Решение по дело №5796/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 29.04.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

                                  Членове Димитър Ковачев                                                                                 

                                                                                  Мл. с-я Мирослав Стоянов        

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 5796 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК. Образувано е по жалба на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******срещу Решение № 67934/12.03.2020г.по гр.д. 70889/ 2018г. на СРС, в частта с която е осъдено дружеството да заплати на М.М.В., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 1249.00 лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за липсата на електрозахранване в имот с адрес с. Горна Ковачица, обл. Монтана, ул. „*******, отчитан с кл.№300248062548, ведно със законната лихва върху главницата от 1249.00 лв., считано от 05.11.2018 г.

В отхвърлителната си част решението като необжалвано от страните е влязло в сила.

В жалбата са изложени оплаквания, че въпреки дадената от СРС правна квалификация на иска като такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД на практика съдът се е произнесъл по иск за неустойка, уредена в чл. 30, ал. 1 от общите условия на жалбоподателя за за продажба на електрическа енергия. Отделно счита, че посочената клауза не е приложима в случая, като се позовава и на практика на ВКС.

Счита, че няма и реално доказани никакви вреди и изобщо не е доказан фактическия състав на чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД.

Оспорват се изводите, че таксата за възстановяване на захранването е по нищожна клауза от ОУ

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната му част. Според настоящият състав ана СГС исковата претенция е неправилно квалифицирана по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД.

Както в исковата молба, така и в нарочна уточнителна молба от 24.07.2019г. (по указания на съда да уточни конкретните си вреди по вид и размер) ищецът твърди, че има право на обезщетение за продължително му оставане без електричество по вина ответника като се позовава на чл. 30 от ОУ на ответника

Тези твърдения обуславят квалификация на иска като такъв за неустойка, а не като такъв за обезщетение по общият ред за действителните вреди, защото клаузата на чл. 30, ал. 1 от ОУ е именно неустоечна клауза-тя определя предварително размер на обезщетение за неизпълнение, който не зависи от действителния размер на вредите, с оглед на ал. 3 от тази клауза, която пък предвижда възможност да се търсят действителните по големи по размер вреди.

По същността на тази клауза на ответника има постояна практика и на ВКС, която я определя като неустойка (Решение 266/17.12.2019г. по гр.д. 2046/ 2019, IV Г.О.; Решение № 37/28.02.2017 по гр.д. № 50235/2016, ВКС, IV ГО, Решение 87/28.03.2016г. по гр. дело № 4164/2015 г. ВКС, IV ГО)

Ето защо правилната квалификация на иска е по чл. 92 ЗЗД.

Това обаче не води до недопустимост на решението, защото в него СРС се произнесъл по относимите за възникването на правото на неустойка факти, като е приел оставане без електричество за повече от 24 часа на ищеца и че ответника е виновен затова и освен това размера на обезщетението е определен именно чрез клаузата по чл. 30 от ОУ на ответника, което води и до произнасяне по предявения иск за неустойка.

Относно правилността на решението СГС е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира, че предявеният иск за неустойка е неоснователен и неправилно е уважен от СРС.

Спор по фактите между страните няма и СГС препраща към установената от СРС фактическа обстановка, която се подкрепя и от писмените доказателства по делото.

Съгласно константната практика на ВКС (посочена по-горе) по посочената клауза от ОУ на ответника тя урежда право на неустойка само когато прекъсването на електрозахранването е извън волята на електроснабдителното предприятие - в случая ответника.

Когато прекъсването е именно по воля на крайния снабдител, обоснована с твърдения, че клиента не е платил свои задължения (тоест в хипотеза на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ) и впоследствие се окаже, че не е имало задължения или пък и след плащането им не е възстановено захранването и, то тази клауза от ОУ не намира приложение, а потребителя има право на обезщетение за действителните вреди, което може да търси с иск по общият ред – чл. 79 вр. 82 от ЗЗД. Такова оплакване е направено надлежно в жалбата.

В приложените и приети по делото ОУ няма клауза която да урежда неустойка в хипотеза като процесната

Както се посочи по-горе искът е за неустойка, а не за действителните вреди по обшият ред, какъвто иска няма предявен.

Следователно решението е неправилно и следва да се отмени в обжалваната му част, като искът за неустойка следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото във въззивна инстанция право на разноски има само жалбоподателя, който претендира държавна такса и щрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е оспорен като прекомерен от адвоката на въззиваемата. Възражението СГС намира за основателно. Делото не с еотличава с фактиеска или правна сложност, като съществените въпроси има практика на касационната инстанция, която е еднозначна. СГС определя 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като счита, че е ограничен от минималния размер по наредбата за заплащане на правната помощ, защото ГПК установява само максимален размер който може да се присъжда по чл. 78, ал. 8. По аргумент за обратно няма ограничение в минималния, а следва да с еимапредив и неявяването на заседание на юрисконсулт. Дължи се и заплатената държавна такса по въззивното дело в размер на 49,96 лева.

Предвид крайния изход на делото следва да се отмени първоинстанционно решение и в частта по разноските присъдени на ищцата, а на ответника да се присъдят още 132,97 лева за депозит за вещо лице.

Водим от горносто СГС, II-А

РЕШИ  :

ОТМЕНЯ Решение № 67934/12.03.2020г.по гр.д. 70889/ 2018г. на СРС, в частта с която е осъдено “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******да заплати на М.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1249.00 лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за липсата на електрозахранване в имот с адрес с. Горна Ковачица, обл. Монтана, ул. „*******, отчитан с кл. №300248062548, ведно със законната лихва върху главницата от 1249.00 лв., считано от 05.11.2018 г. като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 92 ЗЗД за неустойка (обезшетение) по чл. 30, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД за сумата от 1249.00 лв. за оставане без електричество по вина на дружеството.

В останала си част за отхвърляне на иска до пълния предявен размер решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с която са присъдени разноски в полза на М.М.В.

ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН ********** да заплати на “Ч.Е.Б.” АД още 132,97 лева разноски за първа инстанция, както и да заплати на дружеството 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело и 49,46 лева държавна такса по въззивното дело

Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.