Решение по дело №924/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Директора на ТД Митница Варна, против Решение № 271/03.03.2025 г. по АНД № 1519/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 208/2021/2022 от 09.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 841,99 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. С решението са присъдени и разноски в полза на дружеството.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага доводи, че ВРС не е извършил цялостна проверка и не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Оспорва приетите от първостепенния съд първоначална и повторна съдебно-химически експертизи, като твърди, че необосновано вещите лица са приели, че не са налице необходимите доказателства, че пробата съдържа емулгатор сорбитанов естер и какво е неговото количествено съдържание. Сочи, че двете заключения представляват хипотетични изявления, неподкрепени с доказателства. Твърди, че заключението на митническата лабораторна експертиза № 10_26.02.2021/27.08.2021 г., изготвено от ЦМЛ, се потвърждава напълно от заключението по приетата тройна съдебно-химическа експертиза. Сочи, че методите, използвани от митническите органи, са подходящи и установяват по безспорен начин обективните характеристики на стоката за целите на нейното тарифно класиране. Позовавайки се на тройната съдебно–химическа експертиза, която кореспондира с МЛЕ сочи, че съдът е направил неправилен извод за необоснованост на процесното НП. Излага съображения, че ВРС е постановил решението си в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, поради което е допуснато нарушение на материалния закон. Сочи, че от събраните писмени доказателства категорично се установява, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти при извършване на анализа на взетата проба, което се потвърждава и от тройната СХЕ. Оспорва извода на съда, че не е налице безспорна идентификация на взетата проба от стоката по митническа декларация 21BG002005050814R0/22.01.2021 година. Твърди, че при постановяване на решението си ВРС не е обсъдил представените доказателства, които имат отношение към проследимостта на взетата проба от стоката. Излага подробни доводи, че при постановяване на решението Районен съд – Варна не е съобразил решението на СЕС по дело № С-292/2022 и по конкретно мотивите и диспозитива по т. 2 от цитираното решение. Моли решението на въззивният съд да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконстулт Х., която поддържа касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, не се представлява в съдебно заседание. Депозирана е писмена молба чрез процесуален представител адв. Ж., с която касационната жалба се оспорва и се прави искане за отправяне на преюдициално запитване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди процесното НП.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 05.01.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG002002042458R5 „Милки Груп Био“ ЕАД е декларирало за режим „митническо складиране“ стока, описана в Е.Д. 6/8 на митническата декларация като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SСO35, 1133 колета х 20 кг нето тегло“, с деклариран код по Т. **********, произход Малайзия, мито по отношение на трети страни – 10,90%. Към митническата декларация са приложени необходимите документи.

На 18.02.2021 г. в МП „Пристанище Варна – Запад“ за част от стоката е подадена митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ MRN 21BG00200245090R2, явяваща се документи за частично приключване на режим „митническо складиране“, деклариран с MRN 21BG002002042458R5 от 05.01.2021 година.

На 22.02.2021 г. „Милки Груп Био“ ЕАД е декларирало с MRN 21BG002005050814R0 на МП „Пристанище Варна“ останалата част от стоката за режим „допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена от ДДС доставка до друга държава членка“. Стоката е описана в Е.Д. 6/8 на митническата декларация като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SСO35, 1133 колета х 20 кг нето тегло“, с деклариран код по Т. **********, произход Малайзия, мито по отношение на трети страни – 10,90%, с оглед на което от вносителя са заплатени държавни вземания в размер на 1799,54 лв. мито по отношение на трети страни.

На 18.02.2021 г. е взета проба от стоката по митническа декларация 21BG00200245090R2/18.02.2021 г., която е изследвана в ЦМЛ. Съгласно заключението по митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 10_26.02.2021/27.08.2021 г., взетата проба /при температура от 25 градуса по Целзий/ представлявала твърда, непластична, бяла, маслена маса, с хомогенна гладка структура и с неутрален мирис. Иззетата проба представлявала препарат – хидрогенирано и текстурирано, чрез добавка на сорбитанов емулгатор палмистово масло.

На основание посочената МЛЕ е изготвено становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно което въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки позиция 1517, стоката с гореописаните обективни характеристики се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Прието е, че с оглед установения състав на продукта, същият попада в обхвата на код по Т. 1517 90 99 90. Ето защо е прието, че вносителят некоректно е декларирал стоката с код от позиция 1516 на КН, тъй като от тази позиция се изключват мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. За процесната стока е посочено, че е претърпяла по–напреднала от допустимата за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмовото масло, т.е. да го текстурира.

На 30.09.2021 г. до представляващия дружеството-вносител е изпратена покана да се яви в 3-дневен срок в МП „Варна-Запад“ за съставяне на АУАН, която покана е получена на 04.10.2021 година /погрешно посочена в обжалваното решение като 16.09.2021 г./. Предвид неявяването в указания срок на представител на дружеството АУАН е съставен в отсъствие на такъв. Същият е връчен на представляващия дружеството на 26.11.2021 година. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения срещу акта. На 09.03.2022 г. е издадено процесното НП № 208/2021/2022 г., като АНО е възприел изцяло фактическата обстановка така, както е описана в АУАН. Наказващият орган е наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 841,99 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични вземания. Санкцията е наложена на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ.

При постановяване на въззивното решение ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 ЗМ – Директора на ТД Митница Варна, оправомощен със Заповед № З.1091/32-246841/02.08.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“. Установил също, че АУАН и НП изпълват законовите изисквания за форма и съдържание, което гарантира правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво се състои повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение. Не е установено в хода на производството пред АНО да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В хода на съдебното производство районният съд е назначил и изслушал първоначална, повторна и тройна съдебно-химическа експертиза. По допуснатата тройна съдебно-химическа експертиза едно от вещите лица е депозирало особено мнение. След обсъждане на заключенията на ЦМЛ и назначените експертизи, включително и изразеното особено мнение, районният съд е приел, че съгласно практиката на СЕС, за да се класира стоката - палмова мазнина, в позиция 1517, следва да се установи по категоричен начин, че маслото е претърпяло обработка, например текстуриране.

Съдът е обсъдил твърденията на жалбоподателя за липса на акредитация на ЦМЛ и ги е отхвърлил с конкретни мотиви, а за използвания метод за установяване на текстурирането съдът се е позовал на решение от 15.06.2023 г. на Съда на ЕС по дело С-292/22 относно критериите за класиране на стоките в позиции 1511 [рег. номер] КН и начина за установяване на преработката на палмовото масло. Предвид изводите в това решение районният съд е приел, че митническите органи имат право да изберат подходящия метод за определяне дали продуктът е претърпял обработка, различна от рафинирането. Анализирал е използваният метод за измерването на консистенцията на мазнини и е приел, че избраният от митническите органи метод в случая позволява да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране, а изследването е извършено с годен за тази цел уред. Счел е, че след като ЦМЛ е извършила изпитването в рамките на правомощията си и за целите на нормативно възложените й функции, съобразно одобрен вътрешно-лабораторен метод, и няма причина, която да постави под съмнение обективността и надеждността на изследването, МЛЕ не може да се изключи като доказателствено средство.

ВРС е изложил съображения защо не кредитира заключението на вещото лице С.. Приел, че в изследването на ЦМЛ не се сочи какво е установеното количество сорбитол във взетата проба, а конкретното количество сорбитнов естер в процесната стока не е установено и въз основа на възложените в хода на съдебното производство съдебно–химически експертизи, поради липсата на контролна проба. Въззивният съд е изложил съображения, че макар и в тройната СХЕ да е формиран извод, че вложеното в стоката количество сорбитанов естер е ползвано като текстуратор, изводите на вещите лица почиват на предположение, основано на преценката им, че посоченият емулгатор не се намира в естествено състояние в продуктите, поради което е добавен целенасочено. Първостепенният съд е приел, че в заключението на вещото лице Д. е посочено, че при наличие на минимално количество сорбитол в изследваната проба то играе ролята на емулгатор, а не на модификатор. Посочил е, че вещото лице Г. също дава заключение, че за да се прецени дали са се променили свойствата на продукта, имащи значение за тарифното му класиране по определен код към комбинираната номенклатура на ЕС, е необходимо да се определи количеството на емулгатора. В тази връзка анализирайки всички изслушани по делото заключения, въззивният съд е посочил, че въпреки извършването на всички възможни процесуално-следствени действия по делото не е установено, че е вложено количество сорбитанов естер, което да промени структурата на продукта, в насока на текстуриране на същия, което според ВРС е решаващо за отнасянето на стоката към посочения от митническите органи код по Т.. Изложени са задълбочени мотиви, че липсата на възможност да се установи количеството не позволява да се преодолее съмнението, че резултатът е извън границите на възможните статистически грешки. Като допълнителен аргумент Районен съд – Варна е посочил и извлечение от сайта на производителя, в който не е посочено съдържание на сорбитолов естер в стоката.

Въззивният съд е приел, че не са налице категорични доказателства въз основа, на които да се формира безспорен извод, че изследваната проба е относима към стоката, предмет на митническа декларация MRN 21BG002005050814R0, тъй като в относимите писмени доказателства не са посочени номерата на пломбите.

В заключение Районен съд – Варна е обосновал необходимостта от отмяна на процесното НП, позовавайки се на окончателния съдебен акт по адм. дело № 4319/2024 г. по описа на ВАС, с който е отменено Решение рег. № 32-367768/18.11.2021 г., издадено от Директора на Митница Варна, с което е определен нов размер на митническо задължение и дължимите държавни вземания за стоката, декларирана с процесната митническа декларация.

По тези съображения съдът е отменил обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано. Присъдил е на жалбоподателя сума в размер на 360 лева, представляваща сторените по делото разноски, и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно т. 2, б. а) от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС е осъдил дружеството да заплати в полза на РС - Варна възнагражденията на вещите лица в размер на 3617,69 лева.

Решението е правилно и законосъобразно.

С Решение № 11173/18.10.2024 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4319/2024г., е отменено Решение № 371/15.01.2024 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 12636/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД, [населено място] против Решение рег. № 32-367768/18.11.2021 г. на Началника на Митница Варна.

Действително административното и административнонаказателните производства са самостоятелни такива, но при наличие вече на произнасяне на съда относно тарифния код на една и съща стока, по една и съща митническа декларация, следва при произнасяне по АНД да се имат предвид и изводите, направени в административното производство. С влязло в сила на 18.10.2024 г. съдебно решение на Върховния административен съд е разрешен спорът за правилния тарифен код на стоката по конкретната митническа декларация между страните по настоящото касационно производство, които са страни и в производството по адм. д. № 4319/2024 г. на ВАС. Решението на ВАС е представено от процесуалния представител на ответника още в хода на въззивното производство и същото е съобразено от първостепенния съд при постановяване на неговото решение. Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващия състав на ВРС се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, не следва да бъдат преповтаряни, а препраща към тях.

Неоснователно от страна на процесуалния представил на ответника се иска при постановяване на решението си касационната инстанция да съобрази Решение № 2062/04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11766/2024 г. на ВАС. С цитираното решение съдът се е произнесъл по отношение на различна от процесната митническа декларация и макар и да има твърдения, че пробата, която е изследвана в настоящото производство е взета от стоката по MRN 21BG002002045090R2/2021 г., то същите остават недоказани. Цитираната декларация не е предмет на настоящото производство, съответно не са налице доказателства за идентичност на конкретната стока по MRN 21BG002002045090R2/2021 г., внесена от жалбоподателя и тази по процесната митническа декларация.

В настоящото производство в тежест на органа е да докаже всички фактически основания, с които обосновава изводите си за извършено административно нарушение.

Касационната инстанция приема, че липсва установяване относно конкретно количество на сорбитанов естер в пробите, съответно дали продуктът е претърпял т. нар. процес „текстуриране“.

Сорбитановите естери проявяват свойства на емулгатори, стабилизатори и сгъстители. Емулгаторите спомагат за образуване на гладки емулсии, без да променят физико-химичния състав. Съгласно изготвената МЛЕ е дадено заключение единствено за наличие на сорбитанови естери: „чрез качествен хроматографски анализ се детектира ниско съдържание на сорбитол, установен след хидролиза на пробата“ /л. 74–гръб от преписката/. Наличието на сорбитол е определено в ЦМЛ, използвайки Р. А. П. /РАП 51/. Определянето на сорбитола е извършено с качествен анализ, поради което ЦМЛ не е определила и неговото количество.

При липсата на данни за количеството на сорбитанови естери, вложено в изследвания продукт, правилни са изводите на съда, за недоказаност на извършеното от органа претарифиране и че продуктът е претърпял допълнителна обработка, който го променя в стока, отговаряща на код по позиция 1517.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател във връзка с приетите по делото първоначална и повторна СХЕ. Районният съд е обсъдил съвкупно резултатите от МЛЕ и заключенията от всички събрани по делото експертизи, както и особеното мнение в тройната експертиза. Преценявайки всички представени по делото доказателства съвкупно с всички заключения на вещите лица и особеното мнение е направил верен извод, че при липса на данни за количеството на сорбитановите естери, вложени в изследвания продукт, е налице недоказаност на извършеното претарифиране.

Неоснователно в жалбата се иска от касационната инстанция да съобрази мотивите и т. 2 диспозитива на Решение от 15.06.2023 г. по дело № С-292/2022 на Съда на ЕС, които касаят методите, които могат да използват митническите органи при извършваните от тях изследвания на стоки с цел осъществяване на митнически контрол. Именно това е сторил Районен съд – Варна, като в мотивите към оспореното решение е анализирал посоченото решение на Съда на ЕС, съгласно което при липсата на дефинирани в тази КН методи и критерии за преценката дали стоката е претърпяла обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод при условие, че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати. Във връзка с това въззивния съд е изложил подробни мотиви защо методът, избран от ЦМЛ, е релевантен и подходящ за определяне на тарифното класиране. Този извод е обоснован и със заключението на тройната експертиза, където вещите лица са посочили, че използваната от митническите органи методика е правилна и подходяща, като вещите лица са се позовали на специализирана научна литература. ВРС е заключил, че с използваната методика би могло да се даде отговор дали в пробата е вложено или не сорбитол, като в тази насока е съобразена и трайната съдебна практика във връзка с допустимостта на прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод за изследване. Независимо обаче от изложеното правилно и законосъобразно първостепенният съд е съобразил, че липсата на данни за количеството на сорбитанови естери налага отмяна на процесното НП, поради недоказаност на извършеното претарифиране на стоките.

Неоснователно е и следващото възражение на касатора, а именно, че е налице безспорна идентификация на взетата проба от стоката по митническа декларация 21BG002005050814R0/22.01.2021 година. Действително от представените в хода на въззивното производство доказателства не се установяват номерата на митническите пломби, които би следвало да са поставени при вземане на пробите от процесната стока. Единственият посочен номер е този на оловната пломба, поставена от „Вилмар контрол“ ЕООД, но предвид фактът, че номерът на оловната пломба е винаги един и същ, а именно 191, то същият не може по категоричен начин да идентифицира пробата. Видно представения в хода на въззивното производство дневник за проби /л. 503-504 от АНД № 1519/2022 г. се установява, че на пробите е поставена пломба с № J-45090R2, но този номер не е посочен в нито един документ, придружаващ пробите, както и не е отбелязан в МЛЕ.

Не са налице обстоятелства, налагащи отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпросите, повдигнати от касатора, или с други въпроси по тълкуването на Регламент 952/2013. В случая не става въпрос за налагане на абсолютно определена в чл. 234, ал. 1 ЗМ административна санкция, при която липсва възможност съдът да индивидуализира наказанието. Начинът, по който се определя санкцията, е в пряка зависимост от размера на държавните вземания, които са избегнати или е направен опит да се избегнат, следователно санкцията е съотносима към евентуалната вреда за бюджета и степента на засягане на обществените отношения. Освен с размера на евентуалната вреда за бюджета, санкцията подлежи на индивидуализиране и в рамките на предвидения минимален и максимален размер – съответно от 100% до 200% от избегнатите вземания, и в случая е наложена в минимума. С оглед изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване, с поставените в молба с.д. № 9822/12.06.2025 г. въпроси, следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият тричленен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Милки Груп Био“ ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпросите, формулирани в депозирана писмена молба № 9822/12.06.2025 г.

ОСТАВЯ В С. Решение № 271/03.03.2025 г. постановено по АНД № 1519/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.