РЕШЕНИЕ № 1223

 

гр. Бургас, 11.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, седми граждански състав, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Станка Атанасова , като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 648/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на А.С.А., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ, да му заплати следните суми: 15 050,51 лева – възнаграждение за положен в условия на удължено служебно време труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.11.2003-30.10.2015 год., вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, и 13 088,81 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2004-08.02.2016 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 08.02.2016 год., до окончателното й изплащане.

В условие на евентуалност – при недължимост на вземанията по основание, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 25 491,64 лева, представляваща стойността на неизплатеното обезщетение, дължимо поради прекратяването на правоотношението за отработено и некомпенсирано с почивки удължено работно време над нормативно определеното служебно време за периода 01.11.2003-30.10.2015 год., както и 699,22 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015-08.02.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предметът на спора по делото е определен възоснова изявлението на ищеца за оттегляне на част от исковете и изменение по размер на другите претенции – съгласно протоколните определения от 09-и и 21.05.2018 год.

Исковете са уточнени в откритите съдебни заседания на 06.06.2016 год., 09.05. и 21.05.2018 год.

Правните основания на обективно съединените осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 203 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 1-3, ЗОВСРБ.

Ответникът оспорва исковете, вкл. и поради погасяване по давност на част от тях; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани с договор за кадрова военна служба, сключен на 16.10.2001 год., по силата на който ищецът А. е бил назначен на длъжност „******“ във ВФ 52040-Варна, впоследствие изменен с допълнителни споразумения. Със Заповед № ЛС-01-46/26.10.2015 год. на командира на Военно формирование 22 480 договорът между страните е бил прекратен, а със заповед от 30.10.2015 год. – и отчислен от списъчния състав на военното формирование. По делото не се спори, че последното военно формирование, в което ищецът е служил, няма самостоятелен военнопощенски номер и банкова сметка *** – Военно формирование 32890, срещу който искът е надлежно предявен.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи възнаграждение за извънреден труд, поради превишаване продължителността на служебното време; изложени са твърдения, че, поради непреодолими служебни и други фактори, през време на кадровата военна служба на А.А. не му е било разрешено ползването на 4692 часа почивки, в качеството им на компенсации за изпълнявано от него дежурство по график. Ищецът сочи, че му се дължи възнаграждение, с увеличение за положен от него извънреден труд, т. е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6, ПКВС (отм.) за периода 01.11.2003-30.10.2015 год., тъй като, според чл. 203, ал. 3, ЗОВСРБ (отм.) и Наредба за определяне на възнагражденията за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 год., фактически отработеното време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС представлява извънреден труд.

По делото е изготвено основно и допълнително експертни заключения, които съдът цени като обективни и компетентни.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените първоначални искове за доказани по основание и размер. Съгласно трайната съдебна практика, при положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки по реда на чл. 152, ал. 4, т. 5, ПКВС до момента на прекратяване на служебното правоотношение, отработеното над нормата служебно време следва да се заплати като извънреден труд – чл. 152, ал. 6, ПКВС (вж. Решение № 439/01.07.2010 год. по гр. д. № 1733/2009 год. – III ГО на ВКС и Решение № 127/18.05.2011 год. по гр. д. № 1123/2010 год. – III ГО на ВКС). По делото е безспорно установено, че през времетраене на кадровата си служба ищецът А. е давал дежурства, които не са били компенсирани с почивки по надлежия ред, т. е. главният му първоначален иск е доказан по основание. По отношение размера на търсената главница съдът намира, че следва да кредитира приетото експертно заключение, срещу правилността на което не е проведено насрещно доказване от оспорилия го ответник. Според вещото лице, разликата между фактическата продължителост на служебното време и нормативно определената продължителност на служебното време за процесния период е в размер на 4692 часа (вж. заключението на л. 214 по описа на делото). Вещото лице е изчислило, че общо за процесния период 01.11.2003-31.10.2015 год. сумата за дължимите и неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд е в размер на 15 050,51 лева. Този положен от ищеца А. извънреден труд не е компенсиран с почивки, а поради прекратяване на служебното правоотношение межу страните бъдеща компенсация е невъзможно, т. е. процесните дежурства следва да бъдат заплатени на ищеца като извънреден труд. Предвид заключението на вещото лице, съдът намира главния иск за доказан по размер, поради което той следва да бъде уважен, ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба – 08.02.2016 год., до окончателното изплащане.

Предвид уважаването на главния иск, съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за изтекла погасителна давност – чл. 120, ЗЗД, което намира за неоснователно. Изискуемостта на вземането за процесните главници настъпва от момента на прекратяване на служебното правоотношение, през времетраене на което са положени дежурствата над нормалната продължителност на служебното време – вж. Решение № 427/03.11.2011 год. по гр. д. № 503/2010 год. на IV ГО на ВКС. До момента на прекратяване изпълнението на военната му служба, за ищеца А. е съществувала възможност да бъде компенсиран с почивка, която възможност не е използвана от работодателя. Едва след прекратяване на правоотношението започва да тече 3-годишна давност – съгл. трайната практика на ВКС в Решение № 427/03.11.2011 год. по гр. д. № 503/2010 год. – IV ГО; Решение № 183/02.07.2010 год. по гр. д. № 3626/2008 год., Решение № 183/02.07.2010 год. по гр. д. № 3626/2008 год. – І ГО; Определение № 1599/20.12.2011 год. по гр. дело № 785/2011 год. – IV ГО, и определение  на ВКС по гр. д. № 5452/2015 год. Поради изложеното, вземането за извънреден труд на ищеца А. е възникнало от момента на прекратяване на служебното правоотношение – отчисляване от списъчния състав на 31.10.2015 год., а това налага извода, че до подаване на исковата молба на 08.02.2016 год. не е изтекъл 3-годишен срок, т. е. главницата не е погасена по давност.

Иска за обезщетение за забава по чл. 84 във вр. с чл. 86, ЗЗД съдът намира за доказан по основание, но частично по размер. Както бе посочено по-горе, главното вземане за възнаграждение за положен труд над нормативно определения размер на служебното време е възникнало към момента на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, поради което и акцесорното обезщетение за забава се дължи от същия момент до деня преди подаване на исковата молба. При този извод на съда, забавата на ответника обхваща периода 31.10.2015-07.02.2016 год. Предвид липсата на данни за размера на това вземане, съдът го изчислява служебно, в изпълнение императива на чл. 162, ГПК, и констатира, че той възлиза на 460,64 лева. За посочената сума акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен в частите му за горницата до 13 088,81 лева, за присъждането му за периода 01.01.2004-30.10.2015 год., както и с крайна дата 08.02.2016 год.

Предвид несбъдването на условието, под което са предявени евентуалните искове – съгл. изявлението на процесуалния представител на ищеца в с. з. на 21.05.2018 год., съдът не дължи разглеждане и произнасяне по съществото им.

Частичната основателност на исковете и частичното прекратяване на производството налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 1207,34 лева за ищеца и 670,87 лева за ответника (чл. 78, ал. 1, 3 и 4, ГПК).

В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 3, ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на БсРС държавна такса и разноски в общ размер от 1392,02 лева.

              

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Военно формирование  32890-Бургас, с адрес п. к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, да заплати на А.С.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. М.П., сума в размер от 15 050,51 (петнадесет хиляди и петдесет запетая петдесет и една) лева, представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца А.А. служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода 01.11.2003-30.10.2015 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 08.02.2016 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Военно формирование  32890-Бургас, с адрес п. к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, да заплати на А.С.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. М.П., сума в размер от 460,64 (четиристотин и шестдесет запетая шестдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 15 050,51 лева за периода 31.10.2015-07.02.2016 год., И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск – в частите му за горницата над 460,64 лева до 13 088,81 лева, за присъждане на обезщетението за периода 01.01.2004-30.10.2015 год., както и с крайна дата 08.02.2016 год.

 

ОСЪЖДА Военно формирование  32890-Бургас, с адрес п. к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, да заплати на А.С.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. М.П., деловодни разноски в размер от 1207,34 (хиляда двеста и седем запетая тридесет и четири) лева.

 

ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. М.П., да заплати на Военно формирование  32890-Бургас, с адрес п. к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, деловодни разноски в размер от 670,87 (шестстотин и седемдесет запетая осемдесет и седем) лева.

 

ОСЪЖДА Военно формирование  32890-Бургас, с адрес п. к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, да заплати на БсРС държавна такси и разноски в общ размер от 1392,02 (хиляда триста деветдесет и два запетая нула две) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала:

СА