М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 497/2018 год. на АРС, първи наказателен
състав.
Районна Прокуратура-Асеновград е
повдигнала обвинение против подсъдимите:
І. В.А.С. , за това че:
1. през
периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на
06.06.2011г. и от
19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год. в
град Асеновград, обл. Пловдивска, при условията на
продължавано престъпление, като подбудител в съучастие
с Е.Г.В., като извършител за периода от
17:00 часа на 02.06.2011г. до
08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител
в съучастие с А.Д.К., като извършител за периода от 19:00 часа на 19.07.2011 г.
до 08:00 часа на 20.07.2011 год., в
качеството си на длъжностно лице -
директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода" гр. Асеновград,в
нарушение на службата си - чл. 27,
т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от
родителска грижа, няма право да: 2.
нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да
прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.";
чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния
процес и подпомага неговата
подготовка."; Стандарт 12 т. 3 от Критерии за съответствие на социални
услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава
V от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма.", както
и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите
за социални услуги за деца -
процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на
основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като
дежурния възпитател следи
стриктно
в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително
родители." и процедура за възпитание и дисциплина на
основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема
само с оглед предотвратяване на рискове за
живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода
непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно
лице и лишаването от свобода е продължило повече
от две денонощия, а именно пет денонощия;
- престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК;
2. за това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г.
и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на
20.07.2011 год. в град Асеновград, обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, като
подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като
извършител, за времето от 17:00
часа на 02.06.2011 г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като
подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за времето от 19:00 часа на
19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно
лице - директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода" гр. Асеновград,
в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от
родителска грижа, няма право да: 2.
нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да
прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.";
чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния
процес и подпомага неговата
подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие на социални
услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава
V от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма.", както
и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите
за социални услуги за деца -
процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на
основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като
дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както
и недопускане влизането на
външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание
стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо
ограничаване на детето се предприема само с оглед
предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно
е лишила от свобода малолетната К.О.А. с ЕГН
**********, като деянието е
осъществено по отношение на малолетно лице и лишаването от свобода е
продължило повече от две денонощия, а именно
пет денонощия - престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК;
3. за
това, че през времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до
08:00 часа на 06.06.2011г. в град
Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството
си на длъжностно лице - директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода" гр. Асеновград, в нарушение на службата
си - чл. 27, т.2 от Правилника за
организацията и дейността на домовете за деца - "Персоналът
на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му
достойнство, както и да прилага форми на физическо,
психическо и религиозно насилие върху неговата личност"; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца —
"Доставчикът осигурява участие
на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие
на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава
V от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма ", както
и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от
Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до
влизане в стаите на децата на
основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 — "Спалните
помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не
влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание
стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се
предприема само с оглед предотвратяване на
рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********,
като деянието е извършено по отношение на непълнолетно
лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия - престъпление
по чл. 142а,
ал.4 вр. ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл.20, ал.3 от НК;
ІІ. Х.И.К., за това че:
През
времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00
часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. - като подбудител,
противозаконно е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като
деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода
е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия - престъпление по чл. 142а ал.4, вр. ал.3, вр.ал. 1, вр.чл. 20 ал.2 от НК.
Съдебното производство протече по реда на
глава двадесет и седма от НПК , съкратено съдебно следствие при условията на
чл. 371 т.1 от НПК.
В наказателния процес не бяха приети за съвместно разглеждане граждански
искове и не бе допуснато участието на частен обвинител.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и пледира
подсъдимата В.А.С. да бъде призната за виновна , като и
се наложи наказание определено при условията на чл. 54
ал.1 от НК , при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства , а именно : За всяко от трите
престъпления включени в обвинението по три години и шест месеца лишаване от
свобода , като на основание чл. 23 ал.1 от НК се определи едно общо най-тежко
наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода , което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. По отношение на подсъдимия Х.К.
се пледира за признаването му за виновен и определяне на наказание при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК , а именно Лишаване от свобода за срок от
една година , чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 ал.1 отг НК за срок от четири години.
Подсъдимата В.С. не се признава за виновна и дава обяснения, в които заема защитна
позиция , като развива различна от обвинението фактическа обстановка изключваща
авторството и вината и в извършването на
престъплението. Лично и чрез защитника си адв. К. моли за бъде оправдана.
Подсъдимият Х.К. също не се признава за
виновен , отрича авторството и вината си
в извършването на престъплението в което е обвинен и лично и чрез защитника си
адв. Д. моли да бъде оправдан.
Съдът на базата и след
анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата В.А.С. е родена на *** ***,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование, с
адрес гр. Асеновград, ул. „Александър Стамболийски” № 49, вх.А, ет.3, ап.9,
работеща, с ЕГН **********.
Подсъдимия
Х.И.К. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с адрес
гр. Асеновград, ул. „Радецки” № 6, ет.2, с ЕГН **********.
Дом за деца
лишени от родителски грижи „Таню Войвода” /ДДЛРГ/ се намирал
в гр.
Асеновград, ул.”6-ти януари” № 14. Дейността в
този дом била регламентирана
от Правилник за организацията и дейността на Домовете за деца, издаден от
Министъра на труда и социалната политика, съгласуван с Министъра на
образованието и науката и от Наредба за критерии и стандарти за социални услуги
за деца.
На базата на тази Наредба директора на Дома изготвял отделни процедури по стандарти и
критерии, посочени в наредбата. Отделно директора
изготвял правилник за
вътрешния трудов ред, който се одобрява от кмета на съответната община.
Съгласно
чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и
дейността на домовете за деца
- "Персоналът на домовете за деца, лишени
от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява
личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо,
психическо и религиозно насилие върху
неговата личност".
Съгласно чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи" и чл. 38 от Наредба за
критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния
процес и подпомага неговата
подготовка".
Подсъдимата В.А.С. започнала работа в ДДЛРГ на
12.10.2004 год. като възпитател. От
м.февруари 2009 год. работила на длъжност
„Социален работник”. С трудов договор № 11/29.05.2009 год., подсъдимата
била назначена от кмета на Община Асеновград на длъжност „Директор” на Дома до
провеждане на конкурс. Този договор влязъл в сила на
01.06.2009 год. С допълнително споразумение №
9/31.03.2011 год. към същия договор, бил продължен срока за неопределено
време. Съгласно длъжностната характеристика директорът на
Дома бил пряко подчинен на кмета на общината и основната цел на длъжността била
да организира, ръководи и контролира цялостната дейност в заведението и
съдейства за провеждане политиката на правителството в областта на социалните
услуги в Община гр. Асеновград. Съгласно раздел VIII решенията във връзка с управлението и
ръководенето на Дома, директорът взимал еднолично и самостоятелно. Вменено му било задължението да спазва всички нормативни документи
свързани с дейността на дружеството, както и нормативните документи свързани с
работата във връзка с настанените в Дома деца. По този
начин и изпълнявайки длъжността „директор”, подсъдимата С. станала длъжностно лице по смисъла
на чл. 93 т.1 б.”б”
от НК, тъй
като й било възложено да изпълнява със заплата временно служба в държавно
учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение.
За длъжността
„възпитател” в ДДЛРГ „Т.Войвода” и за длъжността „социален работник” в ДДЛРГ
„Т.Войвода” ,
лицата, заемащи двете посочени длъжности били на пряко подчинение на директора
на Дома.
Подсъдимият Х.И.К. започнал работа в ДДЛРГ „Таню
Войвода” през м.февруари 1992 год. на длъжност
„възпитател”.
През
м.юли 2010 год. в Дома била
извършена проверка от Държавна агенция „Закрила на детето”, която констатирала,
че на 07.06.2010 год. дете от Дома – Ж. е напуснало
Дома без разрешение и на 08.06.2010 год. било разгледано
поведението на детето, без да се снемат обяснения от него, без да е съставен
протокол от проведена среща на мултидисциплинарен екип спрямо това дете и по
нареждане на подс. С. детето
било заключено в стая-занималня. Пред проверяващите подсъдимата С. потвърдила, че еднолично е
наредила това ограничение с цел да предпази детето от неприятности. Проверяващи
изрично посочили на С., че такова заключване е
недопустимо.
Относно
констатираните пропуски от страна на подсъдимата С. били дадени девет
препоръки. На 22.12.2010 год. бил
изготвен нов доклад относно извършена повторна проверка в Дома с цел, дали са
отстранени констатираните пропуски. В този доклад комисията констатирала, че от страна на директора
на Дома не се упражнява системен контрол относно иълнението на задължителното
предписание дадено при първата проверка. На директора на Дома било издадено
следното задължително предписание: „Да се проведе заседание на социалния съвет
на ДДЛРГ „Таню Войвода“ за запознаване с констатациите
на комисията извършила проверката в Дома. Да се обсъдят и набележат конкретни
мерки за недопускане на последващи пропуски в работата“. Съгласно дадените задължителни
предписания докладът бил обсъден пред всички работещи в Дома и всички те били известени,
че е недопустимо,
независимо от това каква
ограничителна мярка е наложена спрямо провинило се дете, то да бъде заключвано
в каквито и да е помещения в Дома. Подс.К. също бил
запознат с тези препоръки, като присъствал на обсъждането им.
Въз основа на така посочената
нормативна уредба, през учебната 2010/2011г. директорът на дома, в лицето на подсъдимата, изготвил
всички процедури по стандартите, залегнали в
посочената по-горе Наредба. Съгласно стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани
институции и в услуги от резидентен тип и със
стандартите по глава V от Наредба за критериите
и стандартите за социални услуги за деца било записано - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма".
Съгласно стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за
социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща
се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 било записано - "Спалните помещения не се заключват, като
дежурния възпитател следи стриктно в
тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително
родители" и процедура за
възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 -
"Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и
здравето му". Макар и да няма точно определение на това
ограничение, на всички работещи в Дома било ясно, че физическото ограничаване в
никакъв случай не следва да се третира като законно основание за нарушаване на
личната свобода и предвижване на настанените лица. Нормативно
е установено в Конвенцията за закрила на детето, че тази мярка следва да се
прилага само когато е налице риск за живота и здравето на детето и то изцяло в
негов интерес. В никакъв случай не може да се приеме, че заключване на лица, в която и да е
стая или помещение почива на правно основание и това е в техен интерес.
Видно от
приложените протоколи и списък на наложените наказания в Дома,
такова наказание въобще не е било налагано. Всички лица, работещи
в Дома и настанените деца, подробно били запознати с разработените и издадени процедури и с
Правилника за вътрешния трудов ред срещу подпис. При наличие на риск дете да излезе без разрешение от институцията, били
разработени мерки , съгласно стандарт 15/ 4 от Наредбата, които са следните:
постоянно наблюдение на детето, прилагане на възпитателни и терапевтични
мерки и по-конкретно провеждане на
консултации и беседи с възпитателите и детето, разглеждане на поведенеието пред
та.нар. Домска комисия за противообществени прояви, обучение и дейности за
свободното време с цел ангажиране на вниманието (театър, спортни дейности,
готварски умения и др.), психотерапевтична работа – индивидуална и групова
терапия. Посочените мерки са разработени с цел превенция върху поведенеието на
деца, за които съществува риск да напускат институцията без разрешение. При
нарушение на правилника за вътрешния трудов ред от страна на
децата или други нарушения на установените правила в институцията,
било предвидено да се произнася т.нар. Домска комисия за противообществени
прояви,
която изслушвала
провинилите се и след това вземала решение
за налагане на определено наказание, за което се съставял съответно протокол. Наложеното наказание се
отбелязвало в книга и
съответно се определял
отговорник, който следвало да
следи дали се спазва
наложеното наказание. При така
изработените процедури на практика директора на Дома няма правно
регламентирана възможност да разпорежда или
сам да заключва
децата, настанени в дома в отделни стаи по какъвто и да е повод, независимо от тяхното поведение или извършено от тях
нарушение.
През същата учебна година в Дома били
настанени общо 44 деца, като свидетелката М.Т. с ЕГН: ********** била настанена през
м. септември 2010 год. Свид. Н. М. с ЕГН: **********
била настанена в края на м. април 2011 год. Свид. К.А. с ЕГН: ********** била настанена през
м. февруари 2011 год. Трите свидетелки още при настаняването си били проблемни и на няколко пъти
се отклонявали от правилата в Дома, като напускали Дома без разрешение или се
пребирали след определеното им време. И трите деца
били настанени в една група, чийто отговорник като възпитател била свид.
Й.З..
Свид. З. многократно провеждала разговори с трите свидетелки във връзка с поведението
им, което не подлежало на педагогическо възпитание, отделно от това им било
налагано и физическо ограничаване на движението - да не напускат територията на
Дома без придружител, корекционна работа с психолог, а съъщо така били
предприемани и други мерки от разработените такива, съгласно Стандарт 15 т.4 от
Наредбата.
През
същия период, като социални работници в Дома работили свид.Е.В. и свид. В.П.. Като възпитатели работили свидетелите:
А.К., М.К., Т. К., Д. А., М.С., И.С. , Е.Б., Д. Д., Г.К.. Като психолог
работила свид. З. К.. Свид. Е.Н. работила като медицинска
сестра. Свид. Х. П. работил като пазач. Свид. И.В. била
главен счетоводител. Всички те били
на пряко подчинение на директора на ДДЛРГ, като от значение за настоящия казус
е конкретно обстоятелството, че видно от длъжностните характеристики на
възпитателите и социалните работници, те също са пряко подчинени на директора
на институцията.
Всеки от
възпитателите работил с група от 5-6 от настанените деца, отделно давали
дежурства на три смени от 08.00 часа до 14.00 часа и от 14.00 часа до 20.00
часа по двама възпитатели. От 20.00 часа до 08.00 часа на
следващя ден давал дежурство един възпитател, предимно мъж. Дежурните възпитатели ползвали служебен телефон № **********.
През
м. февруари 2011 год. била обособена стая –
медицински изолатор, намираща се на втория етаж в близост до медицинския
кабинет. Стаята била обзаведена с три легла, шкаф и маса, без
санитарен възел. От външната страна на прозорците били
поставени метални решетки. Вратата била масивна и се
заключвала със секретна брава. Ключа от тази врата,
както и всички останали ключове се съхранявали в стаята на дежурния възпитател.
Съгласно правилата установени в
специализираната институция, произтичащи от норативната уредба в Дома ежедневно
се водила “рапортна книга”, която се попълвала от възпитателите и съдържала
данни за броя на децата, тяхното движение, както и завръщането им.
През периода от
01.06.2011 год. до 07.06.2011 год. включително
подсъдимата С. ползвала 5
дни платен годишен отпуск. С
нейна Заповед № 158/31.05.2011 год. подсъдимата С. разпоредила по време на ползвания от нея отпуск да бъде
замествана от свид. Е.В..
Със Заповед № 524/05.07.2011г. на Кмета на Община Асеновград е разрешено
подсъдимата да ползва 20 дни платен годишен отпуск, считано от 11.07.2011г. до
05.08.2011г. включително. Със Заповеди № № 205 и 206/04.07.2011г. , подсъдимата
наредила в периода на отсътвието си да бъде замествана от свидетелката В. – от
11.07. до 19.07.2011г. и от свидетеля В.П. – от 20.07. до 05.08.2011г.
На
01.06.2011 год.
свидетелките Н.М. и К.А. около 21.00 часа напуснали
Дома и не се прибрали. От 20.00 часа като нощна смяна,
съгласно изготвения график, като дежурен възпитател застъпил свид. Д. Д.. При приключване на дежурството си в 08.00 часа на
02.06.2011 год. двете свидетелки не се прибрали в Дома
и свид. Д. уведомил, както свид. Е.В.,
така и дежурния при РУП гр. Асеновград. Свид. В.
съгласно процедурата при отсъствие на дете подала писмена молба до РУП
Асеновград с цел двете свидетелки да бъдат издирени. Около
15.00 часа свид. В. получила съобщение от ОДЧ
при РУП Асеновград, че двете момичета са намерени и се намират в полицията. Свид. В. веднага отишла в сградата на РУП Асеновград, след което се
обадила на свид. П., който се намирал заедно
със свид. И.С. в Център за обществена подкрепа гр. Асеновград и му казала да отиде в полицията. Свид. П. и свид. И.С. отишли при нея и
тримата тръгнали със свидетелките М. и А. към Дома. Междувременно работното
време на свид. П. приключило и след като се
уверил, че няма опасност свидетелките А. и М. да избягат, се отклонил за в
къщи. Докато се предвижвали свид. В. се обадила на служебния телефон № ********** на подсъдимата С. и я запознала с инцидента , като я
попитала какви мерки да се предприемат спрямо двете момичета. Подсъдимата В. С. решила
двете свидетелки Н.М. и К.А. да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и
да стоят там до второ нареждане. Тя била наясно, че заключването на деца в
което и да е помещение е в нарушение на нормативната база, която не допуска
такъв вид наказание и е в нарушение на правото на свободно предвижване на което
и да е дете, водещо до лишаването му от свобода и е в нарушение на цитираните
по-горе разпоредби в качеството й на директор на Дома. Подс. С. осъзнавала,
че по своята същност това е
общественоопасно, тъй като уврежда правата на децата, съзнавала е
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите последици и е искала
тяхното настъпване. Подсъдимата решила фактическото заключване да бъде
извършено от свид. В., по отношение на която
наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Подс. С. решила да
я мотивира, давайки й разпореждане да заключи децата, осъзнавайки зависимостта
й на подчинена. Същата била наясно, че свидетелката ще изпълни
нейните нареждания и ще извърши противоправно деяние, поради което се фомирала
общност на умисъла. В изпълнение на замисленото и в нарушение
на службата й по посочените по-горе нормативни разпоредби, разпоредила устно по
телефона на свид. В. да заключи децата до второ
нареждане. Свид. В. осъзнавала, че това е
недопустимо, съгласно нормативната база и по своята същност заключването води
до лишаване от свобода на децата. Осъзнавала е също,
че заключването като деяние е общественоопасно, тъй като нарушава правото на
свободно предвижване на което и да е дете. Свидетелката
била мотивирана от дадените й нареждания от обвиняемата и осъзнавайки
зависимостта си от нея на подчиненост, след като получила разпореждането и
въпреки, че съзнавала че извършва
престъпление, взела решение да заключи децата, съгласно разпореждането на подсъдимата до второ нареждане.
Решението на свидетелката било продиктувано
от поведението на подсъдимата , тъй като тя и била пряк
ръководител и неизпълнението на даденото
нареждане би довело до негативни последици за нея.
В
17.00 часа, след като се прибрали в Дома, свид. В. завела свидетелките А. и М. в стаята- медицински изолатор и
ги заключила, изпълнявайки разпореждането на подсъдимата С..
След това свид. В. предала на
дежурния възпитател – свид. И.С., че двете деца са заключени
по разпореждане на подс.
С. и трябва да останат в стаята-медицински изолатор до
“второ нареждане” на директорката. Свид. А. и М.
заявили, че не желаят да бъат заключвани, но св. В. им обяснила, че това става
по нареждане на директорката. Свид. С. приключила в 20.00 часа работното си
време и предала на следващия дежурен възпитател – подсъдимия Х.К., че “по нареждане на директорката
двете деца трябва да бъдат държани под ключ до второ нареждане”, както и че
това нареждане следва да бъде предавано на следващия възпитател.
Междувременно на 02.06.2011г. след обяд свидетелката М.Т. също напуснала
институцията и не се прибрала до установения за прибиране вечерен час.
Излизането й било отразено в рапортната книга от дежурния възпитател и
възприето от нощния възпитател – К.. Тъй като св.М.Т. не се прибрала малко
преди 23.00 часа подсъдимия К. провел разговор по телефона с подсъдимата В.С. и
я уведомил за ситуацията. След това подсъдимия К. ***, и сигнализирал , че
свидетелката М.Т. и още едно дете от дома не са се прибрали. През нощта около 01.30 часа на
03.06.2011г. св.Т. се прибрала с още едно дете от ДДЛРГ на име М., като и двамата били в нетрезво състояние. Подсъдимият
К. снел обяснения от двете деца, в
съответствие с установената за това процедура, и отразил завръщането им в
рапортната книга.
На 03.06.2011г. сутринта на работа първа смяна като възпитател била
свидетелката Г.К., както и двамата социални работници – свидетелите Е.В. и В.П..
Междувременно на сутринта и свидетелката М.Т. била заключена в изолатора, където
вече се намилали другите две възпитанички – К.А. и Н.М., като конкретните
обстоятелства по заключването на свидетелката Т. и факта кой точно от възпитателите
е извършил фактически отвеждането и до изолатора и заключването и не е изяснен
по делото. В 14.00 часа започнала смяната на дежурните възпитатели свидетелите К.,
З. и А.. На същите било предадено от техните колеги, че в изолатора са
заключени трите пострадали, по нареждане на подсъдмата, както и че следва да им
се носи храна и да се водят до тоалетна, но да не бъдат пускани извън
изолатора, а да останат заключени, докато подсъдимата не нареди да ги отключат.
В 20.00 часа на смяна застъпил св. Д. Д., на когото от св.З. също били предадени условията, при които
трите момичета следва да стоят в изолатора. Междувременно около обед на
посочената дата подсъдимата С. посетила ДДЛРГ, въпреки че била в отпуска.
Извикала св.В.П. и му казала да доведе в кабинета й трите пострадали. Св.П.
установил, че в момента те са изведени от стаята-изолатор в столовата на ДДЛРГ,
за да обядват, изчакал ги да се нахранят, след което ги завел в кабинета на
подсъдимата, изчакал известно време в коридора, след което излязъл на двора.
Свидетелят П. не успял да чуе проведения разговор между подсъдимата и трите
пострадали, но чул , че същият се води на висок тон и подсъдимата крещи. По
време на разговора подсъдимата заявила на трите момичета, че „ще постоят малко
заключни, за да им дойде акъла в главата“. След разговора, свидетелят П. завел
отново трите пострадали в стаята-изолатор.
На 04.06.2011г. сутрешната смяна се поела от възпитателите М.С. и И.С.,
като последната вече имала яснота по въпроса защо са заключени трите пострадали
в изолатора, как да се процедира с тях, както и че не бива да бъдат пускани
докато подсъдимата не нареди. Свидетелката М.С. била уведомена лично от нощния
възпитател, че трите момичета са заключени в изолатора по нареждане на подсъдимата. В 14.00 часа на същата дата започнала смяната
на св.З. и св.Б.. При пристигането си на работа свидетелката З. била уведомена
от свидетелката М.С., че децата все още са заключени и не трябва да бъдат
пускани извън стаята.
На 04.06.2011г. през деня, по време на първата смяна на възпитателите И.С.
и М.С., св.Б.К.В. се качил в банята, която се намирала непосредствено до
стаята-изолатор, за да пие вода. Прозорецът на банята бил отворен , както и
прозорецът на съседната стая. Пострадалите свидетелки провели разговор през
отворените прозорци със св.В. и го помолили да им купи цигари. Свидетелят Б. В.,
закупил цигари и се качил отново в банята на втория етаж. Тъй като бил нисък на
ръст и слаб, той излязъл на решетките на прозореца на банята, прЕ.ал през тях
към решетките, поставени на прозореца на стаята – изолатор и от там успял да
влезе в тази стая и да даде свидетелките А., Т. и М. цигарите. Действията по прЕ.аване
на детето през решетките на прозорците на втория етаж били забелязани от
свидетеля Х. П. – охрана в ДДЛРГ. Той незабавно уведомил за това дежурните
възпитателки – свидетелките И.С. и М.С.. Последната, заедно със св.П. се качили
в стаята-изолатор, а св.М.С. останала долу на двора под прозорците. Когато
стигнали до стаята, св. Ив.С. отключила вратата, двамата със св.П. влезли в
стоята и открили св.В. скрид под едно от леглата. Извели го навън, след което
св.Ив. С. отново заключила вратата.
На 05.06.2011г. свидетелките М.С. и И.С. отново били на работа първа смяна и отново приели от нощния
възпитател трите момичета заключени в изолатора. В 14.00 часа на работа дошли
св.З. и св.Б.. Тъй като св.З. била отговорник на възрастовата група , в която
били свидетелките А., Т. и М., почти през цялото време на дежурствата си
основно тя контактувала с тях. След обед на посочената дата подсъдимата се
обадила на св.З., за да я пита какво е състоянието и поведението на трите
момичета и й казала да прецени дали да
ги пусне да излязат за известно време на двора, но постоянно да й бъдат „пред
очите“, след което отново да бъдат заведени в изолатора. След този разговор
свидетелката З. извела трите пострадали за известно време на двора, след което
вечеряли и отново били заведени в стаята – изолатор, за да спят там. Нощната
смяна на 05.06.2011г. била поета от подс. К..
На 06.06.2011г. (понеделник) подсъдимата С., въпреки че формално ползвала
отпуск, посетила ДДЛРГ. Извикала в кабинета си св.Е.В. и й наредила да „свали
трите кучки отгоре“ и да ги доведе в кабинета й (очевидно имайки предвит трите
заключени деца).
Подсъдимата С. провела разговор с трите пострадали с
по-остър тон. В 08.00 часа подс.
С.
разпоредила на трите свидетелки да напуснат стаята
медицински изолатор и да се включат в ежедневния график, което те сторили. По този начин подсъдимата
С. прекратила противозаконното им лишаване от свобода.
По времето на престоя си в т.нар. изолатор свидетелките А., Т. и М. били
заключвани от съответните възпитатели със знанието и съгласието на подсъдимата
и по нейно разпореждане. В случай на нужда били извеждани от някой от дежурните
възпитатели до тоалетна, да се изкъпят и в редки случаи били водени в столовата
за храна, след което отново били заключвани в изолатора. В зависимост от това
кой от възпитателите е бил на смяна храната или им се носела в стаята от съответния възпитател , за
да се хранят там или били изпращани някои от другите деца от това да им носят
храна.
В периода от 11.07.2011г. до 05.08.2011г. подсъдимата С. ползвала платен
годишен отпуск и била замествана по силата на издадени от нея заповеди последователно
от свидетелката Е.В. и свидетеля В.П. .
На
19.07.2011 год.
сутринта свид. К.А. напуснала Дома
без разрешение. След обяд Дома напуснала и свид.
Н.М.. Това било отразено от дежурните възпитатели
първа смяна – свидетелките Б. и К.. От
14.00 часа на работа втора смяна били свидетелките К. и И.С., а през целия ден
на работа била и свид. Е.В., заместваща подс. С..
Свид. Е.В. разговаряла с подсъдимата В.С. по телефона,
при който разговор подсъдимата С. категорично забранила свид. М. да излиза от Дома, тъй като на следващия ден трябвало да
бъде заведена в сградата на РУП гр. Асеновград, за да дава
показания в качеството си на пострадала по дело за изнасилване. Свид. В. записала тези думи на подс. С. в
рапортната книга, за да се запознаят всички възпитатели, които са на работа
през тези два дни. След 14.00 часа подсъдимата С. и свид. В. отново
провели разговор по телефона, в който С. попитала, защо свидетелките М. и А. са
извън Дома, тъй като лично ги е видяла, след което разпоредила да бъдат
издирени и ако бъдат намерени отново да бъдат заключени в стаята-медицински
изолатор. След това
свид. В. предала телефона си на свид. К. и тя разговаряла с подсъдимата. В. С. поискала и
от нея обяснение защо двете деца са навън, като й разпоредила да изпрати
по-големи деца, които да ги търсят и като ги намерят да ги пребират в Дома, а
свид. К. да ги заключи в стаята-медицински изолатор. Подсъдимата С. решила
двете свидетелки Н.М. и К.А. да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и
да стоят там до второ нареждане, като била наясно, че подчинените й ще изпълнят
това нейно нареждане. Тя била наясно, че заключването на деца в което и да е
помещение е в нарушение на нормативната база, която не допуска такъв вид
наказание и е в нарушение на правото на свободно предвижване на което и да е
дете, водещо до лишаването му от свобода и е в нарушение на цитираните по-горе
разпоредби в качеството й на директор на Дома. Подсъдимата С. осъзнавала, че по своята същност то
е общественоопасно, тъй като уврежда правата на децата, съзнавала е
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите последици и е искала
тяхното настъпване. Подсъдимата решила
заключването да бъде извършено от свид. К., като решила да я мотивира,
разпореждайки й устно по телефона да заключи децата, осъзнавайки зависимостта й
на подчинена. С. била наясно, че свид. К. ще изпълни нейните нареждания и ще извърши противозаконно
деяние. В изпълнение на замисленото и в нарушение на службата
й по посочените по-горе нормативни разпоредби, разпоредила устно по телефона на свид. К. да заключи децата до второ нареждане.
Около 17.30 часа свидетелките В. и К. в
изпълнение на даденото разпореждане от подсъдимата С. изпратили три по-големи
момчета – свидетелите Б.М., Е.Х. и Д.Е.да търсят двете момичета. Около 18.30
часа тримата свидетели довели в Дома свидетелките А. и М..
Съгласно Стандарт 15, критерий І били съставени съответните
протоколи и свид. А. писала обяснения, които
били отразени в рапортната книга. След това свид. К. разговаряла по телефона със свид. В.,
която си била тръгнала и я уведомила, че двете момичета са доведени в Дома.
Свид. В. напомнила за разпореждането на обв. С., двете
момичета да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор до второ нареждане и
свид. К. в 19.00 часа завела двете момичета в стаята -
медицински изолатор и ги заключила, в изпълнение именно на даденото от подсъдимата С. разпореждане.
В
20.00 часа свид.
К. приключила смяната, като преди това на няколко пъти
ходила в стаята - медицински изолатор при двете деца и ги извеждала на
тоалетна. След нея от
20.00 часа като дежурен възпитател застъпил обв. Х.К..
Двете свидетелки К. и С. го уведомили, че свидетелките Н.М. и
К.А. са в стаята-медицински изолатор по нареждане на обв. С. и трябва да останат там до второ нареждане.
На
20.07.2011 год.
на работа първа смяна били свидителките Б. и М.С., а
свид. В.П. бил на работа през деня, като замествал директорката, съгласно нейна заповед. Като пристигнал преди 08.00 часа на работа свид. П. разбрал, че двете свидетелки М. и А. са заключени в
стаята-медицински изолатор по нареждане на подсъдимата С. и трябва да заведе свид. М. ***. В 08.00 часа в изпълнение на това нареждане свид. П. отключил вратата на медицинския изолатор и извел свид. М. за разпит, с което прекратил противозаконното й лишаване от
свобода. В медицинския изолатор останала свид. К.А.. Около 12.30 часа свидетелите П. и М. се
върнали в Дома и свидетелката М. отишла
да обядва, като останала на територията на Дома, без отново да бъде заключена в
медицинския изолатор.
В 14.00 часа
втора смяна на работа били свидетелките К. и К.. По време на работа те установили, че в медицинския изолатор все още
се намира свид. А.. Нощна смяна от 20.00 часа
застъпил свид. Д., на когото било предадено от
свидетелките К. и К., че в медицинския изолатор по нареждане на С. се намира
свид. А. и той може по негова преценка да отключи
вратата на медицинския изолатор, когато той прецени, тъй като на следващия ден
– 21.07.2011 год. свид. А. трябвало
да отиде на летен лагер в село Равда. В 22.00 часа на 20.07.2011 год. след като всички деца заспали, свид. Д. отишъл
и отключил вратата на стаята-медицински изолатор, с което прекратил
противозаконното лишаване от свобода на свид. А.. На
следващата сутрин около 05.30 часа свидетеля събудил А., за да си събере
багажа.
През
времето, през което свид. К. заключила
свидетелките А. и М. до тяхното им освобождаване не предприела никакви действия
относно освобождаването им или уведомяването на компетентните органи за
заключване на двете свидетелки.
На
01.08.2011 год.
свидетелките М. и А. напуснали Дома без разрешение и
не се прибрали вечерта. Поради тази причина дежурния
възпитател в Дома се обадил в РУП гр. Асеновград да се
предприемат действия по издирването им. А. и М.
се прибрали в 03.30 часа на 02.08.2011 год. и сутринта
били отведени в РУП Асеновград за снемане на обяснения във връзка с издирването
им. Свид. Д.Б. – инспектор ДПС разговаряла
с двете свидетелки във връзка с честите им бягства от Дома. М. и А. й заявили,
че не желаят да останат в Дома, тъй като ги държат заключени в стаята-
медицински изолатор. След това двете подробно
описали случаите на заключване, като посочили, че с тях била заключвана и свид.
Т.. След снемане на обяснения при извършване на
проверката материалите били докладвани в Районна прокуратура гр. Асеновград и с постановление на наблюдаващия прокурор било
образувано досъдебно производство.
От приложените
справки от мобилните оператори се установява,
че
подсъдимата С. е провела
над 50 разговора по времето, когато трите свидетелки са били заключени в стаята
медицински изолатор на телефона оставен на дежурен възпитател, както и по
личните телефони на свидетелите В. и П. и подсъдимия К..
На
06.08.2011 год.
в медиите се появила информация за случая със
заключването на децата, в резултат на което спрямо децата са взети мерки за
прилагане на полицейска закрила.
Със
Заповеди № РД -11-229/08.08.2011 год. и №
230/09.08.2011 год. на Председателя на Държавна
агенция „Закрила на детето”, била извършена проверка в Дома от свид. Н.
Сотирова - главен експерт в ГД „Контрол по правата на детето” гр. Пловдив и нейната колежка Озден Таксим през периода 08-10.08.2011
год. При извършване на проверката двете служителки
констатирали множество пропуски в работата на подсъдимата В.С. в качеството й на директор на Дома. Установено било
също така, че преди известно
време била масова практика да се заключват деца, а през 2011 год. това се случвало рядко. Било установено
също, че на 08.08.2011 год. вечерта всички деца
са били събрани в столовата на Дома и били предупредени от С., да внимават
какво споделят с проверяващите и са били заплашени, че ако разкажат истината,
могат да бъдат преместени в друга институция. Било
установено, че има сериозни пропуски по отношение на налагане на наказания на
децата. Тези пропуски нямат отношение по повдигнатите
обвинения по настоящото дело.Екземпляр от констативния протокол от извършената
проверка е приложен по делото.
В
хода на досъдебното производство били изготвени три
съдебно-медицински експертизи от заключението, на които се установява, че на
трите свидетелки Н.М., К.А. и М.Т. не са открити следи от травматично естество.
Изготвени
са и приложени и три комплексни съдебно-психиатрични и психологически
експертизи.
От
заключението на първата експертиза се установява, че Н.М. не страда от психично
заболяване, не се води на учет. Налице е лека
умствена изостаналост – лека дебилност. По време на
извършване на престъпните посегателства спрямо нея е могла да разбира и
възприема извършеното с нея като нежелано и неприятно, свързано с поведението
й, но не е била в състояние да организира защитата си. Предвид на възрастта и /14 години/ и с оглед на физическото и
психическото й състояние е способна да възприема, запаметява и възпроизвежда
елементарни факти от значение за делото. Даването на
достоверни показания за тях, в качеството й на свидетел е затруднено от ниските
й интелектуални възможности и социален опит. Няма
данни за промяна на психичното й състояние след извършеното спрямо нея.
От
заключението на втората експертиза се установява, че М.Т. не страда от психично
заболяване, не се води на учет. По време на
случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението
на извършеното с нея. Поради състоянието на зависимост
не е била в състояние да се противопостави, освен като коригира протестното си
поведение. С оглед на физическото и психическото й
състояние е способна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях.
От
заключението на третата експертиза се установява, че К.А. не страда от психично
заболяване, не се води на учет. По време на
случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението
на извършеното с нея. С оглед на физическото и
психическото й състояние е способна правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни показания
за тях, ако желае. Поради ниската степен на психична
зрялост са възможни несъответствия в хронологията и деформации на съдържанието.
Съдът кредитира изготвените по делото съдебно медицински и комплексни
съдебно- психологични и псхихиатрични експертизи, както изготвени от
компетентни лица, притежаващи съответните специални знания, а също така и
неоспорени от страните.
Изискани са и
приложени справки от мобилни оператори „Виваком” и „М-Тел“
от които е видно, че подсъдимата е водила многобройни разговори от ползваните
от нея служебни телефони с подсъдимия К., свид. В. и дежурните възпитатели преди и по време на инкриминираните
периоди.
По
делото е приложена справка от ОбКБППМН гр. Асеновград,
от която е видно, че през 2011 год. не са
постъпвали предложения за разглеждане на възпитателни дела от ръководството на
ДДЛРГ „Таню Войвода”.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото доказателства. На първо място основния факт от обективния състав на
престъпленията предмет на обвинението, а именно факта ,че и трите пострадали
момичета са били лишени от свобода чрез
заключването им в медицинския изолатор през инкриминираните периоди, фиксирани в
обвинението съдът намира, че е безспорно
установен , като извода в тази насока на практика се обуславя от цялата
доказателствена съвкупност включваща както гласните доказателства, събрани посредством
разпитите на всички свидетели, така и от големия обем писмени доказателства.
Конкретно при установяване на механизма на извършване на престъпленията и на
авторството и вината на подсъдимата С., съдът ползва показанията на трите
пострадали свидетелки – Т., М. и А., които съдът кредитира и преценява същите
като добросъвестно депозирани и основани на техни преки възприятия. Въпреки
констатираните противоречия и непоследователност в отделните разпити по
отношение на отделни детайли от развитието на фактическата обстановка по отношение
на основното обстоятелство, че всички те са били заключвани и държани против волята им в
стаята - медицински изолатор в дома няма никакво отклонение или съмнение. При
преценката на показанията на трите свидетелки, съдът взе предвид и детската им
възраст към момента на възприемане на релевантните по делото факти,
интелектуалния им капацитет, ниската степен на психична зрялост и състоянието
им на зависимост към периода на инкриминираните събития и бедния им социален
опит. В този смисъл следва да се отбележи, че показанията на трите пострадали
не са изолирани, а са в съответствие с останалите писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на производството и не се наблюдава необективна
преценка на фактите от тяхна страна, въпреки че са налице разминавания в
подробностите, свързани с периода от време, в който според тях е била
ограничена свободата им, лицата които са ги заключвали, начинът по който са
били освободени, имало ли е събрание на възпитателите след заключването, дните
от седмицата и обстоятелството колко пъти и къде са разговаряли с подсъдимата С.
след заключването им.
Конкретно
по отношение на деянията извършени от подсъдимата С. спрямо пострадалите Н.М. и
К.А. през периода от 02.06.2011 г. до 06.06.2011 г., при което тя е действала
като подбудител в съучастие със свидетелката Е.В., а също и през периода от 19
до 20.07.2011г. по отношение на същите две пострадали, когато е действала като
подбудител в съучастие със свидетелката А.К., съдът кредитира показанията на пострадалите
свидетелки Н.М. и К.А.. При преценката на
показанията на св. Н.М., съдът взе в предвид наличието на определен
интелектуален дефицит и леката умствена изостаналост, констатирани в
заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Въпреки това съдът
констатира, че показанията на посочената свидетелка не са изолирани, а са в
съответствие със събраните гласни доказателства и по – конкретно – с изложеното
от свидетелите В., П., З., К., И.С., М.С., К., Б. и Съев, с показанията на
другите две пострадали – Т. и А., както и с писмените доказателства –
протоколи, графици, рапортна книга и др. Съдът счита,че именно показанията на М.,
дадени в хона на ДП пред съдия следва да се кредитират, тъй като са дадени в
кратък период от време, след извършване на деянията спрямо нея и спомените й за
инкриминираните събития са значително по- пресни от тези които изложи в
съдебното заседание пред настоящия състав. Изложените от пострадалата факти,
свързани с начина и мястото на извършване на посегателството срещу нея, не са
изолирани, а се подкрепят и допълват от показанията на посочените по-горе
свидетели. Съдебният състав счита, че следва да се кредитират и показанията на
свидетелката К.А.. Поради факта, че въпреки положените значителни процесуални
усилия същата да бъде разпитана при условията на устност и
непосредственост в рамките на съдебното следвие, същата не беше открита и осигурена като
свидетел и се наложи прочитането и приобщаването към доказателствената
съвкупнаст на показанията й, дадени като свидетел на разпит пред съдия в
рамките на досъдебното производство и на тези дадени по същото наказателно
производство при разглеждането на делото от други състави на съда/по НОХД
11/2012г. и по НОХД 534/2015/, като същите бяха прочетени при условията на чл.
281 ал.1 т.4 от НПК. При анализа им съдът отчете обстоятелството, че поради ниската
степен на психична зрялост към момента на
инкриминираните събития са
възможни несъответствия в хронологията и деформации на съдържанието на изложеното от нея. Съдът
счита, че следва да се кредитира изложеното от нея пред съдия на ДП, свързано с
обстоятелството че на 19.07.2011г. е била заключена от св.К., която й е
заявила, че го прави по нареждане на подсъдимата С..По отношение на
обстоятелството, че през два отделни периода същата е заключвана в изолатора,
съдът кредитира изцяло показанията й дадени пред предходния състав на съда по
НОХД 11/2012 г. на АРС. Съдебното заседание, в което са депозирани е проведено
на 19.07.2011г., т.е. в много по–близък до инкриминираните събития момент,
поради което съдът намира, че същите в това отношение се отличават с по-висока степен на достоверност. В тях свидетелката А. категорично заявява,че
двукратно е била заключвана в изолатора, като първия път е било за период от седем
дни, като са били заключени заедно с
другите две пострадали Т. и М., а втория път е била заключена само с
пострадалата Н.М.. В тази им част показанията й са подкрепени и се намират в
пълен синхрон и с показанията на двете свидетелки Е.В. и А.К., които като преки
извършители са извършили заключването на пострадалите момичета съответно през
всеки от двата периода.
При анализа на показанията на св. М.Т.,
съдът също отчете ниската й възраст към момента на
инкриминираните събития, която сочи на недостатъчна степен на психична и
социална зрялост. Като цяло, св. Т. дава правдиви и съответни на останалите кредитирани
доказателства показания за настаняването и престоя й в институцията, за
отношението й към правилата вътре, за налаганите й наказания. Спомня си, че е
престояла в изолатора заедно с другите две свидетелки, излага подробности
относно самия престой, но дава много противоречиви и непоследователни показания
относно обстоятелствата касаещи нейното заключване и по- специално- времето,
когато е била заключена и лицето, което
я е заключило. Показанията на св. Т., в частта относно главния факт на
доказване ще бъдат обсъдени подробно по-долу.
За да приеме за установена горната фактическа
обстановка съдът ползва и показанията на
свидетелите А.Д.К., Й.К.З., М.К. К., Е.Г.В., Д.Г.Е., З. Р. К., Б.А.М.,
В. Г. П., Е.А.П., Е.Б.Н., Т. Г. К., Х. Б.
П., Д. С. А., Я.И. И., М. Г. С., И. П.а С., Е.Г. Б., М.Х.Л., Н. В.Е.С., И. Н. В.,
Д. А. Д., С. Г. Г., А.А.Й., Н.В.К.,
С.К.И., Х.Р. С., Г.Т.К.,
Б.К.В., К.К.Й., М.а Т. М., О.М.Т.,
Д. П.а Б., както и заключенията на вещите лица - А.М.Д., д-р Р.Ц.Д. и
доц. д-р К.А.П., като конкретно по отношение на свидетелите Е.Г.В. и А.Д.К. съдът ползва показанията депозирани от
тях в качеството на свидетели в рамките на ДП след приключване на воденото
срещу тях наказателно производство с краен съдебен акт.
По правилата на деференцираната процедура, по която протече съдебното
следствие и проведеното предварително изслушване по реда на чл. 371 т.1 от НПК по отношение на всички тези свидетели бе
изразено от страните и одобрено от Съда съгласие да не бъдат разпитвани
непосредствено в рамките на съдебното следствие, като такова съгласие бе
депозирано и досежно експертните
заключения на изготвените СМЕ и СПЕ по отношение на пострадалите свидетелки К.А.,
М.Т. и Н.М.. Съгласието на страните бе одобрено от съда с определение по реда
на чл.372 ал.3 от НПК .
Показанията на всички тези свидетели и експертни заключения бяха асоцирани чрез прочитане на съответните
протоколи за разпит и експертни заключения на основание чл.373 ал.1 от НПК, по
реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.
От така прочетените и приобщени гласни доказателства при установяването на
фактическата обстановка и преди всичко на главния факт за всяко от деянията, съдът
ползва показанията на свидетелите Е.В. и А.К.. Същите в хода на досъдебното
производство са били
привлечени и разпитани в качеството на обвиняеми. Е.Г.В. за
престъпление по чл. 142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и А.Д.К. за две
престъпления по чл. 142а ал.3 вр.ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. След приключване на разследването обвиняемите Е.Г.В. и А.Д.К. заедно с техните защитници са постигнали споразумение за решаване на делото и то е внесено в Районен съд гр. Асеновград, по което е било образувано НОХД № 297/2014 год. С
протоколно определение № 110/09.06.2014 год. Районен съд гр.
Асеновград е одобрил постигнатото споразумение между Районна
прокуратура гр. Асеновград и двете обвиняеми и техните защитници. След одобряване на постигнатото споразумение и прекратяване
на производството по отношение на тях е
отпаднала забраната за свидетелствуване и при хипотезата на по чл. 118 ал.1 т.1 от НПК Е.Г.В. и А.Д.К.
са разпитани в качеството на свидетели в досъдебното производство. Следва да се отбележи, че св. Е.В.
и А.К. са разпитани отново и в един съвсем близък период от време преди да бъде
внесено делото за пореден път за разглеждане в съда /30.04.2018 г./, наблюдава
се изключителна последователност в показанията им, като свидетелките са
потвърдили възприятията, обективирани в предишните им разпити /след 09.06.2014 г., когато накзателното
производство е приключло спрямо тях/. Показанията на св. В. и К., проведени
след 09.06.2014 г. бяха прочетени по
реда на чл. 283, във вр. с чл. 373 ал.1
от НПК в съдебното следствие. Съдът ги
кредитира в пълна степен, тъй като са съответни помежду си по отношение на
съществените си елементи, ясни и логични са и съответстват напълно на цялостния
контекст на установената фактическа обстановка. В тях двете свидетелки подробно и последователно свидетелствуват за
всички съществени елементи от предмета на доказване, включително за
съучастническата си дейност с
подсъдимата С., за конкретната роля и участие на подсъдимата в извършване на
престъпленията, точните периоди на
извършване на престъпленията, пострадалите лица, механизма на извършване и на
начина на мотивирането им за извършване на фактическото заключване на децата. При
установяване на фактическата обстановка съдебният състав кредитира показанията на свидетелката Е.В. и преценява
същите като добросъвестно депозирани, основани на нейни преки възприятия и
логични. От показанията й се установява
фактът, че тя е получавала нареждания от подсъдимата как да се процедира
с трите пострадали, т.е. била е своеобразен „проводник“ на волята на подс.С..
Освен това показанията на свидетелката Е.В. се подкрепят от показанията на
голям брой други свидетели – трите пострадали, В. П., А.К., Й.З., М.С., И.С., И.В.,
Т. К., З. К., както и от голяма част от писмените доказателства, събрани в хода
на поризводството – справки от мобилни оператори, протоколи от заседанията на Домската
комисия, графици за дежурства, разработените процедури и правилник за вътрешния
ред, заявления в РУП Асеновград за издирване и др. Съдебният състав кредитира и
показанията на свидетелката К., които са депозирани в хода на досъдебното
производство, след одобряване на споразумение по отношение на нея и
прекратяване на наказателното производство. Съдът намира, че показанията, които
е депозирала са логични, взаимно
свързани и последователни и поради тези характеристики, съдът ги намира за достоверни.
Съдът ги кредитира и в частта им, в която тя заявява, че е получила лично нареждане
от подсъдимата да заключи двете пострадали момичета. Тук следва да се отбележи
също така, че нейните показания не са изолирани, а са във връзка с показанията
на останалите й колеги, които са били на работа през инкриминирания период от
време и които също са били наясно с пребиваването на пстрадалите в т.нар.
изолатор - свидетелите В., П., Ив. С., М. С., изложеното от трите пострадали
момичета, от свидетелите М., Е.Х. и Е., както и с писмените доказателства,
събрани по делото и по-конкретно –
графици, протоколи и др.
Съдебният състав кредитира и показанията на свидетелите Х. П. и З. К.,
доколкото те установяват безспорно факта, че пострадалите са били действително
заключени в стаята – изолатор, двамата свидетели са ги виждали по различни
поводи – св.П. в деня, в който св.В. е проникнал в стаята през решетките на
прозореца й, а св.К. на 03.06.2011г., когато е провела разговор с тях в
изолатора, в качеството си на психолог, поради влошеното им емоционално
съсстояние.
Показанията на децата от ДДЛРГ – свидетелите Б. В., Д. Е., Е.Х., Я. И., М.Л.,
Б.М., също се кредитират от съда, доколкото те установяват факти косвено
свързани с предмета на доказване, а и част от свидетелите са видели лично, че
момичетата стоят заключени в изолатора и им се носи храна там, а друга част са
децата, които са били изпратени да търсят св.К.А. и Н.М. ***11г. В този смисъл
показанията на тези свидетели се преценяват като добросъвестни, основани на
техни преки възприятия и в съответствие с показанията на някои от
възпитателите, напр. св. К. и С. и свидетелката Е.В..
Показанията на свидетелите Е.Н. – медицинска сестра, С. Г. – завеждащ
служба ЗАТС, И.В. – главен счетоводител, Н.К., С.И. и Х. С. – помощен персонал,
А.Й.- пазач, следва да се кредитират дотоклкова, доколкото тези свидетели не са
били очевидци на деянията, но с показанията си разясняват вътрешния ред в
ДДЛРГ, наличието на такава стая – изолатор, реда за приемане на документи и
подписване на такива и др. факти, които са косвено свързани с деянието и пряко
свързани с цялостната фактическа обстановка.
Показанията на свидетеля А. също следва да се кредитират, доколкото той
свидетелства за поведението на трите пострадали преди инцидента и по –конкретно
за честите им бягства, склонността им към неподчинение и почти ежедневни
закъснения. Тези показания са относими в известна степен към предмета на
доказване, добросъвестни са и се кредитират от съда. Що се отнася до главния
факт на доказване – осъщественото заключване на трите пострадали, св.А. заяви,
че не е бил очевидец на това и не си спомня да е имало такова.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите В.П., Й.З., М.С., И.С.,
И.В., Т. К., тъй като изложеното от тези свидетели е в съответствие, както по
между си, така и със събраните писмени доказателства. Всички те са категорични,
че изолирането и заключването на децата е станало по нареждане и със знанието и
съгласието на подсъдимата С.. С някои от свидетелите тя е контактувала и пряко
по телефона (напр. св.З., К.), а със свидетеля П. и лично, издавала е нареждане
децата да се държат заключени, интересувала се е в какво състояние са и дали са
коригирали поведението си. Следва да се отбележи, че в показанията на свидетелката
З., дадени да досъдебното производство са последователни и логични. Изложеното
от св.З. се подкрепя от показанията на трите пострадали свидетелки, както и от
показанията на свидетелите В., К., М.С., И.С., В.П., З. К., частично от показанията
на свидетеля Д.. Т.е. изложеното от
свидетелката З. следва да се кредитира в пълен обем, тъй като показанията й не
са изолирани, а и тя не е заинтересована пряко или косвено от изхода на делото.
В този смисъл следва да се кредитират и показанията на свидетелите М.С., Е.Б. и
И.С.. При анализ на показанията на тези три свидетелки, прави впечатление
тяхната логичност, последователност и вътрешна непротиворечивост. Освен това те
не са заинтересовани от изхода на делото, очевидци са на престоя на децата в
стаята –изолатор и са напълно наясно с
причините, поради които децата са там, както и с обстоятелството,че именно
подсъдимата С. е наредила това. Изложеното от тях се подкрепя от показанията и
на свидетелите Х. П., К., З., Б. В., В.П., Е.Б. и от писмените доказателствени
материали приобщени към делото.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д., К. и А., доколкото
изложеното от тях е в съответствие с показанията на част от посочените по-горе
свидетели, като връзката на изложеното от тримата свидетели с главния факт на
доказване – прякото заключване на децата в изолатора, е по-скоро косвена
доколкото тримата твърдят, че не знаят или не си спомнят конкретни
обстоятелства, свързани с ограничаване свободата на движение на трите
пострадали.
При установяване на фактическата обстановка съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката Д.Б.. Същата не е била очевидец на деянията, предмет на обвинението, но е
имала преки и непосредствени впечатления
за случилото се от показанията на самите пострадали.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката М.К. дадени на досъдебното
производство пред съдия, където същата е заявила, че е била свидетел на
заключването на децата и подробно е описала обстоятелствата, свързани с
деянието.
Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателствени
материали от досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал,а именно: длъжностни
характеристики, трудови договори, допълнителни споразумения , рапортна книга,
графици, протоколи от заседанията на съответните комисии в ДДЛРГ, докладни
записки, заявления, справки от РУП Асеновград, заповеди, справки от мобилни
оператори, констативни протоколи от ДАЗД, справки от ДСП- ОДЗ Асеновград,
правилник за вътрешния трудов ред, критерии и стандарти, разработени на
основание НКССУД, програма за възпитателната дейност, възпитателни дела,
социални доклади, протоколи и обяснения и др.
Съдът не кредитира обясненията на подс.С. в частта им, в която тя
категорично отрича участието си в деянието, за което е предадена на съд и
преценява същите като пряк израз на правото й на защита, тъй като депозираното
от нея в тази му част не се подкрепя от събраните по делото доказателства, то е
в противоречие с голяма част от писмените доказателства и със свидетелските
показания на посочените по-горе свидетели, които се кредитират от съдебния
състав и са подробно описани по –горе. Свидетелите В., К. и П. са заявили в
показанията си, че са провеждали разговори с подсъдимата, в хода на които тя е
разпоредила децата да бъдат заключени, респ. да останат заключени. В останалата им
част обясненията на подс.С. няма причина да не се кредитират, доколкото
установяват факти и обстоятелства, които не са пряко свързани с предмета на
доказване, а касаят общата дейност на подсъдимата като директор на дома .
При така установената посредстом
събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателства, съдът
намира от правна страна, че подсъдимата В.А.С. е осъществила от обективна и субективна
страна съставите на престъпленията както следва:
1. през
периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на
06.06.2011г. и от
19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год. в
град Асеновград, обл. Пловдивска, при условията на
продължавано престъпление, като подбудител в съучастие
с Е.Г.В., като извършител за периода от
17:00 часа на 02.06.2011г. до
08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител
в съучастие с А.Д.К., като извършител за периода от 19:00 часа на 19.07.2011 г.
до 08:00 часа на 20.07.2011 год., в
качеството си на длъжностно лице -
директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода" гр. Асеновград,в
нарушение на службата си - чл. 27,
т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от
родителска грижа, няма право да: 2.
нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да
прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.";
чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния
процес и подпомага неговата
подготовка."; Стандарт 12 т. 3 от Критерии за съответствие на социални
услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава
V от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма.", както
и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите
за социални услуги за деца -
процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на
основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като
дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите
в стаята, както и недопускане влизането на външни лица,
включително родители." и процедура за
възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД,
т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и
здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно
лице и лишаването от свобода е продължило повече
от две денонощия, а именно четири денонощия - престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК;
2. за това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г.
и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на
20.07.2011 год. в град Асеновград, обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, като
подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като
извършител, за времето от 17:00
часа на 02.06.2011 г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като
подбудител в съучастие с Атанаска Делчева К., като извършител за времето от
19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода" гр. Асеновград,
в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от
родителска грижа, няма право да: 2.
нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да
прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.";
чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния
процес и подпомага неговата
подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие на социални
услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава
V от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма.", както
и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите
за социални услуги за деца -
процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на
основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като
дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите
в стаята, както и недопускане влизането на външни лица,
включително родители." и процедура за
възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД,
т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и
здравето му.", противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А.
с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно
лице и лишаването от свобода е продължило повече
от две денонощия, а именно четири денонощия -престъпление
по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК.
Като
намери,
че авторството и вината на подсъдимата В.С. в извършването на горните престъпления са доказани
по несъмнен начин, съдът я призна за виновна в извършването им.
От правна страна с действията си в инкриминираните от
обвинението периоди от време, подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на престъплението противозаконно
лишаване от свобода. Непосредствен обект на престъплението
противозаконно лишаване от свобода са обществените отношения, чрез които се
осигурява обективната възможност на всеки човек да се придвижва свободно в
пространството. Тази възможност може да бъде
ограничавана само със закон, и то само от оправомощени за това държавни органи.
Пострадал от престъплението е лице, по отношение на което не
съществува законово основание да бъде лишено от свобода. Елемент от обективната страна на състава е съдържанието на волята
на жертвата, тоест, деянието е несъставомерно, ако пострадалият е дал своето
съгласие да бъде лишен от възможността за свободно придвижване. Касае се за резултатно престъпление. То е
довършено в момента, в който бъде отнета обективната възможност на лицето да се
придвижва свободно. От субективна страна, деянието се извършва умишлено:
деецът следва да съзнава, че не съществува законово основание за ограничаване
свободата на жертвата, и това, че жертвата не е дала съгласие да бъде
ограничена свободата й. В конкретния случай съставомерните признаци на престъпленията са
безспорно доказани. Установено е, че в случая пострадалите А. и М. са били
лишени от възможността свободно да се придвижват, като е нямало никакво
законово основание да бъде ограничавана личната им свобода и същите не са изразили
съгласие за това. Двете деца не са имали обективна възможност да се движат
свободно в пространството. Били са заключени в т.нар. изолатор, като са били
водени от съответния възпитател при нужда до тоалетна, за лична хигиена или за
храна. Фактът, че са излизали за кратки периоди от време, за да извършат тези
дейности и то с придружител – пълнолетно лице, техен възпитател, според съда не
прекъсва периода, в който фактически са били лишени от право на свободно
придвижване. Децата са нямали ключ от стаята, нямали са възможност сами и по
собствено желание да я напускат, т.е. свободата им е била ограничена в
съществена степен без наличието на законово основание за това. Предвидената
дисциплинарна мярка или наказание за деца, които са с отклонения в поведението
си – физическо ограничаване, в никакъв случай не следва да се третира като
законно основание за нарушаване на личната им свобода на придвижване. В никакъв
случай не би могло да се приеме, че заключването на децата по този начин в
изолатора почива на правно основание и е в техен интерес. Следва да се
отбележи, че предвид спецификата на изпълнителната дейност,
това е продължено престъпление, чието начало е първият момент, в който се
осуетява възможността на пострадалия да се придвижва свободно, по собствена
воля в пространството и приключва с преустановяване на препятстваната
възможност за самостоятелно взимане на решение в такава насока.
Налице е
продължавано престъпление, като следва да се отбележи, че по силата на чл. 26 ал.6 от НК е налице законодателна
забрана едно продължавано престъпление
да обхваща деяния, зягащи личността на отделни граждани. От друга страна следва
да се приеме, че липсва пречка за това продължаваното престъпление да бъде
извършено против личността на едн лице, поради което следва извод, че в случая,
подс. С. е извъшила две отделни престъпения противозаконно лишаване от свобода
с пострадали съотвтно К.А. и Н.М.. Както се каза, всяко едно от престъпленията,
извършени от С. е продължавано, тъй като е извършено с две отделни деяния/които
сами по себе си са продължени/, през непродължителен период от време и при
еднородност на вината, като деянията, извършени през периода 19-20.07.2011 г.
се явяват продължение на предходните, извършени в перида 02-06.2011 г.
Към
инкриминираните периоди от време пострадалата
М. е била непълнолетна, а пострадалата К.А. – малолетна.
Противозаконното лишаване от свобода е продължило четири денонощия по отношение на пострадалите
Н.М./четири денонощия и четири часа/ и К.А./четири денонощия и 18 часа/, а
обвиненията са повдигнати за това, че и двете са лишени от свобода за пет
денонощия. Ето защо и доколкото при математическото изчисление на периодите на
обвинението не се констатира пето денонощие лишаване от свобода, съдът оправда
подсъдимата, за това, престъпленията спрямо К. А. и Н.М. да са продължили
повече от четири денонощия. Подсъдимата
С. е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК, т.к. извършва
ръководна работа със заплата по силата на безсрочен трудов договор.
Подсъдимата не е осъществила пряко сама изпълнителното
деяние на посочените престъпления, а е действала в условията на чл.20 ал.3 от НК в качеството си на подбудител в извършване на престъпленията. Съгласно
правната теория подбудителството е склоняване, т.е. въздействие върху психиката
на извършителя по начин, че у последния се формира решение за извършване на
престъплението. Поради своето естество тази форма на съучастие може да се
извърши само чрез действие- в случая чрез злоупотреба с власт и служебно
положение от страна на подсъдимата в качеството й на директор и пряк
ръководител на възпитателите и всички работещи в ДДЛРГ. Подбудителството е
довършено, тъй като извършителите са взели решение да извършат деянието под
въздействието и по инициатива на подсъдимата и обективно децата са били
противозаконно лишени от свобода. От субективна страна у подсъдимата е формиран
и умисъл за подбудителство, т.к. подсъдимата не само е предвиждала, но и е била
на ясно, че подчинените й ще изпълнят нейните нареждания и ще извършат
противоправно деяние и тя от своя страна иска това. Безспорно е налице изискуемата при
престъпленията извършени в съучастие общност на умисъла, тъй като мотивирани от
подсъдимата С., извършителите също, макар да са съзнавали общественоопасния
характер на деянията и настъването на общественоопасните последици са искали
тяхното настъпване. Подбудителството е реализирано, като
подсъдимата С. е въздействала
на психиката на преките извършители по начин, по който у тях се е формирало
решение за извършване на престъплението. В случая действията, които е извършила
подсъдимата С. – устни нареждания по телефона, пряко произтичат от нарушения на службата
й в качеството й на директор и пряк ръководител на възпитателите и целия
персонал на Дома. Подбудителството е довършено, тъй като извършителите са взели
решение да извършат деянието по инициатива на подсъдимата С.. Деянието на подсъдимата С. е извършено при форма на вината пряк умисъл тъй
като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.
При определяне и оразмерване на
наказанието за всяко от горепосочените две пръстъпления, на първо място следва
да се отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът като прецени тежестта на престъпленията, съобразно конкретиката на
извършването им и цялостния контекст на фактическата обстановка намира, че същите
не се отличават с висока степен на
обществена опасност, въпреки че по принцип същите са тежки
престъпления
по смисъла на чл.93 т.7 от НК. За тази преценка
съдът взе в предвид, че по отношение на пострадалите не са настъпили съществени
вредни последици, самите те не свидетелствуват, че са изживели тежка психическа
травма с оглед затварянето им в изолатора, а
физически поражения от насилие изобщо не са констатирани. Освен това
въпреки, че формално е реализиран състава на престъплението и те противозаконно
са били лишени от свобода, това е станало в среда, близка до обичайното им
местопребиваване, а в процеса на лишаването от свобода, им е позволявано да
излизат на двора, да се хранят и да задоволяват фзиологичните си нужди. От
друга страна, степента
на обществена опасност на самата подсъдима, съдът преценява също като
не висока, предвид
съвкупната преценка на данните за личността й -
тя е интелигентен човек, с висше образование, налице е чисто
съдебно минало, добри
характеристични данни. Освен това следва да се
вземат предвид и мотивите за извършване на деянията, които произтичат от неконтролируемото
поведение на трите пострадали, от честите им бягства от ДДЛРГ, които ги
поставят в риск, както и от обстоятелството, че спрямо пострадалите А. и М.
многократно са налагани различни по вид наказания, предвидени в съответните
процедури, които не са довели до положителна промяна в поведението им и почти
всички възпитатели в дома са срещали трудности с овладяване на тяхната
непокорност и непослушание. При тази
преценка съдът констатира и че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, отчасти оказаното съдействие
в хода на разследването, доброто процесуално поведение и добрите
характеристични данни. Като такова се прецени и изминалия значителен преиод от
време от момента на извършване на престъпленията до релизиране на наказателната
отговорност, който според канстантната съдебна практика също следва да се отчита
като основание за смекчаване на отговорността.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Предвид изложеното съдът определи наказанието на подсъдимата С. за всяко от двете престъпления при
хипотезата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК,
поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и
най –лекото предвидено в закона наказание съдът намери, че се явява
несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Ето защо съдът определи наказанията лишаване от свобода за всяко от двете престъпления
под минимума на предвидения в закона размер, като прецени, че за всяко едно от
тях следва да бъде наложено най- ниското възможно наказание както следва:
1.За
престъплението по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл.
20, ал.3 от НК осъществено спрямо пострадалата К.А. - в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
2.
За престъплението по чл. 142а,
ал.4, вр. с ал. 3, вр.
с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК, осъществено спрямо Н.М. в размер на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
На основание чл.23 ал.1 от НК , съдът наложи на подсъдимата В.С. едно общо,
най-тежко за горните две престъпления в
размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прецени, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на
подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно наказанието, а също и
че са налице останалите кумулативни предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК, а именно
подсъдимата С. не е осъждана друг път на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, поради което отложи изпълнението на наложеното общо
най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че именно така определеното наказание като вид и размер размер ще допринесе в най-висока степен за
постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК и в частност за
целите не индивидуалната превенция.
Съдът обаче не може да приеме лансираната от защитника теза за
квалифициране на извършеното от подс. С. като малозначително по смисъла на чл.
9 ал.2 от НК, респективно за отпадане на наказателната й отговорност на това
основание. Вярно е, че чл. 9 ал.2 от НК може да се приложи за всяко едно
престъпление, независимо от правната му квалификация и тежестта на обвинението.
Съдът анализира внимателно всички смекчаващи вината обстоятелства, приемайки,
че деянието, предмет на настоящото производство не се отличава с висока степен
на обществена опасност, поради което и наложи на подсъдимата съразмерно и
съоветно на извършеното от нея деяние наказание. Не може обаче да се поддържа,
че процесния случай разкрива толкова ниска степен на обществена опасност, че да
се приеме извършеното за непрестъпно. Касае се за съвкупност от престъпления,
извършени спрямо повече от една пострадали, лишаването от свобода е продължило
относително дълго във времето/четири денонощия/ извършителя е длъжностно лице,
което повишава обществените очаквания към дължимото от него поведение, жертвите, предвид възрастта им и социалния им
статус са особено уязвими- все обстоятелства, които не могат да обосноват
извод, че състава на престъпленията е осъществен само формално. В случая и
двете престъпления са продължавани такива, което също разкрива по-висока степен
на обществена опасност на престъпленията. Доводите на защитника на подсъдимата,
че деянието е извършено за да се запази живота и здравето на пострадалите, също
не могат да игнорират обществената опасност на деянието, а съотнесени към
изложените по горе смекчаващи обстоятелства, послужиха за редуциране на размера
на наказанието.
По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимата В.С., касаещо
противозаконното лишаване от свобода на пострадалата М.Т. през периода от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00
часа на 06.06.2011г, действаща
в съучастие като подбудител с подсъдимия Х.К., като извършител, както и по
отношение на съответното обвинение повдигнато на подсъдимия Х.К. за същото
престъпление по отношение на същото лице в качеството му на извършител извършено в съучастие с
подсъдимата В.С., като подбудител съдът намери при анализа на доказателствената
маса, че не може да се формира обоснован извод за несъмнена доказаност на
обвинението за това деяние предмет на горното обвинение.
По отношение на преценката дали е
налице осъществяване на състава на това престъпление от всеки от двамата подсъдими
Х.К. и В.С., съдът при анализа на доказателствата приема следната установеност
от фактическа и правна страна.
Съдът приема за несъмнено доказано,
че М.Т. е била противозаконно лишена от свобода на 03.06.2011/без да е доказан
конкретен час или дори период от денонощието/, като е била заключена в изолатора.
По-нататък
противозаконното лишаване от свобода на пострадалата М.Т. в изолатора е
продължило заедно с другите две момичета Н.М. и К.А. до 08.00 ч на 06.06.2011
г.,когато и трите са били освободени от
подсъдимата В.С. ,като вече е посочено по-горе при описанието на фактическата
обстановка по отношение на другите две пострадали лица.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства намира, че
извършването на така описаното деяние от подсъдимия К. и респективно от подсъдимата
С. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. За преценката на доказаност на
обвинението, съдът е ограничен в конкретните параметри на престъпна деятелност,
за която подсъдимият е обвинен включващи време, място, начин на извършване,
пострадало лице. В конкретния случай, на първо място липсват доказателства, които
да установяват категорично главния факт, а именно че изпълнителното деяние –
фактическото отвеждане и заключване на пострадалата М.Т. е извършено именно от
подсъдимия Х.К. и то, по начина, посочен в обвинението. При това положение се
явява недоказано по несъмнен начин авторството на подсъдимия К. в извършването
на престъплението. Освен това, в доказателствената съвкупност липсват преки и
дори косвени доказателства, за подбудителска дейност на подсъдимата С. и нейно
съучастие като подбудител именно на подс. К. в извършване на престъплението с така
фиксираната в обвинението конкретика и по
отношение на пострадалата М.Т..
Действително съдът прие за установен факта, че същата е престояла в изолатора
от 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г. , през което време е била лишена от свобода, заедно
с другите две пострадали по делото - Н.М. и К.А.. За разлика от установеното
при тях обаче, липсват доказателства за конкретния час и от кое лице е
извършено фактическото й отвеждане и заключване в изолатора.
Подсъдимият К. в обясненията си изобщо отрича за спомен някога да е заключвано
дете в изолатора. Подсъдимата Сименова също по принцип в рамките на защитната
си позиция също отрича да е разпореждала заключването на деца, в което и да е
помещение на дома и в частност и на пострадалата М.Т.. Самото пострадало лице М.Т.
в показанията си, дадени пред съдебния състав по отношение на обстоятелството кой точно я е завел до изолатора и я е заключил,
дава изключително непоследователни и противоречиви показания в тази посока. При преценка
на показанията на св.М.Т., съдът взе
предвид констатираните противоречия в част от показанията, депозирани
от нея в хода на съдебното следствие, досежно факти и обстоятелства пряко свързани с извършеното
по отношение на нея престъпление. В
тази връзка и на основание чл.281 ал.1 т.1 от
НПК с определение на съда са констатирани противоречия, както в показанията
на св.Т.,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, така и пред предходен състав на съда по същото наказателно производство/по
НОХД 11/2012 г./, които бяха прочетени на горното правно основание. Анализът на
показанията на свидетелката Т. досежно главния факт показва, че въпреки
очевидната непоследователност и несигурност
по отношение на главния факт, а именно кой от възпитателите я е заключил
в изолатора, същата при никой от разпитите си не е твърдяла, че това е
подсъдимият Х.К., както и никъде не твърди, че е заключена веднага след
прибирането й в Дома, а напротив в разпита си пред съдия в досъдебното
производство, проведен на 03.08.2011 г. същата твърди, че заключването в
изолатора е станало не през нощта, а на сутринта и същата е била заключена от
социалната работничка Е.В.. Същото твърди свидетелката Т. и при разпита и в
съдебно заседание от предходен състав на съда, като заявява,че нея я е
заключила Е.В.. Пред настоящия състав на съда в общи линии свидетелката Т. е
последователна по отношение на твърдението си, че заключването в изолатора е
станало на следващия ден след като са обядвали и това заключване е осъществено
лично от дирекорката, г-жа С.. След прочитане на показанията, дадени пред съдия
на досъдебното производство, св. Т. отново потвърди, че заключването в
изолатора е станало от подс. С.. Същественото
в случая е, че никъде в показанията си свидетелката Т. не уличава подсъдимия К.
като лицето, което я е заключило. На второ място показанията на свидетелката Т.
опровергават обвинителната теза и в частта й относно механизма и времето на
извършване на деянието и по-конкретно, в частта в която се твърди, че след
завръщането й в дома около 02.00 часа на 03.06.2011 г. и след като написала
обяснения, подсъдимият К. веднага по нареждане на С. отвел Т. в изолатора и я
заключил. В това отношение свидетелката Т.
е последователна в твърденията си, че заключването е станало на следващия ден,
а не през нощта и не от подсъдимия К.. Доводи в покрепа на обвинителната теза
не могат да се черпят и от показанията на св. Е.В./дадени на 30.04.2018/,
където същата обяснява, че знае, че заключването в изолатора на св. Т. е
осъществено от подс. К., тъй като лпсват нейни преки възприятия за този факт.
Обстоятелството, че св. В. е видяла на следващата сутрин св. Т. в изолатора,
също не може да установи авторството на К. по несъмнен и категоричен начин, а
още по- малко и по чие разпореждане е станало товва заключване. Твърдението на В.,
че св. Т. и била споделила, че е заключена от господина се оборва от
показанията последната, която както се посочи вече, на нито един етап от
наказателното производство не излага подобни твъдения. Липсват доказателства и по отношение на обстоятелството,
че разпореждането на С. до К. да заключи в изолатора пострадалата М.Т. е
станало в проведения телефонен разговор малко преди 23.00 ч. на 02.06.2011г. За
съдържанието на такъв разговор липсват каквито и да е доказателства и
твърденията в тази насока, фиксирани в обвинителния акт, че подсъдимита С. е
подбудила подсъдимия К. да извърши престъплението, чрез директно разпореждане да заключи свид. М.Т. в изолатора,
се явяват само едно предположение неподкрепено от доказателствата.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че не
са налице доказателства, че деянието предмет на обвинението, съобразно
конкретните му параметри е извършено от подсъдимия Х.К.. Не се установи и авторството
на подсъдимата В.С. в извършването на това престъпление, действаща в съучастие,
като подбудител с подсъдимия Х.К., още повече, че отговорността на подбдителя е
обусловена от тази на извършителя и няма как да се приеме, че е осъществено
подбудителство, без да да са налице доказателства за автора на извършителството.
Ето защо и като намери, че са налице предпоставките по чл. 304 от НПК съдът:
І.Призна подсъдимата В.А.С. за невиновна в това , че: през
времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на
06.06.2011г. в град
Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството
си на длъжностно лице - директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода" гр. Асеновград, в нарушение на службата
си - чл. 27, т.2 от Правилника за
организацията и дейността на домовете за деца - "Персоналът
на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му
достойнство, както и да прилага форми на физическо,
психическо и религиозно насилие върху неговата личност"; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът
осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични
вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца —
"Доставчикът осигурява участие
на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие
на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава
V от Наредба за критериите и
стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез
осигуряване на присъствието му в
училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена
образователна програма ", както
и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от
Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до
влизане в стаите на децата на
основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 — "Спалните
помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не
влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание
стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се
предприема само с оглед предотвратяване на
рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********,
като деянието е извършено по отношение на непълнолетно
лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия - престъпление
по чл. 142а,
ал.4 вр. ал. 3, вр. с ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. с
чл.20, ал.3 от НК;
ІІ. Призна подсъдимия Х.И.К. за невиновен в това, че: През времето от 02.00
часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл.
Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. - като подбудител,
противозаконно е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като
деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода
е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия – престъпление по
чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му
обвинение.
С оглед изхода на делото съдът
възложи на подсъдимата
В.С. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР,
бюджетна сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, сумата от 180 лева, както и да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд гр. Асеновград, сумата от 420 лева, представляващи направени
разноски по делото.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :