№ 17
гр. Варна, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203660 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ИНВЕСТ ДОМ П.“ООД
представлявано от П. В. П. чрез адв. А. против НП № 03-013013/23.12.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал.3
от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1
ал.2 и чл. 61 от КТ.
В подадената до съда жалба се твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди
се, че между дружеството-жалбоподател и лицето С.Д.А. са били налице граждански
правоотношения с характеристика на договор за изработка. Сочи се, че сключеният
след извършената проверка от служители на ДИТ -Варна трудов договор с А. е
вследствие указанията на контролните органи, но не и предвид наличието на елементи
на трудово правоотношение, характеризиращи отношенията с А., поради което
трудовият договор е бил прекратен ден след сключването му. Излага се становище, че
необосноваността на НП е следствие от липсата на обсъждане на всички доказателства,
събрани в хода на проверката в т.ч. досежно изводите за наличието на работно време,
уговорено трудово възнаграждение и характер на работа. Формира се извод, че от
събраните в хода на проверката доказателства се установява, че страните по
представения в хода на проверката граждански договор не са целели да установят
1
трудови правоотношения помежду си, като не са налице и елементите на такива. Иска
се НП да бъде отменено и да бъдат присъдени в полза на въззивника сторените от
същия съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от управителя П.П. и
процесуалния представител – адв. А.. Последният поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед
изложените в жалбата съображения. Излага становище, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на граждански правоотношения между
дружеството-жалбоподател и лицето С. А. предвид предмета на същия, а именно
престирането на определен трудов резултат и липса на периодичност на престацията.
Навежда доводи за необоснованост на визираните в НП изводи и предвид ниския
размер на уговореното възнаграждение, визирано в попълнената от А. декларация по
чл. 402 ал.1 от КТ. Пледира да се кредитират изцяло показанията на св. А. и св. А. като
обективни и депозирани от лица, възприели лично релевантните факти. Възразява
срещу доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че обвинението
се подкрепя от обективирания в декларацията 10 дневен срок за полагане на трудова
дейност, като формира извод, че същият съответства на срока за изпълнение на
гражданския договор, определен в чл. 4 от последния. Иска се НП да бъде отменено и
да се присъдят сторените от въззивника разноски съобразно представените в хода на
съдебното производство доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк О., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество оспорва доводите за
наличие на гражданско правоотношение между дружеството-жалбоподател и лицето С.
А. с оглед обстоятелството, че от доказателствата по делото се установява, че
материалите за извършване на трудовата дейност са предоставени от „Инвест Дом
П.“ЕООД. Излага се становище, че в попълнената от А. декларация се съдържат данни,
сочещи елементи на трудово правоотношение с дружеството. Навежда доводи, че
обвинението се доказва и от констатираното разминаване между декларирания срок за
извършване на трудова дейност от А. в полза на въззиваемата страна и приобщените по
делото свидетелски показания, видно от които последният е полагал труд на обекта в
рамките на два дни. Като аргумент в подкрепа на обосноваността на обжалваното НП
се сочи и фактът, че с А. е сключен трудов договор в деня след проверката. Излага се
становище, че сключения с А. граждански договор е имал елементите на трудово
правоотношение, поради което е би прикрит трудов такъв. Иска се НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и в полза на АНО да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – С.И. и свидетелят по акта – М.Д.. По искане на процесуалния
2
представител на въззивника, в качеството на свидетели са допуснати ангажираното с
трудова дейност в обекта лице С. А., както и присъствалите в хода на проверката
трудово ангажирани лица – О.Д. и А. А.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и копие на граждански договор от 09.12.2020 г. между
„Инвест Дом П.“ ЕООД и С.Д.А..
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 09.12.2020 г., около 14.30 ч. служители при ДИТ-Варна – св. С.И. и св. М.Д.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект –
„жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХХI – 217/ПИ 10135.2560.217/, кв.47, по плана
на 18-ти м.р., ул. Феликс Каниц № 9, гр. Варна.
По време на проверката в обекта били установени да полагат труд лица, едно от
които – св. С. А.. Последният заедно със св. А. А. подлепял с клинкер фасадата на
изградената сграда. А. попълнил декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ , в която
посочил, че извършва посочената дейност в полза на „Инвест Дом П.“ЕООД от
09.12.2020 г. , въз основа на сключен граждански договор, няма трудов договор с
дружеството и работи на строителния обект от 11.00 ч. до 15.00 ч. В т. 10 от
декларацията А. посочил, че работи срещу уговорка за заплащане от 100 лева на ден.
На контролните органи било представено копие от сключения между „Инвест Дом
П.“ООД и С. А. граждански договор от 09.12.2020 г. с предмет -подлепяне на партер
от жилищна сграда в строеж на ул. Феликс Каниц № 9 с уговорено възнаграждение в
размер на 100 лева и срок за изпълнение до 19.12.2020 г.
Проверяващите разяснили на представляващ дружеството, че с работещите на
обекта лица следва да са налични сключени трудови договори и връчили на същия
призовка на основание чл. 45 ал.1 от АПК да се представят трудовите досиета със
същите до 14.12.2020 г. в ДИТ-Варна.
С оглед указанията на проверяващите, на 10.12.2020 г. между дружеството-
жалбоподател и св. А. бил сключен трудов договор № 004/10.12.2020 г. , с който
последният бил назначен на длъжност „общ работник“ с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева.
След като въз основа на представения трудов договор и извършена справка в
НАП за датата на регистрация на същия било установено, че към момента на
извършване на проверката, по отношение на св. А. не бил наличен писмен трудов
договор с дружеството-жалбоподател, св. С.И. съставила на „Инвест Дом П.“ООД
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ за това, че на 09.12.2020 г.
в гр. Варна в качеството на работодател е допуснал до работа С.Д.А. да престира труд в
полза на дружеството като изпълнява трудовите функции по монтаж на клинкер, с
работно място – строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХХI -217, ПИ
3
10135.256-.217, кв.17 по плана на 18-ти м.р., в гр. Варна, ул. Феликс Каниц № 9.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на основание
чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на
„Инвест Дом П.“ООД, като на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали
по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление НП 03-013013/23.12.2020 г. е издадено от
компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна
съгласно заверено копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор
на ИА“ГИТ“.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на
нарушението, посочено и в НП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че въз основа на така
установената фактическа обстановка неправилно АНО е ангажирал административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като е приел, че
отношенията между св. А. и дружеството-жалбоподател са трудово-правни такива.
Видно от показанията на св. А., св. Добрев и св. А., които се потвърждават от
приобщените към материалите по делото копия на граждански договор между първия
и дружеството-жалбоподател и копие на декларация по чл. 402 ал. 1 от КТ, А. се е
ангажирал да осъществява трудова дейност не във връзка с периодично повтаряща се
престация на работна сила, с оглед обслужване дейността на предприятието на
работодателя, а с оглед реализиране на определен трудов резултат , а именно -
подлепяне с клинкер на фасадата на строящата се жилищна сграда на ул. Феликс
4
Каниц № 9 с площ от 9 кв.м. Видно от цитираните доказателства, посоченият резултат
е следвало да се реализира в съответен времеви период – от 09.12.2020 до 19.12.2020 г.
, без да е съществувало задължение за престиране на труда с оглед постигане на
трудовия резултат в конкретно работно време.
В тази връзка, отразеният в декларацията времеви интервал от 11.00 ч. до 15.00
ч. не отговаря на условията за регламентирано работно време, доколкото не се
характеризира съобразно съдържанието на посочения документ с траен характер,
съотв. според настоящия състав отразява времето, през което св. А. е извършвал
трудова дейност в рамките на деня на проверката. Същевременно от показанията на св.
А. е видно, че този времеви интервал не е бил регламентиран от работодателя, а е
подбран въз основа на самостоятелната му преценка с оглед изпълнение на
възложения му трудов резултат, като доказателства оборващи твърденията на
свидетеля в тази връзка не са събрани, поради което съдът ги кредитира.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не бе установено и наличието на
уговорено трудово възнаграждение във връзка с престиране на работна сила от А. при
условията на изплащане за периодично и системно изпълнение на трудовите функции.
Видно от показанията на св. А. и съдържанието на представеното по делото копие на
граждански договор, между страните е постигнато съглашение за заплащане на
възнаграждение за реализиране на определен трудов резултат, а не месечно такова.
Посоченото обстоятелство се установява и от съдържанието на приложената към
преписката декларация, в която А. не е посочил в пункт 5 от същата конкретен размер
на трудово възнаграждение, което е уговорено с дружеството, съотв. вписаното под
пункт 10 в графата „други обстоятелства“ уточнение сочи, че уговореното
възнаграждение не се изплаща периодично, а еднократно – след престиране на
определен трудов резултат.
Константно е в съдебната практика и правната теория схващането, че когато
предмет на правоотношението е не постигнат резултат, а самият процес на полагане на
труд, когато работникът не е самостоятелен и независим при извършване на работата, а
работи под контрол, указания и нареждания на работодателя, с място на изпълнение на
дейността – обект, посочен от работодателя и при материални условия предоставени от
последния, се касае за осъществяване на трудова функция, а не за изпълнение на
задължение по граждански договор. извън посочената конкретна дейност, което да
обоснове изводите за наличие на елементи на трудово правоотношение. С оглед
изложените по-горе доводи, като констатира, че визираните по-горе условия за
наличие на трудово правоотношение не се констатират в настоящия казус, съдът
намери, че извършваната от св. А. дейност е била предмет на граждански
правоотношения с характер на договор за изработка, съотв. дружеството жалбоподател
не е извършило нарушение на чл. 62 ал. 2, вр. с чл. 1 ал.2 от КТ с осъщественото от
5
него деяние.
Несъстоятелни са в тази връзка аргументите на юк О., че наличието на трудово
правоотношение се установява от доказателствата по делото, които сочат, че св. А. е
извършвал трудова дейност с материали, предоставени от дружеството-жалбоподател.
Това е така, доколкото собствеността на материалите, с които се извършва дейността
няма характер на решаващ критерий при разграничаване на граждански и трудови
правоотношения, доколкото разпоредбата на чл. 259 от ЗЗД, по аргумент от
противното, допуска изпълнението на договора да изработка с материали на
възложителя.
Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на
въззиваемата страна за недостоверния характер на показанията на св. А. с оглед
противоречието на същите с попълнената от лицето декларация по отношение на срока
на изпълнение на възложената му трудова дейност. Действително в показанията си А.
е заявил, че фактически е изпълнил дължимия трудов резултат за период от два
календарни дни. Посоченият от същия в попълнената декларация по чл. 402 от КТ
срок за изпълнение от 10 дни обаче визира различно обстоятелство, а именно -
дължимия срок за изпълнение на поетото от него задължение въз основа на сключения
граждански договор, който съответства регламентирания в чл. 5 от този договор такъв.
В тази връзка, съдът оцени като основателни доводите на процесуалния представител
на въззивника, че житейската логика предполага наличие на разминаване между
действителния срок за изпълнение и предвидения такъв, при поемане на задължение за
постигане на трудов резултат, изпълнението на което е поставено в зависимост от
атмосферните условия, каквато е дейността свързана с извършване на строително-
монтажни дейности, в полза на втория такъв, за да се гарантира възможността за
изпълнение на поетия договорен ангажимент.
Съдът съобрази като ирелевантен, за решаване на делото по същество, доводът
на процесуалния представител на АНО, че след извършената проверка от служители на
ДИТ-Варна, със св. А. е сключен трудов договор, доколкото при решаване на делото по
същество се изследват характеристиките на отношенията между страните към
процесната дата, независимо от последващите съглашения между същите.
Поради изложените съображения съдът намира, че описаното в НП деяние е
несъставомерно такова, НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и искането на
въззивника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
6
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе
предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ,
представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да
присъди заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от
жалбоподателя в хода на производството по делото.
Видно от приложените по делото копие на фактура и преводно нареждане,
въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 840/осемстотин и четиридесет/ лева. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.
18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на 580 /петстотин и осемдесет/ лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не въвежда изискване хонорарът да
бъде намален до минимално установения размер, а вменява задължение за съда да го
съобрази с конкретната правна и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай, съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно такова, доколкото конкретната правна и
фактическа сложност, както и ангажираността на процесуалния представител на
въззивника за явяване в две проведени съдебни заседания не обосновават заплащането
на адвокатско възнаграждение над минималния размер, поради което следва да бъдат
присъдени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
минималното такова.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013013/23.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание 414, ал.3 от КТ на „ИНВЕСТ ДОМ П.“ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 от КТ.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на „ИНВЕСТ ДОМ
П.“ООД сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лв, представляваща разноските по
делото за адвокатско възнаграждение осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8