РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Девня, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20253120200060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „ФЕРТ БУЛ“АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ст. Загора, ул. „Кап. Никола Андреев“ №7, вх. Б, ет.
2, ап. 14, представлявано от изп. директор Ю. Б. Д., чрез проц. представител –
адв. И. И. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №********** /наричан по долу ЕФ/,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на
въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въззивникът намира атакувания ел. фиш за незаконосъобразен, като
сочи, че е нарушена процедурата по установяване на административно
нарушение и налагане на административно наказание и същият е издаден при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран, че няма яснота относно
описанието на вмененото нарушение, доколкото липсват място и дата на
извършването му, което възпрепятства преценката дали са спазени
преклузивните и давностни срокове по ЗАНН и НПК, че атакувания ЕФ не е
връчен с обратна разписка на нарушителя. На тези основания претендира
цялостна отмяна на обжалвания ЕФ и направените по делото разноски.
В с.з. въззивникът се представлява от редовно упълномощения си
1
проц. представител – адвокат, който поддържа жалбата и исканията в нея.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призована, не изпраща представител за участие в делото. Чрез редовно
упълномощен от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
проц. представител представя писмено становище, в което излага аргументи за
неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на
обжалвания ел. фиш.
РП - Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2021 г. в 07:44 часа, в Община Девня, обл. Варна, с
устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство,
собственост на въззивника - ППС ВЛЕКАЧ М*** ******, с рег. № СТ*******
РМ, с технически допустима максимална маса 20 500, с брой оси 2, категория
Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а
именно няма валидно подадена тол - декларация или валидна маршрутна
карта. За така констатираното нарушение едва на 03.02.2023 г. бил съставен
атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред на въззивника на 16.01.2025 г.,
видно от приложената към АНП обратна разписка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително
представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283
от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на различни
от посочените в жалбата основания. Съображенията на съда да приеме това са
следните:
Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата
редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в
сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може
2
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. Този текст на разпоредбата изчерпателно посочва
кои са нарушенията, които могат да се санкционират с електронен фиш, а
именно тези по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, но не предвижда такава възможност за
нарушения по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Липсва друга разпоредба, която изрично
да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да се
спази общият ред за ангажиране на административната отговорност на
нарушителя, а именно, като се състави акт за установяване на
административно нарушение, а впоследствие се издаде наказателно
постановление. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП
/обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./ законодателят
изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на
нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е
извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът
намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото
изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на
тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за
издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от НК. Извличането на
такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид репресивния
характер на административно - наказателното производство.
На следващо място, по разбиране на настоящия съдебен състав, в
производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Съображения за това са следните:
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна
колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от
Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН
са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани правомощията на административно - наказващия орган.
Следователно, издаването след изтичането на тези срокове на наказателно
постановление /а по аргумент за по - силното основание и на акт, който
предвижда идентични неблагоприятни последици/ е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на
разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено
/диференцирано/ производство по установяването на административното
нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но
не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за
неговото започване и приключване.
Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание
3
и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни
нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими
по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения,
установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по
чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189 ал.
4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие
представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със
санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от
законодателя бързина и оперативност на производството следва да се приеме,
че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на
нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира,
поради изтичане на определения в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен
това, нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, която регламентира давностни срокове,
следва да се прилага еднакво за всички лица. Противното би означавало да се
даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните
фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите,
санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо
нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление.
Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното
правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за
едно и също административно нарушение да зависи от начина на
установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на
АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай
срокът да е 3-месечен, респективно - 1 - годишен, и пропускането му да води
до преклудиране на възможността за административно наказване на
нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до
момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което
санкционира фишът. Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в
правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство
с наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на
последици различни от установените за наказателното постановление, би
означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също
нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната
система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране
нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една
ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административно -
наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП,
именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство.
Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил
противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие
на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната
законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този
4
по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една
година от извършване на нарушението.
Така застъпеното становище по никакъв начин не противоречи на
приетото в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк.
дело №1/2013 г., където преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН изобщо не
са обсъждани. С цитираното ТР се приема, че ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва
единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в
мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в
производствата по чл. 189ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и
недопустимо в административно - наказателното производство, като същото
по никакъв начин не допринася за преследваната бързина с това специално
производство. Така се прие и в Решение № 1779 от 18.12.2023 г. по адм. дело
№ 2446/2023 г., Решение № 1448 / 30. 10. 2023 г. по КАНД № 2071 / 2023 г.
Решение № 539 / 20. 04. 2023 г. по КАНД № 429 / 2023 г., Решение № 515 / 13.
04. 2023 г. по КАНД № 364 / 2023 г. - всички по описа на Административен
съд - Варна, а и на много други съдилища в страната.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната
система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от
ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-
наказателното производство. От своя страна, електронното изявление,
записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и
е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за
посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП, така и
разпоредбата на чл. 58д т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш
по юридическа сила и последици на наказателното постановление.
Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена
функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза
/със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство. Действително, чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не предвижда
като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено посочване датата на
нарушението, което съдът намира за неправилен законодателен подход, тъй
като датата на издаването му е важна, доколкото същата има значение за
преценка спазването на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Вероятната
причина за липса на реквизит „дата на издаване“ в електронния фиш е
предвиждането същият да се издава в деня на установяване на нарушението,
което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в закона, от която да
5
се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за
приложението на чл. 34 от ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на
издаване на електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните
работи образец. Процесния електронен фиш е съставен изцяло по този
образец, както и всеки друг електронен фиш. В тях няма дата, на която те са
съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението. За
да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде
установена датата на издаване на електронния фиш, като в случая от
представеното извлечение №1 от информационната система по чл. 167 ал. 4 от
ЗДВП се вижда, че датата на издаване /подписване/ е 03.02.2023 г.
Съпоставена с датата на установяване на нарушението, в това число и
авторството му - 08.09.2021 г. е видно, че процесния ел. фиш е издаден далеч
след изтичане на преклузивния 3 месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за
открит и нарушителя - собственик на МПС, доколкото в случая няма
регистриран ползвател. Нещо повече процесния ел. фиш не е издаден и в
рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано от
съставянето на АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от установяване
на нарушението чрез неговото заснемане. Съгласно цитираната разпоредба в
случай на неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта, административно наказателното производство е следвало
да се прекрати.
Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е
самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел.
фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество.
На следващо място, размера на наложената имуществена санкция от
2 500 лева е в противоречие с изискването за пропорционалност по чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Разпоредбата на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки
установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-
61/2023 г. е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане
на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179
ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност
6
за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на
нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е
платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и
конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ
размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В ЗДвП липсва друга
норма, предвиждаща възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ
за нарушение по чл. 10б ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно
основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.
И на последно място - късното издаване на ЕФ е довело до още едно
нарушение - на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2004 на Комисията от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
в сила от 19.10.2021 г. Според този Регламент - чл. 2 § 7 "Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне
административно -наказателно производство да изпълни процедурата,
разписана в чл. 2 § 7 от Регламента. Нито данни, нито твърдение за
изпълнението са налице в настоящия случай, въпреки, че към момента на
издаване на обжалвания ел. фиш регламента отдавна се е прилагал. В
подкрепа на горното становище е факта, че именно с оглед текста на този
Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел
изменение в чл. 10б ал. 7-9 от ЗП, в сила едва от 01.01.2024 г., въпреки прякото
приложение на Регламента. С тях законодателят е приел много по - облекчен
режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение, по които за
съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за
преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за
календарния ден и извършването на определени процедури преди налагането
на административни санкции, които следва и да са съразмерни и
пропорционални на извършеното нарушение.
Поради гореизложеното обжалвания електронен фиш подлежи на
отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производството
пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото
и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
7
Последният е направил искане за заплащане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Доказано е извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, видно то
представеното платежно нареждане.
Възражението на ответната страна за неговата прекомерност се
преценява като неоснователно, доколкото договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е напълно съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършената от проц. представител работа.
Освен това същото е в размер на минималния, определен в Наредба № 1 от
9.07.2004г. за възнаграждения на адвокатската работа, която без да е
обвързваща за съда, му служи за ориентир при определяне на следващото се
адвокатско възнаграждение. /Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд/. Затова и следва да се присъди в пълен размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1. от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „ФЕРТ БУЛ“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ст. Загора, ул. „Кап.
Никола Андреев“ №7, вх. Б, ет. 2, ап. 14, представлявано от изп. директор
Ю.Б.Д., за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София ДА ЗАПЛАТИ
на „ФЕРТ БУЛ“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ст. Загора, ул. „Кап. Никола Андреев“ №7, вх. Б, ет. 2, ап. 14, представлявано
от изп. директор Ю. Б. Д. сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8
9