О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../………………….год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести състав в закрито съдебно заседание, проведено
на 17.09.2018 год., в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
след като разгледа гр.д. № 169
по опис за 2018 год. на ВОС за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.248 ал.1 от ГПК.
В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба с Вх. № 24568 на основание чл.
248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските от Г.Я.С. - П. , ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Т.Я.П., ЕГН: **********, адрес: *** чрез адв.
М. Динква Ц. ***, и съдебен адрес:*** на Определение
№ 2019/07.08.2018 год. по гр. дело № 169/2018 год. по описа на ВОС.
В молбата се твръди, че ответниците
в настоящото производство не се следва присъждане на разноски по предявения в
условията на евентуалност иск. В случая се касае за обективно съединяване на
искове, в условия на евентуалност, в която хипотеза в която производството е
прекратено по евентуалния иск, а делото е продължава по главния иск. Съгласно
трайната съдебна практика, когато между
същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове
държавната такса е една, едно и също е адвокатското възнаграждение. Разноски
при прекратяване на единия иск по делото биха се дължали само при кумулативно
съединяване на исковете. При уважаване на направеното от ответниците възражение
за недопустимост на евентуално съединения иск, разноски не следва се дължат,
тъй като в този случай на разглеждане подлежи главният иск и отговорността за
разноски следва да се определи от решението на съда по същия.
Независимо от
горното е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение, като считам, че размерът на същото не съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Молят съда да
постанови определение, с което да измени Определение № 2019/07.08.2018 год. по
гр.д. 169/2018 г., по описа на ВОС в частта му за разноските, като приемете, че
на ответниците не се следват разноски, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по евентуално предявения иск и оставите без уважение
искането за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност за измени съдът
определениято като е направено възражение за прекомерност.
В срока по
чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от адв. М. Т. М. адвокат при Софийска адвокатска колегия
вписан под личен номер **********, кантора: гр. София, бул. Братя Бъкстон № 40,
ет.1, управител на Адвокатско дружество "М.М. и
Радостина Иванова", ЕИК *********, вписано в регистъра на адвокатските
дружества при СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД с Решение по ф.д. № 5925/2007 г., парт. №
84, том 2, стр.181, процесуален представител на: А. Й.
М. -Георгиева, ЕГН **********,
адрес: *** и Г. Х. Г., ЕГН **********, адрес: ***, с която се
оспорва направеното искане и моли съда да отхвърли като неоснователна Молба по
чл. 248 ГПК вх.№ 24586 от 22.08.2018 г. на ищците Г.П. и Т.П. за изменение на
Определение от 07.08.2018 г., в частта за разноските, относно присъдените на
ищците разноски за адвокатско възнаграждение по прекратения иск.
Твръди, че е
неоснователно е искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е
постъпила молба от адв. М.Т.М., адвокат при Софийска адвокатска колегия вписан под личен номер № **********,
кантора: гр. София, бул. Братя Бъкстон № 40, ет.1, управител на Адвокатско
дружество "М.М. и Радостина Иванова", ЕИК
*********, вписано в регистъра на адвокатските дружества при СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД с решение по ф.д. № 5925/2007 г, парт. № 84, том 2, стр.181, в качеството
му на процесуален представител на А. Й.
М. -Георгиева, ЕГН **********, адрес: *** и
Г.Х.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, за изменение на Определение № 2019/07.08.2018 год. по гр. дело №
169/2018 год. по описа на ВОС в часта на присъдените разноски по делото в
размер на 5040 лв., като моли съда да присъди допълнително на ответниците и сумата
1008 лв., представляваща горницата до пълния размер на направените от тях
разноски по прекратения като недопустим евентуален иск в размер на 6048 лв..
съгласно приложения по делото списък, представнляващо непризнатото от съда ДДС.
В молбата си
твръди, че с постановеното определение съдът е прекратил частично
производството по делото и присъдил в тежест на ищците да заплатят на ответниците
сумата от 5040 лева разноски. В определението си съдът не е присъдил
претендираната сума, тъй не са представени доказателства, че адвокатското дружество
е регистрирано по ДДС. Съдът неправилно е приел, че ответниците е следвало да
представят доказателства, че упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано
по ДДС.
По делото са
представени доказателства, че адвоканското дружество е регикстрирано по ДДС
–Договор заправна помощ и съдействие и Фактура № 659/17.04.2018 год. В молбата
се твръди , че информацията за регистрираните по ЗДДС лица е публична и общодостъпна
на официалната интернет страница на НАП. Представени са доказателства за
Рестисграцията на Адвокатското сдружение по ДДС и Писмо изх.№ 537 от 15.11.2016
г. от ръководителите на гражданска и на търговска колегии на ВКС до
председателите на апелативните съдилища, адвокатските възнагражденията се
присъждат ведно с ДДС без представяне на доказателства за регистрация по ДДС,
съобразно задължителната практика на ВКС.
По отношение на направеното
възражение за прекомерност намира същото за неоснователно. Съгласно НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
стойността на адвокатското възнаграждение без ДДС (данъчната основа) по
прекратения иск е определена въз основа на цената на иска - 175 175, 00 лв.,
която е посочена от ищците в исковата молба.
Размерът на
адвокатското възнаграждение без ДДС от 5040 лв. е практически равно на минимума
по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 5033,50 лв. Върху тази данъчна
основа от 5040 лв. е начислен ДДС, в съответствие със законовите изисквания
Моли съда да измени, на основание чл. 248, ал.
1 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, Определение № 2019/07.08.2018
год. по гр. дело № 169/2018 год. по описа на ВОС, като присъди и ДДС или общо в
размер на 6 048 и да отхвърли като неоснователна Молба по чл. 248 ГПК вх.№
24586 от 22.08.2018 г. на ищците Г.П. и Т.П. за изменение на определението
поради прекомерност на одвокатското възнаграждение.
В срока по чл.248 от ГПК е приет
отговор на молбата от ищците Г.Я.С. - П. и Т.Я.П. чрез адв.
М. Динквоа Ц. ***, и съдебен адрес:*** с която
оспорва оспорва подаденото искане за изменение на определението в частта за
разноските, с оглед депозираното искане за първоначална недължимост на
присъдените разноски.
Съдът като се запозна
с материалите поделото намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Определение №
2019/07.08.2018 год. по гр. дело № 169/2018 год. по описа на ВОС съдът е прекратил частично като недопустимо
производството по гр. дело № 169/2018 год. по описа на ВОС, по отношение на
предявения в условията на евентуалност иск, с който се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните Г.Я.С. – П. с ЕГН:********** и Т.Я.П.,
ЕГН:**********, двамата с адрес: *** против А.Й.М.-ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********
с адрес: *** и Г.Х.Г., с ЕГН:**********
и адрес ***, че извършената по изп.дело № 20137110400256 на ЧСИ Даниела
Здравкова - Я. с peг. № 711 на КЧСИ,
публична продан на недвижим имот, находящ се гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, ул. „Селиолу" №35 А и представляващ Самостоятелен жилищен обект -
АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.2556.299.1.2, и Гараж с идентификатор
10135.2556.299.2 с площ от 21 кв.м., при граници: вътрешен двор, УПИ №VI-1, УПИ
№V-2, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, включващи съгласно делбен
протокол, вписан в СВ при ВРС на 21.11.1980 г., том IV, № 117, per. №4016/21.11.1980
г., таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м. по предоставена кадастрална
схема, както и избени помещения, разположени на сутеренен етаж в сграда с площ
от 109 кв.м. и от правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо
ПИ с идентификатор 10135.2556.299, идентичен с УПИ № VII-15, в квартал 989, по
плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, приключила с Постановление за възлагане с
изх. №50540/20.12.2016 г. на ЧСИ Даниела Петрова, според което описания по-горе
имот е възложен на А.Й.М. - ГЕОРГИЕВА, ЕИК **********, за сумата от 175 175,00
лева, е НИЩОЖЕН тъй като А.Й.М.-Георгиева
е действала като подставено лице на ЧСИ Надежда Денчева на основание
чл.490, ал.1 ГПК и чл.185,б."Б" пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.2 пр.последно ЗЗД.
С постановеното определение съдът е осъдил Г.Я.С. – П. с ЕГН:********** и Т.Я.П.,
ЕГН:**********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Й.М.-ГЕОРГИЕВА, ЕГН **********
с адрес: *** и Г.Х.Г., с ЕГН:**********
и адрес *** разноски по делото в размер на 5 040 лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По отношение на
молбата на от Г.Я.С. - П.
и Т.Я.П., чрез адв. М. Динква
Ц. *** за изменение на Определение № 2019/07.08.2018 год. по гр. дело №
169/2018 год. по описа на ВОС, в частта за разноските на две основания първо,
че разноски изначало не се дължат и намаляване на присъдените разноски поради прекомерност
.
По отношение на направеното искане за изменение на определението на съда в
частта за разноските, като се иска съдът да измени постановеното определение,
като приеме, че на ответниците не се следват да се присъждат разноски, тъй като
изначало не се дължът, тъй като е прекратен иск в условията на евентуалност, съдът
намира за недопустимо.
В производството по чл.248 от ГПК, съдът по искане на страните може да
измени постановеното определение в часта за разноските, в смисъл да увеличи или
намали присъдените разноски, но не и да отмени изцяло постановеното
определение, в часта в която са присъдени разноски по делото.
Определението в тази част, подлежи на обжоалване с частна жалба, каквато нв
дадения прекрузивен срок не е подадена.
В тази част молбата се явява недопустима и като такава съдът следва да я
остави без разглеждане.
По отношение на искането за намаляване на присъдените разноски, съдът
намира за неоснователно.
Съгласно
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размера на адвокатското възнаграждение без ДДС по прекратения
иск е определена въз основа на цената на иска, която 175 175, 00 лв., както е
посочена от ищците в исковата молба.
В този случай
адвокатското възнаграждение е в размер на 5033,50 лв., на основание чл.7 ал.2
т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а дължимия ДДС е в размер на
1006,7 лева или общо в размер на 6040,20 лева. Възнаграждението за адвокат,
следва да се присъжда с ДДС, без представяне на доказателства за регистрация по
ДДС, съобразно задължителната практика на ВКС.
В този смисъл
съдът следва да измени определението в часта за разноските, като уважи молбата
на ищците и го намали до размерите на предвадиния минимум в размер на
5 033,50 лева.
Съдът следва
да уважи искането за изменениена определението в части за разносикет като
присъди разноски ведно с включен в сумата ДДС, който в случая е 1006,70 лева,
ДДС.
В изложения смисъл
съдът следва да измени постановеното Определение № 2019/07.08.2018 год. по гр.
дело № 169/2018 год. по описа на ВОС в часта за разноските като намали
присъдените разноски да определине в Наредба № 1 МАВ минимум от 5 040 лева
на 5 033,50 лева и и присъди раноски ведна със ДДС, който в случая е в
размер на 1006,70 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА молбата на Г.Я.С. - П. , ЕГН: **********, с адрес: ***, и Т.Я.П., ЕГН: **********,
адрес: *** чрез адв. М. Динква
Ц. ***, и съдебен адрес:*** за изменение на Определение № 2019/07.08.2018 год.
по гр. дело № 169/2018 год. по описа на ВОС в часта за разноските, с което иска
съда да оставите без уважение искането за присъждане на разноски.
ИЗМЕНЯ Определение №
2019/07.08.2018 год. по гр. дело № 169/2018 год. по описа на ВОС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Г.Я.С.–П. с ЕГН:********** и Т.Я.П., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Й.М.-ГЕОРГИЕВА, ЕГН ********** с адрес: *** и Г.Х.Г., с ЕГН:********** и адрес
*** разноски, представляващи адвокатска възнаграждение по делото в размер на 6040,20
лева с ДДС.
Определение подлежи на обжалване в седмичен
срок от редовното му връчване пред Апелативен съд гр.Варна с частна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: