№ 1393
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА
ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20201110144758 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на Й. Р. М. с ЕГН
**********, чрез своята майка Р. Т. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
/адрес/ чрез адв. М. против /фирма/ EИК ********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от управителя чрез адв. Г..
Излага се, че на датата 14.01.2020г., около 11.00 часа, в гр. София, в
района на вход/изход на „Спешно приемно отделение" на УМБАЛ П. с посока
на движение от ул. към ул. неизвестен водач управлявал лек автомобил
марка „Рено модел 19“ с рег.№ ******** като в същото време ищецът Й.
разговарял с трето по делото лице пред пешеходната зона на УМБАЛСМ П..
Водачът на ЛА „Рено 19“ поради недостатъчно внимание и предпазливост
към уязвимите участници, каквито са пешеходците, реализирал ПТП като
ударил ищеца Й.. След възникване на събитието водачът на ЛА напуснал
мястото без да уведоми компетентните за това органи и
да остане на място до тяхното пристигане.
От удара на Й. са причинени телесни увреждания - контузия на двете
колена като непосредствено след ПТПто ищецът е прегледан по спешност в
1
УМБАЛ П..
Извършени са образни изследвания и консултации с лекари –
специалисти, от които са установени описаните по-горе травматични
увреждания. След извършените прегледи ищецът е освободен с препоръки за
криотерапия и покой.
В резултат на възникналото ПТП Й. дълго време е изпитвал силни
болки в двата долни крайника и ограничено движение. Състоянието му за
определено време било свързано със силни болки и страдания на
травмираните места като освен болки ищецът изпитал и други отрицателни
изживявания - безпокойство, сънуване на кошмари свързани със случилото
се, дискомфорт и нежелание за напускане на дома, стрес и страх и
понастоящем да излиза навън, неспокоен сън след инцидента и много
чувствителен. Оздравителният процес е дълъг и възстановяването настъпвало
много бавно, който процес не е приключил и към настоящият момент. Излага
се още, че по повод случилото се е образувано АП срещу виновния водач
като от КП с № К - 25/14.01.2020г. и направена справка в информационната
система на Гаранционен фонд се установило, че ЛА в бил с валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП,
сключен със /фирма/, с полица № BG/02//№/ от 01.11.2019г. валидна до
31.10.2020г. По повод тази застраховка и възникналото събитие ищецът е
сезирал ответника с две молби с вх.№ ОК-53243/27.01.2020г. и молба с вх.№
ОК- 58342/29.01.2020г. за изплащане на обезщетение на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, като с молба от 03.07.2020г. са
представили и банкова сметка на ищеца, но до настоящия момент не е
изплатено такова.
С тези твърдения и постановен отказ за изплащане на обезщетение се
желае решение за осъждане на ответното дружество по валидна застраховка
ГО и случило се застрахователно събитие да изплати сумата от 3 000 лева
като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и
стрес ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2020г. - датата на
доброволно плащане до окончателното й изплащане, както и да заплати
направените по делото разноски. Ангажират се доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
2
се оспорва като се излага, че не е описан механизма на възникване на ПТПто,
оспорва се участието на ЛА Рено 19 във възникване на процесното ПТП,
оспорва се и размера на обезщетението. Оспорват се приложените към
исковата молба КП. Навежда се и съпричиняване от страна на ищеца и в
резултат на представляващата го родителка. Не се оспорва наличието на
застраховка по ГО. Ангажират се доказателства.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.499, ал.1 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът
намира за установено следното:
Установява от констативен протокол за посетено ПТП с пострадали
лица от 14.01.2020г., че на датата 14.01.2020г. около 11.00 часа в гр.София в
района на вход/изход на Спешно отделение на УМБАЛ П. между лек
автомобил и пешеходец се е случило ПТП. Участници според този протокол,
който е оспорен от ответника и с оглед на което са събрани и гласни
доказателства – тези на свидетелите В.В. О., СВ. В. В. и М.Т.И., са ЛА „Рено
19“ с рег. № ******** и ищеца Й. като пешеходец. В своята цялост КП за
ПТП и свидетелите сочат на следната фактическа обстановка: пред входа на
„П.“ около 11 часа свидетелят Владимир имал среща с бащата на Й.. Те –
бащата и Й. го чакали пред входа, след което си поговорили около 3-4-5
минути, когато вляла кола по лентата за линейки – имало две ленти – едната
за линейки, другата за автомобили като тази за линейки е точно пред входа.
Свидетелят, ищецът и баща му били точно пред входа, където е лентата за
линейки. Детето било с гръб към колата и леко встрани. Колата навлязла и
блъснала Й., резултат на което той отскочил напред. Шофьорът не слязъл. По
спомени на свидетеля автомобилът вече бил правил маневра завой като така
ударът бил с дясната част на автомобила. Детето от удара отскочило напред,
не паднало, а останало изправено. Свидетелят сочи, че отишъл до прозореца
и питал водача на МПСто дали не е видял, че е бутнал детето, а той му
отговорил да се разкара. Няколко минути след това в автомобила се качил
възрастен човек и възрастна жена и автомобилът потеглил. Свидетелят О.
снимал колата докато била пред входа. Излага още, че в резултат на
случилото се Й. се разплакал, накуцвал, ръката му се подула, което накарало
3
Й. и баща му да останат за прегледи от удара. Бил е с болки в колената и
ръката. Категоричен е, че ищецът не е падал, а ръката му се е подула тъй като
е бил застанала между крака и бронята или крака и капака. Уточнява, че това
било дясната ръка в областта от китката към пръстите, където е било и
подуването. Относно автомобилът, който ударил Й. си спомня, че било
червено „Рено“ /№/.
От разпита на свидетеля СВ. В. В. пък се установява, че към датата
14.01.2020 г. е бил собственик на ЛА „Рено 19“ с рег. № /№/ и знае
откъслечни неща за случилото се. Бил е предоставил автомобила на трето по
делото лице Мариян Челиев в същия този ден, който му споменал, че някой
се и опитали да го обвинят в нещо, но в какво свидетелят не се е
заинтересувал.
От разпита на свидетелката М.Т.И., която е сестра на ищеца, и чийто
показания съдът кредитира дотолкова, доколкото кореспондират с останалите
доказателства по делото се установява, че в този ден тя била на контролен
преглед в П., придружавана от родителите си. В сградата на болницата тя
влязла само с майка си, а отвън останали баща й и брат й. Според показанията
на Мария след приключване на прегледа й тя и майка й излезли и видели брат
й разплакан с болки в лявата китка, двете колена били натъртени и охлузени,
бил стресиран и уплашен. Сочи, че е бил с болки навсякъде, но най-силни
били в коленете и лявата китка. Излага, че не се е наложило да му правят
никакви манипулации и лечение като се е лекувал домашно – с външни
обезболяващи. Не си спомня точна дата, но мисли, че се е случило през
зимата. Категорична е, че настилката пред входа на болницата не е била
заледена в този ден. Свидетелката излага, че Й. бил стресиран от случилото се
и въпреки болките е ползвал лявата си ръка
Съдът е допуснал и назначил две експертизи – СМЕ и САвТЕ и двете
приет без възражения от страните.
По СМЕ, изпълнена въз основа на медицинската документация от
делото без преглед на ищеца, вещото лице сочи, че на 14.01.2020г. около
12.17 часа ищецът е бил прегледан по спешност в МБАЛ „П.“ с диагноза
„контузия на двете колена и охлузване на лявата ръка“. В медицинската
документация е отразено, че детето е претърпяло ПТП пред входа на ‚П.“ като
4
е било бутнато от кола. Било е с ограничени движения, направени му били
рентгенови изследвания на таз и лумбални прешлени, двете колене и лява
длан. Не са били открити фрактури. Била му назначена криотерапия за 72
часа и домашен режим в покой от четири дни. В резултат на случилото се
вещото лице заключва, че Й. е бил с контузия на двете колене и охлузване на
лявата ръка като контузията на коленете е в резултат директно
съприкосновение между детето и ЛА, а охлузването на лявата длан се е
получило в резултат от падането на ищеца и удара му със земната настилка.
Механизмът на уврежданията е заради директен удар върху колената и
китката. Лечението е било при домашен режим с период на възстановяване
на тези травми от 15-20 дни. Не са налични към датата на заключението
данни за влошено състояние на ищеца в резултат на случилото се.
От заключението на вещото лице по САвЕ, приета от страните, и дала
заключение на база всички доказателства по делото, се установява, че на
процесната дата Й. е бил е неподвижно състояние, стоейки пред входа на
УМБАЛ П., когато водачът на ЛА „Рено 19“ навлизайки по лентата,
предвидена за движение на линейки с ниска скорост, не се е съобразил с
намиращия се в близост до входа ищец и го е ударил с предната, дясна част на
ЛА в областта на коленете в задната им част. От удара пешеходецът бил
отхвърлен леко напред без да пада на земната повърхност.
Страните не спорят, а и това е видно от справка на Гаранционен фонд,
че за исковия период ЛА ‚Рено 19“ с рег. № ******** е било със застраховка
ГО при ответния застраховател.
При така установените факти и от правна страна съдът намира, че искът
по основание е доказан.
Безспорно се установи, че на 14.01.2020г. около 11.00 часа в гр.София
в района на вход/изход на „Спешно отделение на УМБАЛ П.“ между лек
автомобил и пешеходец се е случило ПТП в резултат поведението на водача
на лек автомобил „Рено 19“ с рег. № /№/, който водач е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в нормата на чл.116 от ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
5
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора. Доказа се, че водачът на ЛА, застрахован с ГО при ответника е нарушил
и разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Безспорно се установи от заключението на вещото
лице, а и от показанията на свидетелите, че лекият автомобил се е движил
първо по ленти, които са били с маркировка за движение на специализиран
автомобил „линейка“ и второ е преминал в непосредствена близост до вход/
изхода на „УМБАЛ П.“, където се е намирал пешеходецът – ищец. Или с
поведението си водачът на ЛА Рено 19 е нарушил правилата за движение по
пътищата като е преминал през неразрешено за преминаване от
неспециализирани ППС платно и то в непосредствена близост до вход на
сградата, както и своето задължение да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението – пешеходците. В резултат на своето
виновно поведение е допуснал да се случи ПТП – процесното, от което за
ищеца Й. са възникнали вреди – неимуществени такива – болки от „контузия
на двете колена“ за около месец, както и други отрицателни изживявания -
безпокойство, дискомфорт, стрес и страх и понастоящем да излиза навън.
Съдът приема, че случилото се е изцяло по вина на водача на ЛА, чиято ГО е
била застрахована при ответник като се доказа, че вината за удара е изцяло
негова – водач на ЛА, който се е движил в нарушение на пътната маркировка
и без да е внимателен към уязвим участник в движението – пешеходеца ищец.
В тази връзка и по сторените възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат и от поведението на ищеца съдът намира същите за
недоказани. Не се установи от ответника ищецът като участник в пътното
движение в качеството му на пешеходец да е нарушил някое от своите
задължения по раздел ХХI от ЗДвП.
Досежно размерът на обезщетяване за причинените неимуществени
вреди съдът следва да приложи принципът, заложен в правилото на чл.52 от
ЗЗД. За да определи техният размер съдът взема в предвид най-вече вида на
6
травмата, изживяната болка, периодът на възстановяване и последиците от
травмата. Доказа се, че Й. е бил с контузия и на двете колене, от която е
изпитвал болка за около месец. Доказа се, че и към настоящия момент се
страхува от движение на автомобилите навън.Тези обстоятелства мотивират
съда да определи обезщетение в размер на 1000 лева, като за горницата до
3000 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Искът за лихва е основателен от датата на настъпилото увреждане –
04.07.2020г. – датата на поканата за доброволно плащане до застрахователя до
окончателното изплащане на сумата в размер на законовата лихва.
При този изход на спора ответното дружество следва да плати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото за платено
възнаграждение на вещо лице по САвТЕ – 200 лева, 30 лева за
възнаграждение на свидетел и 120 лева за държавна такса в редуциран размер
съгласно уважената част от претенцията или 116 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да плати и
разноски на ищцовата страна за уговорено възнаграждение на пълномощника
на ищеца. Тези разноски, които са за възнаграждение на адвокат в минимален
размер съобразно уважената част на иска – чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ или 300
лева и волята на представляващия я адвокат и на основание чл.38, ал.2 във вр.
с ал. 1 от ЗА следва да бъде присъдена в полза на адвокат М..
Ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на
сторени разноски съобразно уважената част от иска или сума от 686 лева
като редуциран сбор от платено възнаграждение за адвокат от 400 лева, 400
лева за възнаграждение по СМЕ, 30 лева за възнаграждение на свидетел и 200
лева за такова на вещото лице по САвТЕ.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 45 ЗЗД /фирма/ EИК
********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от
7
управителя чрез адв. Г. да заплати на Й. Р. М. с ЕГН ********** , чрез
своята майка Р. Т. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес в Н.П., общ.
/адрес/ чрез адв. М. сумата от 1 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди – болки от „контузия на двете колена“ за около месец, както и други
отрицателни изживявания - безпокойство, дискомфорт, стрес и страх от
случило се на датата 14.01.2020г. около 11.00 часа в гр.София в района на
вход/изход на „Спешно отделение на УМБАЛ П.“ между лек автомобил и
пешеходец ПТП в резултат поведението на водача на лек автомобил „Рено
19“ с рег. № /№/, застрахован при /фирма/ по застраховка ‚Гражданска
отговорност“ по полица с № BG/02//№/ ведно с обезщетение за забава от
04.07.2020г. до окончателното плащане в размер на законовата лихва като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 3 000 лева от претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК /фирма/ EИК ********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя
чрез адв. Г. да заплати на Й. Р. М. с ЕГН **********, чрез своята майка Р. Т.
М. сумата от 116 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й. Р. М. с ЕГН **********,
чрез своята майка Р. Т. М. да заплати на /фирма/ EИК ********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя чрез
адв. Г. сумата от 686 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и 6 от ГПК /фирма/ EИК ********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя
чрез адв. Г. да заплати на Р.М. М. адвокат при САК с адрес /адрес/ сумата от
300 лева като възнаграждение по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
8
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9