РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000482 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 260010/05.04.2022 год., постановено по т.д.№ 13/21 год.
ШОС е ОСЪДИЛ „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1
ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“Р.“ №ХХ
,вх.Х, ет.ХХ,, ап.ХХ. съдебен адрес: гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2,
четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като
частичен иск от общо 134 000 (сто тридесет и четири хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г. в гр. Шумен, на
бул. „Симеон Велики“ до магазин „Ешрефоглу“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.02.2021г. до окончателното и плащане.
Решението се обжалва от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в
осъдителната част за разликата над присъдените 25 000 лева, ведно със
съответната законна лихва. Поддържа се, че присъденото обезщетение не
съответства на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл.
52 ЗЗД, отделно – следва да се коригира с коефициент за съпричиняване на
вредосния резултат.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна.
1
Съдът по реда на чл. 267 ГПК е констатирал, че въззивната жалба е
редовна и надлежно администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
С Определение №260002 от 05.01.2021 г., постановено по НОХД №
2308/2020 г. по описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с
чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура –
Шумен и А. Д. А. споразумение, с което се приема за безспорно установено
от фактическа страна, че обвиняемият А. Д. А. на 08.07.2020 г. в гр. Шумен,
на бул. „Симеон Велики“ до магазин „Ешрефоглу“, при управление на МПС –
лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № Н 3103 ВХ, нарушил правилата за
движение чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на И. Ю. К. от с. Я., обл. Ш., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един
месец, обусловено от фрактура на малкия пищял на дясната подбедрица и
средна телесна повреда на М. Н. П. от гр. Шумен, изразяваща се в трайно
затруднение на левия горен крайник за срок по-голям от един месец,
обусловено от фрактура на лявата мишнична кост в областта на шийката и
фрактура на лявата ключица във вътрешния й край, като от деянието е
настъпила телесна повреда на повече от едно лице и е извършено на
пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предложение второ и
последно от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ , предл. второ от НК, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно по непредпазливост. На
основание чл.300 от ГПК вр. чл.383 НПК, влязлото в сила споразумение е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършен деликта, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съобразно трайно устрановената
съдебна практика, влязлата в сила присъда или споразумение не би следвало
да се възприемат като акт, с който се преклудира въпроса за
съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за
2
извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на
пострадалия. Поради изложените съображения, изследването на приноса на
увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо
основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т.
о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го
твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната
връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл са и
дадените от първостепенния съд указания до ответника.
Съобразно споразумението пред наказателния съд, вкл. и
заключението на САТЕ, ПТП е настъпило на пешеходна пътека, а ищцата е
пешеходец, който пресичал пътното платно в посока отдясно наляво спрямо
посоката на движение на процесния автомобил. Вещото лице е категорично,
че ищцата е пресичала със спокоен ход, след като движещите се превозни
средства в дясната пътна лента осигурили предимство за преминаване на
пешеходците. Водачът на ПТС управлявал превозното средство в лявата
пътна лента с превишена скорост, а видимостта му била ограничена от
спрелите автомобили вдясно. При пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие – чл.119, ал.5 ЗДвП.
С оглед на изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване
за неоснователно.
По размера на дължимото обезщетение:
Ищцата е била на 53 години към датата на инцидента, в активна
трудоспособна възраст. Представената медицинска документация, вкл. и
заключение на СМЕ, установяват, че същата е получила съчетана травма
глава – крайници, включваща мозъчно сътресение, без открита вътре-черепна
травма, фрактура на ляв хумерус и фрактура на лява клавикула.
Първоначално, на 08.07.2020 г. е приета в МБАЛ –Шумен, където й е
поставена ортеза и е дехоспитализирана на 14.07.2020 г. На 15.07.2020 г. е
постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е извършена
операция, включваща поставянето на раменна протеза и ексцизия на
девитализирани тъкани поради индикации за инфламирана рана.
Впоследствиа на 22.07.2020 год. страната е постъпила отново на лечение
3
поради мекотъканен дефект, наложил оперативна намеса, включваща
отваряне на раната и ревизия. Последвала е хоспитализация на 02.08.2020 год.
порад хипертрофичен цикатрикс в областта на лява предмишница, наложил
ново ексцизиране на тъкан и вземане на кожен автотрансплантат от ляво
бедро. Всички описани оперативни интервенции са с високо ниво на
сложност особено замяната на горния край на лявата раменна кост с
изкуствена. Към настоящия момент ищцата е с видими загрозяващи
оперативни белези, описани подробно от експерта. Страната е със силно
ограничени движения в лявата раменна става, а функционалната годност на
крайника е значително намалена. Вещото лице е скептично относно
прогнозата за пълно оздравяване. Излага, че е необходимо е да се продължи
рехабилитацията в специализиран балнеосанаториум.
Съобразно заключението на СПЕ М. Н. П. е преживяла остра стресова
реакция, последвана от генерализирана тревожност като вид невроза.
Понастоящем наличните симптоми са с ниска интензивност, но включват
опасения за социалната роля – работно място, тъга, мъка, тревожност и
безпокойство. Ищцата не е търсила специализирана психиатрична помощ
през последните няколко месеца и не приема терапия за психично състояние.
Установената фактическа обстановка за понесените от ищцата
физически и психически болки и страдания, оперативни интервенции и
неблагоприятни последици се подкрепят и от съвкупната преценка на
събраните по делото гласни доказателства.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
4
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Съдът намира, че решението следва да се потвърди в обжалваната
осъдителна част за сумата от 25 000 лева до 80 000 лева. Присъденото
обезщетение съответства на тежестта на понесените травми, подлагането на
няколко сложни оперативни интервенции, продължителния възстановителен
период и негативните остатъчни явления. Съдът отчита и преживяната остра
стресова ситуация от ищцата, вкл. и последвалата невроза, като съобразява
тяхното преодоляване. Присъденото частично обезщетение отговаря и на
икономическата обстановка в страната към датата на деликта, ориентир за
която са както официално оповестените статистически данни за средна
работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
"Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ /макар последните да се явяват само
помощен критерий/.
Въззивникът не е въвел самостоятелни доводи за ревизия досежно
присъдената законна лихва върху главницата и нейния начален момент.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Н. Н. Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцата във въззивната инстанция съобразно обжалваемия интерес от 55 000
лева /80 000 лева – 25 000 лева/ в размер на 2616 лева /чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 – в редакция към датата на сключване на договора/, с вкл.
ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/05.04.2022 год., постановено по
т.д.№ 13/21 год., поправено с решение № 260025/29.06.2022 год. в частта, в
която ШОС е ОСЪДИЛ „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
„Г. М. Д.“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр.Ш.,
ул.“Р.“ №ХХ, вх.Х, ет.Х,, ап.ХХ, съдебен адрес: гр.София, ул.“Христо
Белчев“ №2, четвърти полуетаж, офис 4, разликата от 25 000 лева до сумата
от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като частичен иск от общо 134 000 (сто
тридесет и четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП,
настъпило на 08.07.2020 г. в гр. Шумен, на бул. „Симеон Велики“ до магазин
„Ешрефоглу“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.07.2020 год. до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Н. Д. - САК, адвокатско възнаграждение в размер на 2616
лева с вкл. ДДС, за осъществено безплатно процесуално представителство на
М. Н. П., ЕГН ********* пред въззивната инстанция.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6