Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 04.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на осемнадесети
юни две
хиляди и дванадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.П.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
306 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
иск с правно основание член 49, ал.1 от СК.
ИЩЕЦЪТ – М.Х.К., ЕГН **********
*** твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 18.10.21986 г., с акт
№ *** на О.К.. От брака си имали едно пълнолетно дете – П.М. К., родена на ***
г. В началото отношенията им били
нормални, но по-късно се появили разногласия. Съпругата му ревнувала повече от
нормалното и правела скандали, както в семейството, така и в присъствието на
близки и познати. Започнала често да го обижда, като не се съобразявала с
присъстващите. Отношенията им се изостряли, което довело до раздялата им преди
около шест години. Ответницата напуснала дома и ги изоставила. Ищецът научил,
че отишла да работи в чужбина. Семейното им жилище представлявало апартамент на
посочения адрес, за чието ползване претендирал, тъй като било негова
собственост по наследство от родителите му и живеел заедно с дъщеря си в
него. Тези обстоятелства довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнася по въпроса за вината. Претендира да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на адрес град К., ул. ****,
предвид обстоятелството, че същото е изключителна негова собственост, получено
по наследство от родителите му. Не възразява ищцата да продължи да носи
брачното си фамилно име К.. Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА – М.П.К.,
ЕГН ********** *** счита иска за допустим. Не оспорва обстоятелствата, на които
се основава иска за развод. Заявява, че желае развод и счита бракът им с ищеца
за дълбоко и непоправимо разстроен. Не претендира за ползване на семейното
жилище, като признава обстоятелството, че е лична собственост на ищеца. Заявява
съгласие да запази брачното си фамилно име.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което да прекрати брака й с ищеца като дълбоко и непоправимо
разстроен.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи,
на основание валидно сключен граждански брак на 18.10.1986 г. с Акт за
граждански брак № *** от 18.10.1986 г. на О.К., видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак.
Роденото от брака на
страните дете – П.М. К., родена на *** г. е пълнолетна към настоящия момент,
видно от представеното удостоверение за раждане.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал и изслушал свидетели на двете страни. От показанията
на свидетеля Р., осигурен от ищцовата – брат на ответницата, страна се
установява следното: съпрузите имали доста скандали при съвместното си
съжителстване и преди около 10 години се разделили, всеки имал свой собствен
живот, не поддържали семейни отношения. Заздравяването на връзката било
невъзможно.
От показанията на
свидетеля Р. – майка на ответницата, осигурен от ответната страна се установява
следното: съпрузите от десет години не живеели заедно, М. не работел никъде и
дъщеря й го напуснала, защото не можела сама да издържа семейството, от
тринадесет години не живеели заедно, направили опит да се съберат, но не се
получило. Повече не можели да бъдат семейство.
Други доказателства от
значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Относно разстройството
на брака – Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че
страните живеят във фактическа раздяла повече от десет години, като преди
раздялата си са имали конфликти, които са довели до тази раздяла. Двамата не
постигнали съгласие относно начина на издръжка на семейството и полагането на
труд за осигуряването й. Раздялата е
факт и помирение между съпрузите, имайки предвид нейната продължителност и
установения самостоятелен живот на двамата, не може да бъде постигнато.
Съпрузите са направили един опити за помирение през време на фактическата
раздяла, който не подобрил взаимоотношенията им. Фактическата раздяла е довела
до прекратяване на икономическите, физическите и духовни връзки между тях. Така,
съдът намира, че същата е брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстрооена,
формална и изпразнена от съдържание. Законовата уредба не дефинира понятието
“вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това
понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната
връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е съвместното
съжителство на съпрузите.
Предвид
обстоятелството, че съдът не е сезиран с искане по реда на член 49, ал. 3 от
СК, за произнася по въпроса относно вината за разстройството на брака,
освобождава съда от произнасяне в този в тази насока.
Относно родителските
права - От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца, поради което съдът не се
произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжката на
децата и режим на свиждане.
Относно издръжката
между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се
присъжда.
Относно ползването на
семейното жилище - Съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от СК, съдът
предоставя ползването на семейното жилище на съпругът, който го е поискал и има
жилищна нужда. Т.е. следва да са налице два кумулативно дадени предпоставки –
съпругът да е поискал ползването на семейното жилище и има жилищна нужда. В
случая сочените предпоставки са налице по отношение на ищеца, който претендира
ползването му, а ответникът признава този иск. Ето защо, семейното жилище
следва да се предостави за ползване на ищеца.
Относно фамилното име
- Относно фамилното име, съдът следва да постанови ищцата да носи брачната си
фамилия К., предвид изразеното от нея желание. Съдът аргументира този извод, по
следните съображения: разпоредбата на член
53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна уредба и в частта по
фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата е направила
искане да запази брачното си фамилно име. При това положение, съпругата след
прекратяване на брака следва да носи брачното си фамилно име. При сегашната
уредба в Семейния кодекс, становището на съпруга по този въпрос е без правно
значение.
На основание член 329
от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 45.00 лева. Тъй
като, съдът не се произнася по въпроса за вината за развода, на основание член
329, ал. 1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на страните така,
както са направени. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер
на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната държавна такса по
допускането на развода в размер по 10.00 лева всеки от тях.
Мотивиран от
изложеното и на основание член 49, ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният
на 18.10.1986 г. с Акт № *** от 18.10.1986 г. на О.К. граждански брак между М.Х.К.,
ЕГН ********** *** и М.П.К., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, представляващо апартамент на адрес: град К., ул. **** на
съпруга – М.Х.К., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака, съпругата да носи брачната си фамилия К..
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********
***, да заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на 10.00 лева.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********
***, да заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на 10.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.