№ 506
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501915 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 4079/2020г. по описа на СГС,
І -17 състав срещу решението от 22.02.2021г., с което е уважен частично предявеният иск по
чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, като е осъден Административен съд – София град да плати на Л. Й. Д.
800 обезщетение за неимуществени вреди от неспазване на разумния срок за решаване на
адм. д. № 6632/2015г. по описа на АССГ и е отхвърлен иска за горницата до пълния
предявен размер от 72 000 лева.
Въззивникът ищец Л.Д. обжалва решението в отхвърлителната му част. В подадената
лично от нея въззивна жалба се излагат следните правно релевантни и относими към
обжалвания съдебен акт оплаквания: необоснован е извода, че забавянето на делото се
дължи на нейното /на ищцата/ поведение; присъденият размер на обезщетението е
несправедливо занижен. С подадената от назначения по реда на ЗПП процесуален
представител на ищцата – адв. Е.О. въззивна жалба се иска отмяна на решението в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 800 лева до пълния предявен размер, като се
твърди, че присъденото обезщетение не покрива критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
както и че същото е определено при неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД при
необоснованост на извода, че с поведението си ищцата е допринесла за забавянето на
делото.
Въззивникът ответник АССГ обжалва решението в частта, с която искът е уважен,
като твърди, че единствената причина за забавяне разглеждането на делото е поведението на
ищцата, която е злоупотребявала с процесуалните си права и тъй като то не се преценява на
плоскостта на чл. 51, ал.2 ЗЗД, а е сред предпоставките за възникване на правото на
обезщетение, искът е следвало да бъде отхвърлен.
1
Ответникът е подал и частна жалба срещу определението на първостепенния съд от
21.10.2021г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което искането на АССГ за изменение
на решението в частта за разноските е оставено без разглеждане.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Представителят на Прокуратурата на Р България прокурор Г., САП, оспорва жалбата
на ищцата и не оспорва въззивната жалба на ответника.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и частично неправилно. В отговор на
оплакванията по жалбите излага следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря чрез
съответния орган за вредите, причинени на граждани в резултат на нарушаване правото им
на разглеждане и разрешаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Провеждането на
административната процедура за обезщетение за вреди по глава трета "а" от Закона за
съдебната власт в случая не е условие за допустимост на иска, тъй като производството, по
което се твърди нарушението, е висящо към датата на подаване на исковата молба.
Установено е в настоящото производство, че дело № 6632/2015г. по описа на АССГ е
образувано по искова молба на ищцата, с която е предявен иск по чл.1 ЗОДОВ срещу
Агенцията за социално подпомагане София за присъждане на обезщетение от 6000 лева за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от бездействието на служители на Дирекция
Социално подпомагане, София.
Делото е образувано на 07.07.2015г. след отделяне за самостоятелно разглеждане на
претенцията на ищцата, предявена по друго висящо дело.
Делото е било спряно на основание чл. 144 АПК вр. с чл. 229 т.4 ГПК за периода
28.07.2015г.-09.10.2015г.
На 12.10.2015г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания по
редовността й. В срока за изпълнението им ищцата е поискала предоставяне на правна
помощ, което искане е удовлетворено от съда.
След изпълнение на указанията и освобождаване на ищцата от задължението да
заплати държавна такса, делото е спряно с определение от 04.04.2016г. и възобновено с
определение от 08.08.2016г., след като е констатирано, че преюдициалното производство е
приключило. Със същото определение делото е прекратено. Прекратителното определение е
отменено от ВАС с определение от 04.10.2016г. и делото – върнато на АССГ. Един ден след
това съдията докладчик М. се е отвела от разглеждане на делото след изрично искане за това
от страна на ищцата.
Делото е разпределено на 07.10.2016г. на нов докладчик – съдия С., която, след
размяна на книжа, е насрочила делото в открито съдебно заседание на 12.12.2016г.
Проведени са три открити съдебни заседания, като в това на 22.05.2017г. делото е обявено
за решаване. В съдебното заседание на 12.12.2016г. е разпитан доведен от ищцата свидетел;
уважено е доказателствено искане на ответника за предоставяне на информация от трето
неучастващо по делото лице; приети са представени от страните писмени доказателства и е
даден срок на ответника за ангажиране на доказателства. В следващото съдебно заседание –
на 13.03.2017г. е докладвано постъпило пет дни преди заседанието становище на ищцата с
приложени доказателства, искане за изменение на иска и искане за назначаване на две
експертизи; дадена е възможност на ответника да заяви становище по доказателствените
искания на ищцата. В съдебно заседание на 22.05.2017г. съдът е докладвал молби на ищцата
от 17.05.2017г. с приложени писмени доказателства, приел е последните, оставил е без
уважение искането на ищцата за назначаване на експертиза, както и това за отвод на
съдебния състав, и е дал ход на делото по същество. На следващия ден – на 23.05.2017г.,
съдията докладчик С. се е отвела от разглеждане на делото по причини, описани в
определението и настъпили след като е бил даден ход на делото по същество в с.з. на
2
22.05.2017г.
Делото е разпределено на нов съдия докладчик на 29.05.2017г. и е насрочено в открито
съдебно заседание на 07.12.2017г. В същото е докладвана молба на ищцата от 07.12.2017г. с
доказателствени искания, сред които такова за преразпит на вече разпитаната по делото
свидетелка, допускане на комплексна експертиза с участието на в.л стоматолог, психолог и
невролог, и изискване от ответника на намиращи се в негово държане документи.
Доказателствените искания, извън експертизата, са уважени и е даден срок на ищцата да
конкретизира задачите си към последната. Същата ги е изпълнила и в закрито заседание на
16.02.2018г. е допусната комплексна експертиза с поставените от ищцата задачи , за
изпълнение на които са назначени в.л. стоматолог и в.л. психолог.
В съдебно заседание на 01.03.2018г. вещите лица не са се явили, като в.л. стоматолог не
е бил редовно призован и е докладвана молба от в.л. психолог, с която е уведомила съда, че
изпълнението на задачата не е от компетенциите й и следва да бъде заменена. Преразпитът
на свидетеля, който не е бил доведен от ищцата, е отложен за следващото съдебно
заседание, за когато е дадена възможност на ищцата да заяви становище по изисканите и
представени от ответника писмени доказателства.
В съдебно заседание на 10.05.2018г. новоназначените вещи лица не са се явили, едното е
поискало да бъде заменено, а другото е било нередовно призовано; поискана е замяната им
от ищцата; докладвано е искане на ищцата от 20.04.2018г. за увеличение на иска, същото е
допуснато; приети са представени с молба на ищцата от 16.04.2018г. писмени доказателства
и представени от ответника с молба от 02.05.2018г. писмени доказателства под опис; дадена
е възможност на ищцата да заяви становище по последните до следващо съдебно заседание
и е отменен допуснатия преразпит на свидетел на ищцата след изявление на същата , че се
отказва от него.
В съдебно заседание на 05.07.2018г. са докладвани и приети нови писмени доказателства,
представени от ищцата и е разпоредено изпращане на писма да съответните институции (
някои напомнителни) за посочване на вещо лице психолог за участие в допуснатата
комплексна експертиза.
Новоназначените вещи лица са освободени от изпълнение на задачата им с протоколно
определение на съда от 06.12.2018г., след като са поискали това.
В следващото съдебно заседание – на 14.02.2019г. пълномощникът на ищцата е поискал
отвод на съдията докладчик Б., а в молби от 23.01.2019г., 30.01.2019г., 11.02.2019г. и
14.02.2019г. такова искане е направила и ищцата, аргументирайки се със съмнения в
компетентността и безпристрастието на съдията. С определение от 22.02.2019г. съдия Б. се е
отвела от разглеждане на делото.
На 27.02.2019г. делото е разпределено на нов съдия докладчик и е насрочено за
03.06.2019г. В заседанието е докладвана молба на ищцата от 31.05.2019г. с искане за отвод
на новия докладчик съдия Б., което в съдебно заседание е оттеглено. Предоставена е
възможност на страните да посочат институции, до които да бъде отправено искане от съда
за посочване на вещи лица за участие в допуснатата експертиза.
В съдебно заседание на 16.09.2019г., съдията докладчик Б. се е отвела, уважавайки
искането на ищцата, която е уведомила докладчика, че е предприела действия по
предявяване на иск срещу него.
На 25.09.2019г. делото е разпределено на нов докладчик – съдия С., която го е насрочила
за 11.10.2019г. В същото, по искане на ищцата, ответникът е задължен за представи
писмени доказателства. Даден е и срок на ищцата, по изрично нейно настояване, да
формулира „доказателствени искания“. В следващото съдебно заседание - на 17.12.2019г. е
прието изготвеното от в.л. П. и в.л. М. заключение по допуснатата комплексна експертиза,
приети са представени преди съдебното заседание писмени доказателства от ищцата и
делото е обявено за решаване. На 06.01.2020г. е постановено решение, с което искът на
ищцата е отхвърлен.
3
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) указва критериите, които
съдът е длъжен да вземе предвид и които са установени в практиката на ЕСПЧ за случаи на
нарушено право на разглеждане и решаване на дела в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. От значение са общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилната преценка за "разумност" на срока.
Разглеждането и решаването на адм. д № 6632/2015г. пред АССГ е продължило 4 години
и шест месеца. В този период е било спряно на основание чл. 229 т.4 ГПК на два пъти за
общо около 7 месеца, като междувременно исковата молба е била уточнявана с помощта на
предоставената на ищцата правна помощ. В рамките на общата продължителност на делото
няма отделни забавяния за дължимите от съда действия – извършени са своевременно
действията по уточняване на исковата молба; освобождаване на ищцата от задължението за
заплащане на държавна такса; назначаване на процесуален представител за осъществяване
на поисканата правна помощ; администриране на постъпилите частни жалби; възобновяване
на делото след спирането му; насрочване в съдебни заседания и произнасяне по
доказателствените искания на страните. За целия период на съдебното производство, извън
един кратък интервал от време ( от 06.12.2018г. до 25.09.2019г.), съдът е положил нужните
усилия да издири компетентни вещи лица. Когато липсата на резултат от тези усилия,
невъзможността назначените вещи лица да бъдат призовани или отказът на назначените да
изпълнят поставените задачи, забавят разглеждането на делото, Държавата, като отговорна
за съществуването на структурни дефицити на своята съдебна система, принципно отговаря
за забавянията. В конкретния случай обаче, забавянето на делото единствено поради
наличието на такъв дефицит, е причинило отлагане само на три съдебни заседания ( от
05.07.2018г, от 06.12.2018г. и от 03.06.2019г.) от общо проведените 14 открити съдебни
заседания по делото. Останалите съдебни заседания са отлагани за събиране и на други
допуснати доказателства по делото; за спазване правото на страната да заяви становище по
новопредставени доказателства в удължен срок или при уважаване исканията на ищцата за
отвод на съдебния състав.
Делото пред АССГ се гледа по реда на чл. 203 и сл АПК, т.е. било е подчинено на
принципа на служебното начало и съдът е бил длъжен да събере всички относими към спора
доказателства, без да съществува възможност доказателствените искания на страните да не
бъдат уважени поради преклузия. Ищцата е представила множество писмени доказателства
и направила изобилни доказателствени искания по делото пред АССГ. Процесуалното й
поведение във връзка с доказателства е било непоследователно ( напр. експертизата е
поискана близо две години след подаване на исковата молба; поискан е преразпит на
свидетел, а три заседания след страната се е отказала от преразпита) и хаотично
(доказателствените искания са правени в почти всяко съдебно заседание или непосредствено
преди него, в разрез с принципа на процесуална икономия) и в крайна сметка е довело до
усложняване на делото от фактическа страна. Именно това усложнение, достигнато чрез
безспорно правомерно процесуално поведение на ищцата, е основната причина за забавяне
решаването на делото. Другата причина е отново процесуалното поведение на ищцата -
отправяне на искания за отвод на четири от общо петте съдии, разглеждали делото.
Настоящият състав квалифицира тази искания като злоупотреба с процесуални права, като
изхожда от мотивите на ищцата да ги отправи. Същите се свеждат до несъгласието на
ищцата с произнасянето на съда по доказателствените й искания или с предприетите от съда
действия по хода на делото. Критиката на ищцата обаче не почива на правни доводи, а на
произволните й възприятия за приложимото право и правната наука, и е изразена чрез
обидни за професионалната компетентност и личното достойнство на съдиите внушения и
квалификации. Съдът не отрича правото на ищцата да изпитва недоверие в съдебните
институции, но счита, че изразяването на последното чрез искания за отвод на
разглеждащия делото съдия с аргументи аd hominem нарушава принципа на добросъвестно
упражняване на процесуалните права. Именно неколкократното превратно упражняване на
процесуалното право по чл. 23 ГПК от страна на ищцата е причина за отводите на
4
съдебните състави и съответно произлезлите от тях забавяния, а не самите отводи, както е
приел първоинстанционния съд.
Нито КЗПЧОС, нито вътрешната ни нормативна уредба фиксира срок за приключване
на делото като „разумен”. Това е напълно логично, тъй като разумен означава адекватен
срок – подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не държи
страната прекалено дълго необосновано в неизвестно положение. В случая общата
продължителност от близо 4 години и половина за решаване на делото пред АССГ, макар да
е по –дълга от обичайната, е адекватна за конкретното съдебно производство предвид
поведението на ищцата като страна по делото, фактическата му сложност и
характеристиките на съдебното производство по АПК т.е. този срок за случая е разумен.
Или искът по чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен.
В отговор на конкретните оплаквания по жалбите на двете страни относно
приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД в казуса, настоящата инстанция излага следното:
Както бе посочено по – горе, поведението на страните и техните процесуални
представители по конкретното дело е един от критериите, който следва да бъде съобразен,
за да се прецени разумен ли е срока за разглеждане на това дело. Следователно поведението
на страната е от значение за възникване на правото на обезщетение и за определяне на
глобалния му размер. Втори път същият фактор не може да бъде отчетен като основание за
намаляване на вече определеното при неговото отчитане глобално обезщетение. Или в
случая, поведението на страната в хода на делото, от чието неразумно забавяне търпи вреди,
не се преценява по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Воден от изложеното, като намира за основателни оплакванията по жалбата на
ответника и неоснователни тези по жалбите на ищцата, въззивният съд следва да постанови
решение, с което отмени обжалваното в частта, с която искът е уважен и го отхвърли и в
тази част, и потвърди решението в останалата обжалвана част. При този изход на спора на
ответника се следват разноски за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
иска, но не са представени доказателства да са сторени поисканите такива за адвокатско
възнаграждение, поради което и съдът не присъжда на ответника разноски.
По частната жалба :
За да постанови атакуваното определение от 21.10.2021г., първостепенният съд е
приел, че липсата на списък по чл. 80 ГПК изключва възможността на страната да прави
искане по чл. 248 ГПК.
Жалбоподателят АССГ иска отмяна на определението, като твърди, че в случая
искането за присъждане на разноски е такова за допълване на решението, а не за неговото
изменение, поради което списъкът по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за
разглеждане на искането.
Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.
Няма спор, че АССГ не е представил списък по чл.80 ГПК пред първата инстанция.
В решението от 22.02.2021г. съдът е формирал мотиви, че с оглед изхода на спора, на
АССГ се следват разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, но не е присъдил
такива, тъй като страната не е била представлявана от юрисконсулт, а от други
упълномощени от председателя на съда лица. По този начин първостепенният съд се е
произнесъл по искането на ответника за разноски ( липсата на диспозитив в този смисъл е
логична, тъй като такъв не се дължи когато искането за разноски се отхвърля). Ето защо,
искането на АССГ, направено с въззивната жалба, за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение се явява такова по чл. 248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение и списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимостта
му.
В обобщение, като е отказал да разгледа искането по чл. 248 ГПК първостепенният
съд е постановил законосъобразно определение.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І -17 състав от 22.02.2021г. по гр.д.№ 4079/2020г. в
частта, с което е осъден Административен съд – София град да плати на Л.Й. Д., на
основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, сумата 800 обезщетение за неимуществени вреди от
неспазване на разумния срок за решаване на адм. д. № 6632/2015г. по описа на АССГ, както
и в частта, с която е осъден АССГ да плати по сметка на СГС сумата 10 лева за държавна
такса и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Й. Д. ЕГН ********** срещу Административен съд –
София град иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от неспазване на разумния срок за решаване на адм. д. № 6632/2015г. по описа на
АССГ до размер от 800 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І -17 състав от 22.02.2021г. по гр.д.№
4079/2020г. в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ е отхвърлен
за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 72 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Административен съд – София град с
вх.№ 364383/22.11.2021г. срещу определението на СГС, І-17 състав по гр.д.№ 4079/2020г. от
21.10.2021г., с което е оставено без разглеждане искането по чл. 248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
В частта, с която частната жалба е оставена без уважение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6