РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 16.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 432/2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 118 от КСО, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от С.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Х. ***, съдебен адрес:***, срещу Решение № 22/10.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлено оспорването вх. № Ц1056-07-80/10.07.2020 г. на С.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово.
Делото е изпратено по подсъдност с определение № 12255 от 08.10.2020 г. по адм.д. № 10281/2020 г. на ВАС в производство по чл. 133, ал. 6 от АПК.
Жалбоподателят сочи, че
оспорените административни актове противоречат на материалния закон.
Жалобподателят намира, че незаконосъобразно не е зачетен за учителски стаж -
периода 24.08.1987 г. – 01.07.1989 г. и периода 01.07.1989 г. – 03.05.1993 г.,
като жалбоподателят не споделя мотивите на административните органи, че „ПУЦ не
са учебни или възпитателни заведения, създадени по реда на ЗНП /отм./“.
Жалбоподателят сочи, че ПУЦ, в който е бил преподавател е създаден към ****и е
бил учебно заведение за подготовка на квалифицирани работници за народното
стопанство в областта на транспорта. Жалбоподателят се позовава на чл. 19, ал.
1 от НПОС. Сочи, че училищата за професионално обучение, каквито са ПУЦ, са регламентирани в ЗНП - в сила от
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.Х., който поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски, като се отказва от искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза и представя УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Габрово, не се представлява в съдено заседание. Представена е молба вх. № 624/19.02.2021 г. на ответника, в която се сочи, че не възразява УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово да бъдат приети, но сочи, че същите не установяват данни за изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска работа на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г. Ответникът сочи относно УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово, че няма спор, че *****“ ЕООД, гр. Габрово е правоприемник на ****Габрово и на фирма „****“ Габрово, като поддържа, че ПУЦ не са учебни или възпитателни заведения, създадени по реда на ЗНП /отм./, в т.ч. и ПУЦ към ****Габрово и ПУЦ към „****“ Габрово. Ответникът сочи, че правилно административният орган е зачел стажа в ПУЦ като осигурителен, но не и като учителски, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, независимо че ответникът не е представляван от юрисконсулт в съдебно заседание, като липсват и писмени становища, подписани от юрисконсулт на ответника.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
По делото няма спор относно фактите, които се установяват и от всички писмени доказателства, а и не се оспорват от страните.
Жалбоподателят се отказва от искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза и представя УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово.
Ответникът не оспорва УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово, като сочи, че *****“ ЕООД, гр. Габрово е правоприемник на ****Габрово и на фирма „****“ Габрово, като поддържа, че ПУЦ не са учебни или възпитателни заведения, създадени по реда на ЗНП /отм./, в т.ч. и ПУЦ към ****Габрово и ПУЦ към „****“ Габрово.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесните ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същите за незаконосъобразни.
Решение № 22/10.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово и оспореното разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, са издадени от материално и териториално компетентния орган съгласно КСО, видно от изрично изисканите от съда и представени с молба вх. № 53/08.01.2021 г. писмени доказателства на л. 15 – л. 26 от делото.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че Решение № 22/10.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, както и потвърденото с него разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, са издадени в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че отговарят на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържат наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържат и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. При това положение, установи се по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо липсва нарушение относно реквизитите за форма.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова.
Съдът намира, че преди издаване на обжалваните административни актове са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Едва в хода на съдебното дирене по настоящото дело, с молба вх. № 624/19.02.2021 г. ответникът сочи, че: не възразява УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово да бъдат приети, но сочи, че същите не установяват данни за изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска работа на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г. Ответникът сочи относно УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово, че няма спор, че *****“ ЕООД, гр. Габрово е правоприемник на ****Габрово и на фирма „****“ Габрово, като поддържа, че ПУЦ не са учебни или възпитателни заведения, създадени по реда на ЗНП /отм./, в т.ч. и ПУЦ към ****Габрово и ПУЦ към „****“ Габрово.
Следвало е ответникът да събере служебно сочените писмени доказателства - УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово – още в производството по издаване на разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, преди издаването на разпореждането, което не е сторено от ответника.
Видно от административната преписка, приложена в адм.д. № 255/2020 г. на Административен съд – Габрово, същата не съдържа изобщо писмени доказателства относно стажа на жалбоподателя в „*****“ ЕООД, гр. Габрово. Ответникът е изискал единствено УП-2 и УП-3 от осигурител ПТГ „Д-р ****гр. Габрово за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1998 г. и за периода 01.09.1995 г. – 16.11.2019 г. /видно от л. 13-35 на адм.д. № 255/2020 г. на Административен съд – Габрово/.
Преди издаване на оспореното разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, ответникът не е изискал, нито събрал каквито и да било доказателства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г. При това положение обжалваното разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово е издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК и при непълно изяснена фактическа обстановка. Нарушението на чл. 35 от АПК е толкова съществено, че води само по себе си до отмяна на обжалваните актове.
В допълнение същите пороци са допуснати и при издаване на Решение № 22/10.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлено оспорването вх. № Ц1056-07-80/10.07.2020 г. на С.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово. Дори в хода на производството по задължително административно обжалване по чл. 117, ал. 3 от КСО не са събрани доказателства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г., като вместо Директорът на ТП на НОИ – Габрово да констатира, че обжалваното разпореждане е издадено без да са изяснени всички факти и обстоятелства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г., да отмени разпореждането и да върне преписката на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, Директорът на ТП на НОИ – Габрово е допуснал от своя страна съществено нарушение на администратинопроизводствените правила, като е решил спора по същество, без да са събрани сочените по-горе писмени доказателства УП-2 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и УП-3 от „*****“ ЕООД, гр. Габрово и без да са събрани служебно каквито и да било доказателства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г.
Недопустимо е едва във фазата на съдебно обжалване в настоящото производство тепърва да се събират доказателства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г., каквито не са събрани нито в производството по издаване на разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, нито в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Нормата на чл. 35 от АПК е императивна, като в случая са нарушени и разпоредбите на чл. 34 и чл. 36 от АПК и на чл. 117 от КСО, поради което обжалваното Решение № 22/10.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, както и разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово, следва да бъдат отменени и преписката да се изпрати на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово за събиране на доказателства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г. относно длъжността преподавател в ПУЦ на жалбоподателя.
Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Независимо от горното, съдът намира, че е допуснато и нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като се съобрази с практиката на ВАС: Решение № 749 от 16.01.2009 г. по адм.д. № 9393/2008 г. на ВАС, Решение № 160 от 09.01.2017 г. по адм.д. № 1127/2016 г. на ВАС, Решение № 6800 от 05.06.2020 г. по адм.д. № 8048/2019 г. на ВАС.
В сочените решения на ВАС изрично е зачетен стажът, положен като преподавател в ПУЦ за учителски осигурителен стаж, като са изложени следните мотиви, които настоящият съд следва да цитира:
„С разпореждане № **********/28.07.2015 г. на ръководителя
на "ПО" е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че
заявителят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, както и на пар. 5,
ал. 1 ПЗР КСО. Административният орган не е зачел за учителски стаж по смисъла
на чл. 19, ал. 1 НПОС осигурителния стаж за периода 01.09.1976 г. - 01.09.1979
г., през който заявителят е изпълнявал длъжността учител в ПУЦ към АПК –
[населено място]. Разпореждането е потвърдено при обжалваното по
административен ред с решение № 17/01.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ
[населено място], което е предмет на оспорването пред административния съд.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е правен и е
свързан с отговора на въпроса дали осигурителният стаж, положен от М. К. през
периода 01.09.1976 г. - 01.09.1979 г. като учител в ПУЦ към АПК [населено
място] следва да се зачете за учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 НПОС
за целите на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар.
5, ал. 1 ПЗР КСО /междувременно отменен - ДВ, бр. 61/2015 г./. Съдът е дал
правилен отговор на този въпрос, като изложените съображения и направените
изводи се споделят от настоящия състав на съда.
От правна страна, в чл. 19, ал. 1 НПОС е предвидено, че учителски стаж е
осигурителния стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и
възпитателни заведения. Според чл. 19, ал. 3 НПОС учебни и възпитателни
заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната
просвета. През периода, през който е положен спорния осигурителен стаж е
действал Законът за народната просвета /обн., ДВ, бр. 218/1948 г., с последващи
изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г./. Съгласно чл. 1, ал. 1 от този закон
/ЗНП - отм./, всички видове и степени образователни и професионални училища в
Народната република България са народни; те се намират под ведомството на
Министерството на народната просвета /освен ако не попадат в изключенията,
изброени в същата разпоредба/, а съгласно ал. 2 от същия член, Министерството
на народната просвета ръководи и надзирава в педагогическо, методическо и
идейно-възпитателно отношение училищата и курсовете под което и ведомство да се
намират, с изключение на висшите учебни заведения. В чл. 2, ал. 1 ЗНП /отм./ са
регламентирани видовете учебни и възпитателни заведения, като е посочено, че
учебните заведения в Народна република България, подведомствени на
Министерството на народната просвета, са по вид: общообразователни и
професионални, а по реда си в образователната система: а/ общообразователните
са начални, основни и средни; б/ професионалните са практически, средни и
полувисши. Всеки от посочените видове учебни заведения е правно регламентиран в
Закона за народната просвета, като по конкретно, в отдел В. "Професионално
образование", подотдел А. „Практически професионални училища”, глава
първа, са уредени фабрично-заводските и практическо-промишлените училища, а в
глава втора - промишлено-занаятчийските училища. Налага се извода, че училищата
за професионално обучение, каквито са професионалните учебни центрове са
регламентирани в Закона за народната просвета /отм./ и са създадени по реда на
този закон.
Наред с това, през периода, през който е положен спорния осигурителен стаж е действал и Законът за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България /отн. ДВ, бр. 54/1959 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г./. Професионално-техническите училища са регламентирани в разпоредбите на чл. 12 - 14 от този закон, като в чл. 12, ал. 1 е предвидено, че за подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство се създават промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и други професионално-технически училища, а според ал. 2 на същия член, професионално-техническите училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия и земеделски стопанства.
В конкретния случай професионалният учебен център, в който е работил М. К. като учител е създаден към аграрно-промишлен комплекс, което налага извода, че същият е бил учебно заведение за подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство, съществуващо към земеделско стопанство.“ /мотиви на Решение № 160 от 09.01.2017 г. по адм.д. № 1127/2016 г. на ВАС/.
След изпращане на административната преписка и при издаване на ново разпореждане Ръководителят на ПО в ТП на НОИ – Габрово следва, освен да събере доказателства относно спорния стаж на жалбоподателя за периода 24.08.1987 г. – 03.05.1993 г., да се съобрази и със сочената практика на ВАС.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено ТП на НОИ - гр. Габрово да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 50 от настоящото дело. Жалбоподателят претендира и разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса, видно от списък на разноските на л. 49 от делото, каквато не се установи да е внесена /липсват доказателства за внесена д.т. от 10 лв. и в производството по адм.д. № 255/2020 г. на Административен съд – Габрово/. Ето защо на жалбоподателя следва да се присъдят само доказаните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 50 от настоящото дело.
На основание гореизложеното и чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 118 от КСО Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Х. ***, съдебен адрес:***, Решение № 22/10.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/21.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Габрово със задължителните указания съгласно мотивите на настоящето.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, да заплати на жалбоподателя С.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: