Определение по дело №271/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 23
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20211400200271
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. Враца , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20211400200271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Д. В. Н., чрез адв.К. Ч.-САК, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
В съдебно заседание договорният защитник на осъденото лице-адв.Ц. С.,
развива доводи, че са налице всички предпоставки на чл.70, ал.1 НК и чл.439а НПК и
моли осъдения да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Участието на осъдения Д.Н. в съдебното заседание е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата, като
изцяло се солидаризира с казаното от защитника и също прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Д. В. Н. изтърпява наказание в размер на 1 година и 5 месеца лишаване от
свобода, наложено му с одобрено споразумение по НОХД № 3488/2020 г. по описа на
СпНС за престъпление по чл.321, ал.3, т.1-ръководене на ОПГ, създадена с цел да
върши престъпления по чл.143, ал.2, чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, с користна цел.
Осъденият е започнал да търпи наложеното му наказание на 14.11.2020 г. в ЗО
1
"Казичене". На 28.01.2021 г. е пренастанен в ЗООТ "Враца" към Затвора гр.Враца. Към
датата на постановяване на настоящото определение-21.05.2021 г., от това наказание е
изтърпял 1 година, 2 месеца и 10 дни, от които 6 месеца и 7 дни фактически, от
предварителен арест-7 месеца и 28 дни, а от работа-5 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2
месеца и 20 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие по време на наказанието.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС
сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на
мислене на осъдения Н.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС първоначалната оценка за
риск от рецидив при осъдения е била 51 точки в средни граници. Като причини и
детерминиращи фактори за извършване на престъплението са посочени ниското
правно съзнание на осъдения, некритичното му отношение към криминалните си
действия и контактите му с криминално проявени лица. Рискът от вреди за обществото
също е със средни стойности, клонящи към високи, поради характера и спецификата
на извършеното престъпление-ръководил ОПГ, създадена с цел да върши
престъпления по чл.143, ал.2, чл.354а, ал.1 и ал.2 НК. В доклада е посочено, че през
2002 г. Н., като непълнолетен, е осъждан за кражба и е бил регистриран в ДПС.
Проблемна зона с дефицити се очертава настоящото престъпление и отношението на
осъдения към него-касае се до престъпно деяние с висока степен на обществена
опасност, като Н. само формално признава вината си и оправдава неправомерните си
действия с липсата на финансова стабилност и влияние на криминалното обкръжение.
За това и в изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и
задачи формиране на самокритичност, осъзнаване на причинените вреди и формиране
на трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес.
Рискът от вреди за останалите лишени от свобода е нисък, а за служителите е
среден, поради склонността на осъдения към безразсъдно и рисково поведение. Среден
е и рискът от извършване на бягство.
Последвалият период на наблюдение на поведението на лишения от свобода и
приложените мерки за корекция обаче не са дали обнадеждаващи резултати за
ефикасна промяна на мисленето и действията на Н. в контролирана среда. Същият
проявява престъпна упоритост и склонност към импулсивни и безразсъдни действия.
Продължава да не осъзнава тежестта на извършеното закононарушение и няма
критично отношение към престъпните си действия. Не се признава за виновен и
твърди, че не е извършил престъпление. С оглед на това, рискът от рецидив е запазил
средните си стойности, а рискът от вреди за обществото е останал среден, клонящ към
висок.
От личното досие и доклада на социалния работник е видно, че от 10.05.2021 г.
осъденият е бил назначен на работа на външен работен обект към Община-Враца по
чл.80 ЗИНЗС, като са му възложени трудови задачи по почистване на речно корито,
гробищен парк и канали в с.Горно Пещене. След превеждането му в ЗООТ "Враца" не е
създавал проблеми на НОС и затворническата администрация; не е наказван, нито
награждаван.
Отбелязано е също така, че заложените цели и задачи в плана на присъдата не са
изпълнени в пълен обем, а шансовете за реинтеграция в обществото са
2
незадоволителни с оглед проявената от Н. престъпна упоритост и липсата на
мотивация за промяна и корекция в поведението му. С оглед на това е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи с цел изграждане на по-трайна
мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Н. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д.Н. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е
видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази
връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив, които макар и в средния
диапазон, са непроменени от самото начало. Рискът от вреди за обществото също
остава среден, клонящ към висок. Изложеното навежда на извод за наличие на реална
опасност от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и
дефицитните зони при осъдения, които са почти същите, както и в началото на
неговото наказание и от които е видно, че той не осъзнава наличните си проблеми,
слабо критичен е, омаловажава нанесените вреди от извършеното престъпление и не
полага достатъчно усилия за трайна позитивна промяна в нагласите, мисленето и
поведението си.
Изразеното от него желание за участие в трудовия процес и включването му в
него от 10.05.2021 г., както и примерното поведение, което демонстрира при престоя в
затвора, навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието
му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим
процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен
процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от
него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият Н. не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на Н. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Д.Н. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
3
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. В. Н., роден на *** г. в
гр.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието от 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 3488/2020 г. по описа на СпНС, с остатък 2 месеца и 20 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4