Решение по дело №1202/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1259
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20207050701202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......................................... 2020 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесет и девети юни 2020 г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 1202 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 197 вр. чл.121 от ДОПК.

Образувано е по жалба на О.И.Т. против мълчаливо потвърждаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С 20000-023-0001368/27.04.2020г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна от Директора на ТД на НАП Варна.

С определение № 1313/19.06.2020г. към настоящото производство е присъединено производството по адм.д. 1261/2020г., образувано по жалбата на О.И.Т. срещу Решение № 116 от 19.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С 20000-023-0001368/27.04.2020г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

 

Жалбоподателката в жалбата и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва решението на Директора на ТД на НАП. Сочи, че й е възложена ревизия, спряна по нейна молба. Релевира довод, че в хода на установителното производство не са доказани престъпни деяния извършени от ревизираното лице. На 27.04.2020г. са наложени предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК – запор на банкови сметки, като не бил посочен номер на сметката й в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД  и в БАНКА ДСК АД. Намира, че с не посочването на номера на банковите сметки органът издал постановлението е нарушил чл.196, ал.1, т.6, втора хипотеза, а също и т.1 – в частта на коректната идентификация на лицето, издало постановлението, по чл.9, ал.1 от Закона за гражданската регистрация и прави извод за незаконосъобразност на акта. Релевирани са доводи, че пред решаващия орган постановлението е оспорено, като издадено в срока на действие на мерките за въведеното извънредно положение в Р България. Сочи, че са наложени обезпечителни мерки и върху притежаваната от нея ид.част от недвижим имот. Намира, че размерът на наложеното обезпечение е по-голям от размера на предполагаемото й задължение и, че лихвата върху предполагаемия размер на задълженията е определена неправилно. Сочи, че като основание за налагане на предварителните обезпечителни мерки в постановлението е посочено, че са ползвани данни от приключила проверка за съпоставка на имущество и доходи, без посочена дата на контролното производство, а било посочено и, че тези данни са събрани в хода на ревизионното производство също без дата и номер на производството. Моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски.

 

Ответникът  не изразява становище по жалбата.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство по арг. от чл.172, ал.3 от АПК е Решение № 116 от 19.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С 20000-023-0001368/27.04.2020г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Като съобрази изложените в жалбата до административен съд твърдения и доводи за конкретни нарушения на оспорения акт и извърши проверката по чл. 168 от АПК приложим на основание §2 от ДР на ДОПК вр. чл.197 вр. чл.121 от ДОПК, съдът установи следното:

за да издаде оспореният акт административният орган е констатирал, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С 20000-023-0001368/27.04.2020г.  издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна за обезпечаване на публични задължения на  О.И. Ташев са наложени следните обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки. Постановлението с което е наложена ПНОМ е издадено във връзка с постъпило мотивирано искане № Р - 03000320000759-039-001/21.04.2020г. от  главен инспектор по приходите по неприключило ревизионно производство, започнало въз основа на ЗВР № Р -03000320000759-020-001/07.02.2020г., с която е възложено извършване на ревизия на О.И.Т.. В хода на ревизионното производство са установени обстоятелства за определяне на основата на облагане с данъци по реда на чл.122 от ДОПК.

В решението решаващият орган е изложил мотиви относно релевираните възражения за спиране на ревизията, за налагането на обезпечителните мерки в периода на извънредното положение с ЗМДВИП, относно размера на наложеното обезпечение и е приел същите за неоснователни и е потвърдил Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Мотивите на решаващият орган са съобразени с материалния и процесуалния закон.

При проверката по чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка. Фактическата обстановка, установена от решаващия орган е обоснована от събраните доказателства в хода на административното обжалване. Приложими към проверката за законосъобразност на наложената обезпечителна мярка са разпоредбите на чл.121, ал.1 и чл.195 от ДОПК, а основанията за отмяната й са изчерпателно разписани в чл.197, ал.3 от ДОПК, поради което съдът следва да извърши проверката за законосъобразност на наложената обезпечителна мярка и основанията за отмяната й при съобразяване на цитираните разпоредби. За яснота на изложението съдът намира, че  следва да цитира съдържанието на разпоредбите.

Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Съгласно чл.195, ал.1 вр. ал.2 вр. ал.3, т.1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане

Съдът намира, че са били налице предпоставките на чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на предварителната обезпечителна мярка / наложени са в хода на установително производство и установени предполагаеми задължения на ревизираното лице/ и, че е спазена предвидената в чл.195 от ДОПК процедура по налагането й /надлежно искане на орган по приходите и издадено в съответствие с това искане постановление на публичния изпълнител/.

Съдът констатира, че длъжницата не е представила доказателства за направено в хода на установителното производство, на обжалването на постановлението за наложени предварителни мерки и/или пред решаващия орган или пред съда обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.197, ал.3 от ДОПК за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

Решението е правилно и оспорването по жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора неоснователно е искането за присъждане на разноски направено от процесуалния представител на жалбоподателката.

Така мотивиран и на основание чл. 197 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалбата на О.И.Т. против Решение № 116 от 19.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С 20000-023-0001368/27.04.2020г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: