Решение по дело №1792/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 40
Дата: 13 февруари 2024 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210201792
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Благоевград, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ... и съдебен
адрес ..., против Наказателно постановление № 23-1899-000188/23.10.2023 г.,
на ВПД Началник 01 РУ при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал.
1, т. 1 врс чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 250. 00 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Твърди се, че в хода на
административнонаказателната отговорност са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяната на наказателното постановление.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба. Моли НП да бъде отменено, като
незаконосъобразно и неправилно. Моли да бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура, редовно и
1
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата. В придружително писмо, с което е изпратена
преписката, наказващия орган релевира възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 06.10.2023 година, актосъставителят Ц., в присъствието на свидетеля Т. е
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 974956, за това, че на 06.10.2023 година, в 21. 00часа,
на ул. Стефан Стамболов в гр.Благоевград, с посока от ХЕИ към ул.”Трети
март”, управлява собствения си лек автомобил „БМВ”, модел 435 ДХДрайв, с
рег. № Е0998НК, като при проверката е установено, че няма сключена
валидна полица "гражданска отговорност" на МПС, което не е спряно от
движение.
За констатираното нарушение на Г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение в негово присъствие, подписан лично от него,
без възражения.
Извършена е и справка в Гаранционен фонд, като е представена Проверка за
сключена застраховка "Гражданска отговорност", от която също е видно, че
същата е сключена на 06.10.2023 година и е с началната дата на покритие
06.10.2023 година в 22. 00 часа, до 05.10.2024 година в 23. 59 часа.
Издадена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/л.5/ и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /л.7/,
съответно за отнемане на СУМПС и спиране от движение, като след
представяне на застрахователна полица СУМПС на жалбоподателя било
върнато.
Въз основа на този акт, на 23.10.2023 година, ВПД Началник 01 РУ
Благоевград към ОДМВР – Благоевград, надлежно оправомощен със заповед
№ 244з324/13.02.2017 година издал атакуваното наказателно постановление
№ 23-1899-000188, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 врс чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250. 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и Т., както и от
2
приложените към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин
възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
Свидетелите са категорични, че след като жалбоподателя бил спрян и
установена самоличността му чрез проверка чрез радиостанция с отдалечен
достъп – таблет, установили, че процесното МПС няма валидна застраховка
Гражданска отговорност, за което му е съставен акт. Полицейските
служители чрез показанията си установяват още, че след съставяне на акта
била представена застрахователна полица, удостоверяваща, сключена
застраховка, поради което му върнали СУМПС, което кореспондира и с
представената справка от Гаранционен фонд.
По делото е представена и спрака за нарушител-водач, удостоверяваща,
че жалбоподателя е правоспособен водач, както и че има множество
нарушения на ЗДвП, както и две нарушеня по КЗ, идентични с настоящото, за
които е санкциониран с влезли в сила НП през 2019г. и 2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество
– неоснователна, по следните съображения:
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
компетентни органи, за което по делото са представени безспорни
доказателства, поради което възраженията в обратна насока са
неоснователни.При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е
пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението,тъй като
именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя
не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че
жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на собственик.
Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно
3
описание на извършеното нарушение в АУАН и НП , както и пълно
съответствие между цифровата квалификация в двата акта, липсват
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, а доводите в обратна насока са неоснователни и
са в противоречие със закона. Както съдът посочи в конкретния случай
описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е
изчерпателно, изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване
конкретния фактически състав на нарушението. Ясно е означено, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на
собственик на процесното превозно средство. Предвид изложеното съдът
намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Видно от акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено.Точно този текст е възпроизведен и в
обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме
наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна
страна.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на жалбоподателя на чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно която договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор.
В конкретния случай е установено, че жалбоподателят е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
4
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има. Следователно в случая презумптивната доказателствена сила
на акта не е оборена в хода на съдебното производство. С оглед изложеното,
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй
като на процесната дата като собственик на МПС, е управлявал същото без да
има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите. По делото е безспорно установено, че към момента на
проверката автомобилът не е имал действащ валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По
делото е приет като доказателство застрахователна полица, установяваща, че
на 06.10.2023г. в 22.00 ч. жалбоподателят е изпълнил задължението си, но
към момента на проверката – 06.10.2023 г., 21.00 часа, Г. е управлявала
посочения по-горе лек автомобил, без сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Този факт се установява, както от показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от представената справка от
"Гаранционния фонд".
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек
автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, като предвиждал обществено
опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
По делото не е спорно, че на процесната дата и час жалбоподателят е
управлявал МПС, негова собственост, без задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите, което обстоятелство се установява не само от показанията
на разпитаните по делото свидетели, но и от приетите писмени доказателства,
а именно извършената Проверка за сключена застраховка "Гражданска
5
отговорност", от която също е видно, че началната дата на покритие на
застраховката е 06.10.2023 година в 22. 00 часа, около час след приключване
на проверката.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за
физическо лице, т. е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят. /В
тази насока Решение № 1970/30.09.2019 г., постановено по КНАХД №
455/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград/.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Според Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВКС, преценката на
административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от
ЗАНН, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това
дали деянието е маловажно, следва да се изхожда от неговата
малозначителност, а тя се определя в зависимост от обществената му
опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна.
Следователно, степента на обществената опасност на самото деяние, от една
страна, и обществената опасност на дееца, от друга страна, определя неговата
малозначителност. В конкретния случай, извършеното от жалбоподателя не
може да се възприеме за малозначително, тъй като неговата обществена
опасност не е явно незначителна. Липсата на вредни последици от
нарушението и обстоятелството, че за процесното МПС е сключен договор за
задължителна застраховка ГО непосредствено след проверката – на
06.10.2023 г., в 22. 00 часа, не обосновава автоматично извод за маловажност
на случая предвид кръга на защитените от закона обществени отношения,
които се засягат и които са свързани с изискването за обезпечаване на
евентуално причинени от управлението на МПС вреди, чрез сключване на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Освен това, данните, съдържащи се в приетата като доказателство справка за
6
допуснати от Г. нарушения, като водач на МПС /на л. 25 – л. 30 от дело/, не
обосновават извод за инцидентно нарушение или за стриктен и
дисциплиниран водач, напротив от посочената справка се установява, че по
отношение на Г. са налагани наказания за нарушение, като настоящото и то
два пъти в рамките на две години, поради което и съдът прие, че с оглед
степента на обществена опасност на жалбоподателя в случая, въпреки че е
сключена застраховка малко след деянието не може да се приеме, че случаят е
маловажен.
Предвид изложеното, съдът намира, че като правилно и законосъобразно
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на искането на защитника на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, с оглед
изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1899-000188/23.10.2023
г., на ВПД Началник 01 РУ при ОДМВР-Благоевград, с което на М. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес ... за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 , вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 250. 00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7