О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260360 17.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри
състав
на седемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в следния съдебен състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Златев
частно гражданско дело № 1143 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл.413, ал.2 във връзка с чл.278, ал.1 и
следващите от ГПК.
Делото е образувано е въз основа на постъпила в законния срок частна жалба от “П.К.Б.”- ЕООД, *** против Разпореждане
№ 261040/10.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 428/2021г. по описа на РС- Казанлък, с което е било частично
отхвърлено заявлението му против длъжничката М.Г. *** за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК, в частта с която се претендира сумата 482, 90 лв., представляваща
неизплатено договорно задължение по договор за потребителски кредит. Ч.жалбоподател
излага подробни фактически и правни доводи за неправилност на съдебния акт в
атакуваната му част. Счита, че заповедният съд е превишил правомощията си в
заповедното производство и неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2
от ЗЗП. Твърди, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на
формиране на годишния лихвен процент на разходите, тъй като същият е бил уговорен.
Не споделя тезата,че уговорената
договорна лихва представлява неравноправна клауза и съответно че е налице
недействителност поради противоречие с добрите нрави. Моли настоящия въззивен
състав да отмени обжалваното Разпореждане в частта, с която е отхвърлено
заявлението му за процесното вземане и вместо него да се постанови издаване на
заповед за изпълнение относно претендирането договорно възнаграждение.
Претендира за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство в размер
на 15 лв.-държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в
частната жалба, данните по първоинстанционното дело и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното :
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на заявление по реда
на чл.410 от ГПК от заявителя- ч.жалбоподател “П.К.Б.”- ЕООД, ***срещу длъжничката М.К.Г.
*** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично вземане на
обща стойност 3887, 69 лв., от които: 1564, 06 лв.- главница; 482, 90 лв.- договорно възнаграждение,
дължимо за периода 05.10.2019г. до 11.08.2020г.; 1697, 21 лв.-възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги; 143, 52 лв.- законна лихва, дължима от
11.08.2020г. до 01.02.2021г. и законна лихва от 02.02.2021г. до изплащане на
вземането. В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № **********/14.12.2018г.
Заемателката се е задължила да върне договорената като общо задължение сума на
24 равни на брой месечни погасителни вноски според погасителния план и падежна
дата 5- то число на месеца. Страните са се споразумили за закупуване пакет от
допълнителни услуги, по силата на който длъжничката е получила приоритетно
разглеждане относно искането й за отпускане на кредита, както й възможността
едностранно да променя погасителния план, да отлага/намаля плащането на вноски или да променя падежната дата
по всяка вноска. Съгласно общите условия към Договора, длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит, като кредитополучателката не е изпълнила
задължението си, направила е само 7 погасителни вноски и е изпаднала в забава.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора на
11.08.2020г., за което същата е била надлежно уведомена. Заявителят е направил
искане за присъждане на направените съдебни разноски в размер на 77, 75 лв.- държавна
такса и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното Разпореждане РС е
уважил частично подаденото заявление, като е разпоредил издаването на заповед
за изпълнение № 260411 в полза на заявителя всички вземания, с изключение на
претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2019г. до 11.08.2020г. Приел е, че
е налице противоречие с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК и се е целяло
неоснователно обогатяване на кредитора, а претендираното договорно
възнаграждение е било уговорено във вреда на потребителя и не отговаряло на изискванията
за добросъвестност, което водело до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните и клаузата, с която се уговаряло това вземане, поради
което се явявала неравноправна.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд приема, че ча.жалба е подадена
в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е
процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество
на направеното искане.
Разгледана по
същество жалбата се явява изцяло неоснователна, тъй като спрямо договора за
паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит/ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване
на заповед изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно
от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1
и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това;длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р.България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията на Р.България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно тази
разпоредба, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и на добрите нрави. В конкретния случай, след като
длъжникът има качество на потребител, РС е бил длъжен задължен да провери дали
договорът не съдържа неравноправни клаузи, т.к . те не са обвързващи за
потребителя. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според
която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В процесното правоотношение
по предоставяне на потребителския кредит са налице неравноправни клаузи,
тъй като в заявлението не е посочен размера на ГПР, не става ясно как е
формиран размера на възнаградителната лихва, то това не дава възможност на съда
да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
т.5 от ЗЗП- т.е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. В частната
си жалба жалбоподателят- заявител уточнява, че лихвеният процент е бил уточнен
от страните в индивидуалния договор и кредиторът няма задължение да го посочва
в заявлението. В действителност уговореното договорно възнаграждение е в
нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 и т.10 от ЗПК, следователно
договорката му е недействителна. Неправилен е изводът, че съдът нямал
възможност да установи неравноправността на една клауза в настоящото
производство- напротив, в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК императивно
е посочено, че в заповедното производство съдът следи служебно дали искането не
противоречи на закона и на добрите нрави, а неравноправната клауза е последица
от това. В тази насока са и изводите на РС, който се е съобразил с чл.6, § 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета и чл.24 от ЗПК, което настоящият въззивен състав
подкрепя изцяло. Съдът в заповедното производство е длъжен и без наличие на възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника- потребител да извърши служебно проверка за това
дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако
такава бъде констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В този случай
заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в
общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на
страните. Ето защо позоваването на нищожността на клаузите по договора в
заповедното производство от първоинстанционния съд се явява напълно законосъобразно
и обосновано. При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за
вземането за възнаградителна лихва. Поради което и в този смисъл обжалваното
разпореждане е правилно и следва да се потвърди изцяло, със законните последици
от това.
В настоящото
въззивно заповедно производство не се дължат разноски, тъй като то се развива
без участието на другата страна- длъжника.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от
горното и на осн. чл.413, ал.2 във
връзка с чл.278, ал.1 и следващите от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 261040/10.02.2021г., поставено
по ч.гр.д № 428/2021г. по описа на Районен съд-
гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :