Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №6505/2020г. по
описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ***. с ЕГН **********, адрес: *** против „***.“ ***,
адрес: *** ***, ***. Посочва се в молбата, че на ***.
служител на ***потвърдил пред ищеца, че има възможност да смени мобилния
си оператор без да заплаща обезщетение за това, а след смяната на
оператора Г. получил редица електронни
съобщения, в които „***.“
*** го
уведомявал, че дължи сумата от 60, 53 лв.
Твърди се от ищеца, че бил измамен
от служител на ***при сключване на договора и при смяната на
оператора, както и че договорът между
страните не съдържал негов подпис и печат на дружеството, поради което е
нищожен. Иска се от съда да обяви за
недействителен договора между ***. и ***. като нищожен поради измама, а при условията на
евентуалност и липса на съгласие от
страната. Иска се от съда да постанови и решение, с което да бъде осъдено ***да заплати на ищеца сумата
от 1000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинен *** от телефонни обаждания и СМС за
заплащане на дължими суми, реализирани без правно основание.
В законоустановения месечен срок е постъпил
отговор с вх.№ ***. от ***.“ ***, в който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Посочва се,
че договорът между страните бил сключен на ***. като ищецът се бил запознал със
съдържанието на договора и удостоверил това обстоятелство с подписа си върху
документа. Посочва се още, че ищецът е съзнавал
параметрите на сделката предвид обстоятелството, че е използвал мобилни
услуги при преференциални цени и условия, приложими за хора с увреждания.
Твърди се, че договорът бил сключен доброволно като доказателство за това
е подписаната декларация за наличие на
определена степен на инвалидност , удостоверено с решение на ТЕЛК, като ясно е
посочил волята си за сключване на 24 месечен договор за мобилни услуги. Посочва
се още, че ищецът е прекратил договора на ***.
чрез пренос на мрежата на друг оператор, с което предсрочно е прекратил
договора си, поради което му е начислена неустойка в размер на 29,97 лв.
неустоечната сума била начислена във фактура № *** от ***. и дължимата сума била общо 59,96 лв. ***ответник
оттегля търсенето на вземането за неустойка, поради което представя издадена фактура № *** от ***. , в
която е сторнирана сумата за неустойка.
Дължима от ищеца оставала сума в размер на 29,90 лв., представляваща
незаплатени суми за потребени услуги и месечни абонаментни такси. Иска се от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
С определение №***/***. на ищеца е предоставена правна помощ по ЗПП като
му е назначен процесуален представител ***.
***.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и моли съда да
уважи изцяло предявените искове. Процесуалният представител на ищеца поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Видно от заверено копие на договор за мобилни
услуги, представен от ответника по делото, на ***. страните сключили договор,
по силата на който ответникът предоставял на ищеца мобилни услуги по месечен
абонамент на стойност 11,99лв. , с включени 1000 минути към отдел „ Обслужване
на клиенти“ и 2000 минути към национални мрежи
и роуминг в зона на ЕС, за срок
от 24 месеца. Неразделна част от
взаимоотношенията между страните били Общи условия на „***.“ ***. Съгласно договора в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора
вкл. приложените Общи условия, последният дължи за всяка сим карта , по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти.
Безспорно е по делото и се установява от
представеното заверено копие на декларация съгласие, че ***. декларирал пред
ответника трайно намалена работоспособност
на основание решение на ТЕЛК, издадено на ***. и потвърдил, че се абонира за абонаментен
план за хора със зрителни увреждания за 24 месеца към определен мобилен номер.
Не се спори и се установява от представените
от ответника заверени копия на фактури към отговора по чл.131 ГПК, че с фактура
№ ***от ***. на ищеца била начислена дължима сума от 32,33 лв. за предоставени
услуги в периода ***.-***.; с фактура № *** от ***. – сума в размер на 29,99
лв. дължима за периода ***. – ***.
Не се спори и относно обстоятелството, че на ***. ищецът подал заявление за пренасяне
на номер към ***.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ответника заверено копие на фактура № *** от ***., че дължимата сума за неустойка в размер на
29,97 лв. била сторнирана от ответника, като неиздълженият остатък за ползване
на услуги от оператора възлизала на сумата от 29,99 лв.
Спори се
между страните действителен ли е
договора между страните, причинени ли са
неимуществени вреди на ищеца, от кое лице, в какво се изразяват вредите,
съществува ли пряка причинна връзка между вредите и деяние на ответника, дължи
ли последният обезщетение и в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката на ищеца ***( ***на ***.). Видно от
показанията на свидетелката, на неустановена дата лицето е придружило ***си при сключването на
договор с мобилен оператор, като служителят на гишето е оказал съдействие и разяснил на ***на свидетелката, че таксата,
която ще заплащат ще е в параметри от
12-30 лв. Установява се от показанията на ***, че още с първата фактура на
ищеца била начислена сума в размер на 30 лв., както и че здравословното му
състояние се влошавало при ***, поради обстоятелството, че Г. е болен от ***.
Ищецът проучил обстоятелствата около издадената фактура и бил много разстроен,
както и викал, крещял, изпаднал в ***. Свидетелката не е пряк очевидец на
сключването на договора, като заявява, че се е намирала на разстояние от
служителя на мобилния оператор и ***си, но е възприела отделни думи и фрази,
които са обусловили извод у нея, че договорът е бил изгоден, въпреки че не го е
прочела и не знае съдържанието му. Свидетелката потвърждава, че екземпляра за
мобилния оператор е бил подписан от ищеца, както и че последният е имал здравословни проблеми и
преди сключване на договора, за което представил решение на ТЕЛК. Възприетите
от *** факти и обстоятелства, последната възпроизвежда логично и
последователно. Ето защо, съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелката, въпреки наличието на роднинска връзка между нея и ищеца.
Установява се от представеното от ищеца заверено копие на писмо на л. 75 от делото, че на ***. на „***.“ ***
изразило становището си до Комисията за регулиране на съобщенията относно
питане на ***..
Видно от представеният от ищеца документ на л. 64-69, последният не съдържа подписи на лицата,
които са сключили договора.
Видно от представената от ищеца справка за реално потребление за мобилен
/фиксиран номер на л. 72 -73 от делото,
в периода ***.-***. абонатът е ползвал услугите на ответника члез СМС, ММС,
гласова поща и други УДС .
Установи се от
представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие на договор за
мобилни услуги на л.44- 49 вкл. и
приложенията към него- декларация съгласие ***. дал съгласието си
договорът да бъде прекратен по отношение
на номера, чието пренасяне заявява със заявлението за преносимост, както и при
отправено такова към ответника същото да се счита за писмено предизвестие за
прекратяване на договора.
Видно от
представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие на заявление за преносимост от ***. на
л.42, такова заявление било отправено на ***., поради което следва да се счита
от тази дата прекратено правоотношението между страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По исковете за с
правно основание чл.26, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗД.
На първо място съдът приема, че не се доказа
от ищеца сключеният между страните договор за противоречи на закона вкл. на
ЗЗП.
Действително предвид създадената
между страните облигационна обвързаност длъжникът има
качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП. Съгласно тази дефиниция потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая на ищеца са предоставяни
телекомуникационни услуги от
ответника. Не се установи по делото договорът да не
кореспондира с чл.143 ЗЗП, уговореното в
отделните клаузи да не не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Видно от съдържанието на споразумението
между страните процесният договор е
индивидуално уговорен, поради което не може да се приеме, че е налице нищожност
на някоя от клаузите му или на договора в неговата цялост. Договорът между ***.
и „***.“ *** е сключен при определени условия, касаещи единствено лица с
увреждания (независимо дали със зрително или друго
увреждане ) и включва индивидуално уговорени условия,
касаещи основен план от 11,99 лв. на месец на една сим карта. Определени са и
параметрите на основния номер, който бил с включени фиксирани 1000 минути към
отдел „Обслужване на клиенти“ и 2000 минути към национални мрежи и роуминг в
зона на ЕС. Клаузата за неустойка също е
индивидуално уговорена като предвижда, че максималният й размер може да
достигне до три пъти абонамента, но не и
повече, поради което е предвидима.
Договорът съдържа основните характеристики на
услугите, които се предоставят от мобилния оператор, основните характеристика
на абонаментния план, скоростта на интернет в роуминг, издаването на фактури и
достъп на абоната до документите по чл.260, ал.1 и 261а, ал.1 от ЗЕС, датата на
сключване и срок на действие, възможност за предсрочно прекратяване и др.вкл.
препратка към Общите условията за
взаимоотношения на „***.“ *** с потребителите, който е неразделна част от
договора и с които ищецът се е съгласил, за което свидетелства подписа върху
документа.
На следващо място, за да е налице хипотезата на чл.26, ал.1 т.3 ЗЗД
ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са
нарушени морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които
е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици
респ. че при сключването на договора е налице нееквивалентност на престациите.
Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на
такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави. В тази насока е и практиката
на ВКС в Решение №1444/04.11.1999г. по гр.д.№753/99г., V г.о, Решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г. решение № 615/15.10.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о. на ВКС, постановено
при условията на чл. 290 ГПК и др.
В конкретният случай при преглед на
съдържанието на сключения между страните договор вкл. в частта относно
претендираната неустойка, съдът не констатира противоречие с морала вкл.
относно уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение и за по-големи вреди. Ако неустойката е прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или
отчасти, съдът може да намали нейния размер.
В случая в
договора е предвидена изрична възможност за неустойка, както и не предвидено
неустойката да изключва е възможността за претенция за обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Съгласно
уговореното между страните, ако договорът между страните бъде прекратен
преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него вкл. общите
условия на дружеството, последният дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, като максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратният размер на месечните абонаментни такси.В тази хипотеза , в
допълнение към посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи
на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени
или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Действително ответникът е
начислил сума в размер на 29,97 лв. за неустойка, която е начислена във фактура
с № *** от ***. видно от отговора с вх.№ ***. на „***.“ *** тази сума е била
сторнирана и за ***останало вземането в размер на 29,99 лв., представляваща
незаплатена сума за потребени услуги и абонаментни такси. Сторнирането на първоначално
определената неустойка не дисквалифицира правното основание, на което е
начислявана, а именно договора между страните.
В конкретния случай се установи неизпълнение на задължения по
договор от страна на ищеца, а именно неизпълнение на задължение
да заплати потребените мобилни услуги, както и предсрочно прекратяване на
договора, който факт не се оспорва от страните, поради което е реализиран в пълнота и състава на уговорената неустойка. Ръководейки
се от указанията в т.4 на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС съдът приема, че в случая се
касае за наказателна неустойка. От значение за валидността й е, не как е
определен размерът й, а дали е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В Решение
№ 465 от 26.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1165/2009 г., IV г. о. е прието, че доколкото в
закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на
неустойката (нормата на чл. 92 от ЗЗД е
диспозитивна), страните са свободни сами да определят този начин - като
глобална сума или като процент от главното задължение, както и те да преценят
дали плащането й да бъде еднократно или периодично.Според ВКС неустойката е
съпоставима само с очакваните към момента на сключване на договора вреди.
Съотношението помежду им не е свързано с абсолютна аритметична съпоставка, а
вредите следва да се разгледат на плоскостта на кредиторовия интерес от
изпълнението, за да се прецени, неустойката обезщетява ли вреди над обичайните
или изпълнява наказателна функция (Решение № 66/23.08.2019 г. по т.д.№
2131/2018 г., I т. о. на ВКС). В случая интересът на кредитора от
изпълнението е свързан не само с абонаментните такси, а и със заплащането на
цените на изходящи гласови повиквания, съобщения, трафик на данни за мобилен
интернет и пр. Тяхната дължимост следва да се отнесе към договорения срок на
предоставяне на услугите, тъй като преценката за нищожност на неустойката се
прави към момента на сключване на договора. Поради това изводът, че неустойката
е в разрез с обезщетителната й функция, е необоснован. Същото се отнася и до
обезпечителната и санкционната й функции. В тази насока е Решение
№ 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о., по чл. 290 от ГПК, изтъкващо факта, че сделката е търговска.
Според ВКС не може да се разглежда като нарушение на
добрите нрави фактът, че размерът на дължимата неустойка надхвърля размера на
претърпените от кредитора вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята
на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция, особено когато
се касае до сделки,
между страни, едната от които е търговец.
Такава функция неустойката има в случаите, при които размерът й надхвърля
вредите от неизпълнението.
Видно от материалите
по делото ищецът е заплатил първата фактура по договора – тази с № ***от ***. Този факт се признава от ответника и не се
оспорва от ищеца. Фактът на плащане по договора
е доказателство, че към м.11.2020г. ищецът не е оспорил действителността
на договора. При преценка на валидността на сделката с търговеца важи
правилото, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се направи извод, че не е оспорвала действителността на
изявлението, което е допълнителен аргумент, обосноваващ крайния извод на съда,
че договорът
между страните не е нищожен на твърдяното основание, а именно противоречие с
добрите нрави.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че исковете за прогласяване на нищожност на
договора между страните поради противоречие с добрите нрави и противоречие със закона
- ЗЗП, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По иска с правно основание чл.29 вр. чл.27 т.4 ЗЗД.
Съгласно чл.29 ЗЗД измамата
е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
В конкретният случай
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че са били създадени неверни представи от
служителя, работещ при ответника, в резултат на което е сключил договора. ОТ показанията на свидетелката ***не се установяват доказателства в подкрепа на твърденията, че
съответният служител е въвел в заблуждение ищеца, както и създал неверни
представи у ***.. Нещо повече самата
свидетелка посочва, че е стояла встрани
от договарящите се, както и че е разбрала единствено, че таксата, която ще
заплаща ***й ще е по-малка от
обичайната.Твърденията на ищеца, че
неговият екземпляр от договора не бил подписан и не му бил предоставен, също
не дискредитира обстоятелството на сключване на договора предвид признанието на
ищеца, че е положил подпис върху екземпляра, съхраняван при ответника. В тази
насока е и приобщеното заверено копие на декларация съгласие от ***., в което
ищецът е положил подписа си и потвърдил
изложеното, че лицето се абонира за план за лица със зрителни увреждания за срок
от 24 месеца. С полагането на подписа
върху документите, ищецът е потвърдил изписаното от съответния служител на мобилния
оператор т.е. потвърдил е, че е прочел и се е запознал с всички клаузи по
договора и параметрите на споразумението.
По иска с правно
основание чл.52 вр. чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава совите искания
или възражения.
Когато ищецът основава
своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно
действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е
осъществил противоправното действие или бездействие ( неполагане на
дължимата грижа), настъпилите
вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на отчетника, а ищецът следва да
установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.52 вр. чл.49 ЗЗД.
Ищецът с всички доказателствени средства
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно следствената връзка
между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва
да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
В конкретният
случай по делото не се приобщиха доказателства за основния елемент от състава
на института на непозволено увреждане, а именно противоправно действие или
бездействие на ответната страна.
По делото
липсват доказателства за неправомерно поведение на ответното дружество или
негов служител вкл. въвеждане в заблуждение, каквито твърдения се излагат от
ищеца, както и ***, тормоз или друго негативно въздействие. Издаването на
фактура за дължимите суми по повод ползвани мобилни услуги не представлява
неправомерно въздействие и не противоречи на закона, поради което не представлява
деяние обуславящо приложение на нормата на чл.52 вр. чл.49 ЗЗД. Не се установи по делото да са били провеждани
нежелани телефонни разговори със служители на ответника по повод неизпълнени
задължения за заплащане на парични суми по договора от ищеца.
Нещо повече по
делото не се установи причинна връзка между противоправно поведение на
ответника или негов служител и твърдените неимуществени вреди. Видно от
показанията на свидетелката ***, ищецът е бил диагностициран със заболяването *** преди сключване на договора с „***.“ *** и
преди получаване на фактурите за дължимите суми поради ползване на мобилни
услуги на оператора. Същевременно е общоизвестен факт, че изпадането на човек в
състояние на *** е често срещано при ***иците, като факторите които обуславят
този резултат са най-различни вкл. малко ***, много ***, употреба на ***,
несъобразена висока доза ***, времето на инжектиране на ***а или сгрешен вид на
***а и др.
С оглед на
горното, съдът приема, че ищеца не доказа при пълно и главно доказване
основните елементи на съставите на чл.26, ал.1 т.3 ЗЗД, чл. 26, ал.1 т.1 ЗЗД,
чл. чл.29 вр. чл.27 ЗЗД, както и този на чл.52 вр. чл.49 от ЗЗД, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***. с ЕГН **********,
адрес: *** против „***.“ ***, адрес: *** ***, ***, иск с правно основание чл.29 ЗЗД за обявяване на договор за мобилни
услуги от ***. за унищожаем поради измама, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***. с ЕГН **********, адрес: *** против „***.“
***, адрес: *** ***, ***, евентуални искове с правно основание чл.26 ал.1 т. 1
и т.3 ЗЗД за прогласяване на
договор за мобилни услуги от ***. за
нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***. с ЕГН **********, адрес: *** иск с правно
основание чл.52 вр.чл. 49 ЗЗД за осъждане на „***.“ ***, адрес: *** ***, ***,
да заплати на Г. сумата от 1000 лв. обезщетение, за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в изпадане в ***, ***, ***и ***напрежение, в резултат на противоправни действия - съобщения
и телефонни разговори между ***. и служители на „***.“ *** за заплащане на
дължими суми по договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: