Решение по дело №7206/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260288
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20205330207206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е      2 6 0 2 8 8

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Пловдив, 24.02.2021год.

 

            Пловдивския районен съд, ХVII- н.с., в публичното заседание на двадесет и втори януари , през две хиляди и двадесет и първа  година в състав: председател Десислава Порязова , при секретаря Тихомира Калчева като разгледа АНД № 7206 /20г., намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №16-002973 на Директор на Дирекция “  Инспекция по труда” гр .Пловдив , с което на „Меритранс -2017“ ЕООД ,в качеството  на работодател е наложено административно наказание   имуществена санкция  в размер на  1500 /хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.142ал.4  от Кодекса на труда.

          Жалбоподателят чрез жалбата си,както и в  допълнителна молба до съда моли Съда да отмени   атакуваното наказателно постановление постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

          Въззиваемата страна- Дирекция Инспекция по труда - Пловдив –се  представлява  от   Н. К. -***в Дирекцията.Като излага становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

По повод трудова злополука от 16.09.2020г. е извършена проверка  на 17.09.2020г.в офиса на фирма „Меритранс-2017“ЕООД в гр.Пловдив на ул.Недялка Шилева“22.Проверени са документи представени от дружеството за периода от 17.10 до 23.10.2020г.в Дирекция“Инспекция по труда“-Пловдив.Представените документи са-пътен лист №004675 ,заповед за въвеждане на сумирано изчисляване на работно време №01032020 /10.03.2020г.,график за работа за месец септември 2020г.,и е установено ,че при режим на сумирано отчитане на работното време на 16.09.2020г.в гр.Пловдив от страна на дружеството-работодател „Меритранс-2017“ е допуснато отработване на смяна с продължителност повече от 12часа от С. Т. К..Като на 16.09.2020г. С. К. е започнала работа в 06.00ч.като *** в с автобус №***  по линия на градския транспорт и е приключила в 18.45ч.,т.е е отработила 12 часа и 45 минути.

Видно от представената от жалбоподателя -Заповед № 01032020 /10.03.2020г.на основание чл.141ал.1 и чл.153 ал.3 от КТ и във вр.с чл.142ал.2 от КТ е въведено тримесечно сумирано изчисляване на работното време ,съгласно график за работа,както и непрекъсната седмична почивка не по-малка от 24 часа,поради техническата организация на фирмата. Считано  от 10.03.2020г.В резултат на тази заповед и на останалите документи изброени по-горе-пътен лист,график е прието ,че от работодателя «Меритранс-2017» ЕООД е допуснато отработване на смяна с продължителност от 12 часа на дата 16.09.2020г.Прието било, че е извършено нарушение по чл.142, ал.4 от КТ, за което срещу дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № 16 -0002973 от 29.09.2020 г. в присъствието на Т. К. З. -К. , която се запознала със съдържанието на акта и го подписала без възражения. Получила и препис от него. Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

           Жалбата е допустима, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

           Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени документи, както и от показанията на актосъставителя Б. ,като същите се кредитират, тъй като съвпадат с останалия доказателствен материал и не се оспорват от страните.

             В тази връзка, при извършената служебна проверка по съставянето на АУАН и издаването на НП, съдът  не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат процесното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно .

В случая „Меритранс-2017 ” ЕООД,  е санкциониран  за извършено нарушение по чл.142, ал.4 от КТ, според която норма максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.Нормата е пределно ясна и категорична и правилно е насочена към работодателя – „Меритранс-2017 ” ЕООД. В тази връзка дружеството има качеството на работодател ,съгласно & 1 т.1от ДР на КТ .Там именно е легалната дефиниция за това - § 1. По смисъла на този кодекс:1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В тази връзка «Меритранс-2017»ЕООД  организира в тази насока дейността и извършва въпросните функции.   

По отношение на направеното възражение в жалбата,че е нарушена разпоредбата на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН , а именно ,че липсва описание на нарушението и дата  и място на съставяне на НП-настоящия съд при направената проверка не установява това да е така .Както  в АУАН ,така и в НП по категоричен начин е описана дата-16.09.2020г като дата на нарушението,а като място –гр.Пловдив .Описани са всички съставомерни реквизити на самото нарушение,както и въз основа на какво и как е констатирано. Като настоящия съд счита,че това възражение е неоснователно.На следващо място в жалбата  се сочи,че не е вписано ,че дружеството е извършило нарушението , а че го допуснало.И този довод е неоснователен и това е така ,тъй като действително се касае за допускане на нарушение от работодателя и това е формата на самото изпълнително деяние.Самото отработване и извършено от конкретното лице,но работодателя е допуснал това да се случи.От  служебната проверка се констатира ,че са спазени и изискванията на чл.42ал.1т.5 и чл.57ал.1т.6 от ЗАНН. Съгласно  трайната  съдебната практика  нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота  е достигнат.

Следва да се отбележи, че сумираното изчисляване на работното време съгласно чл.142, ал.2 от КТ е изключение от правилото за подневно изчисляване и може да бъде въведено едностранно от работодателя за определен срок, но при определени предпоставки. В случая е въведено работен режим за обекта на жалбоподателя при сумирано изчисление на работното време. Няма спор между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 16.09.2020 година е  работната смяна на К. е продължила 12часа и 45минути. В тази насока са и показанията на актосъставителя , а така е отразено и в приложения по делото график от месец септември 2020г.Единственият логичен извод в случая е, че работодателят е допуснал продължителността на работната смяна на  К. да надвиши 12 часа. Горното обосновава извод на съда за нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.4 КТ, за което правилно ИТ е наложила санкция. Като в конкретния случай липсват каквито и да било предпоставки за приложение нормата на чл.415в, ал.1 КТ.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде отменено.

      По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт и предвид направеното в тази посока искане.Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева.

 Водим от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002973 от 23.10.2020г. на Директор на Дирекция “  Инспекция по труда” гр .Пловдив , с което на „Меритранс -2017“ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание 416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на Труда КТ/ за извършено нарушение на чл.142, ал.4 от КТ.

          ОСЪЖДА  „Меритранс -2017“ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр. София,  сумата от 80 лева, представляващи разноски за юристконсултско възнаграждение.         

 

 Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                   

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

          И. Й.