№ 1800
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500996 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 25771/15.04.2022г. на „Енерго Про Продажби“
АД ,чрез процесуален представител – юрисконсулт Нина Иванова срещу Определение №
3927 от 07.04.2022г.,постановено по ч. гр. дело № 3789/2022г. на Варненски районен съд, с
което производството по делото е прекратено на основание чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК.
В жалбата са изложени съображения относно неправилността и
незаконосъобразността на обжалваното определение, доколкото според жалбоподателя
неправилно съда е приел, че вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК не е достатъчно конкретизирано. Изложени са аргументи, че в подаденото
заявление са изпълнени реквизитите по образец, както и че двата абонатни номера по
искане на потребителя /клиента на дружеството ответник се фактурират на една фактура и
по един и същ клиентски номер. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане
на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия- издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК съгласно депозираното от жалбоподателя заявление.
Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните
отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния
обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Пред ВРС е образувано производство по ч. гр. дело № 3789/2022г. по депозирано от
„Енерго Про Продажби“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК с длъжник „НИКА 2013“ ЕООД ЕИК ********* за сумата от 321.69 лева главница за
незаплетена ел.енергия по фактура №********** от 14.10.2021г., мораторна лихва в размер
на 12.53 лв. за периода 01.09.2021г. до 30.09.2021г., както и законна лихва от дата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.
С Разпореждане № 10809/29.03.2022г. съда е преценил заявлението като нередовно,
оставил го е без движение и дал указания на заявителя в тридневен срок да посочи каква
1
сума се претендира за всеки от двата абонатни номера.
В срок, „Енерго - Про Ппродажби“ АД е уточнило, че местата на потребление по
двата абонатни номера се отчитат общо в една фактура, поради което не е възможно да се
посочи потреблението за всеки от обектите.
С атакуваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството
на основание чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК, поради неотстранена нередовност на заявлението.
Настоящия съдебен състав счита извода на първоинстанционния съд, че подаденото
заявление не е конкретизирано отделно за двата обекта на потребление на ел.енергия/двата
абонатни номера / съответно главница и лихва за неправилен.
Подаването на заявление, което не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и 411
от ГПК, не поражда задължение за съда да указва на заявителя да отстрани констатираните
недостатъци в определен срок, а е основание за неговото отхвърляне. В заповедното
производство е предвидена хипотеза, в която е допустимо съдът да дава указания за
отстраняване на нередовности на заявлението и тя е визирана с разпоредбата на чл.425 ал.2
от ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. Със същата са
уредени случаите, когато заявителят не е използвал утвърдените образци на заявлението или
е използвал неправилен образец. Така е и съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Разпоредбата на чл.101 ал.1 от ГПК, вменяваща
задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните
действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 от
ГПК. Тази норма въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на
страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт - заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при
нередовност по чл.127 ал.1 и 3 или по чл.128 ,т.1 и 2 от ГПК, съдът се произнася с
разпореждане за отхвърляне на заявлението.
Подаденото от жалбоподателя заявление до ВРС за издаване на заповед за
изпълнение отговаря на изискванията на закона по чл.410 от ГПК, както и на чл.127 ал.1 и 3
и чл. 128 т.1 и 2 от ГПК. Изпълнени са реквизитите за подател, длъжник, сума, лихва, период
на лихвата и основание. Доколкото прозводството в разглежданата хипотеза е формално , то
преценката на съда е сведена единствено до преценка наличността им. Видно от
приложената към жалбата фактура, действително двата абонатни номера се отчитат на една
фактура и по едни клиентски номер, което не е прецедент при отчитане и фактуриране на
доставена и потребена ел.енергия. При евентуално възражение на длъжника, заявителя –
ищец по установителния иск ще има тежестта да установи размера и дължимостта на
претендираните суми.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна, а обжалваното определение
следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия - издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
съгласно депозираното от жалбоподателя заявление.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3927 от 07.04.2022г. постановено по ч. гр. дело №
3789/2022г. на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено на
основание чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия
съгласно дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3