Решение по дело №110/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „С. ***“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от * Д.А.Д., против РЕШЕНИЕ №272/27.12.2024г., постановено по адм.дело №20241420200987 по описа на Районен съд Враца за 2024г.  Иска се отмяна на оспореното решение, като неправилно и необосновано и отмяна на  наказателното постановление, като незаконосъобразно по съображения изложени в касационната жалба. 

Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител ** Д.М. моли за решение, с което  се остави в сила решението на Районен съд-Враца, с което е потвърдено НП. Счита решението за правилно и законосъобразно, не се сочат никакви касационни основния, нито процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Навеждат се доводи по отношение същество-дали е извършено нарушението, за което е образувана адм.преписка. Нарушението е безспорно доказано от доказателствата по преписката. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов  дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение,  като правилно. Правилно е приложен материалния закон. 

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение №272/27.12.2024г.  на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП  № 788698-F776162/17.09.2024г. на Началник отдел“Оперативни дейности“-Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ с наложена имуществена санкция на основание чл.185,ал.2,пр.2 вр. чл.185,ал.1   ЗДДС на „С. ***“ ЕООД, ***,  ЕИК ********* в размер на  1 000 лева за извършено нарушение на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. /Наредба № Н-18/13.12.2006г./. За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че  при съставянето на АУАН  и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По съществото на спора  с оглед доказателствата по делото е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като същия не е изпълнил задължението при извършвана от него търговска дейност да осигури фискалните касови бележки, издавани от ФУ да съдържат задължителен реквизит наименование на стоката, позволяващо най-малко идентифицирането на вида стока. Правилно е определено наложеното наказание с НП по реда на чл.185,ал.2 вр. чл.185,ал.1 ЗДДС, същото е наложено в минимален размер, както и не е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. Обсъдени са и възраженията на оспорващия, като е изведен извод за тяхната неоснователност. С оглед на така приетото и НП е потвърдено в цялост, като законосъобразно. С решението са присъдени разноски на ответника в размер на  80.00 лева за  юрисконсултско възнаграждение.  

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивния  съд  за  законосъобразност на НП.  При правилно изяснена фактическа обстановка на база събраните доказателства, правилно съдът е приел, че НП е законосъобразно и следва да бъде  потвърдено. Правилно  е  прието, че от страна на дружеството- касатор  е осъществен състава на адм.нарушение по чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Същото се установява по безспорен начин от доказателствата по делото на въззивния съд. Установено е, че на 17.06.2024г.  в  търговския обект, стопанисван от дружеството, находящ се в ***, задълженото лице не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, да съдържа задължителните реквизити, регламентирани в   чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование на стоката, позволяващо идентифицирането  на вида на стоката. Установено е, че всички продажби като наименование на стоката са отбелязани с код “козметични продукти“. Представената касова бележка  с отразяване на вида на стоката  е  в последствие, след  извършеното  нарушение на 17.06.2024г., при което е установено, че всички продукти се отразяват, като козметични, без конкретизация на същите. С оглед на изложеното и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

Споделят се и изводите на районния съд, че нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. За прилагането на института "маловажност" е нужно случаят да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.

С  касационната жалба  не се сочат касационни основания, които да  водят до отмяна на обжалваното решение. Не са представени и нови писмени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.        

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно и в частта на разноските.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско  възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100.00 лева.

Воден  от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,  Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение  №272/27.12.2024г., постановено по адм.дело №20241420200987 по описа на Районен съд Враца за 2024г.  

ОСЪЖДА   „С. ***“ ЕООД,***,  ЕИК *********,  да  заплати на  ЦУ на НАП –София  сумата от 100.00 лева, представляваща  разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.