Решение по дело №199/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 60
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20192170200199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е    133

 

гр.Средец, 17.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Средец, II наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

   Районен съдия: Сирануш  Артинян

 

При секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд 199/2019г., по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез защитника адв.К.К., против Наказателно постановление № 19-0269-000393 от 17.10.2019г., издадено от И. И. Д. – Началник на  РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 350.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В жалбата се излага, че по време на съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление били нарушени процесуалните правила, нарушен бил и материалният закон. Предвид това обжалва горното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено.

В хода на съдебното заседание жалбоподателят се представлява от защитника адв.К.К., който поддържа жалбата. Твърди, че на 08.10.2019г. жалбоподателят бил закарал колата в КАТ, регистрирал я с нов номер и при извършена проверка му бил съставен фиш – глоба от 200 лева, за това, че не е прехвърлил автомобила си. Счита, че по настоящото дело се касае за едно и също нарушение, а именно, че автомобилът не е прехвърлен съобразно закона в двумесечния срок. Твърди, че независимо от това, че актът е съставен на 07.10, а на 08.10. е съставен фиш, се касае за едно и също нарушение, защото С. е отишъл в сектор „Пътна полиция“, за да регистрира автомобила си и следва да носи отговорност само за едно от двете нарушения. В случая излага, че бил издаден фиш, който не подлежал на обжалване и бил влязъл в сила на 08.10.2019г., като оспорваното наказателно постановление било издадено след влизане в сила на този фиш и поради това следвало наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като за едно и също нарушение имало наложени две наказания. Релевира, че ако не се приемело, че се касае за едно и също нарушение, моли да се измени наказателното постановление, като се намали глобата на предвидения в закона минимум, а именно 200 лева, а лишаването от правоуправление от девет месеца на шест месеца.   

Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Районна прокуратура гр.Средец не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за установено следното:     

От фактическа страна:

Свидетелите актосъставителят Т.М.К. – на длъжност мл.автоконтрольор към РУ Средец и П.Г.Г. – на длъжност мл.инспектор към РУ Средец на 07.10.2019г. били на работа дневна смяна от 06.00 до 18.00 часа. Около 12.30 часа на ул.“Йорданка Николова“ до дом № 14 с посока на движението към кръстовище с ул.“Мичурин“ спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра“, червен на цвят, рег.№ А 6106 АТ, който бил управляван от г-н М.С.. Същият представил документи за проверка, след извършена справка с дежурна част на РУ – Средец се установило, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация за това, че не е прехвърлен в срок. В информационните масиви на МВР като предстоящ собственик на автомобила фигурирал С., като била направена служебна справка, от която се установило, че автомобилът бил дерегистриран, тъй като не е прехвърлен в редовния срок. В тази връзка бил съставен АУАН от свидетеля К., за това, че М.С.  по посока към кръстовище с ул.“Мичурин“ управлява лек автомобил „Опел Астра“, рег.№ А 6106 АТ, предстоящ собственик М.С., като управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП.

В настоящото производство е приобщено като доказателство глоба с фиш сериен № 0940721 от 08.10.2019г., с който на М.Т.С. е наложена глоба в размер на 200 лева за МПС „Опел Астра“, рег № А 3594 НР, за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП – закъснение по договор, като глобата е наложена на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 024406/07.10.2019г., Наказателно постановление № 19-0269-000393/17.10.2019г., свидетелските показания на актосъставителя Т.М.К. и П.Г.Г. и другите приобщени към доказателствата писмени материали. 

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34  от ЗАНН.

Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От приобщените в настоящото производство доказателства се установи, че санкционираното лице е собственик на автомобила, като това обстоятелство не се оспорва от С..

Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДвП указва, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. На основание чл.143, ал.15 ЗДвП прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията. Предвид това законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидения от законодателя срокове, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Ето защо, управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидената в закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съобразно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Релевираните съображение от жалбоподателя, че за едно и също деяние му е наложено наказание, както с наказателното постановление, така и с „глоба с фиш“, са изцяло неоснователни. На първо място отговорността на С. с представения по делото фиш е ангажирана за това, че не е изпълнил вмененото му задължение в чл.145, ал.2 от ЗДвП да регистрира закупеното от него пътно превозно средство в срок до един месец   в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Съответно за неизпълнение на това задължение на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“. От друга страна с оспорваното в настоящото производство наказателно постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за друго деяние, а именно, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и му е наложена санкция на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Разпоредбата на чл.17 от ЗАНН посочва, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Логиката на законодателя е ясна и нейната цел е за едно нарушение да се налага само едно наказание. В случая обаче настоящата хипотеза на констатираните нарушение в наказателното постановление и в глобата с фиш не е  такава, тъй като касаят различни деяния. В тази връзка е ирелевантно и обстоятелството, че фишът е влязъл в сила преди наказателното постановление.

Предвид това С. е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на посоченото основание.

Съобразно нормата на чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на тази закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосноват определения размер на наложеното наказание – глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, при предвиден от законодателя размер на глобата от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 6 до 12 месеца. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на наказанието е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето защо като съобрази тежестта и характера на нарушението, обстоятелството, че това е първо нарушение за жалбоподателя от съответния вид, съдът намира, че с оглед целите на административните наказания, посочени в нормата на чл.12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен размер на наложените наказания в минималния предвиден в чл.175, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, които са подходящи да осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генералната превенция.

          Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0269-000393 от 17.10.2019г., издадено от И. И. Д. – Началник на  РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на М.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 350.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

Препис от решението да се връчи лично жалбоподателя, както и на останалите страни по делото.

 

 

Районен съдия:……………………