ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№.................
гр.
София, 23.11.20202 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-10 състав в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
разгледа докладваното от съдията
Желязкова търговско дело № 1158/2019 Г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение 601/21.04.2020 г. Съдът е отхвърлил предявения
от „К.г.” ООД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** ******** срещу С.О., БУЛСТАТ ********,
адрес: гр. София, ул. ********иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 54 826,22 лева – неизплатен остатък по фактура №
**********/15.11.2017 г. и фактура № **********/29.11.2017 г., издадени във
връзка с договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 година,
като неоснователен.
На 23.06.2020 г. по делото е постъпила ВЪЗЗИВНА жалба
от ищеца, в която се твърди, и че Съдът не се е произнесъл по предявен
евентуален иск за сумата от 51 198,95 лева – разликата между сумата
от 54 826,22 лева – неизплатен остатък
по фактура № **********/15.11.2017 г. и фактура № **********/29.11.2017 г.,
издадени във връзка с договор Nо
СО-РД-55-112/24.02.2014 година и сумата от 3 655,08 лева – действително
полагащия се дял от 2 % на И.К. АД, като тази сума също се претендира като
дължима за извършени СМР от ЗДДЗ „градска магистрала“ по договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 година.
Ответникът по иска излага становище за неоснователност
на искането за допълване.
Като разгледа искането по чл. 250 от ГПК<
инкорпорирано във въззивната жалба, Съдът констатира
следното:
Искането по чл. 250 от ГПК е постъпило в срока по
чл.250, ал.1 от ГПК и от легитимирана страна и е ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество , искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съдът дължи произнасяне по всички предявени искове.
В конкретния случай, действително, с доклада по
делото, Съдът е приел, че е сезиран с евентуално обективно съединени осъдителни
искове: главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 54 826,22 лева и евентуален иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 51 198,95 лева и
осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху присъдената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното събиране на
присъденото вземане.
При постановяване на съдебното решение обаче, в
мотивите на същото (стр. 10-11), по повод възражението и на ответника за
недопустимост на исковете, Съдът е констатирал, че съгласно практиката на ВКС
(решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, І отделение,
решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ТК, І ТО на ВКС),
страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният
съдружник, респ. съдружници, тъй като гражданското
дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на обединяването на две или
повече лица за постигане на обща стопанска цел, при него правата и задълженията
се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското
съучастие. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници
в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник,
всички съдружници са кредитори и могат да упражняват
правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че
придобитите права са общи на съдружниците, във вътрешните отношения техните
дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството (чл. 359, ал. 1
и, ал. 2 от ЗЗД) В този случай отношенията между страните могат да се уредят
като всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само за
съответната част от задължението, може да бъде извършено упълномощаване на един
или повече от кредиторите да действа от името на всички, а другата възможност е
т.н. „активна солидарност“.
Наличието на разделност на
задължението на възложителя по отношение на участниците в ДЗЗД или на активна
солидарност е въпрос на доказване по делото. При твърдения за наличие на
активна солидарност (каквито е направил ищецът в случая) проверката на съда
дали действително е уговорена активна солидарност, е свързана с основателността
на предявения иск, а не на неговата допустимост (така изрично решение № 241 от
09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ТК, І ТО на ВКС). В случай, че Съдът
намери, че не е налице активна солидарност, то тогава ще следва разделност на правата, при която всеки кредитор може да
иска изпълнение на съответна част от задължението. Следователно, дори и да не
се установи наличие на уговорка за активна солидарност, предявяването на иска
от един от съдружниците в ДЗЗД не води до недопустимост на иска, а до неговата
частична неоснователност. Активната солидарност е институт, относим към материалноправната, а не към процесуалноправната
легитимация на страните в спора (така решение № 76 от 16.07.2019 г. на ВКС
по т. д. № 849/2019 г., I ТО, ТК).
По тези съображения, в настоящото производство, Съдът
е установил, че ищецът не предявява два
евентуално съединени иска, доколкото втората претенция е свързана с
частично отхвърляне на иска, т.е
представлява част от иска, която не се претендира на различно основание.
Следователно, в конкретния случай, в изпълнение на
задължението си да даде правна квалификация на исковете, в съдебното решение,
Съдът е дал такава, като е констатирал имплицитно неправилност на определението
за насрочване, която обаче не е довела до нарушаване на правата на ищеца,
доколко е разгледана именно исковата на претенция, както е заявена – дали на
ищеца като участник в гражданско дружество му се дължи плащане на възложителя
за извършените от това гражданско дружество СМЕР под посочения договор.
Налице е произнасяне по този иск.
Именно със съдебното решение се дава окончателната
правна квалификация на спора, като правилността на същото е именно и предмета на
въззивното производство, като ищецът вече е упражнил
и правото си на въззивна жалба.
Поради това и няма основание за допълване на съдебното
решение.
Водим от горното и на основание чл. 250 от ГПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 23.06.2020 г. на „К.г.” ООД,
ЕИК ********, съдебен адрес: *** ******** за допълване на решение
601/21.04.2020 г., с което е отхвърлен предявения от „К.г.” ООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: *** ******** срещу С.О., БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул.
********иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 54 826,22 лева
– неизплатен остатък по фактура № **********/15.11.2017 г. и фактура № **********/29.11.2017
г., издадени във връзка с договор Nо
СО-РД-55-112/24.02.2014 година, като неоснователен.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
Препис – на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: