Присъда по дело №12417/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 471
Дата: 31 октомври 2023 г. (в сила от 16 ноември 2023 г.)
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20231110212417
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 471
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
СъдебниМАРИНА АТ. МАНЕВА

заседатели:СИЛВИЯ СТ. ЗАРЕВА
при участието на секретаря З.Ш.
и прокурора П. Ст. Р.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Наказателно дело от
общ характер № 20231110212417 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. Е. Е., с ЕГН **********, родена на 24.02.1986 г. в гр. Перник,
българка, българско гражданство, неомъжена, със средно образование, осъждана, с адрес в
гр. София, ул. „Преки път“ №45, за ВИНОВНА в това, че на 05.11.2021 г., в гр. София, от
жилище, находящо се на ул. „А. П. Чехов“ № 31, вх. 1, ет. 3, ап. 7, отнела чужди движими
вещи – сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, от владението на С. Х. М., без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив, след като Е. е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК, а именно с Присъда № 28/21.03.2018 г., в сила от 06.04.2018 г. по НОХД
№384/2018 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с която е осъдена за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 26,
ал. 1 НК и й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от „ДВЕ
ГОДИНИ“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим – гореизложеното
представляващо престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„А“ от НК, поради което, на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1, б. „А“ от НК я ОСЪЖДА, като й налага НАКАЗАНИЕ –ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
1
за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, НАМАЛЯ така
определеното наказание с 1/3 и ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Софийския градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 31 октомври 2023 г. по НОХД №
12417/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

СРП е повдигнала обвинение срещу Д. Е. Е. за това, че на 05.11.2021 г., в гр. София,
от жилище, находящо се на ул. „ХХХ, отнела чужди движими вещи – сумата от 1200,00
(хиляда и двеста) лева, от владението на С. Х. М., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като престъплението е извършено в условията на опасен
рецидив, след като Е. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно с
Присъда № 28/21.03.2018 г., в сила от 06.04.2018 г. по НОХД №384/2018 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново, с която е осъдена за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и й е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от „ДВЕ ГОДИНИ“, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим – гореизложеното представляващо
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните
подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимата или на пострадалия С. М.. До
приключване на разпоредителното заседание не постъпи устна или писмена молба от М. за
конституирането му като частен обвинител или граждански ищец. Същият, редовно
призован, не се яви.
По аргумент от чл. 252, ал. 1 от НПК, съдебното производство продължи незабавно
по съкратената процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно искането на подсъдимата и
нейния защитник, като на основание чл. 372, ал. 4, след като установи, че самопризнанието
на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, Съдът
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
Представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, което се доказвало от
обективна и субективна страна по безспорен начин от показанията на свидетелите С. М. и Д.
П.. Смекчаващи вината обстоятелства не били налице, а като отегчаващи следвало да се
отчетат предходните осъждания на подсъдимата извън тези, обосноваващи квалификацията
на деянието. Подчертава се, че след деянието подсъдимата изоставила поверените й
малолетни деца без надзор. Предлага се наказание малко над минималното, предвидено от
закона, което да бъде намалено с 1/3 съгласно чл. 58а от НК.
Защитата на подс. Е., предвид признаването на вината, моли да се отчете доброто
процесуално поведение на подсъдимата и да й бъде наложено минимално наказание, което
да бъде редуцирано с 1/3.
Подс. Д. Е. в своята последна дума изразява съжаление за стореното и моли за
минимално наказание.
Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимата:
Подс. Д. Е. Е., с ЕГН **********, е родена на 24.02.1986 г. в гр. Перник, българка,
българско гражданство, неомъжена, със средно образование, осъждана, с адрес в гр. София,
ххх
Спрямо същата са налице общо 20 (двадесет) влезли в сила присъди и
1
споразумения за извършени престъпления против собствеността, сред които и:
Присъда № 28/21.03.2018 г., в сила от 06.04.2018 г. по НОХД № 384/2018 г. по описа
на Районен съд - Велико Търново, с която на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1от НК й е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален
„строг“ режим (наказанието е изтърпяно на 19.09.2019 г.);
Споразумение по НОХД 3675/22 г., на СРС, влязло в законна сила на 23.03.2022 г., с
което на осн. чл. 206, ал. 6, т. 2, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 55, ал.
1 т. 1 от НК й е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА при първоначален строг режим;
Споразумение по НОХД 4750/22 г., на СРС, влязло в законна сила на 13.05.2022 г., с
което на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален строг
режим;
Присъда № 218/27.09.2022 г., в сила от 13.10.2022 г. по НОХД № 7792/2022 г. по
описа на СРС, с която на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1от НК й е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ при първоначален „строг“
режим;
Присъда № 144/14.11.2022 г., в сила от 30.11.2022 г. по НОХД № 1087/2022 г. по
описа на РС-Сливен, с която на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“, вр. чл. 58а, ал. 1от НК й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален
„строг“ режим;
Присъда № 9/17.01.2023 г., в сила от 02.02.2023 г. по НОХД № 5308/2022 г. по описа
на РС-Пловдив, с която на осн. чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл.
58а, ал. 1 от НК й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален „строг“ режим;
Присъда № 914/25.01.2023 г., в сила от 10.02.2023 г. по НОХД № 914/2022 г. по описа
на РС-Габрово, с която на осн. чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл.
58а, ал. 4 от НК й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален „строг“ режим.

Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
Към месец ноември 2021 г., свидетелят и пострадал С. Х. М. живеел заедно със
съпругата си Ж.Д. и едно от децата му, на възраст от две години, в жилище, находящо се в
гр. София, ул. „ХХХ. В същата сграда, на друг етаж, живеела майката на св. М. – св. Д. К.
П., която се грижела за по-голямото дете на св. М., което било на шест години към
посочения момент. В същата сграда се намирало и помещение, което св. М. ползвал за
офиса.
Тъй като св. М. имал нужда от жена, която да гледа по-малкото му дете през деня, в
началото на месец ноември 2021 г. св. П. решила да му съдейства в намирането на такава
жена и в тази връзка публикувала обява в интернет, с която обявила, че търси детегледачка.
На обявата се отзовала подс. Д. Е. Е., като на 03.11.2021 г., в гр. София, същата се срещнала
със св. М. и св. П.. По време на срещата изброените лица се договорили подс. Е. да гледа по-
малкото дете на св. М., като договорили и възнаграждението за тази услуга.
На 04.11.2021 г. подс. Е. посетила жилището на св. М., находящо се на горепосочения
адрес - гр. София, ул. „ХХХ, където останала до около 16:00 часа. По време на престоя й
2
същата сготвила, пазарувала и си играела с детето на св. М., от което последният останал с
добри впечатления за подс. Е..
На 05.11.2021 г., около 09:30 часа, подс. Е. отново дошла в жилището на св. М., за да
се грижи за детето му. След като пристигнала св. М. отишъл в офиса си, който се намирал в
същата сграда, а подс. Е. останала в дома му, за да се грижи за по-малкото му дете. В
неустановен с точност момент, след като св. М. излязъл от жилището си, подс. Е. влязла в
спалнята, където забелязала оставени от св. М. върху бюро пари в размер на 1 200,00 лева,
негова собственост. Тогава подс. Е. решила да се обогати по престъпен начин. В изпълнение
на взетото решение подс. Е. взела посочената парична сума в размер на 1 200, 00 лева, без
съгласието на св. М. с намерение противозаконно да я присвои.
Малко по-късно на същата дата, около 11:30 часа, св. М. се обадил по телефона на
подс. Е. и й казал да отиде до дома на майка му – св. П., от където да вземе и другото му
дете и с двете му деца да отиде до Детска ясла „Слънчево зайче“, която се намирала в
близост до дома му. Подс. Е. изпълнила казаното от св. М., отишла с децата му до
посоченото място, където ги изоставила сами и се оттеглила в неизвестна посока с
инкриминираната сума.

По доказателствата
Така установената фактическа обстановка, кореспондираща и на текстовата част на
обвинителния акт, предвид и основанията посочени в чл. 373, ал. 3 от НПК, се подкрепя
изцяло от самопризнанието на подсъдимата Д. Е., еднопосочно и със събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите С. М. (л. 27-
28) и Д. П. (л. 35-36). Посочените показания са в достатъчна степен последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, както и
кореспондиращи на направеното от подсъдимата самопризнание, поради което Съдът ги
кредитира изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство и приети на съдебното следствие, както следва: справки от МП –
ГДИН и справки за съдимост на подс. Д. Е.. Посочените писмени доказателства също следва
да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях
категорично допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Не се
установиха доказателства, които поставят под съмнение или оборват така установената
фактическа обстановка.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подсъдимата Д. Е. с
действията си е осъществила състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, за което я призна за виновна.
От обективна страна, подсъдимата Е. на 05.11.2021 г., в гр. София, от жилище,
находящо се на ул. „ХХХ, отнела чужди движими вещи – сумата от 1200,00 (хиляда и
двеста) лева, от владението на С. Х. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да
я присвои, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, след като Е. е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно с Присъда №
28/21.03.2018 г., в сила от 06.04.2018 г. по НОХД №384/2018 г. по описа на Районен съд -
Велико Търново, с която е осъдена за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и й е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от „ДВЕ ГОДИНИ“, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
3
Всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние и неговият едноличен
автор в лицето на подс. Д. Е. се доказват по един в достатъчна степен несъмнен и
категоричен начин от кредитираните и обсъдени по-горе гласни и писмени доказателства,
ведно с направеното от подсъдимата самопризнание на фактите и обстоятелствата, описани
в обвинителния акт. Доказан е и квалифицирания признак „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1,
б. „А“ от НК, на база справката за съдимост и справката от МП-ГДИН по отношение на
наложените и изтърпени наказания по влезли в сила присъди, спрямо подс. Е..
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл –
подсъдимата е съзнавала обективните елементи от състава на престъплението, както е
съзнавала и обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е и пряко е целяла
настъпването на общественоопасните последици.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подс. Д. Е. за посоченото престъпление, Съдът
съобрази поотделно
смекчаващите вината обстоятелства – изразено съжаление за стореното;
отегчаващите вината обстоятелства – значително обременено съдебно минало,
включващо наказания за множество престъпления от общ характер, насочени срещу
собствеността, които наказания не са постигнали своя възпиращ ефект; укоримото
обстоятелство, че при довършване на деянието и присвояване на инкриминираната сума
подс. Е. е изоставила без надзор двете малолетни деца (на две и на шест години), на които й
е била поверена грижата.
Съдът счита, че едновременното наличие на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства е пречка за приложение на чл. 55 от НК, като в настоящия случай е налице
отчетливо преобладаване на отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка са налице
основания за налагане на наказание, надвишаващо предвидения от законодателя минимум
по чл. 196, ал. 1, т. , от НК (предвиждащо лишаване от свобода от две до десет години), като
съответстващо на генералната и специалната превенция на наказанието в настоящия случай,
като се приложи и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Предвид горното, на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „А“ от НК Съдът наложи на подс. Е. НАКАЗАНИЕ –ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, НАМАЛИ така
определеното наказание с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, да се
изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Относно разноските:
По делото няма сторени разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни