№ 9667
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110142442 по описа за 2021 година
Предявени са от /ФИРМА/, ЕИК ***********, заместена в правата си от
правоприемника /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу А. А. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер от
1000 лв., представляваща главница договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 592635
от 03.07.2019 г., сключен между /ФИРМА/ и ответника – А. А. Д., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца – /ФИРМА/ с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна
лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, за сумата от 19,64 лв. – договорна лихва
по договора за периода 04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в размер на 96 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, разноски за извънсъдебно събиране в размер на 30
лв. и сумата в размер на 58,20 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
07.10.2019 г. до 28.09.2020 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа
на СРС, 45 с-в.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2019 г. между /ФИРМА/ - заемодател, и А. А.
Д. - заемополучател, при Общи условия бил сключен договор за потребителски кредит
„Бяла карта“ с № 592635. В изпълнение на договорните си задължения кредиторът
/ФИРМА/ предоставил на ответника заемната сума под формата на револвиращ кредит в
максимален размер 1 000 лева и платежен инструмент – кредитна карта, издадена от
/ФИРМА/, а ответникът поел задължение за връщането на сумата съгласно условията на
договора. С нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора уговорили 0.12 %
дневно договорна лихва върху усвоения размер на кредита. Кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем считано от 06.10.2019г., като ответникът останал задължен за
исковите суми. С договор за цесия вземанията по договора били прехвърлени на ищеца,
1
който уведомил ответника за нея в качеството си на пълномощник на /ФИРМА/. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който
оспорва исковете по основание. Посочва, че от доказателствата приложени към исковата
молба не става ясно на коя дата ответникът е усвоил процесната сума. Длъжникът също така
не бил уведомен за сключения договор за цесия, а уведомяване с исковата молба било
недопустимо. Възразява, че процесните вземания са изискуеми. Моли се за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
82675/24.03.2023г. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание, ответникът А. А. Д., редовно призован, не се явява, представлява
се от назначения му особен представител адвокат К., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения.В производството по чл. 415, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване
е да установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите. Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.
гр.дело № 50828/ 2020 година по описа на СРС, 45-ти състав, от които е видно, че заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването.
Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявеният
установителен иск по този ред е допустим.
От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се
претендират процесните суми произтичат от договор за потребителски кредит „Бяла карта“
№ 592635 от 03.07.2019г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и А. Д., като
кредитополучател. Сключването на договора не се оспорва от ответника, а усвояването на
сумата, както и изискуемостта на главното вземане, а също така се прави и възражение, че
договорът за цесия не е породил действие спрямо Д..
По възражението на ответника, че цесията не е породила действие спрямо него. Не се
оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Приложение № 1/26.02.2020г. към Рамков
договор за цесия от 11.11.2016г., вземането по договора е прехвърлено на ищеца. Спорно е
обаче дали цесията е породила действие спрямо ответника. С разпоредбата на чл.99, ал.4 от
ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането.
Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е
2
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията
е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/. Уведомяването може да бъде
извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.33 по делото. Такова
уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Не се установява да са правени опити за уведомяване на ответника
на адреса по договора. С разрешението дадено от ВКС в Решение |№123 от 24.06.2009г. по
т.д.№12/09г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13г. на І т.о.,
уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пред.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В настоящия случай,
уведомлението е прието на л.32 по делото и е връчено на назначения особен представител
на ответника на 26.09.2022г. С оглед на представеното с исковата молба уведомление за
цесия от цесионера и изричното му упълномощаване от цедента за съобщаване на цесията,
съдът намира цесията за съобщена на длъжника, чрез особеният и представител. В решение
на ВКС по гр.д.№5759/2014г. е даден положителен отговор по въпроса за възможността за
съобщаване на цесията от цесионера, който е упълномощен за това от цедента. По въпроса
за валидността на съобщаването на цесия в хода на исковото производство е даден
положителен отговор в решение на ВКС по т.д.№12/2009г. В Решение № 78 от 9.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК също е посочено, че цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане, което се установи в производството. Защитата, която се осъществява
от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Особеният
представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, включително в хода
на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение №
198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на Първо т. о. на ВКС/. Поради това, съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията
има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил плащане на
прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен
кредитор и т. н. двойно плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не е
навел подобни твърдения, още повече с оглед релевираното друго възражение от особения
представител на ответника, че Д. не е усвоил процесната сума, то не се установява същото,
напротив от представената справка от ищеца, приета на л.83-85 по делото се установява, че
Д. е усвоил процесната сума на 05.07.2019г.
Съгласно чл. 21 от договора кредиторът при наличието на определени предпоставки /
при неплащане на една или повече погасителни вноски повече от десет дни и при неплащане
минимум на 10 % от общото задължение към последно число на предходния месец, ако има
усвоена сума към това число, в рамките на два последователни месеца, както в поне един
месец да бъдат внесени общо 10% от общото задължение/ може да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Следва да се посочи, че предмет на иска по чл. 422 от ГПК са сумите
3
по издадената заповед за изпълнение. Като основание за издаване на заповедта ищецът още
със заявлението за издаването й се е позовал на предсрочна изискуемост на вземането, като
посочва, че тя е обявена на 06.10.2019г. Видно от приетото по делото уведомление,
кредиторът е направил опит да уведоми ответника единствено за сключената цесия, но не и
за предсрочната изискуемост на вземането, юридически факти, от категорията на
юридическите действия с различно правно действие. Съгласно чл. 21, ал.1 от договора
предсрочната изискуемост се обявява чрез способите предвидени в чл. 27 от договора, на
адрес за кореспонденция, изпращане чрез СМС на телефон за кореспонденция, e-mail, както
и на личния акаунт на кредитополучателя. Към молба с вх. № 82675/24.03.2023г. ищецът е
приложил справка, приета по делото, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника
на 09.10.2019г. Задълженията, които има едно лице – кредитополучател по договор за
отпускане на револвиращ кредит се формират вследствие на сложен фактически състав. Те
от една страна се формират от главница, която не е директно изплатена, но може по
усмотрение на лицето да бъде теглена, когато то прецени, до размер, какъвто то прецени, но
не повече от одобрения кредитен лимит, както и от лихви, чийто размер зависи не само от
това каква главница е теглена, но и от друго конкретно фактическо поведение на ответника
– дали същият е успял да възстанови усвоената главница до 2-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението, като годишният лихвен процент върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му е 0,04944 % - чл. 2.1 от договора, извън
хипотезите на чл. 2.1 и чл. 2.3 от същият. От изложените в исковата молба твърдения в
случая става ясно, че ищецът обосновава претенцията си с обявяване на договора за
предсрочно изискуем, поради трайна забава и множество неизпълнени парични задължения
от страна на ответника. Предвид така изложените твърдения и с оглед изискванията на чл.
154, ал. 1 от ГПК, с приетия за окончателен доклад по делото, съдът е възложил в
доказателствена тежест на ищеца да установи, при условията на пълно и главно доказване,
фактите какви са съществените условия на процесния договор, фактите относно
дължимостта на претендираните от него суми и техния размер, настъпила ли е изискуемост.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора
достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на
заповедния съд. По делото не се установяват никакви данни да е правен опит ответникът да
бъде уведомен преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
адреса, посочен в договора, чрез нотариус и др. По делото не е представен и нарочен
документ /уведомление/, с обективирано в него изявление за предсрочната изискуемост на
вземането. Представени са единствено доказателства, че до ответника е изпратено
съобщение по телефон, като то съдържа текст, единствено, че вземането по договор с номер
592635 в размер на 1145,92 лева е обявено за предсрочно изискуемо. Уведомяването по
телефон в настоящия случай съдът намира за ненадлежно, тъй като връчване на препис от
книжа не може да бъде връчван по телефона по реда на чл. 44, ал. 2, пр. 1 от ГПК (така
Решение № 407/23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС). Изложеното обосновава
извода за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост преди
депозиране на заявлението. Кредиторът следва да положи всички усилия да уведоми
длъжника за отнемане на преимуществото на срока, което в случая не е сторено. Следва да
се посочи, че в исковата молба не се съдържа и обявление, че кредиторът обявява кредита за
предсрочно изискуем, нито е приложено уведомление, с инкорпорирано в него изявление за
предсрочна изискуемост, с искане съда да връчи уведомлението на ответника. Ако в
4
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право
на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
В този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение № 193
от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. №
2256/2019 г. на 2 ТО, решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, 2 Т0/.
Както бе посочено по-горе обаче, такива индикации с отправено подобно искане до съда не
са въведени с исковата молба, поради което съдът намира, че главният иск следва да бъде
отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и исковете за
договорна и за мораторна такава, както и за неустойка и за разноски за извънсъдебно
събиране на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Такива не се претендират, поради и което съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ***********, заместена в правата си от
правоприемника /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу А. А. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.92 и 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер от
1000 лв., представляваща главница договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 592635
от 03.07.2019 г., сключен между /ФИРМА/ и ответника – А. А. Д., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца – /ФИРМА/ с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна
лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, за сумата от 19,64 лв. – договорна лихва
по договора за периода 04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в размер на 96 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, разноски за извънсъдебно събиране в размер на 30
лв., сумата в размер на 58,20 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 07.10.2019
г. до 28.09.2020 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45
с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6