Решение по дело №2168/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 27.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 2168 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

Молителят ИА „Г.И.ПО Т.“ твърди, че ответното дружество „Б.“ ЕООД е длъжник за изплащане на изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца. Това било установено при извършване на две проверки от молителя при ответника. За периода м. октомври 2018 г. до м. ноември 2018 г. не били изплатени в пълен размер трудовите възнаграждения на всички 24, съответно 20 работници. Били дадени  предписания с Протокол за извършена проверка изх. № ПР1840973/20.12.2018 г. за изплащане на дължимите трудови възнаграждения.

През м. януари и м. февруари 2019 г. била извършена последваща проверка за изпълнение на приложените принудителни административни мерки, но било констатирано, че дадените предписания не са изпълнени от работодателя. В писмено обяснение на работодателя от 10.01.2019 г. било дадено обяснение, че неизпълнението се дължи на финансови затруднения на едноличния собственик на капитала, поради което „Б.“ ЕООД не получило финансови средства, за да изпълни предписанията.

Молителят сочи, че според Вътрешните правила за работната заплата на ответното дружество трудовото възнаграждение се дължало до 30-то число на месеца, следващ този, за който се дължи, поради което трудовите възнаграждения за м. октомври и м. ноември 2018 г. били забавени към датата на исковата молба с повече от два месеца.

Молителят твърди, че от данните от проверките било установено, че работодателят не само не изплатил 100% от възнагражденията на всички работници през октомври и ноември 2018 г., но и през едно продължително време не изплащал трудовите възнаграждения на работниците си, дори след дадени предписания за това. Можело да се направи обоснован извод, че невъзможността на ответника да изплати трудовите възнаграждения на работниците си е обективно и трайно състояние. Този извод не се оборвал от наличието на отделни плащания. Изводът, че затрудненията на работодателя са трайни се подкрепял и от данните за финансовото състояние на дружеството по неговите ГФО. Финансовото състояние на дружеството се влошавало непрекъснато и неговата задлъжнялост растяла. Дружеството не разполагало и с активи, които да покрият изискуемите задължения. Изложеното обосновавало извод, че ответното дружество е изпаднало в неплатежоспособност.

ИА „Г.И.ПО Т.“ моли да бъде открито производство по несъстоятелност за ответника, след като съдът го признае за неплатежоспособен с последиците по чл. 630, ал. 1 ТЗ.

Ответникът „Б.“ ЕООД не е депозирал отговор, нито е взел становище по молбата на ИА „Г.И.ПО Т.“.

С определение от 17.12.2019 г. съдът е дал възможност на участниците в производството и всички кредитори да представят доказателства, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи производството по несъстоятелността или да привнесат разноски по сметка на СГС в размер на 5000 лева, в петдневен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ, с предупреждение, че в противен случай производството по делото ще бъде спряно на основание чл. 632 ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 17.12.2019, но до изтичане на дадения срок по делото не са постъпили доказателства относно привнесени разноски в указания размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Протокол за извършена проверка от ИА „Главна И. ПО Т.“ от 20.12.2018 г., видно от който в „Б.“ ЕООД са проверки са извършени проверки за спазване на трудовото законодателство на 27.11.2018 г., на 03.12.2018 г. и на 20.12.2018 г., като при тях е установено, че дружеството е начислило, не е изплатило трудовите възнаграждения на 24 работници за месец октомври 2018 г. и на 20 работници за м. ноември 2018 г. Установено е и неизплащане в срок на възнаграждение при ползван платен годишен отпуск и различни обезщетения, дължими на работници – такива за прекратяване на трудовото правоотношение. Дадено е предписание на „Б.“ ЕООД да изпълни задълженията си до 10.01.2019 г.

Представен е и Протокол за извършена проверка от ИА „Главна И. ПО Т.“ от 11.01.2019 г., видно от който „Б.“ ЕООД не е изплатил задълженията си към работниците. Установено е и неизпълнение на задължения към работниците за трудово възнаграждение за м. декември 2018 г., както и за изплащане обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудови договори. Дадени са предписания за изпълнение на същите до 28.02.2019 г.

Видно от писмо на „Б.“ ЕООД до директора на Дирекция И. ПО Т.“ София от 07.12.2018 г., дружеството е обяснило като временни затрудненията си да изплати трудовите задължения на работниците си поради забавяне в получаването на очаквани приходи от едноличния собственик на капитала и съответно невъзможност да финансира дружествата си. Дадено е уверение, че възнагражденията за месеците октомври и ноември 2018 г. ще бъдат изплатени до 31.12.2018 г.

На 10.01.2019 г. са дадени писмени обяснения от „Б.“ ЕООД във връзка с протокол от извършена проверка от 20.12.2019 г., видно от които причините за неизпълнение на предписанията са липса на финансиране от едноличния собственик.

Представени са Вътрешни правила за работната заплата на „Б.“ ЕООД, като видно от чл. 4 от същите работната заплата се изплаща не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата.

Представена е Разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2018 г. на „Б.“ ЕООД, видно от която за този месец дружеството е начислила трудови възнаграждения на 24 работници.

Представена е Разчетно-платежна ведомост за м. ноември 2018 г. на „Б.“ ЕООД, видно от която за този месец дружеството е начислило трудови възнаграждения на 20 работници.

Направена е служебна справка в електронната платформа ИКАР на Имотния регистър на България относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на „Б.“ ЕООД, но такова лице там не е открито.

Видно от писмо вх. № 135034/04.11.2019 г. по описа на СГС, с него СДВР сочи, че в централната база на АИС КАТ към 28.10.2019 г. няма данни за регистрирани МПС на името на „Б.“ ЕООД.

С писмо вх. № 136129/06.11.2019 г. по описа на СГС НАП уведомява съда, че „Б.“ ЕООД има непогасени публични задължения и върху имуществото му има наложени обезпечителни мерки. Представя справка за задълженията към 30.10.2019 г., видно от която задълженията са установени с Декларации образец 6, наказателни постановления, декларации за данък върху доходите на физическите лица и декларации по ЗКПО, като най-старите падежирали задължения са към 28.11.2018 г.

Ответникът е бил задължен да представи по делото заверени копия на ГДД и ГФО за 2017 г. и 2018 г., но същият не е сторил това.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З.. Същата е работила само въз основа на ГФО на ответното дружество за 2017 г., както и въз снова справката на НАП за публични задължения на ответника, тъй като ответникът не се намира на адреса си на управление, не е представил по делото ГДД и ГФО, за които е задължен, нито е публикувал в търговския регистър ГФО за 2018 г.

Посочила е, че общата сума на актива на ответното дружество към 31.12.2017 г. е в размер на 8 000 лева, от които 3000 лева дълготрайни активи – машини и оборудване и 5000 лева – текущи активи, представляващи вземания по ЗДДС в размер на 2000 лева и парични средства в размер на 3000 лева.

Сумата на пасива към 31.12.2017 г. е 8000 лева. Собственият капитал е отрицателна величина - - 27 000 лева и към 31.12.2017 г. е отчетена загуба. Отчетени са задължения в размер на 35 000 лева, от които 28 000 лева към персонала и осигурителни задължения.

Структурата на пасива към 30.10.2019 г., при съобразяване справката за публични задължения, е следната: 165 000 лева задължения към персонала и осигурителни задължения.

Вещото лице е изчислила коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост към 31.12.2017 г. и към 30.10.2019 г. по следния начин:

Коефициент за обща ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.14, а към 30.10.2019 г. – 0.03.

Коефициент за бърза ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.14, а към 30.10.2019 г. – 0.03.

Коефициент за незабавна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.09, а към 30.10.2019 г. е 0.02.

Коефициент за абсолютна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.09, а към 30.10.2019 г. е 0.02.

Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2017 г. е – 0.77, а към 30.10.2019 г. – 0.16.

Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2017 г. е – 1.30, а към 30.10.2019 г. - -6.11.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане или от ИД „Г.И.ПО Т.“ при неплатени трудови възнаграждения. В настоящия случай съдът е сезиран от ИД „Г.И.ПО Т.“, която твърди, че ответникът не е изплащал на работниците и служителите си трудово възнаграждение за м. октомври и м. ноември 2018 г. повече от два месеца, поради което производството е допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Несъмнено длъжникът „Б.“ ЕООД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК*********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

От представените ведомости на „Б.“ ЕООД за м. октомври и м. ноември 2018 г. се установява, че ответното дружество е начислило трудови възнаграждение на 24 работници за м. октомври 2018 г. и на 20 работници за м. ноември 2018 г. От представените два протокола от проверка за спазване на трудовото законодателство, съставени от ИД „Г.И.ПО Т.“ и неоспорени от ответника се установява, е към края на декември 2018 г. и към 11.01.2019 г. ответникът не е изплатил начислените за месеците октомври и ноември 2018 г. трудови възнаграждения на никой от работниците си, макар да е бил длъжен да стори това най- късно до 30.12.2018 г. В същото време ответникът не е представил доказателства за обратното, поради което следва да се приеме за доказано, че ответникът не е изплатил трудовите възнаграждения на повече от 1/3 от работниците си за м. октомври и м. ноември 2018 г., повече от два месеца. Молителят е поради изложеното материалноправно легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност на ответника.

Непогасяването на задължения по трудови правоотношения, както и публични задължения във връзка с тях в един продължителен период от време, показва спиране на плащанията от страна на ответника. Съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е в състояние да плати, предвид финансовото си състояние, дори задълженията си към един кредитор, когато те са значителни. Следва обаче да се установи дали такова плащане не се извършва поради обективна финансова невъзможност за плащане или по друга причина. Основни показатели за финансово-икономическото състояние на търговеца са коефициентите за ликвидност. От изслушаното заключение на ССЕ за периода 2017 г. – 2019 г. се установява, че всички коефициенти за ликвидност са близки до 0, което означава, че ответникът не може да покрие текущите си задължения с краткотрайните си активи, което състояние продължава вече две години.

 Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост са отрицателна величина, поради което може да се заключи, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си и е силно задлъжняло. Това състояние е било налице още в първата година от съществуването на дружеството – то е учредено и вписано в търговския регистър през 2017 г., като се влошава през следващите години и е най-лошо в края на 2019 г.

Същевременно събраните доказателства установяват и наличието на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ – затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредитора. Длъжникът, в чиято тежест е да обори наличието на тези отрицателни предпоставки, не го е сторил.

Ето защо следва да се приеме, че спирането на плащанията от страна на ответника се дължи на трайно влошено икономическо състояние, при което ответникът не може да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи и дружеството е в състояние на неплатежоспособност.

При констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние.

В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством посочените коефициенти, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане (вкл. последно в темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)

От събраните доказателства – справка за публичните задължения на ответника се установи, че още в края на 2017 г. ответното дружество не е било в състояние да погаси своите задължения с краткотрайните си активи, което се установява от ГФО към 31.12.2017 г. Дружеството обаче е спряло плащанията на 28.11.2018 г., към която дата са били дължими най-рано падежиралите публични задължения за данък върху доходите на физическите лица, които не са платени. Най-старите неплатени задължения за трудово възнаграждение са изискуеми към 30.11.2018 г. Състоянието на спиране на плащанията е продължило и през следващата година, когато няма данни ответникът да е правил каквито и да е плащания, а в същото време са възниквали нови задължения към държавата. Датата на неплатежоспособност следва да се приеме, че е 28.11.2018 г., когато е най-старото известно падежирало и неплатено задължение.

Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било бързо ликвидно имущество, нито молителят или друг кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 17.12.2019 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на 17.12.2019 г., то следва да се постанови решение по чл.632, ал. 1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.

По разноските. Молителят има право на разноски, като такива са сторени в размер на 600 лева за ССЕ (400 лева от внесените общо 1000 лева не са използвани). Същите следва да бъдат присъдени на молителя.

Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.“ ЕООД, *** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 28.11.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Б.“ ЕООД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.“ ЕООД, ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.“ ЕООД, *** и СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по несъстоятелност.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, *** да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „Г.И.ПО Т.“, БУЛСТАТ*********със седалище и адрес на управление ***, сумата 600 (шестстотин) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

УКАЗВА на кредиторите на „„Б.“ ЕООД, ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на 5000 лева.

УКАЗВА на кредиторите на „Б.“ ЕООД, ***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (18.10.2019 г.)

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

 

СЪДИЯ: