 г. са в размер на 3539 хил.лв., представляващи 77,3 % от краткотрайните активи; към 31.12.2014 г. са в размер на 3671 хил.лв., представляващи 77 % от краткотрайните активи; към 31.12.2013 г. са в размер на 4449 хил.лв., представляващи 78,4 % от краткотрайните активи; към 31.12.2012 г. са в размер на 5445 хил.лв., представляващи 68,2 % от краткотрайните активи.
Вещого лице посочва, че с най-голям относителен дял от текущите пасиви на дружеството са задълженията към финансови предприятия.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,0019 за 2012 г., 1,0642 за 2013 г., 1,0848 за 2014 г., 0,9898 за 2015 г. и 0,9767 за 2016 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,6956 за 2012 г., 0,8653 за 2013 г., 0,9489 за 2014 г., 0,7659 за 2015 г. и 0,7473 за 2016 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0121 за 2012 г., 0,0282 за 2013 г., 0,0125 за 2014 г., 0,0002 за 2015 г. и 0,0002 за 2016 г.
Вещото лице заключава, че коефициентите за обща ликвидност към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. са под единица.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост
изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над
собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е
изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за
ответното дружество: 0,0567 за 2012 г., 0,0947 за 2013 г., 0,1140 за 2014 г.,
0,0032 за 2015 г. и -0,0126 за 2016 г. Вещото лице прави извод, че за
анализирания период 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. коефициентът на
финансова автономност е многократно под норматива. Към 31.12.2016 г.
коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност. Дружеството е
декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 17,6467 за 2012 г., 10,5545 за 2013 г., 8,7709 за 2014 г., 309,0667 за 2015 г. и -79,3860 за 2016 г.
Показателите
за рентабилност показват способността на дружеството да възстановява
направените разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е.
определят степента на доходност на капитала. Вещото лице дава заключение, че за
финансовите 2012 г. и 2013 г.
дружеството е реализирало печалба от дейността си, поради което показателите за
рентабилност имат положителни стойности. За 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
реализираният финансов резултат на дружеството е загуба, поради което показателите за
рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях определя степента
на декапитализация на предприятието.
Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на ответното дружество се водят задължения към НАП в размер на 193 хил.лв., а съгласно писмо на НАП задълженията на ответвото дружество са в размер на 2 440 168,95 лева, т.е. разлика от 2 247 168,95 лева. Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на ответното дружество се води задължение към “Ю.” АД (“П.И.Б.” АД) в размер на 2 897 хил.лв., а вземането на банката към ответника към 31.12.2016 г. е в размер на 3 948 335,54 лева, изчислено от експертизата, т.е. разлика от 1051 хил.лв. С оглед на установените задължения, които не са намерили счетоводно отразяване при ответника, вещото лице изчислява алтерантивен вариант за 2016 г. на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, като включва посоченият по-горе размер на задълженията на ответника към НАП и банката, както следва: 0,5642 - коефициент за обща ликвидност, 0,4317 - коефициент за бърза ликвидност, 0,001 - коефициент за незабавна ликвидност, 0,001 – коефициент за абсолютна ликвидност, -0,0073 – коефициент за финансова автономност, -137,0000 – коефициент за задлъжнялост.
Вещото лице дава заключение, че съгласно баланса, към
31.12.2012 г., към 31.12.2013 г, към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. общата
балансова стойност на всички притежавани активи от “К.К.” ООД са били
достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и не
текущи задължения. Видно от изчисления коефициент за обща ликвидност към
31.12.2016г., наличните краткотрайни активи на дружеството в размер на 4406
хил.лв. не
са достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения, възлизащи на
4511 хил.лв. Към 31.12.2016 г. цялото имущество на ответника - дълготрайни и
краткотрайни активи с балансова стойност 4468 хил.лв. не е достатъчно за изплащане на задълженията,
всички краткосрочни, възлизащи на 4511
хил.лв. Коефициентът на финансова
автономност по баланс към 31.12.2016 г. има отрицателна стойност.
Дружеството няма собствен капитал и е зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава
заключение, че последното плащане от
“К.К.” ООД към “Ю.” ЕАД за погасяване на предоставените кредити от банката е
извършено на 29.01.2013 г. Последното
плащане от “К.К.” ООД към “П. М” ЕООД е извършено на 13.06.2013 г.
Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция длъжникът да не може да обслужва краткосрочните
си задължения по търговски сделки, поради липса на оборотни средства. Паричните
средства към 31.12.2016г. са наличност в банкови сметки в общ размер на 1
хил.лв. Към 31.12.2015 г. паричните средства в банкови сметки са 1 хил.лв.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2012 г. собственият капитал
на дружеството е 467 хил.лв., към 31.12.2013 г. е 514 х.лв., към 31.12.2014 г.
е 502 хил.лв., към 31.12.2015 г. е 15 хил.лв. Състояние на отрицателен собствен
капитал е налице към 31.12.2016 г. в размер на минус 57 хил.лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност
предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл.
608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е
подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника
да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от
кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “К.К.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки
за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
В случая съдът е сезиран от молителя “П. М”
ЕООД, който твърди, че има вземане към ответното дружество,
произтичащо от договор за покупко-продажба на стоки, сключен между молителя като продавач и ответното
дружество като купувач. Представените от молителя доказателства не са оспорени
от страна на ответното дружество. Вземанията на молителя са изискуеми, считано
от 29.12.2012 г. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това,
не представи доказателства за погасяване на вземането на молителя. С
оглед на това съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на
молителя “П. М” ЕООД – кредитор на ответника по търговски сделки да поиска откриване на
производство по несъстоятелност за ответното дружество.
Вземанията на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД към ответното дружество произтичат от търговска сделка – банкови кредити по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията не се оспорват от ответното дружество, като част от тях са присъдени в производства по чл. 417 от ГПК и за същите има издадени изпълнителни листа в полза на съответната банка. С оглед на това съдът приема, че е налице активна процесуална легитимация на “П.И.Б.” АД – кредитор на ответника да поискат откриване на поризводство по несъстоятелност за ответното дружество.
Коефициентът за обща ликвидност в периода 2012 г. – 2014 г. е над единица, а за 2015 г. и 2016 г. е малко под единица. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ответното дружество се водят задължения към кредитора НАП и към кредитора “Ю.” АД (“П.И.Б.” АД) в размер, който е по-малък от установения в експертизата. С оглед на това вещото лице е изчислило алтерантивен вариант на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост за 2016 г., като към задълженията на ответното дружество по баланс е включило установените от експертизата задължения на дружеството към НАП и към банката, който вариант съдът кредитира предвид данните по делото. При този алтернативен вариант коефициентът за обща ликвидност за 2016 г. е доста под единица, а и останалите коефициенти за ликвидност са силно влошени. При този вариант, като се съпостави коефициентът за обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период 2016 г. ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
Доколкото от представените по делото документи се установява, че крайният срок за погасяване на банковите кредити е 25.02.2013 г., то отчитайки това след тази дата коефициентите на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост значително се влошават, ако се отчетат задълженията към банката, които ответното дружество не е отчело в счетоводството си.
От изчислените
от вещото лице финансови показатели по алтернативния вариант се установява, че
през 2016 г. ответното дружество изпада в голяма зависимост от кредиторите си и
е декапитализирано. Съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Ответното дружество обективно
не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
В случая от експертизата на вещото лице се установява, че последното плащане на ответното дружество към банката е извършено на 29.01.2013 г., а към молителя “П. М” ЕООД - 13.06.2013 г. Предвид невъзможността да се изследва счетоводството на ответника, което би дало най-точни данни за неговото финансово-икономическо състояние, следва да се приложи в случая презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
В молбата по чл. 625 от ТЗ е направено искане да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество и поради свръхзадълженост, което съдът дължи да разгледа.
Съгласно нормата на чл. 742 от ТЗ, съдържаща легална дефиниция на “свръхзадължеността”, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под “имущество” по смисъла на чл. 742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на дружеството към този момент.
В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и възможността му да изпълнява паричните си задължения си към кредиторите, съдът следва да установи дали ответникът е в състояние на свръхзадълженост. Показателите за финасова автономност, изразяващи съотношение между собствения капитал към пасивите показват пълна зависимост на длъжника по отношение на кредиторите му, тъй като му липсва собствен капитал за покриване на задълженията. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения на фирмата, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време, което в случая не е налице, видно от заключенията на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
При изчислените от вещото лице варианти на показателите (по баланс и алтернативен вариант) се установява, че коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задълженост са многократно под приемливите стойности за анализирания период 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., а към 31.12.2016 г. има дори отрицателна стойност. Ответното дружество е декапитализирано и зависимо от кредиторите си. С оглед на това може да се направи извод, че през изследвания период на 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. имуществото на дружеството (дълготрайни и краткотрайни активи) не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения през периода. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост.
След 2013 г. ответното дружество е реализирало загуба от дейността
си, същото е работило неефективно съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
В случая затрудненията на ответника не са временни, тъй като състоянието на декапитализиран собствен капитал и невъзможност да се покрият всички задължения с имуществото му се установява като трайно през периода от 2013 г. до 2016 г. вкл. и длъжникът не установи да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите.
В случая се установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични задължения по търговски сделки и/или произтичащи от търговската му дейност, които не е платило - към финансова институция и към съконтрагент, както и публични задължения. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2013 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че дружеството е спряло плащанията и е неплатежоспособно, както и че и не е могло с наличното си имущество да покрие задължения си към своите кредитори.
По отношение на началната дата на свръхзадължеността следва да се приеме датата 31.12.2013 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че дружеството е свръхзадлъжняло и не е могло с наличното си имущество да покрие всичките си задължения към своите кредитори и собственият капитал на дружеството е декапитализиран.
Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпада, то може да бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания (така в Решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “К.К.” ООД поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Съдът намира,
че исканията на молителя “П.
М” ЕООД и на присъединения
кредитор “П.И.Б.” АД
за обявяването на длъжника в несъстоятелност и постановяване прекратяване на
дейността му с произтичащите от това последици, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана
недоказано. Не се установи по делото от молителя и от присъединения кредитор, че
продължаването на дейността на ответното
дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което съдът следва да
остави без уважение искането му в тази част.
Не се доказат и предпоставките за допускане на
обезпечителна мярка чрез налагане на общ запор и възбрана на този етап от
производството, доколкото не се сочат конкретни обекти, върху които да се
допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на основание чл. 630, ал.
1, т. 4 от ТЗ.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл.
640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да
насрочи Първото събрание на кредиторите на 06.03.2018 г. от 10,30 часа, което
ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София,
бул. “********, в
залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско
отделение, с дневен ред по чл. 672,
ал.1 от ТЗ.
За да се осигури развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат обезпечени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, които да укаже да бъдат внесени в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
Молителят претендира разноски по делото, като не представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът приема, че на молителя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 850 лева, от които 250 лева – държавна такси и 600 лева – депозит за вещо лице.
Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД не претендира разноски
по делото и не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което
такива не му се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на “К.К.” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “К.К.” ООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност
да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 900 лева (деветстотин
лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията
до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на “К.К.” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, което
следва да се проведе на 06.03.2018 г. от 10,30 часа в Съдебната палата на
Софийски градски съд, гр. София, бул. “********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с
дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ исканията на молителя “П. М” ЕООД, ЕИК *******, и на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД, ЕИК *******, за обявяването в несъстоятелност на “К.К.” ООД, ЕИК*******, в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.К.” ООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “П. М” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 850
лева (осемстотин и петдесет лева) - разноски
по делото.
УКАЗВА на кредиторите на “К.К.” ООД, ЕИК*******, в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “К.К.” ООД, ЕИК*******, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да им бъдат възстановени незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :