Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
гр. Враца, 01.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.02.2024
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ст.Бобойчева и с
участието на прокурора ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия Йорданов
КАН дело № 13 по описа на АдмС – Враца за 2024 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка
с чл. 63в ЗАНН /Закон за
административните нарушения и наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Д.И.Д. ***, против Решение № 72 от 16.11.2023г.
на Районен съд – Б.Слатина, постановено по АНД № 62 по описа на съда за 2023г.
С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба
серия К, № 6547826/21.09.2022г. на ОД на МВР Враца, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.21, ал.1
от същия закон на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.
Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция
е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила,
за което се излагат съображения. Сочи се на първо място, че решението е постановено при непълнота на доказателствата,
тъй като не са изискани и приложени пътни скици на района и справка за
компетентната община, относно наличното ограничение на допустимата максимална
скорост на движение в конкретния пътен участък и съответно обозначаването му с
пътен знак В 26. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обърнал
необходимото внимание относно начина на фиксиране на АТСС - стационарно или
мобилно. На следващо място се твърди, че липсвало обсъждане на фактите за
спазване на сроковете по чл.60, ал.2 от ЗАНН за изпращане на окомплектованата
административна преписка до първоинстанционния съд, както и възражението за изтичане
на съответните давностни срокове. Прави и възражение за липса на приложен
снимков материал от извършеното заснемане с АТСС, от който да е видно дата, час,
марка, модел, видът и регистрационния номер на МПС. Отправя се искане за отмяна
на оспореното решение и отмяна на ЕФ, както и присъждане на разноските. Пред
настоящия съд касаторът, редовно призован, не се явява и представлява.
Ответникът ОД на МВР Враца не е изразил становище по жалбата. В с.з.,
редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че в процедурата по издаване на
ЕФ не е допуснато съществено процесуално нарушение, нито нарушение на
материалния закон, а административното нарушение е безспорно установено. Моли
решението на РС а да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 72 от 16.11.2023г. на Районен съд –
Б.Слатина, постановено по АНД № 62 по описа на съда за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба серия К, № 6547826/21.09.2022г. на ОД на МВР Враца, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.21, ал.1
от същия закон на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. ЕФ е издаден за
това, че
на 21.09.2022г. в 09.41ч. в *** със описани посока
на движение, фиксирана скорост, приспаднат толеранс 3 км. от измерената, е
извършено нарушение за скорост, при разрешена такава 50 км/ч. МПС – „Тойота
Версо С“, с рег. номер ********, собственост на жалбоподателя,
се е движело със скорост 77 км./ч., или превишение с 27
км/ч., установено и заснето с автоматично техническо средство /АТС/ - АRН САM S1 11743 bc.
За да достигне до
извод за потвърждаване на обжалвания ЕФ, съдът е приел, че същият е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма,
като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и при изпълнени
изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение. По съществото
на спора въззивният съд е приел, че при издаване на електронен фиш няма
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно
установено.
Решението на РС Б.Слатина
е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от
настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимия закон, а възраженията на касатора са изцяло
неоснователни.
Решението е валидно -
постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са
конституирани надлежните страни.
Въззивният съд
правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил
всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател,
като е обвързал изводите си с фактите по делото.
При издаване на
Електронния фиш и в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на електронния
фиш.
Като е стигнал до
извод за законосъобразност на ЕФ районният съд е постановил правилен съдебен
акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални
нарушения.
В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на
Електронния Фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Правилни и в съответствие с доказателствата по
делото са и изводите на РС, че от страна на касатора е извършено
административното нарушение, посочено в ЕФ, което е безспорно установено.
Извършеното нарушение
не е маловажно, предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието
и генералната превенция.
Настоящият касационен
състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Няма
нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Фактическата обстановка е изяснена и изводите на съда
почиват на конкретно установени факти. Правилно и в съответствие със закона е
издаден ЕФ, а не АУАН и НП.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и най-вече изразът
"могат да налагат глоби в размер над "необжалваемия минимум" по
ал. 2" е юридически непрецизна, най-малкото доколкото в чл.
39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало
правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на
обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение
на Конституционния съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в
съвсем различни разпоредби – чл.
59, ал. 3 от ЗАНН и чл.
189, ал. 13 от ЗДвП. Нещо повече, тези разпоредби не действат и в
обективното право към настоящия момент не съществува необжалваем минимум на
парична санкция, само поради размера й.
Всъщност необжалваемостта на квитанциите
по чл.
39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл.
39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята
на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера
на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл.
39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че "... ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно
разпоредбите на този раздел... ". От тук следва да се изведе и друг извод
за непрецизността на законодателя, използвал съчетанието "необжалваем
минимум". Последното зависи още и от волята на контролния орган, на който
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предоставя възможност
да наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и
необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на
съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на
глобата.
Неясната формулировка на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН налага да се тълкува
волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, с който едновременно са
въведени, както института на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите изрично е
посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че
предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система контролните органи да използват облекчен ред за
санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен
случай и размера глобата е до 50 лева; че тази нормативна уредба не отговаря на
обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП; и че целта
на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи
да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този
момент.
От гореизложените мотиви е очевидна
законодателната воля - нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да предостави
възможност контролните органи да санкционират нарушителите по опростената
процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на наложената глоба да надхвърля
50 лева (с каквото правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата
обаче по никакъв начин не ограничава възможността електронен фиш да се издава и
когато се налагат глоби по-малки или равни на 50 лева.
Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати нарушения при
съставянето на Протокола за използване на АТСС, както и Протокола за проверка
на мобилната система за видеоконтрол. В Протокола за използване на АТСС, който
е годно доказателство, са посочени датата на регистрирането и датата на
съставянето му, има и дата на приемане, има подпис на длъжностното лице,
съставило протокола. Приложена е заповед № 8121д-931/30.08.2016г. на министъра
на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на ел.фиш и процесният
отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните,
които следва да бъдат вписани. Налична е и снимка на уреда АТС, видно от която
/л.15, гръб от делото на РС/ същия е бил поставен временно на пътя, от което
следва извода, че е стационарно фиксиран, а не мобилен, поради което няма допуснато
съществено процесуално нарушение.
Съдът не споделя и довода на касатора за допуснато процесуално норушение
относно неспазване на сроковете по чл.60, ал.2 от ЗАНН за изпращане на
окомплектованата административна преписка до първоинстанционния съд, както и
възражението за изтичане на съответните давностни срокове. Първият от
посочените въпроси не е съществен, тъй като 7-дневния срок за изпращане
жалбата, заедно с преписката, не е решителен, а инструктивен, още повече, че
същата е подадена на 29.12.2022г. и с оглед следващите новогодишни празници и
почивни дни е практически невъзможно този срок да бъде спазен. На втория въпрос
е даден изчерпателен отговор с обжалваното решение, като са цитирани относимите
разпоредби на чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, както и
задължителна съдебна практика – Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на
ВКС и ВАС. Формиран е правен извод, че ЕФ представлява специфичен правен акт,
съчетаваш характеристиките на АУАН и НП, но който не може да бъде приравнен на
последните. В този смисъл към ЕФ не могат да намерят приложение специалните
давностни срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Правилно е прието от
първостепенния съд, че правомощието на държавата да реализира административно-наказателната
отговорност на нарушителя с влязъл в сила ЕФ не може да бъде неограничено във
времето, поради което следва да се приеме, че спрямо ЕФ по аналогия намира
приложение разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно която от довършване
на нарушението започва да тече 3 годишен срок за издаване на ЕФ. С издаването
му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов - три годишен
срок за връчване на ЕФ.
Въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, правилно е квалифицирано поведението
на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.
21, ал.2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер
от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл.
182, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като превишената скорост е от 21 до 30 км/ч над
допустимата в населено място, а именно от 27 км/ч. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от
страна на съда.
Районния съд е обсъдил
всички доказателства, изложил е подробни мотиви в подкрепа на изводите си и е
обсъдил доводите и възраженията на касатора, които мотиви на РС,
настоящата касационна инстанция възприема напълно, поради което не смята да ги
преповтаря. При извършената
служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 72 от
16.11.2023г. на Районен съд – Б.Слатина, постановено по АНД № 62 по описа на
съда за 2023г.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.