Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 23.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, VI – ти граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател :
Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7660 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Ищецът
"БАНКА ДСК" ЕАД – гр. София, чрез пълномощник ст. юрисконсулт А. М.твърди,
че са се снабдили срещу ответника В.Б.Я., с адрес: *** със заповед за
изпълнение по реда на чл.417 по ГПК по ч.гр.дело № 4314/2018 г. по описа на РРС
за сумата от 15967,50 лв.- главница по Договор за кредит от 25.09.2017 г.,
475,73 лв.-договорна лихва за периода 06.02.2018 г.- 09.06.2018 г.; 6,12 лева-
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за времето 06.02.-
08.06.2018г., 4.44 лева- лихвена надбавка за забава за 19.06.2018г., 120,00
лева -заемни такси, ведно със законна лихва върху първата стойност, считано от
20.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и 331.47 лв.-
разноски по делото за държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Сочат, че вземанията им
произтичат от Договор за кредит за текущо потребление от 25.09.2017 г., Общи
условия на банката по договор за предоставяне на кредити за текущо
потребление, Условия по кредитна
програма „ДСК Практика“ за клиенти -
служители на работодатели, за което предоставят преференциални условия по
кредити - Приложение № 2 и извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиенти – Приложение №3.
Твърдят, че съгласно
Договора за кредит, Банката е предоставила на кредитополучателя В.Б.Я., кредит
в размер на 16 500 лева (шестнадесет хиляди и петстотин лева), а
кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит ведно с
уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор.
Кредитът бил осчетоводен,
усвоен изцяло и погасяван по кредитна сметка № 24730303.
Всички средства по
отпуснатия кредит в размер на 16 500 лева били усвоени изцяло от кредитополучателя
на 25.09.20 18г. по посочена в т.4 от договора за кредит, разплащателна сметка
с IBAN ***, с титуляр В.Б.Я.. Като доказателство, прилагали извлечение от
кредитна сметка 24730303 за периода 25.09.2018г. - 16.12.2019г.
Съгласно т.2 и т.5 от
договора за кредит, кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия кредит
в срок от 120 (сто и двадесет) месеца, при уговорен начин на погасяване на
кредита - с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно Погасителен
план, Приложение № 1 към договора. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски е 5 - число на месеца. Кредитът се
погасявал чрез разплащателна сметка BG27STSA93000024033585, с титуляр В.Б.Я.
(т.5 от договора за кредит).
За усвоените суми от
кредита, предмет на договора, кредитополучателят заплащал променлив лихвен
процент в размер на 8,05 % годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на
6 (шест) месечния SOFIBOR (0,268%), който при отрицателна стойност се приемал
със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,782 %, при
изпълнение на Условията по програма "ДСК Практика" подробно описани в
Приложение № 2 към договора . При нарушаване на Условията,
Кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, до който можело да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на Условията, бил променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6 (шест) месечния
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182
%. Лихвеният процент се променял с промяната на 6 (шест) месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.
Съгласно т.17 от договора за
кредит и т.8 от Общите условия било предвидено, че кредитополучателят заплащал
на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК ЕАД за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършваните услуги на
клиенти. Когато кредитополучателят не внесял дължимите суми, с размера им се
увеличава дълга.
Кредитополучателят имал задължение, съгласно т.13,
т.2 от Общите условия да погасява кредита, при условията на сключения договор
за кредит.
Съгласно т.18.1 от Общите
условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 (десет) процентни пункта, като надбавката за забава не се прилага, ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата.
В т.18.2. от Общите условия
било предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 (десет) процентни пункта. Последиците по предходната изречение
настъпвали автоматично, а ако законът го изисквал - след уведомление до
клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъка от
главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Допуснати били нередовности в плащанията на вноските по кредита, което
довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на основание
т.18.2. от Общите условия - "при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта".
Кредитополучателят допуснал
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни - общо 106 дни забава.
Видно от представеното Извлечение от счетоводните книги от 20.06.2018 год.,
тази забава била налице по отношение на дължимите вноски от м. март 2018 г. - брой,
размер и падеж на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или
главница до датата на изискуемостта - 4 броя, с падежи, както следва:
05/03/2018г., 05/04/20 18г., 05/05/20 18г.,
05/06/2018г., от които главница 372,33 лв., договорна лихва 422,97 лв.; общ
размер на просрочената сума - 795,20 лв., което по безспорен начин
удостоверявало, че в този период било
налице неизправност от страна на кредитополучателя - неточно изпълнение
на задължението за плащане погасителни вноски по кредита.
"Банка ДСК" ЕАД
уведомила съгл. изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, под формата на нотариална
покана изх.№ 07-20-001382/24.04.2018г., на посочения от него в договора за
кредит адрес, с която са уведомили Я. за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, която покана-уведомление относно настъпилата предсрочна изискуемост му
била връчена на 14.06.2018г. чрез нотариус Иглика Кирилова, по реда на чл. 47
от ГПК..
С оглед разрешението, дадено
в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГК на ВКС, молят съда да приеме, че "БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила
своето задължение да уведоми В.Б.Я., за настъпилата предсрочна изискуемост на
неговото задължение, като е изпратила покана-уведомление до адреса на кредитополучателя,
посочен в договора за кредит и известен на банката.
Предвид допуснатото
неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на
кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, Банката упражнила
правото си и е обявила целият остатък от кредита за предсрочно изискуем,
считано от 19.06.2018г., съгласно т. 18.2 от Общите условия, и "БАНКА
ДСК" ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по
съдебен ред.
С оглед горното, на
19.06.2018г. банката осчетоводила кредита като предсрочно изискуем и на същата
дата било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в РС - Русе. По образуваното заповедно производство - ЧГД № 4314/20
19г. по описа на РС Русе, на 22.06.2018г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от № 2236 от 25.06.2018г. за
предявеното в производството парично вземане на Банката, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.06.20 18г. до окончателното изплащане на
вземането.
На Банката били присъдени и разноските за
заповедното производство - сумата 331,47 лева - заплатена държавна такса и
150,00 лева - юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист за събиране на сумите било образувано изп.дело
№ 20188310400754 по описа на ЧСИ М. Македонска, per.№831
при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Русе.
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.05.2019г., сключен между "БАНКА
ДСК" ЕАД (Цеденг) и "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* (Цесионер), „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД било придобило процесното
вземане срещу кредитополучателя В.Б.Я., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждавало и от приложеното в
заверено копие към исковата молба Извлечение от Приемо-
предавателен протокол към Договора за цесия от 11.06.2019г.
Видно от приложеното в
заверено копие към исковата молба потвърждение от "БАНКА ДСК" ЕАД до
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно
Договор за покупко-продажба на вземания от 13.05.2019г., същият е влязъл в сила
и е произвел своето действие.
В съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадения в полза на "БАНКА
ДСК" ЕАД Изпълнителен лист от 25.06.2018г. по ЧГД № 4314/2018г. по описа
на Районен съд - гр. Русе.
На основание горепосоченото "ОТП Факторинг България" ЕАД уведомило В.Б.Я. за
придобиване на вземането и дружеството е конституирано като взискател
по изпълнително дело 20188310400754 по описа на ЧСИ М.Македонска, рег.№ 831 при
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Русе.
При тези факти ищецът е
поискал, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК,
да бъде привлечено като трето лице-помагач на негова страна по делото "ОТП
Факторинг България" ЕАД и съдът е уважил това
искане.
Въз
основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответника В.Б.Я. му дължи на следите суми: 15967,50
лв.- главница по Договор за кредит от 25.09.2017 г., 475,73 лв.-договорна лихва
за периода 06.02.2018 г.- 09.06.2018 г.; 6,12 лева- лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за времето 06.02.- 08.06.2018г., 4.44 лева- лихвена
надбавка за за забава за 19.06.2018г.120,00 лева
-заемни такси, ведно със законна лихва върху първата стойност, считано от
20.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и 331.47 лв.-
разноски по делото за държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Моли за присъждане и на направените разноски в заповедното и
исковото производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения
едномесечен срок, адвокат Н.Б., назначен
за особен представител на ответника, е депозирал писмен отговор, с който е
изразил становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен като е
изложил съображенията си в тази насока.
В съдебно заседание, ищецът
се представлява от пълномощника си ст. юрисконсулт Маринова, която поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът В.Б.Я. се
представлява от особения си представител адвокат Б., който, въз основа на събраните
доказателства, счита, че искът е неоснователен.
Третото лице-помагач
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, се представлява в съдебно заседание от юр.Вълева, която изразява становище, с което моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч. гр. дело № 4314/2018 г. по описа на
РРС, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители,
всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 26106 от 20.06.2018
г., подадено от "Банка ДСК" ЕАД против В.Б.Я. за същите вземания,
произтичащи от същите обстоятелства, е било образувано ч. гр. дело № 4314/2018
г. по описа на Русенския районен съд, по което заявлението е уважено изцяло и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 2404/22.06.2018 г. и изпълнителен лист от 25.06.2018 г.
С Разпореждане № 8901/13.11.2019
г. заповедният съд е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и указал
на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви иск срещу
длъжника за вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение.
С оглед на това и в указания
срок е предявен настоящият установителен иск, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Установява се, че на 25.09.2017 г., между "БАНКА ДСК" ЕАД,
като кредитор, и ответника В.Б.Я., в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, с който Банката е предоставила на
кредитополучателя В.Б.Я., кредит в размер на 16 500 лева (шестнадесет хиляди и
петстотин лева), а кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит
ведно с уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор. Кредитът
бил осчетоводен, усвоен изцяло и погасяван по кредитна сметка № 24730303.
Кредитът следвало да се
издължи на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, със срок за издължаване – 120 месеца и краен срок – 15.09.2027 г., с
падежна дата на месечните вноски – 5-то число. Уговорено е, че кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
е 8.05% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0, 268% и надбавка
в размер на 7,782 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 9,63% и
може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, които са
неразделна част от договора и кредитополучателят е получил и приел.
Съгласно т.19. 2 от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, "при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни
пункта".
Поради допусната забава в
плащанията по кредита, предвид непогасяването на 4 бр. месечни погасителни
вноски с падежни дати от 05.03.2018 г. до 05.06.2018 г., отразени в
представеното извлечение от счетоводни книги на "Банка ДСК" ЕАД,
последната е обявила кредита за предсрочно изискуем, при наличие на предпоставките
на т. 19. 2 от Общите условия, като е отправила изрично писмено уведомление до
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
„Банка ДСК“ ЕАД е изпратила
нотариална покана с № 07-20-001382/24.04.2018 г. до В.Я. на адрес ***, (посочен
и в договора за кредит), с която уведомява кредитополучателя, че поради
забавата в погасяване на задълженията, кредитът се обявява за предсрочно
изискуем. От датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става
дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Нотариалната покана е
представена пред Елвира Николова, помощник- нотариус при Иглика Кирилова, рег.
№ 618 на НК, с район на действие Окръжен съд- Русе на 02.05.2018г. от
пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД. В
поканата е отбелязано, че същата е връчена на адресата Я. на 14.06.2018г. на
основание чл.47 ГПК. Нотариалната покана
заварва кредитополучателя с непогасени вноски, което покрива условията за
предсрочна изискуемост по чл. 19, ал.2 от общите условия. Съгласно чл. 19.2 от
общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорния лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта. Предсрочната изискуемост е обявена на 19.06.2018г.
След издаването на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4314/2018 г. по
описа на РРС, вземанията по договора за кредит са прехвърлени от кредитора
"Банка ДСК" ЕАД на третото лице-помагач "ОТП Факторинг
България" ЕАД – гр. София, по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания ("цесия") от 13.05.2019 г.
По делото е изготвено и
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от
което е видно, че вещото лице, след справка в счетоводството на "Банка
ДСК" ЕАД, ФЦ-Русе, е констатирало, че кредитът за текущо потребление на
ответника Я. в размер на 16 500. 00 лева е сключен на 25.09.2017г., като по
сметката му е преведена сумата в размер на 16 500 лева. Редовното
погасяване на кредитните задължения е преустановено на 06.02.2018г., като към
20.06.2018г. е допусната забава от общо 106 дни и забава на 4 бр. погасителни вноски
в общ размер на 795.32 лева, от които забава по главница 372.34 лева и забава
на договорна лихва в размер на 422.98 лева.
Към 20.06.2018
г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/, вещото
лице е установило, че размерът на непогасената главница е 15 967.50 лева, в т.
ч. падежирали вноски – 372.341 лева и непадежирали вноски – 15595.16 лева; договорна лихва – 475.07
лева, дължима от 06.02.2018 г. до 19.06.2018 г. , 6,15 лева- лихвена надбавка
за забава върху цялата главница за времето 06.03.2018г. - 18.06.2018г., 4.44
лева- лихвена надбавка за забава за 19.06.2018г. Вещото лице е посочило, че
неплатените такси за обслужване на кредита са в размер на 120.00 лева,
начислени еднократно на 14.06.2018 г., на основание Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банката прилага по извършени услуги на клиента в
сила към деня на съответното начисляване.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитодател, и ответника В.Б.Я., като кредитополучател, по
сключения между тях Договор за кредит за текущо потребление от 25.09.2017 г.
Ищецът "Банка ДСК"
ЕАД се явява изправна страна по договора за кредит, тъй като е изпълнил
задължението си, предоставяйки на ответника кредит в размер на 16500. 00 лева,
но последния не е изпълнил задължението си за редовно плащане на месечните
погасителни вноски по кредита, като считано от 05.03.2018 г. е допуснал забава
в изплащането им, а от 05.06.2018 г. преустановил изцяло плащането на вноските.
Установи се, че до 05.06.2018 г. не е платил 4 броя вноски, поради което, на
основание т. 19. 2 от Общите условия към договора за кредит, Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, за което ответника е надлежно уведомен.
По отношение на възраженията
на ответника: Основното възражение на ответника, въведено с писмения отговор е,
че договора за цесия е нищожен и не би могъл да произведе действие, както и че
длъжника не е уведомен надлежно за настъпилата цесия и предсрочна изискуемост
на кредита. По отношение на възражението, че длъжника не е уведомен за
извършената цесия, съдът намира, че в случая намира приложение хипотезата, при
която с изрично пълномощно цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците
за извършената цесия. Съдебната практика е безпротиворечива
при приложението на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В този смисъл са Решение №
156/30.11.2015г. на ВКС по т.д. № 2639/2014г. II т.о. и
Решение № 114 от 07.09.2016г. на ВКС по т.д. № 362/2015г. II т.о. Дори да приемем, че в настоящото производство е липсвало надлежно
уведомяване, то уведомлението за извършената цесия може да се извърши с
връчването на препис на исковата молба. В този смисъл са Решение № 3 от 16.04.2014г.
на ВКС по т.д. № 1711/2013г. I т.о.
Вън от съмнение са настъпили
и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по т.19.2 от
Общите условия- забава в плащанията над 90 дни. Дори и да се приеме, че е нужно
волеизявление на банката до длъжника, че кредита става предсрочно изискуем, то
предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и искът по
настоящото дело недвусмислено установяват воля в този смисъл.
С оглед на всичко изложено
по-горе, съдът приема, че ответника – кредитополучател се явява неизправна
страна по договора, тъй като от 05.02.2018 г. е преустановил плащането на
месечните погасителни вноски по договора. Предвид допуснатото просрочие, ответника дължи на кредитора – ищец освен
дължимата главница от 15 967,50 лв.- главница, 457,70 лв.- договорна лихва за
периода 06.02.2018 г.- 14.06.2018 г.; 5,56 лева- лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за времето 06.03.2018г.- 13.06.2018г., 4.44 лева -
лихвена надбавка за забава за 14.06.2018г., в претендираните
размери, установени и от вещото лице. Над посочените размери искът за договорна
лихва за периода 06.02.2018 г.- 14.06.2018 г. претендиран
в размер от 475.73лв. и лихвена надбавка
за забава върху цялата главница за времето 06.03.2018г.- 13.06.2018г в размер
на 6.12 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
При тези данни, предявените
положителни установителни искове за установяване в
полза на кредитора на посочените в исковата молба вземания за главница,
договорна лихва и лихва за забава, произтичащи от процесния
договор за кредит за текущо потребление от 25.09.2017 г., се явяват основателни
и доказани за тези вземания и следва да бъдат уважени, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК /20.06.2018 г. / до окончателното изплащане на вземането.
Относно вземането за т. нар.
"заемни такси":
Съдът счита, че в тази част
претенцията е в противоречие със закона, което е основание за нищожност на
съответната договорна клауза, на която се основава посочената претенция. Ищецът
не е посочил на коя клауза от договора се основава претенцията за заплащане на
заемни такси, като от заключението на вещото лице се установи, че същите са
начислени на основание Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банката
прилага по извършени услуги на клиента.
Следва да се отбележи, че
съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност, когато е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства.
В случая се касае за Договор
за кредит за текущо потребление, по отношение на който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая се претендират такси, които
очевидно са свързани с управление на кредита, без да са включени в годишния
процент на разходите. Искането за присъждане на такси във връзка с действия по
управление на кредита противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което налага отхвърляне на предявения иск в тази част на претенцията, поради
противоречие със закона.
С оглед този изход на
процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по
производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът е представил списък
на разноски по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената
част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 477.44 лева, включващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство,
разноските, които ответника следва да заплати на ищеца, съобразно уважената
част от иска, са общо в размер на сумата 1653.29 лева (от общо 1667.23 лева),
включващи държавна такса, депозит за особен представител на ответника, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /за
изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за
база сумата 100. 00 лева, с оглед изявлението на пълномощника на ищеца, че
претендира юрисконсултско възнаграждение в този
размер/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район "Оборище", ул. "Московска" № 19, следните суми по
Договор за кредит за текущо потребление от 25.09.2017 г., а именно:
15 967,50 лв.- главница.,
457,70 лв.- договорна лихва за периода 06.02.2018 г.- 14.06.2018 г.; 5,56 лева-
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за времето 06.03.2018г.-
13.06.2018г., 4.44 лева - лихвена надбавка за забава за 14.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* за съществуване на
вземането извън посочените размери и за установяване дължимост
на сумата в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ – заемни такси, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19 сумата 1653,29
лева разноски в настоящото производство, както и 477,44 лева разноски по
ч.гр.дело № 4314/2018г. на РРС.
Решението е постановено при
участието на третото лице-помагач на страната на "Банка ДСК" ЕАД -
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район "Оборище", бул. "Княз
Александър Дондуков" № 19, ет. 2.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: